Решение по дело №368/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 307
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Радосвета Добрева Станимирова
Дело: 20204210100368
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

решение №228

гр. Габрово, 24 юни 2020 г.

 

 

в името на народа

 

 

            РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание на  23 юни 2020 г., в състав:

 

                                                           Съдия: радосвета станимирова

 

при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Станимирова  гр. д. № 368 по описа за 2020 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба на с.хн., ЕГН**********; гp.Габрово, б/ул."**********" №123, чрез  Адв. Светлин Веселинов Каменов- пълномощник  Против ТП НА НОИ- ГАБРОВО, гр. Габрово. ул."Николаевска" № 17;

 

Ответната страна- ТП НА НОИ- ГАБРОВО депозира писмен отговор.

 

в исковата молба се твърди, че: Ищецът е придобил право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 68 от КСО. Поради това е започнал да събира необходимите му доказателства за наличието на необходимия осигурителен стаж. На страници 12-13 от трудовата му книжка е отбелязано, че през периода 01.10.1976 г.- 26.03.1977 г. (пет месеца и двадесет и шест дни) С.Н. е работил като монтьор втори разряд във ВТП „Балканкаримпекс" - град София. Ищецът е полагал труда си при пълен работен ден, с място на работа в град Габрово и месечно заплащане на труда в размер на 388 лв. По същото време и със същото работно място е полагал труда си и неговият баща - Х.С.Н.. На 26.03.1977 г., поради вътрешно организационни причини при работодателя, трудовите им договори са прекратени, като лицата са преназначени при друг работодател- ЗКМ „Звезда"- Луковит.На 20.12.2019 г. ищецът е подал заявление за издаване на удостоверение образец УП-13 за посочения по-горе период. С уведомително писмо изходящ №5506-09-9415#1/20.01.2020 г., Териториално поделение на НОИ - Кюстендил е уведомило ищеца, че в отдел «Обединен осигурителен архив» село Невестино към ТП на НОИ - Кюстендил е приета разплащателната документация на осигурителя „Балканкаримпекс" ООД - София, в която за периода м.10.1976 г. до м. 03.1977г. липсва информация за град Габрово, респ. липсват данни за С.Х.Н.. По тази причина не можело да бъде издаден образец за осигурителен стаж. Връчено му е и удостоверение по чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.Пасивната легитимация на предявения иск с един ответник - ТП на НОИ е определена при хипотезата па чл. 3, ал. 2. предложение 2, предвид обстоятелството, че работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник. Информацията за това се съдържа в Удостоверение Изх. № 5506-09-871#1 от 06.02.2020 г., издадено от ТП на НОИ - град Кюстендил, както и в Уведомително писмо Изх. № 5506-09-9415#1 от 06.02.2020 г., издадено от ТП на НОИ — град Кюстендил. Ведомостите се предават само в случай на прекратяване на работодателя без правоприемство (арг. чл. 5, а. 10 / КСО). Ведомостите са предадени от прекратения работодател с протокол от 20.09.2007 г. - преди изтичането на срока за пререгистрация на търговците в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел в редакцията му към 30.05.2008 г. и в частност разпоредбата на § 4 от Допълнителните разпоредби. По тази причина няма данни за този търговец в ТРРЮЛНЦ.

 

иска да  се признае за установено по отношение на ответника, че през периода от 01.10.1976 г. - 26.03.1977 г. (пет месеца и двадесет и шест дни) С.Х.Н. е работил като монтьор втори разряд във ВТП „Балканкаримпекс" - град София, като е полагал труда си при пълен работен ден, с място на работа в град Габрово и месечно заплащане на труда в размер на 388 лв., което време е трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и се зачита за осигурителен стаж по смисъла на Кодекса за социално осигуряване на основание §9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО.

 

Ответникът ТП на НОИ - Габрово представя отговор, в който счита иска за допустим. Налице е правен интерес от установяване на стажа, придобит преди 31.12.1999 г., с оглед установяване на пенсионните права на лицето, тъй като стажът за горепосочения период не може да бъде зачетен за стаж при пенсиониране по представената трудова книжка, поради ненадлежното му оформяне. В ТП на НОИ - Габрово е налично подадено от ищеца Заявление за отпускане на пенсия с вх. №217007-3/21.02.2020 г. В Търговския регистър липсва информация за пререгистрация на „Балканкар- импекс" ООД съгласно §4, ал. 1 от ПЗР на Закона за търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), тъй като документацията на прекратения работодател е предадена в ТП на НОИ- Кюстендил на 20.09.2007 г., преди изтичане на срока за пререгистрация (31.12.2011 г.), посочен в редакцията на ЗТРРЮЛНЦ към 30.05.2008 г. Видно от приложеното към исковата молба Удостоверение (обр. УП-17) с изх. №5506- 09-871# 1/06.02.2020 г., приемането от ТП на НОИ- Кюстендил, отдел „Обединен осигурителен архив"- с. Невестино на разплащателните ведомости и трудовоправните документи на „Балканкар- импекс" ООД- гр. София, е документирано в Приемателно-предавателен протокол №311/20.09.2007 г., като за периода от месец октомври 1976 г. до месец март 1977 г. липсват данни за ищеца. Нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР регламентира хипотезата, при която когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж в предадените от работодателя/осигурителя изплащателни документи. С оглед горепосоченото ea налице предпоставките по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР за допустимост на иска. Ответникът счита иска за вероятно основателен, но недоказан, по следните съображения: Разплащателните ведомости и трудовоправните документи на осигурителя „Балканкар- импекс" ООД - гр. София са приети от длъжностни лица в ТП на НОИ - Кюстендил и са предадени за съхранение в отдел „Обединен осигурителен архив" - с. Невестино. Установено е, че документацията е непълна, като за процесния период липсват информация за гр. Габрово, респективно липсват данни за ищеца. В приложеното по делото копие на Трудова книжка №62, издадена от „Автосервиз"- Габрово на 14.11.1973 г., трудовият стаж, положен във ВТП „Балканкаримпекс" - гр. София е вписан (стр. 12 и 13), но не е надлежно заверен от работодателя (липсва печата на работодателя), съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжки и трудовия стаж (НТКТС), с оглед на което не е налице официален удостоверителен документ, установяващ придобития за периода от 01.10.1976 г. до 26.03.1977 г. стаж. Като „официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя" (чл. 347 от КТ), трудовата книжка се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва пенсионния орган, но само за удостоверяваните в нея факти. Съгласно разпоредба на чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ, в трудовата книжка задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж. От посоченото се налага извода, че работникът разполага с правен интерес да води иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, само ако трудовата книжка е засегната от порок, който я лишава от нейната предвидена в закон удостоверителна сила по отношение на времето, което се зачита за трудов стаж. Така е и в настоящия случай. В посочената трудовата книжка липсва положен печат на работодателя относно стажа от 01.10.1976 г. до 26.03.1977 г., каквото е изискването на чл. 6, ал. 1 от НТКТС. При оформянето на трудовата книжка на ищеца през 1977 г. НТКТС не е бил действащ подзаконов нормативен акт, тъй като същата е приета с ПМС №227 от 23.11.1993 г. Подобно изискване (за подпечатване на книжката с нанесената продължителност на трудовия стаж и с печата на работодателя - чл. 6, ал. 1 от НТКТС) е съществувало и към 1977 г. В чл. 4 от Инструкцията за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране (отм.), изрично е посочено следното: "При напускане на работа и отбелязване на съответните данни във връзка с това в трудовата книжка, на следващия ред се вписва с цифри и словом изслуженото време при предприятието, учреждението или организацията, което се зачита за трудов стаж, съгласно Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, изчислен по реда на §§96, 97 и 98 от същия правилник. Отбелязва се също така, че данните, вписани в трудовата книжка съответствуват на данните в изплащателните ведомости или други изплащателни документи. Тази бележка се подписва от ръководителя и отговорния счетоводител и се подпечатва с печата на предприятието, учреждението или организацията".В чл. 8 от Инструкция №2492/1968 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.) също е посочено, че удостоверенията обр. УП- 30 и УП-2 и трудовите книжки се подпечатват от ръководителя и отговорния счетоводител и се подпечатват с печата на учреждението, предприятието или организацията. Съгласно чл. 12, ал. 2 от НТКТС, редовните вписвания в трудовите книжки за трудов стаж, придобит до 1 юли 1960 г., служат за установяване на трудовия етаж за това време, независимо че не са оформени по начина, посочен в ал. 1 на чл. 6 от същата наредба. По аргумент за противното, всички вписвания след тази дата, които не отговарят на посочените изисквания, нямат установената от закона доказателствена сила. Датата 01.07.1960 г. е свързана с влизането в сила на Инструкция за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране, която въвежда изисквания, подобни на тези по чл. 6, ал. 1 от НТКТС. Цитираната по-горе разпоредба на чл. 4 от Инструкцията за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране (отм.), намира приложение в случая, съобразно отразената в Трудова книжка №62 на ищеца дата на прекратяване на трудово правоотношение (26.03.1977 г.) с ВТП „Балканкаримпекс"- гр. София. Видно е, че изискванията на същата инструкция не са спазени и на стр. 12 и 13 от трудовата книжка продължителността на трудовия стаж, положен във ВТП „Балканкаримпекс" - гр. София е вписан, но без заверка от работодателя (липсва кръгъл печат), съгласно изискванията на действалия към момента нормативен акт, поради което посоченото в Трудова книжка №62 няма доказателствена сила. Не са налице други писмени доказателства за положения стаж за процесиия период. Така наличните данни за претендирания стаж не се съдържат в документите, посочени в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно цитираната разпоредба „ Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец" (удостоверение за осигурителен стаж - обр.УП- 13/УП-3). Видно от Уведомително писмо изх. №5506-09- 9415# 1/20.01.2020 г. от ТП на НОИ - Кюстендил, искането за издаване на документ по образец е отказано, поради липса на предадена от осигурителя „Балканкар-импекс" ООД - гр. София информация за гр. Габрово, респективно - на данни за ищеца за процесния период. Производството по ЗУТОССР е специфично, защото чрез него се цели да се постигне правна промяна, рефлектираща на отношения от публичен характер по държавното обществено осигуряване, при това за период, значително назад във времето. Поради това, доказването в него е подчинено не на общите правила на ГПК, а на строго формалните такива, регламентирани в ЗУТОССР. В чл. 6 от последния се урежда допустимостта на свидетелските показания при разглеждане на исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж, като основните доказателства, които могат и следва да се ползват в това производство, са писмени доказателства по ал. 2 от същия член, както и гласни такива. Допустимостта на свидетелските показания е обусловена от наличие на документ по чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР. За такъв документ, в ал. 1 на чл. 6 от ЗУТОССР е предвидено и кумулативното наличие на две предпоставки: 1) да е издаден от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът и 2) да притежава достоверна дата на издаване от времето на полагане на стажа. В конкретния случай, Трудова книжка №62/14.11.1973 г. се явява „начало на писмено доказателство" по чл. 6, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР, установяващо вероятността на трудовия стаж, но същият е недоказан и следва да се докаже с други - писмени или гласни, доказателствени средства.

 

Правна квалификация- Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР- за установяване, че през периода от 01.10.1976 г. - 26.03.1977 г. (пет месеца и двадесет и шест дни) С.Х.Н. е работил като монтьор втори разряд във ВТП „Балканкаримпекс" - град София, като е полагал труда си при пълен работен ден, с място на работа в град Габрово и месечно заплащане на труда в размер на 388 лв., което време е трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.

 

От събраните по делото доказателствата- Удостоверение Изх. № 5506-09-871 #1 от 06.02.2020 г.. издадено от ТП на НОИ- град Кюстендил, Уведомително писмо Изх. № 5506-09-9415#1 от 06.02.2020 г., издадено от ТП на НОИ - град Кюстендил, Заверен препис от две трудови книжки на ищеца, Заверен препис от трудова книжка на Х.С.Н. (страници 2, 3, 4, 20, 21, 22 и 23), Разпечатка от ТРРЮЛНЦ за актуалното състояние по партидата на „Балканкар импекс К 99" АД /в ликвидация/, с ЕИК121856842, Удостоверение от 12.07.2010 г. по ФД № 2661/1999 г., издадено от СГС на основание § 4 от ДР на ЗТР, Решение № 1479 / 08.08.2012 г. По ТД № 1802 / 2012 г. на СГС и декларация по чл. 8  от ЗУТОССР се установява, че  през периода от 01.10.1976 г. - 26.03.1977 г. (пет месеца и двадесет и шест дни) С.Х.Н. е работил като монтьор втори разряд във ВТП „Балканкаримпекс" - град София, като е полагал труда си при пълен работен ден, с място на работа в град Габрово и месечно заплащане на труда в размер на 388 лв., тъй като това е  вписано на стр. 12 и 13 от трудовата книжка на ищеца, надлежно заверено от работодателя с два кръгли печата на предприятието, поставени в графи 6 и 9, които изискват подпис и печат на работодателя и отделно е поставен още един печат- щемпел на предприятието, в който освен, че е отпечатано името на предприетието работодател, е попълнена отново същата информация относно времето на стажа- от 01.10.1976 г. - 26.03.1977 г. (пет месеца и двадесет и шест дни), има подписи на отговорните за воденето на книжката лица. Спазени са  изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжки и трудовия стаж (НТКТС), има общо три печата  на предприятието работодател- два кръгли и един правогълен, с оглед на което е налице официален удостоверителен документ, установяващ придобития за периода от 01.10.1976 г. до 26.03.1977 г. стаж.

 

Следва да се приеме за установено по отношение на НОИ, че на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, че стойчо христов новаков, в периода от 01.10.1976 г. - 26.03.1977 г. (пет месеца и двадесет и шест дни) Стойчо Христов Новаков е работил като монтьор втори разряд във ВТП „Балканкаримпекс" - град София, като е полагал труда си при пълен работен ден, с място на работа в град Габрово и месечно заплащане на труда в размер на 388 лв., на осн. чл. чл. 3 ал.2 от ЗУТОССР.

 

Разноски

Страните не са искали да им се присъдят разноски  и не са представили списък за  извършените такива по чл.80 от ГПК, поради което  разноски не следва да се присъждат.

 

Водим от  горното  съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на ТП НА НОИ- ГАБРОВО, гр. Габрово, ул."Николаевска" № 17; че с.х.н., ЕГН**********; гp.Габрово, б/ул."********" №123, чрез Адв. Светлин Веселинов Каменов- пълномощник, че на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, че с.х.н., ЕГН**********;  в периода от 01.10.1976 г. - 26.03.1977 г. (пет месеца и двадесет и шест дни) е работил като монтьор втори разряд във ВТП „Балканкаримпекс"- град София, като е полагал труда си при пълен работен ден, с място на работа в град Габрово и месечно заплащане на труда в размер на 388 лв.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Габровски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му  на  страните.

 

 

 

СЪДИЯ :