Определение по дело №244/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 9/ 26.01.2011 г., постановено по Г.д. № 1850/2010 г., Кърджалийският районен съд е отменил Заповед №РД-09-459/06.10.2010 г. на изпълнителния директор на „О." , Г.К., с която на Х. З. О., с ЕГН *, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", на основание чл.190, ал.1, т. 4 от КТ във вр. с чл.187, т.З, 7 и 8 от КТ и чл.126, т.З, т.4, т.10 и т.13 от КТ, като незаконосъобразна. Съдът е отменил и Заповед №89/07.10.2010 г. на изпълнителния директор на„О.", Г.К., с която е прекратено трудовото правоотношение между Х. З. О., с ЕГН * и „О." , Г. К., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като е признал уволнението за незаконно. Съдът е възстановил Х. З. О. на заеманата преди уволнението длъжност „електрошлосер" в цинково производство при „О." , Г.К. и е осъдил „О." , Г.К., да му заплати сумата от 1 862.73 лв., представляваща обезщетение за времето през което същият е останал без работа, за периода от 07.10.2010 г. до 11.01.2011 г., като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 3 725.46 лв., като неоснователен и недоказаÝ. Съдът е оставил без разглеждане предявеният от Х. З. О. против „О." , Г.К., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, като недопустим. Първоинстанционният съд е осъдил ответника-работодател да заплати на ищеца О. сумата в размер на 300 лв., съставляваща разноски по делото, а по сметка на КРС сумата в размер на 174.50 лв., съставляваща държавна такса върху предявените искове, както и сумата в размер на 30 лв., съставляваща разноски по делото –възнаграждение за вещо лице.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ответника „О.” , Г. К., бланкетна въззивна жалба. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и като такова постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се в жалбата, че от изложените в отговора доводи се установявало участието на ищеца О. в незаконосъобразната стачка, проведена пред бариерата на портала на „О.” . Твърди се също, че съдът неправилно не допуснал и не разпитал поисканите от ответното дружество в съдебното заседание свидетели на стачката. С оглед изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и остави в сила заповедта за наложеното на работника О. дисциплинарно наказание.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, Х. З. О..

В съдебно заседание, жалбодателят „О.” , Г. К., Ч. процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата Х. З. О., Ч. процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивното производство.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2,т.3 и т.4 от Кодекса на труда, със страни – ищец – Х. З. О., и ответник “О.” , Г. К..

Настоящата инстанция, съобразно правомощията си посочени в разпоредбата на чл.269 от ГПК, следва да ограничи своя въззивен контрол досежно правилността на обжалвания първоинстанционен акт само досежно доводите посочени във възиввната жалба. От прочита на твърде кратката, бланкетна въззивна жалба с усилие могат да се извлекат два довода за неправилност на първоинстанционното решение: първият за необоснованост на атакувания съдебен акт, поради това, че решаващият съд не обсъдил доводите, изложени от ответното дружество в отговора на исковата молба; и вторият, че атакуваният съдебен акт бил постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото решаващият съд не бил допуснал поисканите от ответното дружество свидетели.

В аспекта на очертаната рамка настоящата инстанция приема обжалвания първоинстанционен съдебен акт за правилен. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, събрал е допустимите и относими към казуса доказателства, въз основа на които е направил обосновани с оглед на крайния резултат, изводи. Правилно решаващият съд, с оглед настъпилата за ответно дружество преклузия не е допуснал поисканите несвоевременно в процеса свидетели.

Относно условно наименования първи довод във въззивната жалба, настоящата инстанция приема за безспорно, че ищецът в първоинстанционното производство, ответник по въззивната жалба, Х. З. О. по силата на безсрочен трудов договор № 1328 от 06.11.2007 г., е бил в трудовоправни отношения с „О.” , Г.К.. Безспорно е и обстоятелството, че на 28.09.2010 г., О. не е бил на работа и е ползвал почивен ден, съгласно утвърдения график за работа на смени с 35 часова работна седмица.

Безспорно е в производството и обстоятелството, че със заповед № РД-09-459/06.10.2010 г. на изп.директор на ответното дружество „О.” , Г. К., на основание чл. 188, т.3, във вр. с чл.330,ал.2,т.6 от КТ, във вр. с чл.195 и чл.190,ал.1, т.4 от КТ, във вр. с чл.187,т.3,7 и 8 от КТ и чл.126,т.3,т.4., т.10 и т.13 от КТ, на Х. З. О. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. В обстоятелствената част на заповедта е изписано, че дисциплинарното наказание се налага за това, че на 28.09.2010 г., работникът О. участвал в незаконни протестни действия пред портала и бариерата на „О.” , и с тези си действия попречил на нормалното протичане на производствения процес, което поведение съставлявало виновно нарушение на трудовата дисциплина, в частност на чл.126,т.3, т.4,т.10 и т.13 от КТ, виновно нарушение на разпоредбата на чл.187,т.3, т. 7 и т.8 от КТ и неспазване на Правилника за вътрешния ред. Работодателят е посочил в заповедта си, че в казуса счита, че е изправен пред хипотезата на чл.190, ал.1, т.4 от КТ. Цитираната от работодателя правна хипотеза, предписва възможност същият да наложи дисциплинарно наказание уволнение за злоупотреба с доверието му или за разпространяване на поверителни за него сведения. От събраните по делото допустими и относими доказателства, обсъдени от решаващия съд поотделно и в тяхната съвкупност, не се доказва участие на работника О. в незаконни протестни действия на 28.09.2010 г., пред портала и бариерата на „О.” , т.е. не се доказва в производството поведение, което да може да бъде квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя или да съставлява разпространяване на поверителни за работодателя сведения. Единствената писмена данна, сочеща на участие на О. в протестни действия е приложената в ЛТД на работника докладна записка, изготвена от н-к смяна в „С.-АС” ООД, и адресирана до управителя на посоченото ООД и до изп. директор на „О.” . Настоящата инстанция подобно на първоинстанционния съд не кредитира посочената докладна записка като не приобщена към доказателствата по делото по реда и със средствата на ГПК. Друг е въпросът дали и ако беше надлежно доказано участие на работника О. в протестни действия, това участие може да бъде квалифицирано в такова, водещо до злоупотреба с доверието на работодателя, а още по-малко в такова, съставляващо разпространяване на поверителни за работодателя сведения. В този аспект съдът споделя изложените от решаващия съд, доводи.

Посочените от работодателя като нарушени трудови задължения на работника О. по смисъла на чл.126, ал.3,т.4,т.10 и т.13 от КТ, а именно,че на този ден работникът О. не е използвал цялото си време за изпълнение на възложената работа, не е изпълнявал възложената му работа в уговореното количество и качество, пречел е на другите работници да изпълняват трудовите си задължения и е нарушил вътрешните правила, приети в предприятието / липсва описание, в какво точно се състои нарушението на Правилника за вътрешния трудов ред/, както и е нарушил задълженията си произтичащи от друг нормативен акт, от КТД, от трудовия договор и от характера на работата му, определено също не се доказват в производството. Още повече, че в този ден работникът О. е ползвал регламентирания си почивен ден.Обстоятелство, което не е спорно в производството. Не се доказват в производството и извършени от О. на посочената в заповедта дата нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на законни разпореждания на работодателя и неизпълнение на възложената му работа, както и неспазване на технически и технологични правила по смисъла на посочената в заповедта разпоредба на чл.187, т.З и т.7 от КТ.

Или казано в обобщение решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол в очертаните му параметри, се явява правилно, и като такова следва да бъде потвърдено. И при този изход на делото доколкото изрично са поискани и се доказват в размер на 400 лв./ адвокатско възнаграждение/, разноски се следват на ответника по жалбата.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/ 26.01.2011 Ò., постановено по Г.д.№ 1850/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „О.” , Г. К., със седалище и адрес на управление Г. К., Б. „Б. № 1., ЕИК *, да заплати на Х. З. О. от Г. К., ул. „В. А. , Б. В. „Б”, .1, А., с ЕГН *, сумата в размер на 400 лв., съставляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р. България, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.