Решение по дело №2891/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 721
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Даниела Михайлова
Дело: 20213110202891
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. Варна, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110202891 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
С. Б. М. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0819-002088/
04.06.2021г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата се навеждат доводи, че въз.М. не е знаел, че регистрацията на
собственото му МПС е била прекратена, както и че още същият ден е подновил
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.Твърди се още, че въззивникът
не е бил уведомяван за прекратяването на регистрацията по никакъв начин. Поради
това и се иска постановлението да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание , въз. М., редовно призован, не се явява , не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено
от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 07.05.2021г. около 00,04ч. въз.М. управлявал собственият си л.а. „ БМВ 1
ЕР Рейхе“ с рег. № В 44 46 СА, като се движел в гр.Варна, по бул.“Княз Борис І“ в
посока кк “ Златни пясъци“. По същото време, на този пътен участък, на пътния възел
с бул.“Васил Левски“ се намирали полицейски служители, един от които бил св.А.П..
В изпълнение на служебните си задължения те спрели въз. М. за проверка.При нея и
след справка се установило, че регистрацията на автомобила е била служебно
прекратена от 24.03.2021г. заради липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.Поради това св.П. съставил против въз.М. акт за установяване на
нарушение, което квалифицирал като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП.
В последствие била образувана проверка, материалите от която били изпратени
във ВРП. С Постановление на ВРП от 28.05.2021г. бил поставен отказ да се образува
наказателно производство, като в обстоятелствената част на прокурорския акт бил
направен анализ на действията на въз. М. и нормата на чл.345 ал.2 от НК.Било прието,
че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация поради
липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. До въз.М. като
собственик на автомобила било изпратено уведомление за това, но без обратна
разписка, като липсвали доказателства за това, че е получено Поради това й било
прието , че деянието му не е съставомерно от субективна страна, тъй като нямало
никакви данни той да е знаел, че превозното средство е с прекратена регистрация.
По тези съображения бил поставен отказ да се образува наказателно производство, а
материалите били върнати в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна по компетентност за
преценка за налагане на административно наказание, доколкото въз.М. като
собственик е бил длъжен да провери дали за автомобила му има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ .
Въз основа на съставения акт и постановлението на ВРП било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. М.
на 07.05.2021г. в 00.04ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация. Нарушението
отново било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. М. на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на
200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан А.П.–
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението на въз. М. е било установено
след като е бил спрян за проверка на пътя и след справка в съответната система на
МВР .
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
2
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0819-002088/ 04.06.2021г е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушениета и в акта, и в
постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. При предявяване на
акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени конкретни възражения, в
които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз. М. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена
регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното
средство. В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се
установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с
прекратена регистрация.Превозното средство е било закупено от въз.М. с договор за
покупко-продажба на 02.12.2020г., и за него имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ от 01.07.2020г. с крайна дата 01.07.2021г.Този договор бил
прекратен на 17.01.2021г., което също е видно от постановлението на ВРП.От него се
установява още, че не са били събрани доказателства за това, че въз. М. е бил
уведомен за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното
прекратяване на регистрацията . Следвало е да бъде е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на
собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143,
ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В
случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния
автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма
данни дали собственикът на автомобила, е бил уведомен за това . След като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че въз. М. е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила , то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията
и уведомяване на собственика за това.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. М.
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за
3
това, че въз. М. виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство,
което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.
Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен
договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, каквото нарушение се
сочи да е извършил в постановлението на ВРП, за да се изследва обстоятелството дали
е знаел или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по делото сочат липса на
знание и за това обстоятелство. Той е санкциониран , за това, че управлява автомобил с
прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила като
последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически състав,
включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства
собственикът да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на
нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и доколкото от страна на въззивника не е
направено искане за присъждане на разноски, съдът намира, че не следва да се
произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0819-002088/ 04.06.2021г. на
Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което на С. Б. М. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4