РЕШЕНИЕ
№ 820
гр.Бургас, 07.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 20 май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И.Л., в присъствието на прокурора Х.К., като разгледа докладваното от
съдията докладчик Белев КАНД № 732 по описа на съда за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е И.Е.И., ЕГН:********** със съдебен адрес ***
Волов 42, оф.1. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат А.В.
от АК Шумен.
Ответник по жалбата е РУМВР Несебър. Ответникът не взема
участие в касационното производство, редовно призован.
Жалбата е насочена срещу решение № 260023/02.02.2021г. по
АНД № 1137/2020г. на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно
постановление № 20-0304-001993/22.10.2020г. на началник сектор в РУМВР Несебър,
ОДМВР Бургас , с което на И.И. са наложени наказания глоба 1 000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл.174
ал.1 т.2 от ЗДП.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 18.09.2020г. около 17.45 часа в гр.Несебър, кв.Камелия, пред хотел Аштън,
в посока към хотел Свежест, управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№
*******, след употреба на алкохол. Водачът бил изпробван с техническо средство,
което отчело концентрация на алкохол в кръвта 0.96 на хиляда.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от
събраните доказателства. Дал е идентична правна квалификация на установените
факти. Не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление, поради което го потвърдил.
В касационната жалба се оспорват основанията за налагане
на наказанията. Не се оспорва, че при извършената проверка техническото
средство е отчело посоченото в НП к концентрация на алкохол в кръвта. Оспорва
се, че И. е управлявал автомобил в това състояние, като се изтъква, че
проверката е била извършена в момент, когато се е разхождал и не е имал
качеството на водач. Касаторът счита, че извършена по този начин, проверката е
в нарушение на установени за това правила и поради това не може да докаже
осъществяването на състав на административно нарушение от категорията на
посоченото в акта и НП. Свидетелят по акта, който е другият полицай, не е видял
И. да управлява автомобил. В тази връзка жалбоподателят счита, че единствено
показанията на актосъставителя не могат да докажат визираното в акта управление
на автомобил. Прави се оплакване, че мястото на извършване на нарушението е
неясно посочено. Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови ново по същество, с което да отмени оспореното наказателно
постановление. Не се сочат нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено
в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК
от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното съдебно
решение, касационната инстанция взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден
и допустим.
Правилността на обжалвания съдебен акт касационната
инстанция преценя съобразно пределите, посочени в чл.218 от АПК - в рамките на
направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното
приложение на материалния закон – и служебно.
Фактическата обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, а направените
оплаквания в тази насока са неоснователни.
Установено е, че на 18.09.2020г. около 17.45 часа
полицаите М. и Й. били на смяна със служебен автомобил, който се намирал на
бензиностанция Петрол в гр.Несебър (к.к.Слънчев бряг), срещу хотел Свежест.
Успоредно на главния път имало еднопосочна улица, сигнализирана с пътен знак,
по която срещу движението навлязъл лек автомобил. Полицай Й. не видял кой
управлява автомобила, но полицай М. видял, че това е касатора И.. Автомобилът
подминал полицейския автомобил, но след 30-40м. спрял, при което М. се отправил
към него, виждайки, че именно И. слиза от шофьорската врата. М. приближил към И.
когато последния вече се разхождал по алеята и извършил проверката, описана в
АУАН, констатирайки посочената концентрация на алкохол в кръвта. Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на двамата свидетели, като
преценил, че същите не са противоречиви и неясни. Липсват обстоятелства,
разколебаващи доказателствената сила на св.М., който напрактика е единствения
очевидец на обстоятелството, че именно И. е управлявал автомобила. Оплакването
на касатора, че М. е заинтересован от изхода на делото не са основани на нито едно
обстоятелство, което да обоснове подобен извод. Точно обратното – касае се за
показания на длъжностно лице, което в кръга на службата си осъществява
определени правомощия спрямо непознат за него гражданин. Липсва законово
основание за игнориране на подобни показания. Липсва и законово основание,
създаващо необходимост от наличие на втори свидетел очевидец, който да потвърди
показанията на актосъставителя. Затова настоящата инстанция приема, че
първоинстанционния съд е изградил фактическите си изводи относно авторството на
деянието (управлението на автомобила) при спазване на всички законови правила
за доказване в съдебния процес.
Неоснователни са и оплакванията относно начина на
извършване на проверката. Липсва законово изискване водачът на МПС да бъде
спрян по време на движение на управлявания от него автомобил, поради което
обстоятелството, че проверката е започнала след като И. е напуснал автомобила,
е без значение. Важно в случая е, че контролният орган е установил визираното в
АУАН управление на МПС, осъществено от привлеченото към отговорност лице.
Въз основа на законосъобразно установените факти правилно
е приложен и материалния закон.
Съгласно
чл.174 ал.1 (т.2) от ЗДП се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух:
1.
над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба
500 лв.;
2.
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба
1000 лв. С издаването на наказателното постановление административнонаказващият
орган, при дадена правна квалификация на фактите, е определил административни
наказания за извършителя съобразно фиксираното в закона.
В
обобщение следва да се отбележи, че окончателните правни изводи на касационната
инстанция за законосъобразност на НП съвпадат с тези на първоинстанционния съд.
Предвид неоснователността на направените от касатора оплаквания и липсата на
нарушения на закона, установени от настоящата инстанция, на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260023/02.02.2021г.
по АНД № 1137/2020г. на Районен съд Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :