РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Кюстендил, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20211520101955 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с молба от К. ПЛ. Б., чрез адв. В. П., против Художествена
галерия „Владимир Димитров – Майстора“, представлявана от директора В. Г..
В молбата се сочи, че Б. заемала длъжността „уредник“ в ХГ „Владимир
Димитров – Майстора“ за периода 25.07.2011 г. до 20.03.2019 г. Със Заповед
№4/20.03.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ – липса на необходимо
образование, било прекратено трудовото й правоотношение. С Решение
№841/14.10.2019 г. на КРС било признато уволнението за незаконно и била отменена
цитираната заповед. Решението влязло в сила на 14.12.2020 г. Със заповед
№1/15.01.2021г. на директора на галерията Б. била възстановена на работа и подписала
Трудов договор №1/15.01.2021 г. На 18.01.2021 г. й била връчена длъжностна
характеристика, която била утвърдена на 06.03.2019 г. и същата била послужила на
работодателя за предходното й освобождаване. От 15.01.2021г. до 02.08.2021 г.
работила в галерията на длъжност „уредник“. Според ищцата, директорът й
демонстрирал намерението си, че няма да работи с нея. В тази връзка нямала ключ от
входната врата на галерията, не получила консумативи за работа, в кабинета й била
поставена видео-камера за наблюдение. Когато участвала в заседания на Общинския
съвет- Кюстендил, където била общински съветник ползвала неплатен отпуск, за което
имала проблеми от ръководството. Твърди, че не й били възлагани никакви трудови
задължения и за да не бездейства извършила определена научна дейност.
Междувременно чувствала психически тормоз от страна на директора на галерията.
През април 2021г. била започната процедура за прекратяване на ТПО на служител на
длъжност „уредник“, но според ищцата тя не приключила, тъй като Б. имала защита,
бидейки председател на Териториален синдикат на КНСБ- Кюстендил и имала
предварителна закрила, доколкото синдикалният орган не дал съгласие за прекратяване
1
на нейното ТПО. Все пак ТПО било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ –
липса на образование, което било въведено като изискване с длъжностната
характеристика, утвърдена на 02.08.2021 г. Според тълкуването на ищцата новата
длъжностна характеристика не предвиждала различни образование, специалност и и
квалификационна степен, в сравнение с предишната длъжностна характеристика. И
двете характеристики изисквали висше художествено образование, кв. степен
„магистър“ и специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство,
съвременни стратегии в обучението по изобразително изкуство или изкуствознание и
културно наследство“. Имало нови изисквания с новата длъжностна характеристика, но
по - съществено не били изменени задълженията на уредника. Част от изискваните
квалификации били ненужни за длъжността „уредник“, а други касаели задълженията
на други служители. На длъжността „уредник“, освен нея работела и С. А.-А., която
също не отговаряла на новите изисквания, но с нея ТПО не било прекратено. Според
нея работодателят й проявил дискриминационно отношение и самоцелно променил
задълженията й и образователните изисквания. Липсвали и обективни предпоставки за
измененията, а единствено, за да бъде уволнена. С допълнителна молба от ищцата е
изяснено, че претенцията от 4735, 26 лв., претендирано обезщетение за периода
03.08.2021 г. до 03.02.2022 г. е базирано на брутно трудово възнаграждение от 789, 21
лв. месечно, получавано от ищцата през последния пълен отработен месец преди
уволнението. В съдебно заседание е направено изменение на иска по отношение на
обезщетението за оставане без работа, който да се счита предявен за сумата от 4 642,
14 лв., като за разликата от първоначалната претенция до тази е направен отказ от иск.
Иска се постановяване на решение, с което съдът да признае извършеното
уволнение за незаконно, да отмени Заповед № 2/03.08.2021 г., както и на осн. чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Освен
това, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, претендира осъждане на ответника да
заплати обезщетение в размер на 4 642, 14 лв., представляващо обезщетение за
шестмесечен период - от 03.08.2021 г. до 03.02.2022 г., както и законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна навежда доводи за
допустимост, но неоснователност на заявените искове. Сочи се в отговора, че не било
вярно твърдението за тормоз спрямо ищцата. Причините за поставянето на камера на
работното й място, предоставяне на ключ и липсата на беседи в галерията имали
професионално-организационен характер, а не касаели лично отношение спрямо нея.
Поради новата обстановка наложена от пандемията, наложило галерията да търси нови
форми за привличане на посетители и затова съществувало правно основание в
Правилника за устройството и дейността на Художествена галерия „Владимир
Димитров – Майстора“. В тази връзка били сключени няколко конкретни
споразумения с различни организации. Действително била инициирана процедура по
прекратяване на ТПО с уредничките, която в крайна сметка не била реализирана.
Преди атакуването на процесната заповед било наложително, с оглед променената
обстановка, уредникът да притежава образование по специалността „Педагогика на
обучението по изобразително изкуство, съвременни стратегии в обучението по
изобразително изкуство“ или „изкуствознание и културно наследство“. Измежду двете
уреднички в галерията Светла Анева отговаряла на изискванията, доколкото имала
завършена магистърска степен със специалност „Педагогика на обучението по
изобразително изкуство“ с професионална квалификация „Учител-художник“. Поради
2
липса на изискуемото образование Б. не било възможно да изпълнява задълженията си.
Наред с това тя бездействала и не предприела никакви мерки да увеличи
квалификациите си по посоченото в длъжностната й характеристика. Не се спори, че Б.
предприела известна самоинициатива по отношение работата си, но тя нямала никаква
научна стойност.
В съдебно заседание исковата молба и отговора се поддържат. Ищцата прави
частичен отказ от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, иска се съдът да се произнесе по
претенция в размер на 4 642, 14 лв., вместо по първоначално предявения иск в размер 4
735, 26 лв.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Със Заповед №4/20.03.2019 г. на директора на Художествена галерия „Владимир
Димитров – Майстора“ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата К.Б., която
заемала длъжност „уредник“. С Решение №841 от 14.10.2019 г., постановено по гр. д.
№1041/2019 г. по описа на КРС, потвърдено с Решение №20/20.01.2020 г. постановено
по гр. д. №577/2019 г. по описа на КОС, Б. е възстановена на същата длъжност в
Галерията. В тази връзка е издадена Заповед №1/15.01.2021г. на директора на
Галерията за нейното възстановяване / макар този акт да няма правна стойност,
доколкото възстановяването на работа е въз основа на влязлото в сила съдебно
решение, а не на цитираната заповед/. Сключен е нов трудов договор между
спорещите страни от същата дата – 15.01.2021 г., като Б. заема длъжност „уредник“. На
18.01.2021г. на ищцата й е връчена длъжностна характеристика / л.22-л.25/. С протокол
от 23.04.2021г., в изпълнение на заповед №24/22.04.2021г., тричленна комисия,
назначена от директора на Галерията, е извършила оценяване по различни критерии на
двете служителки К.Б. и С. А., заемащи еднакви длъжности в Галерията – „уредник“.
В резултат на това комисията е оценила комплексно досегашната работа и
квалификации на двете служителки, като за Б. са дадени 88 т., а за А. – 100 т. Във
връзка с оценяването Б. е представила отговор по запитване от директора, че е
Председател на териториалния синдикат на КНСБ- Кюстендил. След това процедурата
по освобождаване на служител е преустановена. На 02.08.2021 г. на Б. е връчена нова
длъжностна характеристика. На следващия ден - 03.08.2021 г. е прекратено трудовото
правоотношение с Б., за което й е връчена Заповед №2/02.08.2021 г. Прекратяването е
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо и второ от КТ – липса на необходимото
образование и професионална квалификация.
По делото са представени писмени доказателства, видно от които на същата
длъжност „уредник“ в ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ работи и С. А.- А..
Съгласно дипломата й тя е магистър по „Педагогика на обучението по изобразително
изкуство“. Приложен е сертификат за това, че Анева има ниво на владеене на
английски език „А2“. Не е спорно, че Галерията е сключвала споразумения с ПМГ
„Проф. Емануил Иванов“, Сдружение „Партньори Кюстендил“, ОУ „Проф. Марин
Дринов“ и „БМ Вижън“ за различни дейности.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице
С.Т., съгласно която брутното трудово възнаграждение за месец юли 2021г.
3
/последният пълен отработен месец, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото
правоотношение/ е в размер на 773, 69 лв.
Съгласно приложения препис от диплома за завършено висше образование на Б., тя
е магистър по специалността „Културология“ /л.41/. Видно от писмо от Община
Кюстендил, рег. №93-00-1854/10.12.2021 г., Б. е общински съветник в Общински съвет
– Кюстендил. От служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта, се констатира,
че считано от 04.08.2021г. Б. е безработна. Същото, както и факта, че е безработна към
момента на приключване на устните състезания, се потвърждава с представен заверен
препис от трудовата й книжа, депозиран по делото в последното открито съдебно
заседание – 07.01.2022 г., доколкото липсват надлежни вписвания за наличие на
следващ трудов договор. Същевременно, както се сочи в исковата молба, а се
потвърждава от справка от ТД НАП- Кюстендил /л. 184, том I от делото/ Б. през
процесния период, за който претендира обезщетение за оставане без работа, е била
общински съветник в Общински съвет- Кюстендил, от където средномесечно е
получавала около 730 лв. възнаграждение.
В извлечение от дневника за посещенията в Галерията за 2021 г. е обективиран
броят на посетителите, като е направено съответно разграничение колко тях са
ученици, студенти, пенсионери, посетилите безплатно галерията и т.н.
Останалите писмени доказателства по делото са неотносими към спора, поради
което не следва да се анализират и въз основа на тях да се базират правните изводи.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта: Предявената претенция в случая е допустима, тъй като
исковата молба е постъпила в съда на 04.10.2021 г., а прекратяването е считано от
03.08.2021 г. Следва, обаче, да се държи сметка, че двумесечният срок по чл. 358, ал.
1, т. 2 от КТ е спазен, тъй като 03.10.2021 г. е неприсъствен, неделен ден. Единствено
за пълнота ще се посочи, че същият срок, съгласно константната практика на ВКС, е
давностен, а не преклузивен, поради това съдът не може по свой почин да направи
извод, че исковата молба е недопустима, а само при релевирано възражение от
насрещната страна. Това е така, тъй като давността по чл. 358 от КТ е
материалноправен институт /така в Решение от 03.09.2020 г., постановено по гр. д.
№1850 по описа за 2020 г. на СГС/.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Работникът, съответно
служителят, разполага с правна възможност да иска отмяна на уволнението само с иска
по чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ. Този иск е един и включва всички основания за
незаконност от процедурно или материалноправно естество. От неговата
основателност е поставена в зависимост и преценката за основателност и на обективно
съединените с него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
В съдебната теория и практика се възприема становище, че по исковете за
отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на предишната работа, които имат
конститутивен характер – по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, доказателствената тежест за
установяване законността на уволнението пада върху работодателя, съответно той
трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни
работника или служителя. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е осъдителен, поради
което доказването му е възложено на ищеца по отношение на всички елементи от
4
фактическия му състав: незаконно уволнение, оставане без работа, вреда /пропусната
полза/ и причинна връзка между тях.
Така именно е разпределена и доказателствената тежест в случая с доклада на
съда.
Като основание за прекратяване на правоотношението е посочена нормата на чл.
328, ал. 6, предл. първо и второ от КТ – поради липса на необходимото образование и
професионална квалификация.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предвижда, че работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи едностранно предизвестие в сроковете по чл.
326, ал. 2 от КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, като в този
случай трябва изрично да се посочи на коя от двете хипотези се извършва уволнението:
липса на необходимото образование или липса на необходимата квалификация и в
какво точно всяко от тези две основания в конкретния случай се изразява. Няма пречка
дадено уволнение да се основава и на двете от тези основания, но и в този случай
отново трябва да се посочва в какво се изразява липсата на всяко от тях.
В случая като фактическо основание за прекратяване на индивидуалното
трудово правоотношение е посочено „поради липса на необходимото образование –
висше художествено образование, специалност „Педагогика на обучението по
изобразително изкуство или „Изкуствознание“ или „Културно наследство“, както и за
липса на необходимата професионална квалификация – владеене на английски език
ниво А2 или по-високо, квалификация по визуални изкуства и теория на визуалните
изкуства, квалификация по фотография, фотошоп, индизайн за цифровизация и
дигитализация на фондовите единици, квалификация по реставрация и консервация,
квалификация и положени изпити по дисциплините рисуване, живопис, скулптура,
графика, композиция и теория на композицията, квалификация за аранжиране на
изложби в галерийно пространство, т.е. основанието, на което работодателят е
прекратил индивидуалното трудово правоотношение на ищеца е пр. I и ІІ на чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ.
Страните не спорят, че на 02.08.2021 г. е била утвърдена нова длъжностна
характеристика за длъжността “уредник”. При съпоставката й с предходната такава /от
06.03.2019 г./ се установява, че съществуващите и по-рано задължения на Б. са
оформени по-детайлизирано, като е видно, че с новата длъжностна характеристика се
акцентира върху по-голям по обем ангажименти изискващи технически умения –
фотография, аранжиране, реставрация и консервация, както и по-високо ниво на
владеене на „английски език“ и т.н. Както в предходната длъжностна характеристика,
така и в последната като изискващо се образование е отразено „педагогика на
обучението по изобразително изкуство“. В принципен план въвеждането на ново
изискване за образование е в правомощията на работодателя и съдът не може да
осъществява контрол върху преценката му в т.см., която е такава по целесъобразност -
с оглед нуждите на работата - трудовата функция, осъществявана на съответната
длъжност.
В настоящия случай има наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от
страна на работодателя. Поради това съдът е длъжен да извърши проверка, дали
изменението в изискванията е въведено именно с оглед нуждите на работата, и в този
смисъл - дали работодателят е действал добросъвестно - в съответствие с чл. 8, ал. 1 от
КТ, или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за
5
законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо и второ от КТ.
Добросъвестността се предполага, на осн. чл. 8, ал. 2 КТ, поради това страната която я
оборва, носи тежестта на доказване.
Според указанията на чл. 8, ал. 1 от КТ трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно и съобразно изискванията на закона. Съдебната практика
приема, че злоупотреба с право е налице, когато единствената цел, поради която са
променени изискванията за заемане на длъжността, е работодателят да се освободи от
нежелан работник или служител. Когато се установи, че промяната на образователните
изисквания е извършена единствено с цел да се създаде основание за уволнение на
определен работник или служител, а не с цел подобряване на работата, уволнението се
явява незаконно, тъй като е налице злоупотреба с право.
В този случай от данните по делото е установимо, че към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение ищцата не е имала образованието, посочено в новата
длъжностна характеристика. Естеството на новите задължения за длъжността
„уредник“ обаче, логически не обуславя въведените изисквания за висше образование
по специалността „Педагогика на обучението по изобразително изкуство, съвременни
стратегии в обучението по изобразително изкуство или изкуствознание и културно
наследство“, степен „Магистър“. Неясно е как новото изискване за образование е
свързано с изпълняваната работа – с изпълнението на част или на всички трудови
задължения, включени в длъжността. Под образование по смисъла на разпоредбата на
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се разбира определена завършена степен на обучение, която се
удостоверява със съответен документ за завършено образование. В случая ищцата има
завършено висше образование по специалността „Културология“ и степен „Магистър“.
В хорариума й е били включено обучение по редица предмети и дисциплини
логически покриващи познания по въведените изисквания от работодателя с
последната длъжностна характеристика. Прави впечатление, че образованието и
професионалните умения на ищцата не са възпрепятствали изпълнението на
задълженията й в период от около десет години, доколкото липсват данни за наложени
дисциплинарни наказания за несправяне с работата й. Същевременно няма данни за
сигнали, забележки и оплаквания по повод нейната работа до момента на прекратяване
на трудовото правоотношение.
Що се касае до второто основание за прекратяване на трудовото й
правоотношение – липса на необходимата професионална квалификация – владеене на
английски език ниво А2 или по-високо, квалификация по визуални изкуства и теория
на визуалните изкуства, квалификация по фотография, фотошоп, индизайн за
цифровизация и дигитализация на фондовите единици, квалификация по реставрация и
консервация, квалификация и положени изпити по дисциплините рисуване, живопис,
скулптура, графика, композиция и теория на композицията, квалификация за
аранжиране на изложби в галерийно пространство, то следва да се отбележи, че
работодателят е проявил свръхизисквания към служителя и явно е целял липсата на
поне една от шестнайсет отделно изброени професионални квалификации относно Б..
В същото време от доказателствата по делото не се установява как другото лице,
заемащо длъжността „уредник“ – Светла Анева, да притежава професионална
квалификация по всички направления, въведени за длъжността. Ярко впечатление
прави, че е постигнато съвпадение относно точната формулировка за профила на
изискваното образование – „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“,
което работодателят на Б. е счел за безалтернативно за тази длъжност, но за която
отговаря Анева, а също и относно вида и нивото на владеене на чуждия език –
6
английски език, степен „А2“.
Тези обстоятелства водят до извод, че новите промени в изискванията за
квалификация и образование на длъжността са въведени от една страна, за да може
частично на тях да отговаря служителката Анева, но не и ищцата, и съответно да се
постигне прекратяване на трудовия договор само с конкретен служител. Действително
спецификата на длъжността „уредник“ има конкретно съдържание и смисъл, но според
НКПД тя попада в група специалисти по обществени науки и култура, респективно
притежаваното от ищцата образование е било съответно за длъжността при
възникването на договорните отношения между страните, а от данните по делото е
неясно кое е наложило предприетата промяна. Изложените в писмения отговор от
ответника доводи, че промените са обусловени от радикално променената обстановка в
страната, продиктувано от пандемията, довело до намаляване на собствените приходи
за галерията и съответно търсене на алтернативи от ръководството за справяне със
ситуацията, съдът намира за неоснователни. При тези доводи е резонно работодателят
да инициира процедура за прекратяване на трудови договори на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 от КТ, а не същият резултат да се постига косвено чрез прекратяване на ТПО на
основание чл.328, ал. 1, т. 6, предл. първо и второ от КТ.
Противната логика води на извод, че още при учредяването на
трудоводоговорното правоотношение с лице, чието образование и квалификация не
покриват изискванията, работодателят сам е създал основанието за уволнение още в
момента на сключване на трудовия договор и дори преди началото на изпълнението
му. Това също обуславя злоупотреба с права. Аргумент в този смисъл се извлича и от
нормата чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, според който „не се
допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни
интереси на другите”.
По отношение доводите на ответника за променената обстановка в страната,
вследствие на пандемията следва да се отбележи, че това обстоятелство без съмнение
има временен характер, а на следващо място то не обуславя нуждата от партньорски
дейности на Галерията с училища и сдружения. Въпреки това, тези партньорски
дейности, а дори и отразеното в дневника за посещения, не води на извод относно
необходимостта от владеенето на английски език на изискуемото ниво. Отразеният в
дневника брой чужденци, посетили Галерията, сочи за липса на непременна
необходимост от владеене на чужд език. Наред с това липсват данни, че чужденците са
ползвали именно английски език. От партньорските дейности, включително с училища
не се установява налична непълноценност в комуникацията с учениците, базирано на
липса на именно посоченото в длъжностната характеристика специфично образование.
Видно от хронологията на събитията – веднъж прекратено трудово
правоотношение, нейно възстановяване от съда, процедура по прекратяване на ТПО с
процедура за подбор и оценяване на двете служителки, заемащи длъжността „уредник“,
и последващо уволнение, е че работодателят систематично подхожда към
освобождаването на Б.. Включително работодателят е събирал информация дали
служителката е член на синдикална организация, което е счел като възпиращо
обстоятелство за освобождаването й на друго, различно от настоящото, основание. По
делото са налице данни за проблематичност в отношенията между работодателя и
служителката Б..
Всичко изложено по-горе налага изводът, че промяната в изискванията за
образование и квалификация е целяла единствено прекратяването на трудовото
правоотношение само с ищцата в нарушение на принципа за добросъвестност, респ. е
7
оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ, а заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6,
предл. първо и второ от КТ, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
На посочените по-горе основания съдът намира предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за основателен и доказан, поради което ще го
уважи.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ:
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване
незаконността на уволнението, предпоставя и разглеждането акцесорните искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Доколкото тук съдът прие, че главният иск е основателен, предявеният от ищеца
иск за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, също се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
За да възникне правото на обезщетение в посочената хипотеза, следва да са
налице следните предпоставки: незаконосъобразност на уволнението и отмяната му,
наличие на понесени от работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане
на доход от трудово възнаграждение за периода, в който той е останал без работа в
резултат на уволнението.
Оставане без работа по смисъла на чл. 225 от КТ представлява единствено
липсата на последващо трудово правоотношение, по силата на което работникът или
служителят да е получавал трудово възнаграждение, т.е. единствено доходите от
трудово правоотношение са от значение за отговорността на работодателя по чл. 225,
вр. с чл. 344, ал.1, т.3 от КТ (в този смисъл е решение № 109/21.03.2001 г. по гр. д. №
1085/2000 г., ІІІ г. о. на ВКС). Вземайки предвид това, съдът не следва да намалява
претендираното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ с възнаграждението, което Б.
е получава през процесния период, бидейки съветник в Общински съвет- Кюстендил,
тъй като постът „общински съветник“ е избираем и между Б. и Общински съвет-
Кюстендил, макар да има насрещна престация за труд й, няма наличие на трудови
правоотношения. От извършената в съдебно заседание на 07.01.2022 г. констатация с
представената от ищеца трудова книжка - в оригинал и заверен препис се установи, че
след уволнението с атакуваната заповед, до този момент не е започвал работа при друг
работодател.
Ето защо, съдът няма да намали обезщетението с размера на доходите й като
общински съветник, но ще уважи този евентуален иск частично за периода от
прекратяване на ТПО до приключване на устните състезания пред КРС, което е
станало в с.з., проведено на 07.01.2022 г./. Претенцията на ищцата е за периода
8
03.08.2021 г. – 03.02.2022 г./, и съответно ще отхвърли като недоказана тази разлика –
за периода 08.01.2022 г. до 03.02.2022 г. Мотивът за частичното отхвърляне на
материалната претенция е невъзможността отнапред да се докаже, че ищцата не би
заела в бъдеще длъжност на трудово правоотношение, който следващ момента на
приключване на събирането на доказателства. В тази насока следва да се има предвид
и направеното изменение на иска /под формата на частичен отказ от иск/ по реда на чл.
214 от ГПК, с който претенцията от 4 735, 26 лв. е намалена на 4 642, 14 лв.
Относно размера:
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /, което съдът
възприема като обективно и пълно, поради което му се доверява/ брутното трудово
възнаграждение за последния отработен месец на Б. в Галерията преди уволнението е
773, 69 лв. Доколкото настоящият състав уважава тази претенция за период от 5 месеца
и 3 дни, а не за пълната претенция от 6 месеца, то уважената част от иска възлиза на 3
946, 15 лв., като ще се отхвърли разликата над тази сума до пълната претенция от 4
642, 14 лв., като недоказана.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищцата има право на присъждане на разноските в
производството в размер на 626, 40 лв. – пропорционално на уважената част от
обективно съединените искове спрямо заплатено адвокатско възнаграждение, което е в
размер на 650 лв. Именно за първата сума ответникът ще дължи заплащане на разноски
на ищцата.
Съответно на частичното отхвърляне на един от няколкото обективно съединени
искове пък ищецът ще дължи ответника заплащане на разноски. Размерът им е 23, 30
лв., базирано върху цялата претенция за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответника – 700 лв.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед изхода на делото
обаче, дължимата такава за производството, следва да бъде заплатена от ответника по
сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, за всеки от
предявените искове – в общ размер на 285, 69 лв. - (чл. 1 от ТДТССГПК), която сума
следва да бъде внесена по сметка на съда.
В тежест на ответника следва да се възложи и възнаграждението на вещото лице,
заплатено от бюджета на съда, а именно сумата от 100 лева.
По обжалването:
На основание чл.315, ал.2, във вр. с чл. 258 и чл. 259 от ГПК решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен съд-
Кюстендил в двуседмичен срок от обявяването му на страните, т.е. от 21.01.2022 г., за
което е указано в с. з. от 07.01.2022 г.
Воден от горното, КРС
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА уволнението на К. ПЛ. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул.
„Цар Освободител“ №174, бл. 29, ет. 3, ап. 12, извършено със Заповед №2/02.08.2021 г.
на директора на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ №20, с която е прекратено
трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал.1, т. 6, предл.
първо и второ от Кодекса на труда, за НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. ПЛ. Б., с ЕГН: **********, адрес: гр. Кюстендил, ул.
„Ц.О.“ №***, бл. **, ет.*, ап. **, на заеманата преди уволнението длъжност „уредник“
в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, с адрес: гр. Кюстендил,
ул. „Патриарх Евтимий“ №20, представлявана от директора В. Г. на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ №20, представлявана от
директора В. Г., ДА ЗАПЛАТИ на К. ПЛ. Б., с ЕГН: **********, адрес: гр.
Кюстендил, ул. „Ц. О.“ №***, бл. **, ет. *, ап. **, сума в размер на 3 946, 15 лв. /три
хиляди деветстотин четиридесет и шест лв. и 15 ст./, представляваща обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението за периода от 03.08.2021 г. до 07.01.2022
г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на иска в съда –
04.10.2021 г., като отхвърля иска за разликата над присъдената сума от 3 946, 15 лв.
до пълната претенция от 4 642, 14 лв., отнасяща се за периода 08.01.2022 г. до
03.02.2022 г.
ОСЪЖДА Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ №20, представлявана от
директора В. Господинов, ДА ЗАПЛАТИ на К. ПЛ. Б., с ЕГН: **********, адрес: гр.
Кюстендил, ул. „Ц.О.“ №***, бл. **, ет. *, ап. **, сума в размер на 626, 40 лв.,
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. ПЛ. Б., с ЕГН: **********, адрес: гр. Кюстендил, ул. „Ц.О.“ №***,
бл. **, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на Художествена галерия „Владимир Димитров –
Майстора“, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ №20,
представлявана от директора В. Г., сума в размер на 23, 30 лв., представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ №20, представлявана от
директора В. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на Районен съд – Кюстендил,
държавна такса в размер на 285, 69 лв., както и да заплати сума в размер на 100
лв. по сметка на КРС за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на обявяването му (съобщена на страните в
открито съдебно заседание от 07.01.2022 г.)- 21.01.2022 г., по арг. от разпоредбата
на чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, съгласно указанията в чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10