МОТИВИ ПО ПРИСЪДА
ПО НЧХД № 494/2020г. ПО ОПИСА НА ДнРС
М.К.Б. ***, е повдигнал обвинение срещу К.Г.Ц. ***, за
престъпление по чл.130,ал.1 НК.
В тъжбата се сочи,че
на 27.09.2019 г. около 19:00 часа в с.
Тополница, общ. Дупница подсъдимият е причинил на тъжителя разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в:
три разкъсно-контузни рани на главата – в лява слепоочна област, в тилната
област и в областта на горна устна на лицето, и мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието-зашеметяване, замъгленост.
С тъжбата е предявен
граждански иск срещу подсъдимия в размер
на 7000лв.обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на
престъплението по чл.130,ал.1, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно
със законната лихва от датата на увреждането. Претендират се и деловодни
разноски.
Същият е приет от съда за съвместно разглеждане.
Повереника на частния тъжител поддържа
обвинението и предлага гражданския иск да бъде уважен изцяло.
Подсъдимия не се признава за виновен.
Дава обяснения,че действително на посочената датата в тъжбата, между него и тъжителя
е имало физическа разправа, но същата е започната от последния, който го
нападнал със секира,като подсъдимият успял да се предпази с помощта на дървена
пръчка, след което притиснал тъжителя до оградната мрежа,държейки го за
ръцете,без да му нанася удари.
Защитника излага доводи за недоказаност на обвинението и
предлага подсъдимия да бъде оправдан, като гражданския иск се отхвърли като
неоснователен.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства- обясненията на подсъдимия,показанията на разпитаните
свидетели,съдебно-медицинската експертиза и
писмените такива,преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
Ц. ***, където прекарва почивните си дни и отпуски.Тъжителят също има семейна
къща в с.Тополница, която често посещава.
Във връзка
с ползването на имотите, между
подсъдимия и тъжителя възникнали проблеми, по повод честото запушване на
тръбата на мръсния канал, ползван от тъжителя и съседите му, които се намирали
отвъд реката, която разделяла техните имоти от този на подсъдимия,като същите
били убедени, че последният запушва тази тръба.
На 27.09.2018г. тъжителят, заедно със
съпругата си отишли в къщата им в с.Тополница и установили,че тръбата на канала отново е запушена. Вечерта,
около 19ч. тъжителят излязъл с автомобила си и видял,че подсъдимият и съпругата му са на
улицата пред къщата им.Паркирал до автомобила на последния, слязъл и му поискал
обяснение за запушения канал.Подсъдимият му отвърнал,че няма да позволи неговия
канал да тече пред вратата му.Разменените реплики, предвид лошите отношения
между двамата, довели до ескалация на емоциите и у двамата, като тъжителят взел
от автомобила си секира, а подсъдимият пръчка,с която подпирал капака на
автомобила си и започнали физическа разправа.
Свид.Ц.- съпруга на подсъдимия се
опитала да предотврати саморазправата, като се развикала за помощ и полиция.
Тъжителят опитал да удари подсъдимия с
дръжката на секирата, подсъдимият парирал удара с пръчката,която държал, а след
това успял да издърпа и секирата, при което дръжката го ударила по главата.
Същият захвърлил секирата и нанесъл
няколко удара по главата и тялото на тъжителя с пръчката и успял да го
притисне до дворната врата,държейки ръцете му и му нанесъл няколко удара с
глава в лицето.В това време,по улицата минал свид.Радов, който отивал да
нагледа животните си,видял че подсъдимият е притиснал тъжителя до вратата на
свид.Стоилови и тръгнал да ги разтърве.Същевременно, свид.В.С.,който чул
виковете на свид.Ц., излязъл да провери какво става и отваряйки дворната врата,
подсъдимият и тъжителя,влезли в двора, а свид.Радов ги разтървали си тръгнал
заедно с тъжителя,който не се чувствал добре и от главата му текло кръв. Свид.Радов се обадил в Спешна помощ гр.Дупница и след пристигане
на линейката, придружил тъжителя до Спешния център,където установили,че същия
има три разкъсно контузни рани-на главата, на тила и горната устна,както и
мозъчно сътресение. Същите били
обработени и бил насочен за консултации с хирург и невролог.
Подсъдимият също потърсил помощ
във ФСМП гр.Дупница,като при прегледа
били констатирани наранявания в областта на лицето и главата, и тялото/
охлузване в теменната част на главата,кръвонасядания в областта на челото и
клепача на лявото око,контузия на гръдния кош и охлузване на лявата
предмишница.
От изготвената съдебно медицинска
експертиза се установи,че в резултат на нанесените удари, тъжителят е получил три разкъсно-контузни рани на главата – в
лява слепоочна област, в тилната област и в областта на горна устна на лицето,
и мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието-зашеметяване,
замъгленост.
Механизма на причиняване на тези увреждания е удари с или върху тъпи твърди
предмети, съответстващи на удар с пръчка ,причинила раната в слепоочната
област; удар с такъв предмет или в такъв предмет/ елемент от ограда/, а
уврежданията по лицето-от удар с юмрук или глава,като мозъчното сътресение е в
резултат на ударите по главата.
Уврежданията на подсъдимия също
се дължат на удари от или в тъпи твърди предмети-удари с юмрук,части от брадва
или метален предмет, а някои от кръвонасяданията по предмишницата е възможно да
са получени при сборичкване- от стискане с ръце.
Съдът прие горната фактическа
обстановка като даде вяра на показанията на свидетелите Радов, Стоянка и Г. Василеви,М. и В.
Стоилови, и Р.Ц., които не си противоречат, установяват обеткивни факти и се
подкрепят от писмените доказателства и медицинските експертизи. Свид.Радов и
Василев са преки очевидци, като и двамата установяват,че подсъдимият и тъжителя
са имали физическа разправа,като според възприятията им, свид.Василев сочи,че
двамата се държали“като борците“ и по лицето на тъжителя имало кръв, а
свид.Радов установява,че подсъдимият е притиснал тъжителя до дворната врата на Стоилови, нанасяйки му
удари с глава. Свид.Стоилови установиха,че двамата са били вкопчени един в
друг, като при отваряне на вратата са навлезли в двора им, като по тъжителя е
имало видими наранявания и от главата му е текла кръв.Свид.Ц. установи,че на
посочената дата и място действително е имало сбиване, които не е възприела
лично, но е имала притеснения да не наранят съпруга и.
Съдът даде вяра на показанията на
свид.Ц./ съпруга на подсъдимия,която също е очевидка на случая/ в частта, в
която установи времето, мястото и повода за физическата разправа, както и по
отношение част от действията на тъжителя/че същия е замахнал с дръжката на
секирата към съпруга и, който успял да му я отнеме,при което получил удар по главата/,тъй
като се подкрепят от останалите гласни доказателства и медицинската експертиза
по отношение подсъдимия. Съдът не даде вяра на показанията и в частта, в която
твърди,че подсъдимият не е нанасял удари на тъжителя,както и че свид.Радов е
нанесъл удари на подсъдимия с железен лост, той като противоречат на останалите
гласни доказателства и мед.експертиза по отношение тъжителя .
Съдът не даде вяра и на
обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи,че е след като успял да отнеме
секирата от тъжителя само го е притиснал до оградата на съседите, държейки го
за ръцете,без да му нася удари, тъй като се опровергават от медицинските експертизи
по отношения вида и механизмите на причиняване ,както уврежданията на тъжителя,
така и на тези, причинени му от
последния ,доколкото визират полученото охлузване в теменната област, в
резултат от удара от дръжката на секирата. Тъжителят е получил травматични
увреждания-разкъсно контузни рани ,както по тила, така и по лицето и
слепоочието т.е. дори и да се приеме,че раната на тела би могла да се получи от
притискане/удар/ по ограден елемент,то останалите увреждания са в резултат на
директен удар с твърд тъп предмет.
С оглед на така установеното,
съдът прие,че подсъдимият Ц. е осъществил състава на престъплението по
чл.130,ал.1 НК. от обективна и субективна страна, по следните съображения.
ОБЕКТИВНА
СТРАНА
Обект на
престъплението са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност
на гражданите. От събраните по делото доказателства се установи,че подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението чрез действия –нанасяйки му удари с пръчка и глава в областта на
главата и тялото на тъжителя , причинявайки му посочените по-горе травматични
увреждания,които представляват лека телесна повреда по см. на чл.130,ал.1 НК и извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК. Получените увреждания са пряка и непосредствена последица
от действията на подсъдимия ,по
осъществяване на изпълнителното деяние.
Доказателствата по делото
установиха,че тъжителят е започнал
физическата разправа с подсъдимия и също му е причинил увреждане ,нанасяйки му удар по
главата с дръжката на секира, което също представлява лека телесна повреда, но същото
като интензитет не съответства на травматичните увреждания, получени от тъжителя,
поради което съдът не приложи разпоредбата на чл.130,ал.3 НК. Действително,
медицинската документация установени и
други увреждания на подсъдимия, но
доказателствата по делото не установиха,че са причинени от тъжителя, а и
подсъдимия твърди,че са в резултат на удари,нанесени му от
свид.Радов-обстоятелство, за което не се събраха доказателства , а е и извън
предмета на настоящото обвинение.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА
От
субективна страна всяко деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване.Както бе посочено по-горе, начина на извършване на деянието-,обективира умисъла
да се причинят посочените по-горе
травматични увреждания,които да причинят сравнително силни болки и страдания.
С оглед
гореизложеното, съдът счете,че подсъдимият
Стоянов е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна
страна, призна го за виновен и на осн. чл. 78аНК го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1000лв.
За да приложи разпоредбата на чл.78а НК, съдът прие,че са налице
предпоставките,визирани в този текст- касае се за умишлено престъпление, за което законодателят е
предвидил наказание”лишаване от свобода” до
две години или пробация. Подсъдимият е
неосъждан/ видно от приложената справка за съдимост, към момента на деянието,
същия е бил реабилитиран при усл. на чл.88а,ал.4 НК/. От престъплението не са причинени имуществени вреди, и по отношение на последния до сега не е прилаган този
институт. При определяне размера на наказанието, съдът съобрази
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и подбудите за
извършването му,провокирани от действията на тъжителя, и наложи такъв в предвидения от закона минимум.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният гражданск иск за
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания , е с правно основание чл.45 ЗЗД - в задължението да се репарират виновно
причинените вреди. От изложеното по-горе, безспорно се установи,че подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.130, ал.1 НК –същият е нанесъл
удари по главата и тялото на тъжителя,което е довело до настъпване на противоправния
резултат и именно от виновното му му поведение са настъпили неимуществени вреди ,изразяващи
се в претърпени болки и страдания.. С оглед изложеното, предвид характера и
степента на уврежданията, и съобразно чл.52 ЗЗД, съдът счете,че сумата
от 3000лв. ще репарира вредите,
причинени от нанесената лека телесна повреда, като в частта до 7000лв. отхвърли като неоснователно завишен. Съдът
присъди и законната лихва върху уважения размер на гражданския иск, от датата
на увреждането, предвид,че се касае за деликт и забавата е настъпила от тази
дата.
Съдът
осъди подсъдимия да заплати държавна такса от 120лв. върху уважения размер на
гражданския иск.
По
доводите на защитника за недоказаност на обвинението, съдът изложи съображения
по-горе в мотивите си, поради което не следва да се повтаря.
По горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: