РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. ХАСКОВО, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20215600900184 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.694, ал.2,
т.1 от Търговския закон.
ИЩЕЦЪТ – НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ /НАП/ – гр.София твърди, че с молба изх.№ 24 – 15 – 472 63
от 19.08.2021 год., подадена по т.д. № 67 / 2011 год. по описа на Окръжен съд
– Хасково в качеството си на кредитор в производство по несъстоятелност,
открито по отношение на ответното дружество е предявил вземания за
задължителни осигурителни вноски в общ размер на 3 161.12 лева, от които
главници в размер на 2 020.84 лева и лихви в размер на 1 140.28 лева,
начислени на основание Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания /ЗЛВДТДПДВ/ и Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ до 17.08.2021 год., с основания за възникването им –
подадени от Тържищна компания „Марица“ АД, декларации, включени от
синдика в допълнителен списък на неприети предявени вземания на
кредиторите на дружеството, обявен в Търговския регистър /ТР/ по партидата
на несъстоятелния длъжник под № 20210907130139. Твърди още, че на
14.09.2021 год. е подал възражение против списъка с неприетите от синдика,
предявени вземания на кредиторите на дружеството, с искане за включването
им в списъка на приетите вземания, по което съдът по несъстоятелността се
произнесъл с определение № 260404 от 10.12.2021 год., обявено в ТР под №
20211213102822, оставяйки без уважение възражението и приемайки, че
1
синдикът разполага с правото да се позове на изтекла погасителна давност.
Поддържа, че пет годишния давностния срок по чл.171, ал.1 от ГПК по
отношение на предявените публични вземания е започнал да тече, считано от
01.01.2017 год. и до предявяването им в производството по несъстоятелност –
19.08.2021 год., не е бил изтекъл. С оглед на изложеното моли за решение, с
което съдът да признае за установено съществуването и дължимостта на
публичните вземания на НАП за задължителни осигурителни вноски от ТК
„Марица“ АД, в общ размер на 3 161.12 лева, от които главници в размер на
2 020.84 лева и лихви върху тях в размер на 1140.28 лева, начислени на
основание ЗЛВДТДПДВ и КСО до 17.08.2021 год., установени с декларация
образец 6 вх. № 260021600372808 от 1.01.2016 год. за м.12.2015 год. и
декларация 6 вх. № 260021600372962 от 19.01.2016 год. за м.12.2015 год.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „ТЪРЖИЩНА КОМПАНИЯ
МАРИЦА“ АД – в несъстоятелност – **** – не взема становище по иска.
П. В. П. – постоянен синдик на „ТЪРЖИЩНА
КОМПАНИЯ МАРИЦА“ АД – в несъстоятелност – **** – оспорва иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С решение № 95 от 30.10.2013 год., постановено
по т.д. № 67 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е открито
производство по несъстоятелност по отношение на ответника – „Тържищна
компания „Марица““ АД – ****.
С определение № 260280 от 01.07.2021 год.,
постановено по посоченото по – горе дело, за постоянен синдик е назначен
П. В. П..
С молба от 19.08.2021 год., входирана с №
265392 от 23.08.2021 год., подадена от ищеца – в качеството му на кредитор в
производството по несъстоятелност, открито по отношение на ответното
дружество са предявени публични вземания за задължителни осигурителни
вноски, установени с декларации, подадени по реда на КСО, а именно –
декларация образец 6 вх. № 260021600372808 от 19.01.2016 год. за м.12.2015
год. и декларация образец 6 вх. № 260021600372962 от 19.01.2016 год. за
м.12.2015 год. Процесните вземания са описани в посочената по-горе молба в
раздел I, т.2, подточки 2.49 и 2.50.
Като писмени доказателства по делото са приети
декларация образ № 6 с вх. № 26000163006507 от 19.01.2016 год. за суми в
размер на 1 099.94 лева – дължими вноски за ДОО; на 23.25 лева – дължими
вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд и на 390 лева – дължими
вноски за здравно осигуряване за м.12.2015 год., и декларация образец № 6 с
вх. № 26000163006512 от 19.01.2016 год. за суми в размер на 349.78 лева -
дължими вноски за ДОО и 157.20 лева - дължими вноски за здравно
осигуряване за м.12.2015 год.
С молба вх. № 1822 от 08.03.2022 год. по
2
входящия регистър на съда, подадена от ищеца е направено уточнение, че
номерата на представените с исковата молба декларации вх.№
26000163006507 от 19.01.2016 год. и с вх. № 26000163006512 от 19.01.2016
год. отразяват номера на протокола, който е генериран при допълнителна
обработка на подадените декларация обр.6 с вх. № 260021600372808 от
19.01.2016 год. и декларация обр. 6 с вх. № 260021600372962 от 19.01.2016
год., описани в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Посочените вземания са включени от синдика в
т.2 от допълнителен списък на неприети предявени вземания на кредиторите
на „Тържищна компания Марица“ АД, от страна на който е прието, че
вземанията са недължими поради изтичане на законоустановения давностен
срок по чл.171 от ДОПК.
Списъкът е обявен в ТР на 07.09.2021 год.
На 14.09.2021 год. от страна на ищеца е подадено
възражение срещу допълнителния списък на неприетите от синдика и
предявени от него вземания, входирана с № 265622 от 16.09.2021 год. по
входящия регистър на Окръжен съд – Хасково, изпратено по пощата на
14.09.2021 год. – обстоятелство, което съдът установи при извършена
служебна справка по т.д. № 67 / 2011 год. по описа на съда.
С определение № 260404 от 10.12.2021 год.,
постановено по дело по несъстоятелност № 67 / 2011 год. по описа на
Окръжен съд – Хасково е оставено без уважение възражението на ищеца
срещу допълнителния списък на неприетите вземания, съществуването на
които е въведено като предмет на разглеждане в настоящото производство.
Определението е обявено в ТР на 13.12.2021 год.
По искане на ищеца по делото е назначена
съдебно счетоводна експертиза, от представеното по която заключение се
установява, че размерът на публичните вземания за главници за задължителни
осигурителни вноски е в общ размер на 2 020.84 лева, в това число – 1 513.86
лева – по декларация обр. 6 вх.№ 26000163006507 от 19.01.2016 год. и 509.98
лева – по декларация обр. 6 с вх. № 26000163006512 от 19.01.2016 год.
Размерът на законните лихви върху главниците по публичните вземания е
определен от вещото лице в общ размер ан 1 140.18 лева, в това число 854.14
лева – по декларация обр. 6 вх.№ 26000163006507 от 19.01.2016 год. и 286.04
лева – по декларация обр. 6 с вх. № 26000163006512 от 19.01.2016 год.
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът намира предявеният на основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ,
иск за допустим, по следните съображения: Ищецът в качеството си на
кредитор в производство по несъстоятелност, открито по отношение на
ответника е предявил вземането си пред синдика по реда и в сроковете по
чл.688 от ТЗ, обективирано в молба от 19.08.2021 год., входирана с № 265392
от 23.08.2021 год. по входящия регистър на Окръжен съд - Хасково; налице е
произнасяне на синдика, обективирано в допълнителен списък на неприети
предявени вземания на кредиторите, обявен в ТР на 07.09.2021 год.; в срока
по чл.690, ал.1 от ТЗ е направено възражение, подадено на от ищеца на
3
14.09.2021 год. срещу отказа на синдика да бъде прието предявеното вземане;
възражението е разгледано по реда на чл.692 от ТЗ – с определение № 260404
от 10.12.2021 год., постановено по дело по несъстоятелност № 67 / 2011 год.
по описа на Окръжен съд – Хасково, обявено в ТР на 13.12.2021 год. и е
спазен 14 – дневният срок по чл.694, ал.6 от ТЗ за предявяване на иска –
исковата молба е постъпила в съда на 31.12.2021 год., изпратена по куриер на
29.12.2021 год., в съответствие с изискванията, визирани в чл.60, ал.5 и ал.6,
вр. чл.62, ал.2 от ГПК.
Разгледан по същество, искът се явява и
основателен по следните съображения: На въведения като предмет на спора в
разглеждания казус, въпрос - разполага ли синдикът – задължителен участник
в производство по чл.694 от ТЗ с право да заявява възражения за погасяване
на оспореното вземане по давност, съдът счита, че следва да се отговори
отрицателно, затова защото синдикът не участва като страна по
материалното правоотношение и в производството по иск по чл.694 от ТЗ той
не упражнява представителните функции по чл.658, ал.1, т.1 и т.7 от ТЗ,
доколкото законът предвижда самостоятелно участие на дружеството –
длъжник, макар и с открито производство или обявено в несъстоятелност,
което именно е страна по материалното правоотношение, на която е
осигурено и участието на страна в процеса, разполагаща с право да заявява
правопогасяващо възражение за погасяване на вземането по давност, което не
е сторено в предвидените за това срокове по ГПК. В подкрепа на този извод е
и нормата на чл.120 от ЗЗД, съгласно която давността не се прилага
служебно, а само по възражение на страна, която може да се позове на нея.
Като възражение за защита на материалното право, което има имуществен
характер по силата на чл.134 от ЗЗД това възражение може да бъде
упражнено и от кредитор на длъжника, в чиято полза е изтелка давността, от
поръчител или трето лице, дало реално обезпечение за задължение на
длъжника, в чиято полза е изтекла давността, както и от трето лице – помагач.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че
материалното възражение за изтекла погасителна давност може да бъде
направено не само от длъжника, но и от посочените по-горе лица, но само в
рамките на исковия процес и в случаи на бездействие на длъжника, в чиято
полза е уредена погасителната давност, от което следва извода, че в
производство по приемане на вземания синдикът като орган на
несъстоятелността не може служебно да прилага погасителната давност и
само на това основание да включи предявено от кредитор вземане в списъка
на неприетите предявени вземания.
Предвид изложеното и с оглед липсващата за
синдика легитимация да въвежда самостоятелно и извън волята на длъжника
възражение за изтекла давност спрямо предявеното за установяване по реда
на чл.694 от ТЗ, парично вземане, съдът приема, че същото не е погасено по
давност.
В подкрепа основателността на иска, следва да
се посочи и това, че процесните вземания не са погасени по давност и по
следните съображения: Съгласно чл.7, ал.1 от КСО, осигурителните вноски
4
за държавното обществено осигуряване за лицата по чл.4, ал.1 се внасят от
осигурителите до 25 – то число на месеца, следващ месеца, през който е
положен труда. Процесните вземания са били начислени за м.декември 2015
год. и съгласно цитираната по-горе норма е следвало да бъдат заплатени в
срок до 25.01.2016 год. При това положение пет годишния давностен срок е
започнал на тече от 01.01.2017 год., предвид изричната в тази насока
разпоредба на чл.171, ал.1 от ДОПК, съгласно която публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5 – годишен давностен срок, считано от първи
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се заплати
публичното задължение. В разглеждания случай давностният срок е изтекъл
на 01.01.2022 год., а процесните вземания са предявени преди изтичането му
– с молба от 19.08.2021 год., подадена в съда на 23.08.2021 год., с което и на
основание чл.685 а от ТЗ, давността се прекъсва и спира да тече, докато трае
производството по несъстоятелност.
С оглед на изложените по-горе съображения,
съдът счита, че предявеният положителен установителен иск, предявен на
основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, като основателен и доказан следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.694,
ал.7 от ТЗ, вр.чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата в размер на 130.83 лева – държавна такса, която сума да се внесе по
сметка на Окръжен съд – Хасково, а в полза на ищеца – сумата в размер на
500 лева, от които 350 лева – възнаграждение за вещо лице и 150 лева –
възнаграждение за юрисконсулт, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – ***** против
„ТЪРЖИЩНА КОМПАНИЯ „МАРИЦА““ АД – в несъстоятелност, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление – **** и с участието на синдика П. В. П.
от *****, И С К с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ,
съществуването на неприети публични вземания на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – *******, в общ размер на 3 161.12 лева, от
които главници в размер на 2 020.84 лева – задължителни осигурителни
вноски и лихви върху тях в размер на 1 140.28 лева, начислени на
основание Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания и Кодекса за социално осигуряване до 17.08.2021 год., установени с
декларация образец 6 вх. № 260021600372808 от 19.01.2016 год. за м.12.2015
год. и декларация образец 6 вх. № 260021600372962 от 19.01.2016 год. за
5
м.12.2015 год., дължими от „ТЪРЖИЩНА КОМПАНИЯ „МАРИЦА““ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ****.
ОСЪЖДА „ТЪРЖИЩНА КОМПАНИЯ
„МАРИЦА““ АД – в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление – **** да заплати за сметка на масата на несъстоятелността,
сумата в размер на 130.83 лева – държавна такса, която сума да се внесе по
сметка на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „ТЪРЖИЩНА КОМПАНИЯ
„МАРИЦА““ АД – в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление – **** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – ****, сумата в размер на 500 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
6