РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Ботевград, 25.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К.В.Н.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20241810101681 по
описа за 2024 година
С исковата молба от ЗК „****“ АД срещу Агенция „****“ са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове - с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ за сумата от 530,46 лв. – главница, представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по щета № **** ведно със законната лихва
върху главницата от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 182,38 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 31.05.2021 г. до 31.05.2024 г.
Ищецът твърди, че на 01.05.2020 г., около 00:30 ч., водачът на л. а. „Хонда
Акорд“ с рег. № ****, движейки се по републикански път I-1 в района на с. Н., посока
към гр. Враца, около 183 км., претърпял ПТП – преминал през необезопасено и
необозначено препятствие на пътното платно, а именно дупка, вследствие на което
били увредени предна дясна джанта, облицовка на предна броня, фар за мъгла,
тампони на десен носач и тампони на щанга. Мястото било посетено от служители на
МВР, които съставили протокол за ПТП. За лекия автомобил била сключена
застраховка „Каско“ при ищеца с валидност от 02.10.2019 г. до 01.10.2020 г. Щетите
били оценени от застрахователя. На 12.06.2020 г. застрахователят изплатил
обезщетението на собственика на автомобила в размер на 520,46 лв., включващо и
обезщетение за разходите по репатриране в размер на 115,20 лв. Акцентира се, че
поддръжката и стопанисването на процесния път, е ангажимент на Агенция „****“.
1
Ищецът претендира, че е носител на регресно вземане срещу Агенция „****“, поради
което изпратил на ответника писмена покана за възстановяване на платеното
обезщетение, получена от адресата на 05.08.2020 г. Въпреки това плащане не
постъпило. По същество искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца
процесните суми. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
е депозирал отговор. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва доказателствената
стойност на протокола за ПТП – същият следвало да се изключи от доказателствата по
делото като непълен, неточен и противоречив. Нямало доказателства общите условия
да са актуални към датата на ПТП. Протоколът за ПТП бил изготвен от служители на
Пътна полиция, като се базирал изцяло на твърденията на водача. Длъжностното лице,
отразило произшествието, не направило снимков материал, а такъв не се представял и
към исковата молба. Застрахователят изплатил обезщетение, без да изследва
обстоятелствата дали водачът е употребил алкохол, усложнена ли е била пътната
обстановка, както и дали водачът не е проявил груба небрежност. От застрахователната
полица и общите условия не се доказвало процесният застрахователен риск да е
покрит. Твърдяното ПТП не било причинено от неравност на пътя (дупка), а се
дължало на субективните действия на водача, по – конкретно на шофирането с
несъобразена скорост. В условията на евентуалност се твърди съпричиняване от страна
на водача. По същество се иска отхвърляне на предявения иск. Претендират се и
съдебно – деловодни разноски. Бланкетно и под условие се прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.
В откритото съдебно заседание ищецът не се представлява, но в предварително
депозирано писмено становище заявява, че поддържа доводите и исканията си.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, също заявява, че поддържа доводите
и исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Застрахователна полица „Каско“ на МПС № **** г. се установява, че за
процесния автомобил е осигурено застрахователно покритие по Клауза 1 за периода от
02.10.2019 г. до 01.10.2020 г. Съгл. Общи условия, неразделна част от договора, Клауза
1 осигурява покритие за всички рискове, вкл. за риска пункт 1.3 – „пътно –
транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано положение“.
Съгл. Протокол за ПТП № **** г., изд. от РУ – Ботевград процесният инцидент
е настъпил, като л. а. „Хонда Акорд“ с рег. № ****, движейки се по и път I-1 в района
на с. Н., посока към гр. Враца, влиза в дупка и реализира ПТП с материални щети.
2
Видът и оценката на щетите са определени от застрахователя, видно от съвкупно
разгледаните Опис – заключение от 08.05.2020 г., Опис – заключение от 14.05.2020 г.,
Експертиза по щета № **** г. и Доклад по щета № **** г. Според коментираните
документи, увредени са предна дясна джанта, облицовка на предна броня, фар за
мъгла, тампони на десен носач и тампони на щанга., като обезщетението, което
застрахователят е определил общо за труд, нови части, боя и материали възлиза в
размер на 530,46 лв. (с включените 10,00 лв. – ликвидационни разходи).
На св. Г. Р. В. е издадена Фактура № **** г. на стойност 115,20 лв. (с вкл. ДДС)
за превоз на лекия автомобил, качване и сваляне.
С Преводно нареждане УРН ******г. застрахователят е изплатил на св. Г. Р. В.
сумата от 520,46 лв. Като основание за плащане и в двата документа фигурира
номерът, под който е заведена щетата при застрахователя.
С Писмо изх. № *****г. ищцовото дружество е отправило регресна покана към
ответника, да му възстанови изплатената сума от 520,46 лв. Поканата е връчена на
ответника на 05.08.2020 г., видно от приложената обратна разписка.
Свидетелят Г. Р. В., въпреки изминалия значителен период от време, си спомня
за процесния инцидент. Заявява, че същият се е случил при мост до с. Н., в тъмната
част на денонощието. Обяснява, че е попаднал в дълбока дупка. Настилката на пътя
била суха, нямало движение на други автомобили. Свидетелят не може да заяви с
категоричност с каква скорост точно се е движил, но твърди, че около 50 км/ч.
Пояснява, че не е задействал спирачната система, тъй като не е видял процесното
препятствие на пътя. Пояснява, че дупката била с малък диаметър, но доста дълбока,
трудно забележима в тъмнината. Около 15 минути след инцидента на място
пристигнали служители на „Пътна полиция“, които съставили протокол за ПТП.
Съгласно заключението по САТЕ, което съдът приема за аргументирано и
обективно, най – вероятният механизъм за настъпване на ПТП е описаният в исковата
молба, а именно преминаване през дупка, в която процесният автомобил е попаднал.
Според вещото лице в причинно – следствена връзка с ПТП се намират уврежданията
по автомобила. Стойността на ремонта за възстановяване на автомобила възлиза на
652,07 лв. с ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е осъдителен с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД.
Поначало за уважаване на иска, ищецът е необходимо да докаже кумулативното
наличие на следните материално - правни предпоставки: 1) валидно свое
3
застрахователно правоотношение със застрахования към момента на ПТП-то,
покриващо съответния риск; 2.) реализиране на застрахователно събитие; 3.)
противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се в действие или
бездействие); 4.) настъпили за застрахования имуществени вреди, установени по
размер; 5.) причинно – следствена връзка между противоправното поведение и
вредите по автомобила 6.) извършено плащане в съответния твърдян размер от страна
на застрахователя към пострадалия от ПТП-то собственик на лекия автомобил.
В конкретния случай между застрахования и ищцовото дружество към датата на
ПТП (01.05.2020 г.) е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
силата за сключената Застрахователна полица „Каско“ на МПС № **** г., осигуряваща
покритие на всички рискове за периода от 02.10.2019 г. до 01.10.2020 г.
Налице е реализиране на застрахователно събитие, което се доказва при
съвкупния анализ на събраните писмени доказателства, свидетелските показания и
заключението по САТЕ. Следва да се акцентира, че съгл. чл. 6, т. 4 от Наредба за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, не е необходимо
местопроизшествието да се посещава от служител на МВР – „Пътна полиция“ при
повреди на ПТП, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се
придвижи на собствен ход,. В конкретния случай обаче местопроизшествието е
посетено от служители на МВР – „Пътна полиция“, които надлежно са съставили
протокол за ПТП.
Пътният инцидент е възникнал на републикански път (чл. 3 ал. 2 от Закона за
пътищата), който се управлява от Агенция „****“ (чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП). Съгласно чл.
19, ал. 2, т. 4 от ЗП, управлението на пътищата включва организиране и осъществяване
защита на пътищата. Чл. 29 от ЗП предвижда, че Агенцията поддържа
републиканските пътища съобразно транспортното им предназначение, изискванията
на движението и опазване на околната среда, като чл. 30 ал. 1 вменява на Агенцията
задължение да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В § 1, т. 14 от ДР на ЗП е дадена дефиниция на понятието
"Поддържане на пътищата", според която това е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Предвид изложеното съдът
счита, че реализираното ПТП на 01.05.2020 г. по главен път I-1, в района на с. Н.,
посока към гр. Враца, около 183 км., е в резултат на неизпълнение на нормативно
разписани задължения на ответника в качеството му на възложител, а именно –
4
поддържане на пътищата, включващо дейности по осигуряване на безопасно движение
по републиканската пътна мрежа. Налице е причинно - следствена връзка между
настъпилите имуществени вреди и поведението на ответника - бездействие в
качеството му на възложител на ремонти дейности, представляващо неизпълнение на
нормативно вменени му задължения. Отговорността на ответника е обективна,
безвиновна, гаранционно-обезпечителна и следва по силата на изрични законови
разпоредби, съдържащи се в Закона за пътищата.
Както механизмът на причиняване на уврежданията по процесния автомобил,
така и конкретното естество на вредите, са доказани по несъмнен начин от писмените
доказателства, ведно със заключението по САТЕ и свидетелските показания. Относно
размера на щетите съдът съобрази практиката на ВКС относно приложимостта на
утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006г. Методика (Решение №209/30.01.2012г. по т.
д. № 1069/2010г., Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., Решение №
109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г. и Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. №
896/2010 г. и др.). Според цитираните решения, Методиката съставлява указание
относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в
случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства за извършен
ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка. При анализа за приложимостта на Методиката ВКС приема, че при
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, равен на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото
в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Поради това, ако застрахованият представи доказателства за
причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и
за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не
може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за
ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума
и отразяват реалната възстановителна стойност. Предвид изложеното следва изводът,
че в настоящия случай застрахователят е дължал на застрахования обезщетение в
размер на стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Според заключението на САТОЕ имуществените вреди са оценени на 652,07 лв.
5
с ДДС, с оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски. В случая платеното обезщетение възлиза на 520,46 лв., което се доказва от
приложеното платежно нареждане, а обичайните разноски са в размер на 10,00 лв.
Ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лекия автомобил. Възражението се свежда до твърдението, че
водачът е управлявал лекия автомобил в нарушение на ЗДвП – не е съобразил
скоростта на управление, не е контролирал непрекъснато управляваното от него
моторно превозно средство в конкретните условия, за да бъде в състояние да
предотврати ПТП в случай на възникване на опасност. Съдът намира, че по делото не
са събрани доказателства в подкрепа на възражението на ответника, поради което
същото е недоказано. Ответникът, предвид, че е допуснал значително амортизиране на
пътния участък, не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Поради изложеното, предявеният регресен иск е основателен и следва да бъде
уважен пълния предявен размер от 530,46 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Предвид основателността на главния иск, доказан по основание се явява и
акцесорният такъв за мораторна лихва. Ответникът се счита поставен в забава от
получаване на поканата да плати по регресната претенция - 05.08.2020 г. С оглед
диспозитивното начало ищецът претендира лихвата за забава за период от 31.05.2021 г.
до 31.05.2024 г. Изчислена върху главницата от 530,46 лв. и за периода процесния
период от 31.05.2021 г. до 31.05.2024 г., лихвата възлиза именно в размер на 182,38 лв.,
колкото се и претендира. Затова искът за мораторна лихва се явява доказан изцяло по
основание и по размер, по ради което следва да се уважи.
По разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 754,00 лв. (седемстотин петдесет и
четири), представляваща разноски в исковото производство, от които 100,00 лв. –
държавна такса, 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 54,00 лв. – депозит за
свидетел и 450,00 лв. – депозит за САТЕ.
Така мотивиран, Ботевградският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 410 ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49
6
от ЗЗД, Агенция „****“ с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„****“ ****, да заплати на ЗК „****“ АД с ЕИК: ****, със седалище: гр. С., бул. „****
№ **** сумата от 530,46 лв. (петстотин и тридесет лева и четиридесет и шест
стотинки) – главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № **** на основание сключена застраховка №
**** г. за причинени имуществени вреди на л. а. „Хонда Акорд“ с рег. № ****,
вследствие на ПТП, състояло се на 01.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, Агенция „****“ с
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****“ ****, да заплати на
ЗК „****“ АД с ЕИК: ****, със седалище: гр. С., бул. „**** № **** сумата от 182,38
лв. (сто осемдесет и два лева и тридесет и осем стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 31.05.2021 г. до 31.05.2024 г., върху изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № **** на основание сключена застраховка №
**** г. за причинени имуществени вреди на л. а. „Хонда Акорд“ с рег. № ****,
вследствие на ПТП, състояло се на 01.05.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Агенция „****“ с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****“ ****, да заплати на ЗК „****“ АД
с ЕИК: ****, със седалище: гр. С., бул. „**** № **** сумата от общо 754,00 лв.
(седемстотин петдесет и четири лева), представляваща разноски в исковото
производство, от които 100,00 лв. – държавна такса, 150,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, 54,00 лв. – депозит за свидетел и 450,00 лв. – депозит за САТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7