РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Шумен, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
в присъствието на прокурора П. Р. В.
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело №
20213600100428 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Т. М. М. твърди, че исковата му претенция произхождала от претърпени
неимуществени вреди по воденото срещу него наказателно производство по НОХД
№1766/2016г, по описа на ШРС. На 11.07.2016г бил спрян за проверка като водач на МПС,
като му бил съставен и връчен АУАН №505409, за констатирано с алкотест- дрегер
съдържание на алкохол 1.23 промила. Със ЗППАМ №16-0869-000471 от 12.07.2016г му били
отнети СУМПС и контролен талон за срок от 6 месеца. Със заповед УРИ 1729з
250/11.07.2016г, на РУ МВР-Шумен, на основание чл.72 и чл.73 от ЗМВР бил задържан за
24 часа. С писмо от същата дата 12.07.2016г, на основание чл.212, ал.З от НПК
прокуратурата била уведомена, че срещу него започнали бързо производство №712 от
12.07.2016г, за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. На 14.07.2016г бил
привлечен като обвиняем по ДП №712/2016г, по описа на РУ гр.Ш., за това, че на
11.07.2016г, в около 23.05ч, в гр.Ш....., в посока изхода на гр.Шумен управлявал МПС-л.а.
„Фолксваген Голф“, с peг. №Н.... BP, c концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
промира, а именно 1.39 промила, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК. На 15.07.2016г ШРП внесла обвинителен акт за престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК. С присъда №16 от 22.02.2017г, ШРС признал Т. М. М. за невиновен в това, че на
11.07.2016г, в гр.Шумен е управлявал МПС с алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно
1.22 на хиляда, поради което го оправдал по внесеното обвинение по чл.343б, ал.1 от НК. С
присъда №15 от 18.04.2017г, по ВНОХД №94/2017г, Окръжен съд Шумен отменил
1
първоинстанционната присъда, като е признал Т. М. М. за виновен по внесеното обвинение
за управление на МПС на 11.07.2016г, с алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно 1.22 на
хиляда, като на основание чл.343б, ал.1 от НК го е осъдил на 1 година лишаване от свобода
и глоба 200лв, като лишаването от свобода, на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за
изпитателен срок от 3 години. На основание чл.343г от НК, лишил подсъдимия от правото
да управлява МПС за срок от 1 година, като зачел времето, през което е лишен по
административен ред, считано от 11.06.2016г .С решение №278 от 01.12.2017г, по н.д.
№960/2017г, по описа на ВКС, постановената осъдителна присъда на ШОС била отменена,
като ВНОХД №94/2017г, по описа на ШОС било възобновено и върнато за ново разглеждане
от нов състав на същия съд. С решение №15 от 21.02.2018г, по ВНОХД №398, по описа за
2017г на ШОС била потвърдена оправдателната присъда №16/22.02.2017г, по НОХД
№1766/2016г, на ШРС.С решение №160 от 21.08.2018г, по НДВ №204, по описа на ВАпС за
2018г, по искане на Главния прокурор на РБ било отменено Решение №15 от 21.02.2018г, по
ВНОХД №398/2017г, по описа на ШОС и възобновено наказателното производство по
ВНОХД №398/2017г, на ШОС и по НОХД №1766/2016г, на ШРС. С решение №83 от
23.10.2018г, произнесено по ВНОХД №294/2018г, по описа на ШОС, била изменена присъда
№16/22.02.2017г, по НОХД №1766/2016г, по описа на ШРС, като на основание чл.174, ал.1
от ЗДвП на подсъдимия е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по
чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП, за това, че на 11.07.2016г, в гр.Шумен управлявал МПС със
съдържание на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда, а именно 1.10 на хиляда,
установена с медицинско изследване. Потвърдил е присъда №16 от 22.02.2017г, по НОХД
№1766/2016г, по описа на ШРС, с която подсъдимият е оправдан по внесеното обвинение по
чл.343б, ал.1 от НК. Решението било окончателно и влязло в законна сила на 23.10.2018г.
До приключване на наказателното производство имал определена мярка за
неотклонение „Подписка“, като след повдигане на обвинението му била направена
полицейска регистрация. За започналото срещу него наказателно производство/бързо
производство, бил умедомен още на 11.07.2016г, при задържането му със Заповед УРИ
1729з 250/11.07.2016г, за 24 часа, в ареста на РУ МВР-Шумен. Времето от 11.07.2016г, до
произнасяне на Решение №83 от 23.20.2018г, по по ВНОХД № 294/2018г, на ШОС, за
потвърждаване на оправдателната присъда на ШРС — общо повече от 2 години и 3 месеца,
той участвал в наказателното производство като обвиняем, впоследствие и подсъдим.
Наказателното производства се водело с висока интензивност, многократно бил призоваван
за разпит. Общо по случая били произнесени 6 съдебни акта. На досъдебното производство
и на съдебните заседания в гр.Шумен и гр.Варна бил призоваван и присъствал. Всяко
призоваване и съответното му явяване в полицията и в съдебно заседание му причинявало
тревога и силно притеснение. Не можел да спи, започнал да употребява успокоителни.
Нарушил се професионалния му живот. През периода 01.11.2018г, до 04.04.2020г работел
като „бояджия промишлени изделия в „ЕНПАЙ Трансформър Компонентс Б.“ ЕООД, гр.Ш.,
...... Било му отнето свидетелството за правоуправление на МПС, работел на смени,
вечерната смяна приключвала в 23.30 часа. Вземал такси до работа и до вкъщи, след това
2
признал на колегите, че бил лишен и молел някой да го вземе с неговата кола.
Таксиметровият превоз бил 10лв. На практика свидетелството му беше отнето първо за
около 9 месеца по заповед за ПАМ №16-0869-000471 от 12.07.2016г, след това за още 6
месеца след решението на ШОС. По решението на ШОС му било определено наказание от
12 месеца лишаване от правоуправление. С молба от 18.01.2019г поискал от ШОС да бъде
допълнен диспозитива на Решение №83/23.10.2018г, по ВНОХД №294/2018г, в частта
относно приложението на чл.59, ал.4 от НК, като му се зачете лишаването от
правоуправление по заповедта за прилагане на ПАМ. С Определение №51 от 19.02.2019г
съдът оставил без разглеждане молбата, като „процесуално недопустима“ и я върнал.
Поради това, изтърпял не една година лишаване от правоуправление, а наказание около 1
година и 3 месеца. Не бил в състояние да посочи точните дати на отнемането, защото
свидетелството му било взето от дома му с патрулната кола, но поради това правел искането
за изискване на справка за нарушенията и наказанията му от „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Шумен.
Нарушил се и личния му живот. Информацията, че срещу него имало наказателно
производство добила широка известност сред неговите приятели и познати по местоживеене
в кв.Д., имало съобщения в ел.медии, например Шум.бг. Имало съобщения при задържането
му в РУ на МВР, но имало съобщения и в хода на делото, но само за осъждането му, а не и
за оправдаването му. Чувствал се притеснен, избягва контакти, опитвал се да крие от
близките си. Той се срамувал, като виждал погледите на хората и чувал да говорят за него,
че има наказателно дело и ще го съдят. Спрял да излиза от дома си , ограничил всичките си
контакти. Това състояние продължило до края на делото и в двете фази. Хората виждали, че
не карал колата си. Било иззето СУМПС и в периода на делото и до началото на 2019г,
бил лишен от правоуправление за период от около 1 година и 3 месеца. Цялото това
психическо напрежение се отразило неблагоприятно върху здравето му. Не можел да спи.
Започнал да получава пристъпи на тревога при всяко призоваване и явяване пред органите
и съда. Ходил при личния си лекар, установило се високо кръвно налягане, той го изпратил
на консулт при кардиолог. След изследванията му предписал лекарства, които вземал и
понастоящем.
Направил разходи за организация на адвокатската си защита пред съда - пълномощно
по ДП №712/2016г, по описа на РУ гр.Шумен 500лв; пълномощно по ВНОХД №294/2018г,
на ШОС 500лв; пълномощно по ВНОХД №294/2018г, на ШОС 500лв; пълномощно по
ВНОХД №294/2018г, на ШОС 500лв; пълномощно по ВНОХД №294/2018г, на ШОС 500лв,
общо 2000 лева.
Ищецът моли съдът да постановите решение, с което да осъди Прокуратурата на
Република Б. да му заплати следните суми: 30 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, 2 000лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяко
едно обезщетение, считано от 23.10.2018г. до окончателно им изплащане и разноските по
делото.
Ответникът Прокуратурата на РБ , чрез П.В., прокурор при ШОП, в срок е депозирал
3
отговор с който оспорва исковете по основание и размер. Претенцията на ищеца не
попадала в приложното поле на чл.2 от ЗОДОВ, тъй като същият реално се водел
санкциониран, макар и с наложено административно наказание. С исковата молба не били
представени доказателства за датата на влизане в сила на съдебния акт, от който ищецът
претендирал права. Не били ангажирани и никакви доказателства във връзка с твърдението
на ишеца, че е претърпял неимуществени вреди, както и че те се намирали в пряка
причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство. Оспорвал
иска по размер като неоснователно завишен и несъответстващ на принципа на
справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на социално-икономическите условия в
страната. Възразявал срещу претендирания размер на адвокатско възнаграждение като
прекомерно и недоказано, тъй като не били представени доказателства, че същото е
уговорено и реално платено. Наред с това считал, че настоящото дело не се отличавало с
голяма фактическа и правна сложност.
От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени
по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от
постановление от 14.07.2016г по ДП№712/2016г. по описа на РУ гр.Шумен ищецът Т. М.
М. бил привлечен като обвиняем, за това, че на 11.07.2016г, в около 23.05ч, в гр.Ш....., в
посока изхода на гр.Шумен управлявал МПС-л.а. „Фолксваген Голф“, с peг. №Н... BP, c
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промира, а именно 1.39 промила, установено
по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. На 18.07.2016г ШРП внесла
обвинителен акт за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С присъда №16 от 22.02.2017г,
ШРС признал Т. М. М. за невиновен в това, че на 11.07.2016г, в гр.Шумен е управлявал
МПС с алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно 1.22 на хиляда, поради което го оправдал
по внесеното обвинение по чл.343б, ал.1 от НК. С присъда №15 от 18.04.2017г, по ВНОХД
№94/2017г, Окръжен съд Шумен отменил първоинстанционната присъда, като е признал Т.
М. М. за виновен по внесеното обвинение за управление на МПС на 11.07.2016г, с алкохол в
кръвта над 1.2 промила, а именно 1.22 на хиляда, като на основание чл.343б, ал.1 от НК го е
осъдил на 1 година лишаване от свобода и глоба 200лв, като лишаването от свобода, на
основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от 3 години. На основание
чл.343г от НК, лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 1 година, като
зачел времето, през което е лишен по административен ред, считано от 11.06.2016г .С
решение №278 от 01.12.2017г, по н.д. №960/2017г, по описа на ВКС, постановената
осъдителна присъда на ШОС била отменена, като ВНОХД №94/2017г, по описа на ШОС
било възобновено и върнато за ново разглеждане от нов състав на същия съд. С решение
№15 от 21.02.2018г, по ВНОХД №398, по описа за 2017г на ШОС била потвърдена
оправдателната присъда №16/22.02.2017г, по НОХД №1766/2016г, на ШРС.С решение №160
от 21.08.2018г, по НДВ №204, по описа на ВАпС за 2018г, по искане на Главния прокурор
на РБ било отменено Решение №15 от 21.02.2018г, по ВНОХД №398/2017г, по описа на
ШОС и възобновено наказателното производство по ВНОХД №398/2017г, на ШОС и по
НОХД №1766/2016г, на ШРС. С решение №83 от 23.10.2018г, произнесено по ВНОХД
№294/2018г, по описа на ШОС, била изменена присъда №16/22.02.2017г, по НОХД
4
№1766/2016г, по описа на ШРС, като на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП на подсъдимия е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП, за
това, че на 11.07.2016г, в гр.Шумен управлявал МПС със съдържание на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда, а именно 1.10 на хиляда, установена с медицинско
изследване. Потвърдил е присъда №16 от 22.02.2017г, по НОХД №1766/2016г, по описа на
ШРС, в частта с която подсъдимият е оправдан по внесеното обвинение по чл.343б, ал.1 от
НК. Решението е окончателно и е влязло в законна сила на 23.10.2018г. Видно от
представеното копие на стр.1, 10 и 11 от трудовата книшка на ищеца той е работил в
ЕНПАЙ Трансформър компонентс Б. ЕООД за периода от 1.11.2018г. до 4.04.2020г. Видно
от писмо рег.№869000-1640/4.02.2022г. на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Шумен СУМПС №********* на Т. М. М. е било отнето на 11.07.2016г. със Заповед №16-
0869-00471/12.07.2016г. по чл.171 т.1б.б от ЗдвП до решаване на въпроса за отговорността
му ,но не за повече от 6 месеца, действието на тази заповед било отпаднало считано от
12.01.2017г. след изтичането на шестмесечният срок , но лицето се е явило в Сектор „Пътна
полоция“ –Шумен едва на 4.05.2017г. ,когато му било върнато СУМПС. С решение
№83/23.10.2018г. по ВНОХД №294/2018г. по описа на ШОС СУМПС на ищеца било отнето
на 4.01.2019г. до 4.07.2019г. и върнато на ищеца на 5.07.2019г. на основание посочените в
писмото актове СУМПС било отнето за период от 12 месеца ,но било на съхранение в СПП-
Шумен за 15 месеца и 22 дни.
От приложените към настоящото дело досъдебно производство и накателни дела се
установява , че по договор за правна защита и съдействие №83309 ищецът е заплатил сумата
от 500лв. адвокатско възнаграждение за защита по ВНОХД №294/2018г. по описа на ШОС ,
по договор за правна защита и съдействие №86150 ищецът е заплатил сумата от 500лв.
адвокатско възнаграждение за защита по ВНОХД№398/2017г. по описа на ШОС , по договор
за правна защита и съдействие №83273 ищецът е заплатил сумата от 500лв. адвокатско
възнаграждение за защита по ВНОХД 94/2017г. по описа на ШОС, което е общо сумата от
1500лв. По другите дела липсват доказателства за реално заплатени парични суми за
адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца по тях.
От показанията на свидетеля на ищцовата страна К.Г.К., личен лекар на ищеца се
установи , че ищецът ищецът пиел лекарства за високо кръвно налагане. Споделил със
свидетеля през 2016г., че му отнели свидетелството за правоуправление на МПС и че срещу
него имало образувано дело. Имал проблеми и с работата. В този период ищецът започнал
да се оплаква от стягане в сърдечната област , повдигане и постоянно безсъние. Ищецът бил
тогава с кръвно 170-180 и със сериозна тахикардия над 100,което наложило корекция на
изписаните му лекарства за високо кръвно. На два пъти свидетелят изписвал на ищеца за два
месеца андидепресант “ксанакс“ ,защото се оплаквал от безсъние. От последната една
година и в момента здравословното състояние на ищеца било добро. От показанията на
свидетеля С. В. Б. се установява ,че ищецът преживявал тежко факта ,че срещу него имало
образувано дело за управление на МПС с алкохол в кръвта .Поради това ,че бил с отнето
свидетелство за управление на МПС се наложило да напусне работата си ,като той работел в
автосервиз. Налагало се да иска пари на заем от приятелите си. Ищецът бил с разбита
психика . Налагало се е съпругата на свидетеля ,която била медицинска сестра да поставя на
ищеца инжекции с успокоителни лекарства .Тя му мерела и кръвното налягане ,което било
високо. Ищецът се затворил в себе си и се наложило приятелите му да го търсят. От
показанията на свидетеля В.Д.Н. се установява ,че ищецът се притеснявал от образуваното
срещу него дело. Започнал да се оплаква от високо кръвно ,световъртеж , не можел да спи от
5
притеснение . Свидетелят му помагал финансово. Ищецът се притеснявал да не го осъдят . В
квартала се разчуло за образуваното срещу ищеца дело. Имал затруднения да се придвижва
до работното си мярсо ,което било извън града. Преживявал емоционално делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи : Ищецът е предявил срещу Прокуратурата на Р Б. обективно съединени искове с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 30 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и за сумата от 2 000лв.
обезщетение за имуществени вреди , вследствие незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.343б ал.1 НК за което бил оправдан.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дава възможност да бъде ангажирана
отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от правозащитните
органи/дознание, следствие, прокуратура, съд/ вследствие на незаконно обвинение – ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, а нормата на
чл.4 от ЗОДОВ сочи обема на отговорност на държавата -обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, т.е.,
отговорността на държавата е обективна.
От приложените писмени доказателства се установява, че срещу ищеца като
обвиняем и подсъдим неоснователно е било водено наказателно производство, продължило
от 14.07.2016г ,когато Т. М. М. бил привлечен като обвиняем, до постановяване на
оправдателната присъда влязла в сила на 23.10.2018г. което е продължило 2 г. 3 месеца и 9
дни.
Така установена фактическа обстановка безспорно сочи, че са налице формалните
предпоставки на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в
лицето на Прокуратурата , от чиито действия са причинени вреди на ищеца - незаконно
повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което той е бил оправдан. Тази
отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и подържа в съда
обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда
виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на това
задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на
гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ .
Отговорността й по тази законова норма е поставено единствено в зависимост от крайния
акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението. Когато
основателността на обвинението не е доказана по предвидения за това ред и се стигне до
оправдателна присъда, то тогава действията по повдигане и поддържане на обвинението се
считат незаконни, което е основание за търсене на обезщетение по този ред. Предвид
гореизложеното възражението на ответника ,че не са налице предпоставките по чл. 2, ал.1,
6
т.3, пр.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата, тъй като на ищеца
било наложено административно наказание е неоснователно. Наложеното наказание на
ищеца е за извършено от него административно нарушение , а не за извършено
престъпление по НК , за което той е бил оправдан.
Предвид това и доколкото е налице една от сочените хипотези на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ,
при които обвинението в извършване на престъпление се счита незаконно, то следва да бъде
ангажирана отговорността на Прокуратурата на Р.Б.. В случая, е доказано, че в резултат на
започнатото срещу ищеца наказателно преследване, повдигнато и поддържано от
Прокуратурата обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което
впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда, ищецът е претърпял като пряка и
непосредствена последица неимуществени вреди. Безспорно е, че само с постановената
оправдателна присъда не може в достатъчна степен да се осигури справедливо
удовлетворяване на понесените от ищеца неимуществени вреди, поради което тези вреди
подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ .
Тази норма има за обект на защита свободата, честта, достойнството и доброто име на
гражданите, защото всяко неоснователно обвинение в извършването на престъпление
неизбежно засяга тези ценности. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при
наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди. Това обезщетение следва да се съизмерява с обществения критерий за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД и да възмезди увредения за всички
неимуществени вреди. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства за всеки отделен случай, като установената
задължителна съдебна практика сочи критериите за определянето на това обезщетение, но
не определя граници за обезщетения. Когато на обезщетяване подлежат неимуществени
вреди на основание чл. 2 ЗОДОВ като такива критерии се сочат характера на увреждането
в личностната сфера на ищеца, свързано с периода на разследването и тежестта на
обвинението, възрастта му, отзвука от това обстоятелство между неговите близки, познати и
колеги, вида на взетата мярка за неотклонение и нейното отражение върху личността на
ищеца, конкретните проявления на тези факти върху здравето, психиката на увредения.
В настоящия случай се установи ,че през периода на воденото срещу ищеца
наказателно производство той безспорно е търпял непрекъснат душевен дискомфорт /още
повече, че в производството е било и в съдебна фаза/, свързан с постоянна несигурност от
изхода на производството. От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата
страна ,се установи ,че воденото срещу ищеца наказателно производство му се отразило
много негативно , кръвното му започнало да варира и да се качва , което наложило смяна на
медикаментозната му терапия с по-силни лекарства и изписването на андидепресант. Преди
делата той също имал проблеми с кръвното налагяне, но по време на делата срещу него
квърното му се повишило значително. Имал големи притеснения и това ангажирало изцяло
съзнанието му. Оплаквал се от стягане в сърдечната област, повдигане и безсъние. Бил
7
подтиснат , спрял да общува с приятелите си и се притеснявал от мнението на хората в
квартала му .
При тези данни, безспорно е, че неблагоприятните последици за ищеца са настъпили
още с повдигане на обвинението като ги е търпял през цялата висящност на наказателното
производство. Описаните от свиделите отрицателни преживявания от ищеца през
процесния период са обичайните такива, породени от качеството на обвиняем в
образуваното срещу него наказателно производство, изразяващи се в напрежение,
притеснение от евентуално осъждане, накърнено достойнство и добро име. При определяне
размера на дължимото обезщетение настоящият съдебен състав се съобразява с
продължителността на наказателното преследване, която не е малка и е от 2г. 3 месеца и 9
дни , обстоятелството, че за престъплението, за което е бил оправдан се предвиждало
наказание „лишаване от свобода“ като на ищеца не му е била наложена мярка за
неотклонение. На ищеца се е наложило да се явява многократно пред съда ,като срещу него
са били образувани общо 6 наказателни дела пред различни съдебни инстанции , което
допълнително го е стресирало и е било източник на негативни преживявания за него.
Съдът отчита и данните за конкретно изживените отрицателни емоции и страдания, чувство
на притеснение, неудобство, стрес и напрежение от факта на повдигнатото обвинение,
последвалото уронване на доброто му име пред близките му хора, но и факта, че същото не е
причинило на ищеца увреждания с трайни последици за психичното и физическото му
състояние. Ищецът напуснал работното си место , тъй като бил лишен от право да управлява
МПС . На новото си работно место имал трудности с явяването си на работа, тъй като то
било в Инудстиалната зона на гр.Шумен ,което налагало той да стигне до работното си
место с лек автомобил. Поради това той направил разходи за такси , като се наложило да
моли колегите си да го карат на работа и същите разбрали ,че е лишен от право да управлява
МПС.
При така установената степен на засягане на неимуществени блага в резултат на
незаконното обвинение, продължителността на наказателното преследване и негативният
ефект на същото върху личността и социалното положение на ищеца, както са установени в
конкретна степен, съдът преценява, че за възмездяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от незаконното обвинение срещу него следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 6 000 лева, който размер е в съответствие с тежестта на вредите и
се явява справедлив съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД.
В останалата част, до пълния предявен размер, искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ищецът претендира и заплащането на обезщетение за имуществени вреди в размер на
2 000лв. заплатени от него за защита по досъдебното производство и по наказателните дела
. Видно от приложените към горецитираните наказателни дела договори за правна защита и
съдействие ищецът е заплатил общо сумата от 1500лв. за адвокатски хонорар .Разходите за
ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от незаконното
обвинение от което пряко следствие е дължимостта на хонорара . Ответникът е оспорил в
8
отговора си размера на иска по отношение на адвокатският хонорар като прекомерен.
Съгласно ТР №1/11.12.2018г. на ВКС по т.д.№№1/2017г. ОСГК по иск по чл.2 ал.1 от
ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди ,съставляващи
адвокатско възнаграждение в размер , по-малък от платеният в наказателният процес. Съдът
в този случай следва да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа
при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението
,интензитена на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд , които
адвокатът предстои да положи при осъществяване на защитата. Съгласно чл.12 и чл.13 т.2
от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в
редакцията ,която е действала към датите на уговаряне на хонорарите, минималният
адвокатски хонорар е бил в размер на 500лв. и следователно уговореният в настоящите
договори хонорар от 500лв. не е прекомерен , а е в минималния размер.
Ето защо искът за имуществени вреди следва да се уважи до размера на сумата от
1500лв., а за разликата над 1500лв. до претендираните 2000лв. за сумата от 500лв. е
неоснователен и следва да се отхвърли, както и искът за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 23.10.2018г. до
окончателно й заплащане .
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в
забава и без покана считано от датата на деликта , поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати върху посочените по-горе обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва.
Съгласно т.4 от ТР№3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС , отговорността на държавата за вреди
от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда в случаите на чл. 2, ал.1 т. 3 , какъвто е настоящият. От този
момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на
държавата. Предвид това и определените в настоящия спор дължими обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 6 000лв. и за имуществени вреди в размер на 1500лв. се
дължат считано от 23.10.2018г. датата на влизане в сила на оправдателната присъда .
С оглед изхода на спора и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца внесената от последния държавна такса в размер на 10лв. и на
адвокат П.П. адвокатско възнаграждение определено по реда на осн.чл.38 ал.2 във вр. с
чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. за оказано безплатно процесуално представителство на ищеца,
съобразно уважената част от претенцията в размер на 349.22лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.Б., седалище: гр.С... да заплати на Т. М. М. с ЕГН
********** от гр.Ш.... на основание чл.2, ал.1, т.3 пр.1 от ЗОДОВ , сумата от 6 000лв.,
9
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на обвинение за
извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК , за което ищецът е оправдан, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане обезщетение за неимуществени вреди и лихва
върху обезщетението, в останалата им част, като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.Б., седалище: гр.С... да заплати на Т. М. М. с ЕГН
********** от гр.Ш.... на основание чл.2, ал.1, т.3 пр.1 от ЗОДОВ, сумата от 1500лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар, в
резултат на обвинение за извършено престъпление по 343б ал.1 от НК , за което ищецът е
оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане обезщетение за имуществени вреди и лихва
върху обезщетението, в останалата им част, като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.Б., седалище гр.София, да заплати на Т. М. М. с
ЕГН ********** от гр.Ш.... разноски по делото в размер на 10лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.Б., седалище гр.София, да заплати на адвокат П.П.
от ШАК на осн.чл.38 ал.2 във вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар за
процесуално представителство в размер на 349.22лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10