№ 6227
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря И. И.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110132369
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № 131/12.05.2022 г. на Изпълнителния директор на „.... и неговата отмяна; с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност .... в .... при ответника, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 20 400 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа за периода от 12.05.2022 г. до 12.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.06.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът Н. С. Я. твърди, че по силата на трудов договор № 318/24.09.2019 г. е бил в
трудово правоотношение с ответника „...., в рамките на което е изпълнявал длъжността „.....,
а впоследствие по силата на допълнително споразумение № 553/20.01.2020 г. считано от
01.02.2020 г. и длъжността .... в .... до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Сочи, че
след проведен на 08.07.2020 г. конкурс, по силата на последващо допълнително
споразумение № 840/10.07.2020 г. е бил преназначен на длъжността .... в .... за срок до
13.07.2023 г. Поддържа, че със заповед № 131/12.05.2022 г., връчена му на 12.05.2022 г.,
считано от същата дата, трудовото му правоотношение е било прекратено, на основание чл.
328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието съгласно
договор № РД-16-642/16.11.2021 г., вр. с протокол № РД-16-630/10.11.2021 г. на министъра
на здравеопазването, което счита за незаконосъобразно. В тази връзка заявява, че
прекратителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ е неприложимо по отношение на ответната
болница, чиято основна дейност е свързана с оказване на ефикасна медицинска помощ
включително и в областта на спешната медицина с цел запазване на живота и здравето на
пациентите, а не осъществяването на стопанска такава с цел постигане на печалба. Допълва,
че болницата се финансира основно чрез републиканския бюджет, бюджета на ....и бюджета
на НЗОК, като реализирането на приходи от платени медицински услуги не я прави
търговско предприятие. Сочи още, че правото на прилагане на прекратителното основание
по чл. 328, ал. 2 КТ се е погасило, доколкото договорът за възлагане на управлението между
министъра на здравеопазването и съвета на директорите на болницата е сключен на
19.04.2021 г., а с решение от 14.07.2021 г. на едноличния собственик на капитала –
1
държавата, чийто права са възложени за упражняване от министъра на здравеопазването, за
член на съвета на директорите е определен ....., на който е възложено и управлението на
лечебното заведение, поради което считано от тази дата – 14.07.2021 г. е започнал да тече 9-
месечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ. С оглед на изложеното твърди, че посоченото
прекратително основание е следвало да бъде приложено най-късно до 14.04.2022 г., а не
едва на 12.05.2022 г., което счита за самостоятелно основание за отмяна на оспорената
заповед. Не оспорва, че считано от 08.07.2020 г. е приел да изпълнява длъжността .... в .....,
която счита за ръководна, но твърди, че трудовото правоотношение за нея е възникнало едва
след получаване на съобщение за резултатите от конкурса, а не с подписването на
допълнително споразумение, поради което счита, че изпълнението на заеманата от него
преди това длъжност „..... не е било преустановено. В тази връзка посочва, че процесната
заповед не е годна да прекрати и трудовото му правоотношение за посочената длъжност –
„лекар“, тъй като тя няма ръководен характер. Счита, че прибягването до него от ответника
представлява недобросъвестно упражняване на права. Допълва, че непосредствено след
връчване на заповедта на 12.05.2022 г. е бил лишен от достъп до болницата, подписвайки
обходен лист и предавайки картата си за достъп, като по този начин е бил в невъзможност
да упражнява трудовите си функции, отнасящи се за длъжността „...... По изложените
съображения отправя искане извършеното със заповед № 131/12.05.2022 г. прекратяване на
трудовото му правоотношение да бъде признато за незаконно и да се отмени, като бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност: .... в ..... Претендира и заплащане на
обезщетение за оставане без работа в общ размер на 20 400 лв. за периода от 12.05.2022 г. до
12.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
15.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „...., с
който оспорва исковете при твърдението, че към 12.05.2022 г. прекратителното основание
по чл. 328, ал. 2 КТ е било налице. Сочи, че ищецът е заемал ръководна длъжност по
смисъла на чл. § 1, т. 3 от ДР на КТ, а освен това потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ е
било своевременно упражнено в рамките на 9-месечния срок от започване на изпълнението
на новия договор за управление. В тази връзка заявява, че при проведено на 15.11.2021 г.
редовно присъствено общо събрание на съвета на директорите на болницата е прието
предложение за разработена бизнес програма за 2021-2023 г., с която са поставени
определени стопански цели, които да бъдат преследвани, позовавайки се на договор № РД-
16-642/16.11.2021 г., на който работодателят се е позовал и в оспорената заповед, поради
което 9-месечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ е започнал да тече от 16.11.2021 г., а не от
19.04.2021 г., и същият е бил спазен. Счита, че болницата представлява предприятия по
смисъла на посочената разпоредба, доколкото в нея се полага наемен труд, поради което
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца по този ред не е недопустимо.
Допълва, че след провеждането на конкурс с допълнително споразумение № 840/10.09.2020
г. ищецът е преназначен на длъжността .... в ...., която съгласно длъжностната му
характеристика се явява ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Оспорва да е
доказано, че в рамките на исковия период ищецът е останал без работа. Оспорва
твърдението, че трудовото правоотношение за длъжността „лекар, лицево – челюстна
хирургия“, произтичащо от трудов договор № 318/24.09.2019 г., не е прекратено, тъй като
след успешното провеждане на конкурса на 08.07.2020 г. по силата на допълнително
споразумение № 840/10.09.2020 г. Н. Я. е бил преназначен на длъжността .... в ....., поради
което не е налице друго съществуващо трудово правоотношение между страните за
изпълнение на длъжността „лекар, лицево – челюстна хирургия“, което да е останало
непрекратено. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
2
установено следното от фактическа страна:
С определение от 16.09.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор №
318/24.09.2019 г., като със заповед № 131/12.05.2022 г., връчена на ищеца Н. С. Я. на
12.05.2022 г., същото е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради
сключването на договор за управление.
Нещо повече, така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните,
съдържащи се в писмените доказателства по делото – трудов договор № 318/24.09.2019 г.,
по силата на който Н. Я. е назначен на длъжността: „..... в ...., 2 броя допълнителни
споразумения към него съответно № 553/20.01.2020 г. и № 840/10.07.2020 г., по силата на
които той е преназначен на длъжността: .... в ...., както и заповед № 131/12.05.2022 г. на
Изпълнителния директор на „...., която с оглед отбелязването върху нея, му е връчена на
12.05.2022 г., който факт той е удостоверил с подписа си.
Видно от мотивите на последната като правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца е посочен чл. 328, ал. 2 КТ, а като фактическо такова е изписан
текстът: „поради сключването на договор за управление на предприятието съгласно договор
№ РД-16-642/16.11.2021 г., вр. с протокол № РД-16-630/10.11.2021 г. на министъра на
здравеопазването“, като подписало я от името на работодателя лице е посочен проф. д-р .....
– .....
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността .....“, екземпляр от която е
връчен на ищеца на 22.01.2020 г., основна цел на същата е непосредственото ръководство на
отделението и носене на пълна отговорност за качеството и културата на медицинското
обслужване на пациентите на нивото на най-новите постижения на медицинската наука и
при стриктно спазване на правилата за добра медицинска практика, а част от преките
задължения са: осъществяване на системен контрол върху работата на лекарите,
специалистите по здравни грижи и помощния персонал в отделението, периодично
анализира ефективността на лечебно-диагностичната дейност в отделението, отговаря за
лекарствената политика на поверената му структура в лечебното заведение, контролира
приема, привеждането и изписването на пациентите, контролира и отговаря за точното и
своевременно попълване и водене на цялата медицинска и немедицинска документация в
отделението, установява надеждни връзки между отделението и другите отделения,
диагностични и спомагателни служби в лечебното заведение, организира режима на
болните в отделението и контролира неговото изпълнение, организира провеждането на
следдипломно обучение на медицинския персонал в отделението, провеждането на
колегиуми, срещи и конференции, ръководи научно-изследователската работа на лекарите,
дава предложения за налагане на дисциплинарни наказания на лицата, нарушили трудовата
дисциплина или изпълняват лошо задълженията си, отговаря за управлението на човешките
ресурси в поверената му структура, отчита цялостната дейност на отделението пред
изпълнителния директор на лечебното заведение, отговаря за информационната дейност и
финансовите показатели на отделението и др. Изрично в длъжностната характеристика се
предвижда, че длъжността .....“ е пряко подчинена на управителя на лечебното заведение.
В чл. 7 от Устава на „.... е посочен предметът на дейност на дружеството -
осъществяването на болнична помощ и оказване на спешна медицинска помощ, а в чл. 12 –
органите му за управление – общо събрание на акционерите и съвет на директорите, като
част от правомощията на съвета на директорите са предвидени в чл. 18, ал. 1, а именно: т. 1
– разработва и приема бизнес-програма за целия срок на действие на договора за управление
и конкретно за всяка година и т. 4 – избира между членовете си председател, заместник-
председател и изпълнителен член /директор/.
В глава IV от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ..... се
3
предвижда, че цялостната дейност на болницата се ръководи от съвета на директорите, в
чийто състав член е и изпълнителният директор, който от своя страна сключва договор за
управление с едноличния собственик на капитала – ....
Установява се още, че с протокол № РД-16-630/10.11.2021 г. на едноличния собственик
на капитала на „...., министърът на здравеопазването, в качеството си на упражняващ
правата на държавата, е определил ... за член съвета на директорите на ответната болница за
срок до 23.04.2024 г. – до изтичане на мандата считано от датата на вписването му в
Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
В протокол № СД-I-20/15.11.2021 г. от заседание на съвета на директорите на „.... са
обективирани взетите на него решения, едно от които е това по т. 1 от дневния ред, а
именно: за приемане на бизнес – програмата на болницата за 2021 – 2023 г.
От представения договор за възлагане на управлението № РД-16-642/16.11.2021 г.,
сключен между министъра на здравеопазването, упражняващ правата на държавата като
едноличен собственик на капитала на „...., от една страна, и членовете на съвета на
директорите - ... /..../, .... /заместник-председател/ и .... /председател/ се установява, че на
последните е възложено управлението на ответното лечебно заведение в съответствие с
действащото законодателство, устава и договора. Съгласно чл. 5, т. 2 от същия съветът на
директорите следва да: т. 2 - разработи и приеме бизнес - програма за целия срок на
действие на договора за управление и да я представи на принципала за одобрение в
двумесечен срок от сключването му и т. 5 – избере измежду членовете си председател,
заместник-председател и изпълнителен член /..../ в съответствие със Закона за лечебните
заведения и Търговския закон.
Видно от отбелязването по партидата на ответника в Търговския регистър, промените
във връзка с назначаването на новия състав на съвета на директорите на ответното лечебно
заведение са вписани на 23.11.2021 г.
От представената в заверен препис трудова книжка на ищеца Н. Я. се установява, че
след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника „.... в рамките на процесния
период той не е постъпвал на работа при друг работодател, като в този смисъл е била и
извършената в открито съдебно заседание на 17.11.2022 г. констатация в оригинала на
същата.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, което като неоспорено от страните и изготвено от
специалист в съответната област съдът кредитира, се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца Н. Я. за последния пълен отработен месец /м. март 2022 г./ е в
размер на 2 920 лв., от които: 2 000 лв. – основна заплата за отработени 22 дни, 320 лв. –
клас прослужено време от 16 %, 300 лв. – за управление, 100 лв. – за научна степен и 200 лв.
– за академична длъжност, или общо за периода от 12.05.2022 г. до 12.11.2022 г.
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза в размер на 17 520 лв. При условията на
евентуалност експертът изяснява, че в случай, че се възприеме увеличението на основното
трудово възнаграждение, а именно: 2 500 лв., уговорено с допълнително споразумение №
2537/23.05.2022 г., подписано на 01.05.2022 г., то брутното трудово възнаграждение на
ищеца би се равнявало на сумата от 3 500 лв., при което обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ
би възлизало на 21 000 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Най-напред следва да се отбележи, че с влязло в сила определение № 30928/16.11.2022
г. производството по делото е прекратено в частта относно предявения иск с правно
основание чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 6 800 лв., представляваща
обезщетение за недопускане на ищеца до работа за изпълнение на длъжността „..... за
4
периода от 12.05.2022 г. до 14.06.2022 г., поради оттегляне, поради което предмет на
разглеждане по делото са останали посочените по-горе искове, по които съдът дължи
разглеждане и произнасяне по същество с настоящия съдебен акт.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника следва да установи, че законосъобразно го е упражнил, в
какъвто смисъл е и разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест. От друга
страна, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението съобразно
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в
рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата незаконност, като
съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не
може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с
исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт,
следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил своевременно наведен
и съответно съдът не следва да се произнася по него /в този смисъл са решение №
216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и решение № 258/01.07.2015 г. по гр.
д. № 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС/.
В настоящия случай, трудовото правоотношение с ищеца Н. С. Я. е прекратено на
основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието.
Съгласно посочената разпоредба, освен в случаите по ал. 1 служителите от
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.
326, ал. 2 КТ и поради сключване на договор за управление на предприятието, като
уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за
управление, но не по-късно от 9 месеца.
Следователно, фактическият състав на процесното прекратително основание включва
кумулативното наличие на следните материални предпоставки: сключен договор за
управление с новоизбран или новоназначен управляващ предприятието на работодателя; на
управляващия предприятието да е поставена бизнес задача с конкретни икономически
показатели, които той трябва да постигне; правото на уволнение да е реализирано спрямо
работник или служител, който заема и изпълнява ръководна длъжност; уволнението да е
извършено от новоназначения управител в срок от девет месеца от започване изпълнението
на договора за управление.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема, че от
страна на ответника „.... е доказано наличието на предпоставките за прилагане на
процесното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ. С договора за управление по
смисъла на посочената разпоредба собственикът на едно предприятие /или негов
представител/ възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед постигането на
определена стопанска цел. Право да приложи това специфично по цел основание за
прекратяване има управителят, с когото е сключен такъв договор за възлагане на
управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с който се предава
управлението на предприятието на управител, задължаващ се срещу възнаграждение да
постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. Следователно, следва
да е налице или договор с нов управител или нов договор – за нов период и задачи, сключен
със същия управител /в този смисъл е решение № 351/31.10.2013 г. по гр. дело № 2188/2013
г. по описа на ВКС, IV г. о./ В случая, общоизвестен, доколкото е вписан в устава на
дружеството, който е публикуван в ТРРЮЛНЦ, е фактът, че ответната болница е еднолично
акционерно дружество с държавно имущество с едностепенна система на управление, която
правноорганизационна форма съответства на нормативно определената в чл. 63, ал. 2 от
5
Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, Закона за публичните предприятия /ЗПП/ и Търговския
закон /ТЗ/. В тази връзка неоснователни са доводите на ищеца за неприложимост на
разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ по отношение на ответника, тъй като е лечебно заведение
по ЗЛЗ, поради което не осъществява стопанска дейност с цел постигането на печалба.
Терминът на закона е „сключване на договор за управление на предприятието“, а § 1, т. 2 от
ДР на КТ конкретизира понятието предприятие, в обхвата на което несъмнено попадат и
лечебните заведения и конкретно „...., имаща характер на публично предприятие по смисъла
на чл. 2 от ЗПП. Нещо повече, в съдържанието на понятието „предприятие" по смисъла на §
1, т. 2 от ДР на КТ попадат и стопанските субекти по смисъла на § 1, т. 13 от ЗЗК. На
следващо място, от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства се
установява, че с решение от 10.11.2021 г. на едноличния собственик на капитала –
държавата, упражняване правата на която са възложени на министъра на здравеопазването –
арг. чл. 13 и чл. 15 от ЗПП, за член на съвета на директорите на „.... и негов .... е определен
... за срок до 23.04.2024 г. – до изтичане на мандата на съвета на директорите, във връзка с
проведен конкурс, открит със Заповед № РД-16547/26.08.2021 г. Също така, общоизвестно е,
доколкото е вписано в ТР, че на 16.11.2021 г. между министъра на здравеопазването, от една
страна, и ..., .... и ...., от друга страна, е сключен договор за възлагане на управлението № РД-
16-642, представен в заверен препис по делото, по силата на който принципалът възлага на
членовете на съвета на директорите цялостното управление на ответното лечебно заведение
срещу възнаграждение. В случая, процесният договор № РД-16-642/16.11.2021 г. не само е
наименован „договор за възлагане на управлението“, но също така съдържа белезите и
характеристиките на такъв тип договор по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, още повече, че с
него се поема задължение за разработването и приемането на бизнес – програма за целия
срок на действие, която следва да се представи за одобрение на принципала в двумесечен
срок от сключването му. Доколкото течението на 9-месечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ се
обвързва със започването на фактическото изпълнение на договора за възлагане на
управлението, то следва да се приеме, че началото на срока е 16.11.2021 г., а процесната
уволнителна заповед № 131 е издадена и връчена на ищеца на 12.05.2022 г., считано от
когато тя е произвела и своето правно действие, поради което изискването на посочената
разпоредба за спазване 9-месечния срок е било изпълнено. В случая, няма основание да се
приеме, че 9-месечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ е започнал да тече считано от 14.07.2021 г.
/датата на сключване на допълнително споразумение № РД-16-469 към договор № РД-16-
294/19.04.2021 г./, както се поддържа от ищеца с исковата му молба, доколкото въпросът
относно управлението на ответното лечебно заведение е бил преуреден посредством
сключването на последващия договор № РД-16-642/16.11.2021 г. Нещо повече, изрично в
последния се предвижда, че отменя действието на договор № РД-16-294/19.04.2021 г., с
оглед на което не може да се направи извод, че датата на сключване на допълнително
споразумение № РД-16-469/14.07.2021 г. към него, се явява релевантна за началото на
течението на срока по чл. 328, ал. 2 КТ, още повече, че видно от мотивите на процесната
заповед № 131/12.05.2022 г., като фактическо основание за издаването й е посочен именно
по-късно сключеният договор № РД-16-642/16.11.2021 г. С последния съветът на
директорите на болницата е поел задължения да разработи и приеме бизнес програма, която
се актуализира ежегодно, като изпълнението на тази програма се отчита пред принципала и
АКПП след приключване на финансовата година, каквото задължение е предвидено и в
ЗПП. В случая, такава бизнес програма, както и инвестиционна такава, е приета на
15.11.2021 г., видно от представения протокол от заседание на съвета на директорите №
СД-I-20 от същата дата.
Съгласно легалното определение на понятието „ръководство на предприятието“,
дадено в § 1, т. 3 от ДР на КТ, в ръководството на предприятието са включени
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководство на трудовия процес, т. е. неговото организиране и планиране, разпределение на
6
задачи между подчинените работници и служители, контролиране на тяхното изпълнение и
др. Касае се за специфичен кръг от служители, от които пряко зависи дейността на
предприятието или на отделни негови звена, респ. успехът на управлението, с оглед
постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя – такива, които
имат правомощия да възлагат задачи на подчинени, да контролират тяхното изпълнение, да
вземат самостоятелни решения и т. н. За преценката дали съответната длъжност е ръководна
са от значение нейното място в общата структура на длъжностите в предприятието и
включените в нея трудови функции, като само по себе си обстоятелството, че длъжността
носи наименованието ръководител или според класификатора на длъжностите е от клас
„ръководни“ не обосновава извод, че служителят има ръководни /управленски/ функции и
съответно, че е част от ръководството на предприятието – в този смисъл са решение №
111/12.03.2012 г. по гр. дело № 726/2011 г., IV г. о. ВКС, решение № 442/08.06.2010 г. по гр.
дело № 1621/2009 г., III г. о., ВКС и решение № 15/02.02.2017 г. по гр. дело № 2303/2016 г.,
IV г. о. ВКС. В случая, по делото безспорно се установява, че към момента на прекратяване
на трудовото му правоотношение с ответника – 12.05.2022 г., ищецът Н. Я. е заемал
длъжността .... в ....., възложена му най-напред с допълнително споразумение №
553/20.01.2020 г. /до заемане на длъжността въз основа на конкурс/, както и с допълнително
споразумение № 840/10.07.2020 г. /за определен срок до 13.07.2023 г./, като видно от
съдържанието на част от вменените му с приложената по делото длъжностна характеристика
трудови функции, отнасящи се за тази длъжност, а именно: осъществява непосредствено
ръководство на отделението, носи отговорност за качеството и културата на медицинското
обслужване в него, системно контролира работата на лекарите, специалистите по здравни
грижи и помощния персонал в отделението, отговаря за цялостната лекарствена политика на
поверената му структура, контролира и отговаря за точното и своевременно попълване и
водене на медицинската документация, осъществява връзката с останалите отделения в
болницата, организира провеждането на обучение на медицинския персонал, носи
отговорност за управлението на човешките ресурси в поверената му структура, отговаря за
финансовите показатели на отделението, като се отчита непосредствено пред изпълнителния
директор, то безспорно може да се направи извод, че обсъжданата длъжност има ръководен
характер по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Това е така, тъй като не става въпрос за
изпълнението само на организационни, изпълнителски и технически функции, а също така и
за редица правомощия, свързани с възможността за контролиране на голяма група от хора в
рамките на самостоятелна структура /отделение/, които са били непосредствено подчинени
на ищеца Я., както и за координацията с други структури, като допускането на отклонение
при изпълнение на дейности като осигуряване на необходимите медикаменти,
организацията на режима на пациентите, както и допускането на пропуски при попълване
на медицинската и немедицинска документации, макар и касаещи само едно отделение,
безспорно би имало проявление върху резултатите и цялостната дейност на лечебното
заведение. Нещо повече, следва да се отбележи, че от страна на ищеца Н. Я. изобщо не е
наведено оспорване, че заеманата от него към 12.05.2022 г. длъжност „началник, отделение“
не е имала ръководен характер, твърдейки единствено, че към този момент трудовият му
договор за длъжността „..... все още не е бил прекратен, поради което по отношение на тази
длъжност основанието по чл. 328, ал. 2 КТ не е било приложимо, тъй като сама по себе си тя
не е ръководна. В случая, този негов довод съдът намира за неоснователен, тъй като към
момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника считано от
12.05.2022 г., той е заемал само една длъжност и това е била длъжността .... в отделение по
„Лицево-челюстна хирургия“, която сама по себе си не изключва възможността за
осъществяването от него на съответните медицински дейности, свързани с непосредственото
лечение на пациенти в отделението, вменени на всеки един лекар в него. В същото време
обаче, няма основание да се приеме, че между страните е съществувало повече от едно
трудово правоотношение, в рамките на което ищецът Я. да е заемал и изпълнявал различни
7
длъжности – „лекар“ и „началник, отделение“. Точно обратното, считано от 20.01.2020 г.
той е бил преназначен на длъжността .... и в тази връзка е съставено допълнително
споразумение № 553/20.01.2020 г., като уговореното от страните с последващото
допълнително споразумение № 840/10.07.2020 г. изменение касае единствено срока на
заемане на длъжността, но не и самата длъжност. Нещо повече, прави впечатление, че
непосредствено след преназначaването му на длъжността ...., на 22.01.2020 г. на Я. е връчена
и длъжностната характеристика, отнасяща се за новозаетата от него длъжност, като
извършеният по-горе анализ на вменените му с нея трудови функции безспорно показва, че
към момента на уволнението му - на 12.05.2022 г. той е бил част от ръководството на
предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Следва да се отбележи още, че с
уточнителната си молба от 13.10.2022 г. /л. 170-171 от делото/ ищецът също заявява, че
между него и ответника е съществувало само едно трудово правоотношение, в рамките на
което той е заемал длъжността: .... в ...... Отделно от посоченото, съдът приема, че
релевантен за настоящия казус би бил и изводът, че давайки съгласието си за заемане на
ръководна длъжност в рамките на съответното предприятие, в съзнанието на всеки един
служител би следвало да възникне и представата за съществуваща вероятна опасност от
прилагане по отношение на него именно на прекратителното основание по чл. 328, ал. 2
ГПК в случай, че предпоставките за това са налице, както е в настоящия случай.
Що се отнася до останалите изложени от ищеца доводи във връзка с нивото на
професионалната му квалификация и постижения в областта на лицево-челюстната
хирургия, съдът намира, че те се явяват ирелевантни за законосъобразността на извършеното
със заповед № 131/12.05.2022 г. прекратяване на трудовото му правоотношение на
посоченото в нея основание, поради което не следва да ги обсъжда.
Въз основа на всичко гореизложено, за ответника „.... валидно е възникнало,
съответно е упражнено правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца от
последната заемана от него длъжност – .... в .... при него.
При това положение, предявеният от Н. С. Я. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №
131/12.05.2022 г. на Изпълнителния директор на „...., е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2-3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
В тежест на ищеца е докаже, че при наличието на предпоставките за уважаване на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото му правоотношение няма срочен характер, оставането си
без работа за посочения период, както и размера на брутното си трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
Ето защо, доколкото уважаването им е предпоставено от основателността на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който съдът счете за неоснователен, то искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност ....
в .... при ответника „...., както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 20 400 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода от 12.05.2022 г. до 12.11.2022 г., също са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора - цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „.... следва да се присъдят сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 142 лв., касаещо исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, останали предмет на разглеждане по настоящото
дело, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените фактура №
22/23.08.2022 г., договор за правна защита и съдействие от 16.08.2022 г., преводно
нареждане от 03.10.2022 г. и извлечение от банкова сметка на ответника /л. 266-268 от
8
делото/. По въпроса относно сторените от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение, касаещо първоначално предявения иск по чл. 213, ал. 2 КТ, които също са
предмет на представения списък по чл. 80 ГПК /л. 265 от делото/, съдът вече се произнесъл с
влезли в сила определения съответно № 30928/16.11.2022 г. и № 831/09.01.2023 г. /л. 177 и л.
215 от делото/, с които същото е счетено за недължимо, поради което не се налага повторно
формиране на мотиви и произнасяне в тази насока с настоящия съдебен акт. При този изход
на спора, сторените и претендирани от ищеца Н. С. Я. разноски следва да останат за негова
сметка. По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. Я., ЕГН **********, с адрес: .... срещу „....,
БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на управление: .... кумулативно обективно съединени
искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със заповед № 131/12.05.2022 г. на Изпълнителния директор на „....
и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност .... в .... при ответника, както и с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 20 400 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 12.05.2022 г. до 12.11.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2022 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Н. С. Я., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „...., БУЛСТАТ ...., със
седалище и адрес на управление: .... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 142 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9