№ 3494
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100503565 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Некст Баскет Трейдинг“ ЕООД срещу
решение № 20391/11.11.2024 г. по гр.д. № 11138/2024 г. по описа на СРС, 78 състав, с
което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Г. С. С. сумата в размер на
17032,99 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за периода от 11.11.2023 г. до 11.12.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024 г., до
погасяването.
Жалбоподателят – „Некст Баскет Трейдинг“ ЕООД, твърди, че решението е
неправилно. Сочи, че искът се явява неоснователен, предвид погасяване чрез съдебно
прихващане с насрещно вземане на ответника за сумата в размер на 15000 лв.,
представляваща дължима неустойка по т. 11 от трудовия договор, сключен между
страните, за неизпълнение на задължението на работника за представяне на писмен
отчет по т. 9.2 от договора след прекратяване на същия. Твърди, че неустоечната
клауза е валидна, противно на изложеното в обжалваното решение, като в резултат на
неизпълнението на посоченото задължение на работника дружеството е претърпяло
1
конкретни вреди, описани в жалбата. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде
отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – Г. С. С., оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г. С. С. с осъдителен иск с правно
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, предявен срещу „Некст Баскет Трейдинг“ ЕООД, за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 17032,99 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнение на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за периода от 11.11.2023 г. до 11.12.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024 г., до погасяването.
Ищецът – Г. С. С., твърди, че е бил в трудово правоотношение с „Некст Баскет
Трейдинг“ ЕООД по трудов договор от 09.12.2022 г., по силата на който е заемал
длъжността „Директор на дирекция „Продуктово развитие“. Трудовото му
правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ, вследствие на което е останал без работа. Твърди, че в посочената
хипотеза на прекратяване на трудовия договор има право на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за
не-повече от 1 месец, дължимо от работодателя на основание чл. 222, ал. 1 КТ. Ето
защо, предявява посочения иск.
С обжалваното решение предявеният иск е уважен изцяло, като е отхвърлено
възражението на ответника за съдебно прихващане със сумата в размер на 15000 лв.,
представляваща дължима неустойка по т. 11 от трудовия договор, сключен между
страните, за неизпълнение на задължението на работника за представяне на писмен
отчет по т. 9.2 от договора след прекратяване на същия.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Не се спори по делото, включително и във въззивното производство, че между
страните е било налице трудово правоотношение по трудов договор от 09.12.2022 г., по
силата на който ищецът е заемал длъжността „Директор на дирекция „Продуктово
развитие“, че трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от
работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, вследствие на което работникът е
останал без работа за срок, по-дълъг от 1 месец, поради което има право на
обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 КТ в размер на
брутното му трудово възнаграждение за 1 месец.
2
Основният спорен по делото въпрос е във връзка с дължимостта на
претендираната от работодателя неустойка в размер на 15000 лв., съгласно т. 11 от
трудовия договор, сключен между страните, за неизпълнение на задължението на
работника за представяне на писмен отчет по т. 9.2 от договора след прекратяване на
същия, което вземане е въведено от ответника чрез възражение за съдебно
прихващане.
Съгласно т. 9.2 от трудовия договор, сключен между страните, ако датата на
прекратяване на трудовия договор не е възможно да бъде предварително определена
(например: прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1 КТ,
чл. 330 КТ и т.н.), работникът е длъжен да състави писмен отчет в деня на
прекратяване на настоящия договор или най-късно един ден след това, в случай на
извънредни обстоятелства, позволяващи съставянето му на датата на прекратяване на
трудовия договор. На основание т. 9.4 от трудовия договор, писменият отчет е
необходимо да съдържа възложените, започнатите, текущите и незавършените от
служителя дейности и задачи; описание на състоянието им и етапа, до който те са се
осъществили; какво предстои или следва да се извърши, за да бъдат успешно
приключени; посочване на лицата за контакти; описание на друга допълнителна
информация от значение за конкретната дейност или задача. Съгласно т. 11 от трудовия
договор, при забава в изпълнение или при неизпълнение на някое от задълженията на
служителя по т. 9, същият дължи на работодателя неустойка в размер на нетното му
трудово възнаграждение, като същата не следва да се разбира като ограничение
относно възможността на работодателя да претендира вреди в по-голям размер,
съобразно общите правила на българското законодателство.
В конкретния случай, както беше посочено, трудовото правоотношение на
ищеца е било прекратено едностранно от страна на работодателя на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ. Съгласно посочения законов текст, работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, при закриване на част от предприятието или
съкращаване на щата. Посоченото прекратително основание е по инициатива на
работодателя и не предполага виновно поведение на нито една от двете страни по
трудовото правоотношение. Предвидено е същото да се реализира едностранно от
страна на работодателя чрез отправено писмено предизвестие до работника в срока по
чл. 326, ал. 2 КТ – 30 дни, доколкото страните не са уговорили друго. Няма данни
работодателят да е отправил такова, поради което следва да се приеме, че същият е
реализирал правото си да прекрати трудовото правоотношение съгласно чл. 335, ал. 2,
т. 2 КТ - при неспазване на срока за предизвестие. Както беше посочено, задължението
на работника да състави писмен отчет в деня на прекратяване на трудовия договор или
най-късно един ден след това, в случай на извънредни обстоятелства, позволяващи
съставянето му на датата на прекратяване на трудовия договор, е предвидено ако
3
датата на прекратяване на трудовия договор не е възможно да бъде предварително
определена (например: прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
327, ал. 1 КТ – едностранно от работника без предизвестие, чл. 330 КТ – едностранно
от работодателя без предизвестие, и т.н.). В конкретния случай, прекратителното
основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ предполага възможност да бъде определена точната
дата, на която трудовото правоотношение ще бъде прекратено, и то от работодателя,
като единствено на неговата преценка е решението, дали да бъде прекратено трудовото
правоотношение, кога да бъде отправено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение и дали то да бъде спазено. Следователно, за работника изобщо не е
възникнало задължение по т. 9.2 от трудовия договор – да състави писмен отчет,
отговарящ по съдържание на т.9.4 от договора, в деня на прекратяване на трудовия
договор или най-късно един ден след това, в случай на извънредни обстоятелства,
позволяващи съставянето му на датата на прекратяване на трудовия договор. Също
така, предвиждането на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
на посоченото основание, предполага период, в който работата да бъде предадена по
подходящ начин от страна на служителя, поради което с неспазването на срока за
предизвествие работодателят сам се е лишил от посочената възможност.
Въпреки посоченото, от събраните по делото писмени доказателства, а именно –
таблица, описваща текущите трудови задачи на работника, с вписване на коментари от
негова страна относно етапа на изпълнението им, както и от показанията на свидетеля
П.Н.И. – директор „Човешки ресурси“ при ответното дружество, се установява, че при
прекратяване на трудовия договор работникът е опитал да предаде работата си на
работодателя, като го информира за етапа, до който са възложените му задачи, но е
отказано приемането на предоставената от работника информация, тъй като, според
свидетеля И., същата не е била пълна и не отговаря на изискванията на договора.
Въпреки посоченото, по делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява работодателят да е изискал друга конкретна информация от работника,
която да не му е била предоставена.
Ето защо, въззивният съд намира, че за работодателя изобщо не е възникнало
правото да претендира неустойка по т. 11 от трудовия договор, доколкото за работника
не е възникнало задължение по т. 9.2 от договора, за неизпълнение на което страните
са предвидили неустойка.
За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция споделя извода,
формиран в обжалваното решение, че неустоечната клауза по т. 11 от договора, е
недействителна. Чрез нея се цели ангажирането на отговорността на работника за
неизпълнение на трудовите задължения, свързани с отчитане на извършената работа и
информиране на работодателя за възложените на работника трудови задачи и етапа на
изпълнението им преди прекратяване на трудовия договор, за да не се създадат
4
затруднение при осъществяване на дейността на работодателя.
Договорната свобода е принцип на гражданското право, тя е ограничена
единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право
договорната свобода е ограничена допълнително чрез въведената с разпоредбата на чл.
66, ал. 2 КТ забрана страните по трудов договор да уговарят условия, които са по-
неблагоприятни за работника или служителя от установените с повелителни
разпоредби на закона или с колективен трудов договор. Конкретната неустоечна клауза
предвижда санкция за неизпълнение на трудово задължение. Посоченото от своя
страна представлява условие, което е по-неблагоприятни за работника или служителя
от установените с повелителни разпоредби на закона – нормите на чл. 203 и сл. КТ,
предвиждащи реда за реализиране на имуществената отговорност на работника за
неизпълнение на трудовите му задължение. Следователно и доколкото процесната
неустойка противоречи на чл. 66, ал. 2 КТ, същата се явява недействителна на
основание чл. 74, ал. 1, вр. ал. 4 КТ.
Следва да се посочи, че обжалваното решение съдържа подробни мотиви от
фактическа и правна страна, обосноваващи неоснователността на възражението за
съдебно прихващане, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях.
Ето защо, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ответника по жалбата сумата в размер на 1930 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20391/11.11.2024 г. по гр.д. № 11138/2024 г. по
описа на СРС, 78 състав, с което „Некст Баскет Трейдинг“ ЕООД е осъдено да заплати
в полза на Г. С. С. сумата в размер на 17032,99 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа поради уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за периода от
11.11.2023 г. до 11.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.02.2024 г., до погасяването.
ОСЪЖДА „Некст Баскет Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза
на Г. С. С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1930
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6