№ 228
гр. Бургас, 01.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Гергана Ж. Кондова
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600242 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е частна жалба от упълномощения защитник на осъдения П.
М. П. против определение №1052 от 27.10.2022г. по ЧНД №1144/2022г. на
Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения
за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието
лишаване от свобода, определено като общо наказание по ЧНД №5321/2016г.
на Районен съд – Бургас. С жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. В нея са
изложени съображения за наличието на кумулативно предвидените в чл.70,
ал.1 от НК изисквания за условно предсрочно освобождаване на осъдения.
Защитникът твърди, че осъденият е изтърпял повече от половината от
наложеното му общо наказание лишаване от свобода и с доброто си
поведение е дал доказателства за своето поправяне, което се установява от
множеството приложени по делото документи. Твърди, че у осъдения П. П. е
настъпило достатъчно устойчиво поправяне и превъзпитание. Същият има
примерно поведение и честно отношение към труда, което се доказва от
факта, че по време на изпълнение на наказанието е бил трудово ангажиран,
изпълнявал поставените му задачи и спазвал режимните изисквания,
награждаван бил 22 пъти, включително с домашен отпуск с преспиване и
нямал криминални прояви. В същата насока изтъква, че осъденият е завършил
шестмесечна специализирана програма за сексуални правонарушители,
1
отнасял се с респект към затворническата администрация, а към останалите
лишени от свобода бил добронамерен и не проявявал дискриминационни
нагласи. Подчертава, че изготвените по време на престоя на осъдения в
затвора оценки на риска от рецидив и вреди сочат на положителна промяна,
доколкото стойностите намаляват и указват занижаване на риска. Излага
анализ на настъпилите в проблемните зони у осъдения промени, които също
били положителни. Обръща внимание на постановените промени в режима на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – „строг“, „общ“, „лек“.
Мотивира искането за условно предсрочно освобождаване с установената от
изготвените доклади благоприятна прогноза за развитие на личността на
осъдения в условията на свобода, с надеждност и сигурност на социалните
контакти с близките и приятелката му, с възможност за работа по трудов
договор като електротехник и осигурен подслон в дома на брат му.
Аргументира извода си за трайни, съзнателни и цялостни положителни
промени в поведението и съзнанието на осъдения със становището на
Началника на Затвора Бургас, който в съдебно заседание изразил становище
за уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване, като заявил,
че целите на наказанието са постигнати и същото не следва да се изтърпява
изцяло, че проведената в затвора корекционна дейност е довела до
положителни резултати и са налице гаранции за повторно успешно
въвеждане в обществото като пълноценен гражданин на лишения от свобода.
Изразява несъгласие с изводите на съда за неприключил корекционен процес
у осъдения предвид сдържаността му по въпроса за извършеното от него
престъпление и чувството му за страх да бъде засегнат този емоционален
епизод. Намира за необосновано становището, че заявеното от осъдения
съжаление за стореното е само формално и декларативно. Категорично се
противопоставя на заключението, че осъденият има нужда от продължаване
ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй като
проведените досега мероприятия и форми на корекционни въздействия не са
достатъчни за доказване на неговото окончателно поправяне. Приемайки, че
изложените и безспорно установени по делото обстоятелства доказват
наличието на законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване
на осъдения П., моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
определение и вместо него да постанови друго, с което да бъде уважена
молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на
2
остатъка на определеното му общо наказание лишаване от свобода.
Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител прокурор
Красимира Кателиева е депозирала писмено становище, с което заявява
неоснователност на частната жалба. Споделя изразеното в съдебното
определение разбиране, че макар и да е налице формалната предпоставка на
чл.70, ал.1, т.2 от НК - осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от
една втора от наложеното му общо наказание лишаване от свобода, то
другата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК – осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне, не е изпълнена. Изразява позиция, че
приложените по делото документи, които обстойно анализира, установяват,
че на този етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденото
лице П. П. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне.
Солидаризира се със становището на първата инстанция, че доказаното
поведение на осъдения не установява недвусмислено неговото поправяне.
Обръща внимание, че резултатите от проведената последна експертна оценка
на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения сочат, че
същият е сдържан по въпроса за извършеното от него престъпление и изпитва
страх и притеснение да бъде тематично засегнат този емоционален епизод.
Присъединява се към разбирането на инспектора-психолог, че създаденото у
осъдения усещане за отговорност и вина на бившата му съпруга за
прекъснатите със семейството връзки е показателно, че П. не разбира в
дълбочина вредите и последствията от криминалното си поведение, за което е
наказан. Обръща внимание, че преценката за това, че предприетите спрямо
осъдения корекционни мерки все още не са постигнали целения резултат, е
направена от решаващия съд въз основа на цялата доказателствена
съвкупност, съдържаща се в затворническото досие. Смята, че настъпилите в
поведението на осъдения положителни промени, които са довели и до
промяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек такъв, са били
отчетени, но не са достатъчни, за да бъде направен доказателствено обезпечен
извод, че е налице трайно и окончателно поправяне и превъзпитание.
Изтъква, че награждаването на осъдения в затвора и липсата на допуснати от
него дисциплинарни нарушения не са достатъчни, за да се заключи, че е
настъпила трайна позитивна промяна в поведението му. Отстоявайки тази
позиция и приемайки, че спрямо лишения от свобода не са постигнати целите
по чл.36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, прави извод за
3
отсъствие на втората кумулативно дадена в чл.70, ал.1 от НК предпоставка за
допускане на условно предсрочно освобождаване. По тези съображения
предлага въззивният съд да потвърди, като законосъобразно и обосновано,
първоинстанционното определение, с което е отказано условно предсрочно
освобождаване на осъдения.
Настоящата частна жалба е подадена от защитника на осъденото лице,
което има право на такава съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за
това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради
което тя е допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения
от свобода П. М. П. за условно предсрочно освобождаване на основание
чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.
Проявявайки дължимата процесуална активност, съдът е събрал
необходимите относими и достатъчни доказателства, обстойно и задълбочено
е анализирал същите, като въз основа на тях обосновано е приел за
категорично установена изложената в определението фактическа обстановка,
която се споделя и от настоящата инстанция.
Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:
С присъда №333 от 04.08.2011г., влязла в сила на 16.05.2012г., по НОХД
№931/2012г. на Бургаският окръжен съд осъденият П. П. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1,т.2, пр.2
вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 16 години. Със същата присъда осъденият П. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.151, ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 4 години. На основание чл.23, ал.1
от НК на осъдения е определено за посочените престъпления общо наказание
лишаване от свобода за срок от 16 години, търпимо при първоначален строг
режим.
С присъда по НОХД №5030/2015г. на Районен съд - Бургас осъденият П.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
С определение №1680 от 25.10.2016г. по ЧНД №5321/2016г. на Районен
съд – Бургас, на основание чл.27, ал.1 от НК, към неизтърпяната част от
общото наказание лишаване от свобода за срок от 16 години е присъединено
4
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, представляващо част
от наказанието осем месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения с
присъда по НОХД №5030/2015г. на Районен съд – Бургас, като размерът на
така определеното общо наказание лишаване от свобода възлиза на 10
години, 2 месеца и 5 дни. Начална дата на изтърпяване на това наказание е
06.12.2016г.
Към 27.10.2022г. осъденият П. е изтърпял от общото наказание лишаване
от свобода фактически 5 години, 10 месеца и 21 дни, като от работа има
признати 2 години, 5 месеца и 17 дни или всичко 8 години, 4 месец и 8 дни.
Към посочената дата остатъкът е 1 година, 9 месеца и 27 дни, а към днешна
дата неизтърпеният остатък от същото наказание е 1 година, 8 месеца и 23
дни.
Наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, първоначален план на
присъдата, материалите за препланиране на присъдата, текущите доклади на
ИСДВР, доклада за пробационен надзор, доклада на инспектор СДВР,
становището на Началника на Затвора – Бургас и експертната оценка на
актуалното психично и емоционално състояние, установяват следното:
Осъденият П. П. е за първи път в затвора. Започнал да изтърпява
наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален строг
режим, какъвто му е бил определен от съда. Със Заповед №83 от 28.03.2018г.
строгият режим на изтърпяване на наказанието е бил заменен с общ режим.
Със Заповед №169 от 15.09.2021г. общият режим на изтърпяване на
наказанието е бил заменен с лек режим. Със Заповед №151 от 04.08.2020г.
осъденият П. е преместен да изтърпява наказанието си в затворническо
общежитие от открит тип – ЗО „Житарово“, където се намира и понастоящем.
През по-голямата част от периода на изпълнение на наказанието
лишаване от свобода осъденият П. е работил в затвора, както следва: през
месеците ноември и декември 2012г. и месеците ноември и декември 2013г. е
полагал доброволен труд по поддръжка на корпуса на затвора; от мес.
декември 2014г. до мес. декември 2015г. е работил като „бакар“ на шеста
група в Затвора Бургас; от мес. декември 2015г. е назначен на домакински
щат като „работник в затворническа кухня“ към Затвора Бургас; от
5
28.08.2020г. е назначен на длъжност „готвач в затворническата кухня“ към ЗО
„Житарово“.
По време на престоя си в затвора, през 2017г., осъденият П. е бил
санкциониран два пъти за допуснати нарушения на вътрешния ред, изразили
се в изнасяне на храна от затворническата кухня, като са му били наложени
наказания съответно „писмено предупреждение“ и „лишаване от хранителна
пратка за срок от три месеца“. Впоследствие и двете наказания са били
заличени. За спазване на режимните изисквания и стриктно изпълнение на
поставените задачи осъденият П. е бил награждаван общо 22 пъти с различни
по вид награди, включително с домашен отпуск.
През 2014г. осъденият П. е завършил шестмесечна специализирана
програма за сексуални правонарушители.
За отчитане на поправителното въздействие от престоя в затвора на
осъдения П. са били изготвени няколко оценки на риска от рецидив и вреди.
Първоначалната оценка отчела 59 точки, която стойност сочи на средна
степен на риск от рецидив. Констатирани проблемни зони със завишени
стойности са били отношение към правонарушението, взаимоотношения,
начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми, междуличностни
проблеми и умения за мислене. При следващите атестации стойностите на
оценките на риска се променили положително, доколкото претърпели
понижение, както следва: 59 точки, 41 точки, 33 точки, 30 точки, 29 точки, 29
точки, 22 точки. Стойността на последната оценка според затворническата
администрация указва нисък риск от вреди за обществото и децата. При
съпоставяне на резултатите от последната оценка на риска от вреди с тези от
предходните оценки е отчетено позитивно развитие в проблемните зони на
осъдения П. П., включително в отношението към правонарушението – има
пълно приемане на отговорността за извършеното деяние и на размера на
наложеното наказание, пълно осъзнаване на причинените на жертвата вреди,
приемане ограниченията на личната свобода, мотивация за пълна промяна в
криминалното му поведение.
Проведеното психологическо изследване на актуалното психично и
емоционално състояние на осъдения П. отчита недоразвита критичност към
стореното от него, пълно отхвърляне на възможността да разговаря на тема за
дъщеря си, отричане нуждата да се коментират обстоятелствата за
6
извършеното от него деяние, изпитван страх и притеснение да бъде докоснат
този емоционален епизод, усещане за негативно отношение към бившата
съпруга като носеща отговорност за прекъсване на контактите със сина му.
Въз основа на резултатите от проведеното комплексно изследване с
диагностичен клиничен въпросник, инспекторът – психолог заключава, че у
П. дефицитни зони са междуличностното отчуждение, трудности за
поддържане на отношения с други лица, липса на желание да споделя времето
си с другите, недоверие към околните, видимо разстройване при сблъсък с
негативна сфера от миналото. Констатира липса на симптоми на тревожност,
враждебност или агресивна зареденост у П.. В същия констатира още липса
на гневни настроения към лица, свързани с роднинския кръг, но реакцията му
от среща с жертвата на престъплението или с лица, емоционално обвързани с
нея, трудно може да се прогнозира.
Началникът на Затвора Бургас е депозирал положително становище
относно условното предсрочно освобождаване на осъдения П.. Приема, че
отчетените до настоящия момент резултати от корекционната дейност и
поправителното въздействие спрямо осъдения П. са напълно достатъчни и
налагат обоснован извод, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК,
са изпълнени в необходимата степен. Като се позовава на отчетеното
съществено понижение на стойностите в оценката на риска от рецидив и
вреди, аргументира заключение за напълно завършен процес на промяна у
осъдения П. и липса на необходимост от допълнителни пенитенциарни
въздействия спрямо него.
Въз основа на задълбочен, всестранен и обективен анализ на изложените
данни за цялостното поведение на осъдения П. П., първоинстанционният съд
е направил обоснован и законосъобразен извод, че не са налице
предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъдения. Вярно е, че П. е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му общо наказание лишаване от
свобода. Но не е изпълнено второто кумулативно изискване, необходимо за
удовлетворяване на молбата му за условно предсрочно освобождаване, тъй
като не са налице достатъчни и убедителни доказателства за неговото
поправяне, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са
7
регламентирани обстоятелствата, които следва да се отчитат като
доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства,
които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване
на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
След въвеждане на законодателната промяна, посочена по-горе,
продължава да бъде важима и задължителната за съдилищата, установена с
Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975г., изм. с ППлВС
№8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за показано от
осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред
и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на
наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице,
както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения
интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на
върховната ни съдебна инстанция, първоинстанционният съд правилно е
приел, че разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и чл.439а от НПК изискват
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя
му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства
за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно
изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.
В случая обоснован и законосъобразен се явява изводът на окръжния съд
за отсъствието на втората кумулативна предпоставка, предписана от
законовия текст на чл.70, ал.1 от НК- осъденото лице да е дало убедителни и
безпротиворечиви доказателства за своето поправяне. Данните за полаган от
П. труд като бакар, работник в затворническата кухня, готвач в
затворническата кухня и за удостояването му с голям брой /общо 22 /
различни награди, както и данните за липса на допуснати нарушения на
8
вътрешния ред в затвора, в това число вече заличени наказания, за
уважително отношение към пенитенциарния персонал и за добри отношения
с останалите лишени от свобода, не са достатъчни за категорично
заключение, че осъденият се е поправил. Наред с това, недоразвитата
критичност към реализираната престъпна деятелност и неприемане в цялост
отговорността за нея, проявената сдържаност и нежелание същата да се
обсъжда не разкриват осъзната вина и искрена негативна оценка на
извършеното, нито изключват безусловно опасността от последващо
неправомерно поведение на осъдения П.. Тези обстоятелства указват, че не са
постигнати в пълен обем целите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, свързани с трайна промяна на мисленето и поведението на
осъдения. В същата посока съдът съобрази осъщественото от осъдения през
2014г. участие в специализираната програма за сексуални правонарушители,
като предвид неговата краткотрайност от шест месеца и отдалеченост във
времето не следва да се отчита с решаващо значение при произнасяне по
молбата за условно предсрочно освобождаване.
Липсата на наложени на осъдения П. дисциплинарни наказания за
нарушения на затворническия режим и отредените му награди не могат да
послужат като доказателство за неговото поправяне. Тези обстоятелства са
дали основание за замяна на режима за изтърпяване на наказанието в по-лек и
за прекатегоризирането на осъдения в затворническо общежитие от открит
тип, но те съвсем не са достатъчни за приложението на института на
условното предсрочно освобождаване. Проблемна зона в оценката на
осъдения П. за риск от рецидив продължава да бъде отношението му към
правонарушението. Същият все още не е осъзнал вината си за извършената от
него тежка престъпна деятелност. Изразява привидно критично отношение
към стореното с цел да постигне облекчаване на положението си в хода на
изтърпяване на наложеното му наказание и освобождаване от пълното му
изтърпяване. При това положение обосновано е становището на съда, че
превъзпитателната работа с осъдения П. не е достигнала своя оптимален етап
и все още е налице необходимост от продължаване на корекционните
действия спрямо него, за да се постигне цялостно изпълнение на целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Изразеното от началника на затвора становище за трайно поправяне и
превъзпитание на осъдения П. и положително отношение касателно
9
предсрочното освобождаване на същия не обвързват съда при решаването на
въпроса за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице.
Необходима е точна и обективна преценка на въпросното становище - дали не
се касае за неоправдано толериране на лишения от свобода П. от страна на
затворническата администрация. В тази насока следва да се изтъкне, че по
начало броят и тежестта на извършените престъпления завишава степента на
риск от нови престъпни прояви на осъденото лице. В случая обремененото
съдебно минало на осъдения П. и характерът на извършените от него
престъпления, ведно с прозиращото специално отношение на пенитенциарния
персонал към него, пораждат основателно съмнение за проявени
необективност и предубеденост при определяне на оценката за степента на
риск от рецидив у осъдения, респективно подозрение в достоверността на
самата оценка, която понастоящем се измерва едва с 22 точки.
Всички изложени по-горе обстоятелства не сочат на трайно успешен
поправителен ефект по смисъла на чл.70, ал.1 от НК. С оглед на това напълно
обосновано първостепенният съд е приел, че целените с осъдителния акт
поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект не са постигнати в
необходимия обем и дълбочина, което от своя страна мотивира нужда от
продължаване на корекционно – възпитателната работа с осъдения П.
съобразно индивидуалните му потребности.
За да се постигне съществена и необратима промяна в нагласите на
осъдения П. за законосъобразен начин на живот и затвърждаване на
мотивацията му за недопускане в бъдеще на правонарушения, са необходими
по-голяма продължителност и интензивност на корекционно- възпитателните
дейности. Налице е известна положителна промяна у осъденото лице, но тя
съвсем не е достатъчна, за да се приеме, че той се е поправил окончателно.
Съмнението в обективността на изготвената от затворническата
администрация последна оценка за риска от рецидив и вреди изисква
продължаване на поправителното въздействие спрямо лишения от свобода П.
в условията на контролираната среда на пенитенциарното заведение. По тези
съображения първостепенният съд правилно е заключил, че не са налице
категорични доказателства за поправянето на осъдения.
Въззивната инстанция, като прие, че не са настъпили трайни
положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения П.,
изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно
поведение в условията на свобода и че съществуват обстоятелства, указващи
необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него с
цел промяна в отношението му към правонарушението и установените в
10
обществото правила, прецени, че към настоящия момент не са изпълнени
всички законови изисквания осъденият да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му общо наказание
лишаване от свобода, а се налага продължаване на корекционно –
възпитателната работа с него в условията на затвора за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд заключи, че
проверяваното определение на първата инстанция, с което е отказано условно
предсрочно освобождаване на осъдения П. П. от неизтърпяната част на
наказанието лишаване от свобода, определено му като общо по ЧНД
№5321/2016г. на Районен съд – Бургас, е обосновано и законосъобразно и
като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1052 от съдебно заседание на
27.10.2022г. по ЧНД №1144/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11