Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 23.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и пети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №13008 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №398911 от 02.05.2018 г., СРС, 63-ти състав, постановено по гр.дело №57386/2017
г. Р.З.В., ЕГН ********* с адрес: ***, Д.З.В.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Р.М.В., ЕГН ********** и Е.Н.К., ЕГН ********** и
двете с адрес ***, са осъдени да заплатят разделно - при дялове: Р.З.В. - 1/6
част; Д.З.В. -1/6 част; Р.М.В. -1/6 част; и Е.Н.К. - 3/6 части, на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** N 23Б, на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.153 от ЗЕ следните суми: 580,83 лв. — главница, представляваща
стойност на доставена в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. топлинна
енергия; 35,69 лв. — главница, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“
за периода от 01.06.2014 г. до 31.05.2015 г.; законна лихва върху двете
главници за периода от 22.08.2017 г.
до окончателното изплащане, лихва в размер на 137,32 лв. за забава в периода от
15.09.2014 г. до 03.08.2017 г. относно главницата за топлинна енергия; 8,85 лв.
— лихва за забава върху главницата за цена на услугата „дялово разпределение“.
За разликата над предявените размери: главница,
представляваща стойност на доставена в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.
топлинна енергия— за разликата над 580,83 лв. до пълния претендиран размер от
1041,21 лв., както и за лихва за забава в периода от 15.09.2014 г. до
03.08.2017 г. относно главницата за топлинна енергия — за разликата над 137,32
лв. до пълния претендиран размер от 246,17 лв. предявените осъдителни искове са
били отхвърлени като неоснователни.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД.
Решението е
обжалвано от
ищеца в частта, с която са отхвърлени исковете с въззивна жалба, с основни доводи, че е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Изразява правни и фактически доводи, че първоинстанционния
съд не е обсъдил при разрешаване на спора събраните в производството
доказателства, като е основал изводите си единствено на констатациите на приетата
в производството СТЕ.
Моли, да се отмени решението
в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което предявените искове се
отхвърлят изцяло.
В срока по чл. 263,
ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответниците Р.З.В., Д.З.В., Р.М.В. и Е.Н.К..
Третото лице -
помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не е изразява становище по подадената въззивна
жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден имот- апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к.*********, аб.№ 311235, по договорни отношения между страните през
периода от 01.05.2014 г.- 30.04.2015 г., като му дължи сумата 1041.21 лева, представляваща стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабдения имот
за периода 01.05.2014 г.- 30.04.2015 г. и 246.17лв., представляващи мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г.-03.08.2017 г.; сумата 35.69 лв.-такса за
услугата „дялово разпределение“ и сумата 8.85 лв.-мораторна лихва върху сумата
за дялово разпределение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и
правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира че
следва да добави следното:
Безспорно е по
делото, че процесният имот е бил топлофициран, че сградата – етажна собственост
/в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че
ответниците са собственици на апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к.********* при квоти по 1/6 ид. части за
всеки и се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./,
респ. имат качеството на битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, както и че през
исковия период между страните по делото е налице облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия /приети с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г./.
Спорният между
страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали
ответниците дължат стойността на доставената в имота топлинната енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./
Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл.
140а от закона, общото количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлинната енергия за
горещо водоснабдяване на сграда – етажна собственост се разпределя между
клиентите при условията и по реда на горепосочената наредба.
Съгласно чл.62, ал.1
от Наредбата, в сграда – етажна собственост, в която се въвежда системата за
дялово разпределение, респ. вече е въведена тази система, клиентите са длъжни
да инсталират средства по реда на чл. 52, респ. да комплектуват имотите си със
средства по реда на чл. 52 – в т.ч. индивидуални водомери за топла вода на
всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите
на клиентите.
Количеството
топлинна енергия, доставено в сградата – етажна собственост, се разпределя
според различните видове потребление – за битово горещо водоснабдяване,
отопление, вентилация и климатизация – чл. 66 от наредбата.
Според указаното в
чл.36, ал.1 от действащите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, купувачите заплащат сума за услугата „дялово разпределение“ на Т.С.
ЕАД. В чл.61 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването е
предвидено, че за предоставената услуга „дялово разпределение“, клиентите дължат
суми за разпределение на топлинна енергия към топлопреносното предприятие.
В разглеждания
случай е установено по несъмнен начин по делото въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства – индивидуални справки за
отопление и топла вода за периодите от 01.05.2013 г.-30.04.2014 г. и от
01.05.2014 г.-30.04.2015 г. изготвени от фирмата за дялово разпределение „Т.С.“
ЕООД, представените извлечения от сметки за аб.№ 311235 и заключенията на вещото
лице по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които при преценката им по реда на
чл.202 ГПК подлежат на кредитиране, че за процесния период в топлоснабдения
имот има 3 бр. радиатори с радиоуреди и 1 бр.щранг лира. За периода м.05.2014
г.-м.04.2015 г. дължимите от абоната суми по издадените фактури /прогнозни
стойности на потребена ТЕ в имота/ възлизат на сумата 690.10 лв. При въвеждане
на изравнителните сметки изготвени от ФДР на абоната следва да бъде върната
сумата 109.27 лв. Дадени са констатации, че абоната дължи сумата 580.83 лв.
Заключението на СТЕ
е обосновано с установените обстоятелства, че в сградата – ЕС не е ползвана ТЕ
за БГВ, както и че отоплението на стълбището е изключено безсрочно на
20.11.2001 г. Сумите дължими за ТЕ отдадена от сградна инсталация били
определени от ФДР въз основа на отопляем обем на имота 140 куб.м. спрямо пълния
отопляем обем на сградата по проект – 5040 куб.м.
При тези данни,
въззивният съд счита, че не са налице основания са ангажиране на отговорността
на ответниците за претендираните суми над посочените от експертите по СТЕ и
ССчЕ, чийто констатации, както бе посочено се обосновават от събраните в
производството писмени доказателства съставени от Т.С. ЕАД и фирмата за дялово
разпределение Т.С. ЕООД.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно.
При този изход на
делото и неуважаване на въззивната жалба
не се дължат разноски на въззивника ищец, но не следва да се присъждат и на
въззиваемата страна, която не е направила разноски за въззивна инстанция.
С оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 398911 от 02.05.2018
г., СРС, 63-ти състав, постановено по
гр.дело №57386/2017 г.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач „Т.С.” ЕООД на страната на ищеца.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.