Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Русе, 29.06.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД – VІ-ти
наказателен състав в публично заседание на ….. двадесет и девети юни ……. две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ
при секретаря Е.Г. и
прокурора ...... Венислава Йончева.........................………..,
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 636/2016 г. съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА обв. Т.П.П., роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, работи, неосъждан, неженен, ЕГН ********** за
НЕВИНЕН в това на 26.08.2014
г., в гр. Русе да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място – пътно
платно в зоната на кръгово кръстовище при бул. “Тутракан” в гр. Русе да е ръкомахал,
крещял, обиждал, отправял закани за саморазправа спрямо Д.В.К., да е блъскал
вратата на лек автомобил в нея, да е издърпал слънчевите очила от лицето и да ги
е захвърлил в тревната площ, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК го
ОПРАВДАВА по обвинението по чл.325
ал.1 от НК.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок пред РОС, считано
от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
За да се произнесе,
съдът съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Русенска
районна прокуратура е обвинила Т.П.П.
ЕГН **********
в това, че на 26.08.2014 г., в гр. Русе извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място
– пътно платно в зоната на кръгово кръстовище при бул. “Тутракан” в гр. Русе
ръкомахал, крещял, обиждал, отправял закани за саморазправа спрямо Д.В.К.,
блъскал вратата на лек автомобил в нея, издърпал слънчевите очила от лицето и
ги захвърлил в тревната площ – престъпление
по чл.325, ал.1 от НК.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Даниел П. е роден на ***г.
Български гражданин е и е завършил висше образование. Не е семеен.Не е осъждан.
П. работи като инженер в „***” ЕООД.Местоработата му се намира в района на
бившия „Комбинат за тежко машиностроене”.
На 26.08.2014 г. сутринта обвиняемият пътува със
скутер към местоработата си и се движи по бул. “Тутракан” посока гр. Мартен. Пред
него се движи л.а. Фолксваген Бийтъл, управляван от свид. К., която пътува
посока Митница Русе, където работи. Свид. К. е с униформа.
Обв. П. изпреварва
автомобила и вижда, че същият се управлява от жена, която говори по телефона.
Малко преди кръстовището с кръгово движение със завод “Монтюпе” П. намаля
скоростта си на движение и в този момент усеща удар. Вижда, че е блъснат от
същия автомобил, който е изпреварил по – рано. Слиза от скутера и се приближава към водача. През това
време К. излиза от автомобила си и ядосано го пита защо я е блъснал. П.
ú напомня, че тя го е блъснала, на което К. отговаря, че вината е в
него, тъй като е спрял нарочно така. Тъй като телефонът на обвиняемия се намира
под седалката на скутера, моли К. да се обади на тел.112, за да съобщи за
инцидента. К. взема своя телефон и започва да разговаря, като вместо да съобщи
на тел.112, звъни на съпруга си и го моли да дойде на мястото или да изпрати
някой.Съпругът ú от своя страна се обажда на свид. Д.И., с когото са
приятели. Като чува думите “Прати тук някой. Тук един ме блъсна” П. ú
казва да спре да лъже, взема телефона си и в 8.07ч. се обажда на тел.112 и
описва станалото ПТП. Разговорът на обвиняемия с тел.112 продължава до
8.08.41ч.Около минута след като обв.П. приключва разговора покрай мястото на
произшествието бавно минава свид. И.Я., който работи в Гранична полиция и спира
до К..Я. също е облечен с униформа.Свид.К. го моли да се обади на тел.112 и
започва да му обяснява, че П. я заплашва, че я е блъскал с вратата на
автомобила и ú е счупил нокът и че я „тръшнал на земята”. В 8.11ч. свид.Я.
се обажда на тел.112 и заявява,че моториста иска да бие жената.Разговорът на
свид.Я. продължава 1.33мин.Около 8,12 часа докато разговарят на място пристига
и свид. Д.И., също служител на Гранична полиция. На него К. също казва, че П. я
е блъскал с вратата на автомобила и посягал да я удари. След около 10 минути идва
и екип на Сектор ПП, един от които е свид. Н.Н., който проверява документите на
двамата водачи, а по – късно е съставен и акт на К. за причиняване на ПТП с
материални щети. На полицейските служители К. казва, че обв. П. я е заплашвал и
ú е поискал 500 лв., поради което на място пристига и екип на Второ РУ
на ОД МВР Русе за доизясняване на случая.
След инцидента К. ***.При
прегледа се установява,че е получила счупване на нокета и ноктопластиката на
втори пръст на лява ръка, одраскване на дясна подбедрица и кръвонасядане на
дясна мишница.Медикобиологичния признак на получените увреждания се квалифицира
от съдебен медик като болка и страдание.
Горната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства – свидетелство за съдимост,автобиография,както и от обясненията на
обвиняемия,показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие свидетели Д.К., И.Я., Д.И., И.Н..Факти от предмета на доказване се
установяват и от заключението на съдебномедицинската експертиза и
съдебнотехническа експертиза.
При установяване на фактите съдът
цени обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното следствие по
следните причини:
Обясненията са последователни в
изложението и логични.Обвиняемият твърди едни и същи факти още от саморъчните
си обяснения дадени веднага след произшествието преди да е имал каквато и да
било възможност да състави защитна версия различна от обективните факти.Освен
това обясненията се подкрепят и от обективни доказателства каквото е
заключението на техническата експертиза относно лицето което първо се е обадило
на тел.112.Точно този факт допринася за логичността на обясненията,тъй като
точно обвиняемият за който се твърди,че е извършвал хулигански действия е
уведомил официално органите на реда за възникналото произшествие за разлика от
другия участник,който не е прибягнал към предвидения в закона начин да уведоми
службата на МВР,а е започнал да търси подкрепа в служители на администрацията
всички изпълняващи задълженията си съвместно в граничната зона и познаващи се
помежду си.
При установяване на фактите,съдът
не цени показанията на свид. К..Причините са следните:Като другия участник в
настъпило произшествие и наказана по административен ред за него тя е косвено
заинтересована от изхода на делото. Този извод се подкрепя и от факта ,че още в
началото на производството тя вероятно по собствена инициатива започва да
представя доказателства в подкрепа на своите твърдения.Без да разполага с
процесуална възможност свидетелката представя,а разследващия безкритично
прилага по делото „съдебно психологична консултация”.Този факт сам по себе си
не би допринесъл за преценката на показанията на свидетелката,ако обаче в тази
консултация не се обсъждаха показанията на свидетелката.Заявявайки,че поради
шок дори не си спомня какви обяснения е дала в Полицията … свидетелката си осигурява
възможността при следващи показания да внася допълнителни незаявени факти,а
също така и да спестява част от първоначално заявените.Показателно е ,че в
писмените си обяснения без доказателствена стойност тя е заявила,че обвиняемият
я е обиждал(без да конкретизира обидните изрази),при първоначалния си разпит в
досъдебното производство не споделя този факт.По същия начин и в показанията си
пред съда свидетелката заявява че не си спомня дали обвиняемият я е
обиждал.Показателен за заинтересоваността на свидетелката е фактът,че тя лично
поема инициатива да издирва свидетели които да потвърждават нейната теза.
При установяване на фактите съдът
не цени и показанията на свид.Николов – посочен от свид.К. като случаен
свидетел на инцидента.Както се установява при очната ставка двамата се познават
и освен това работят съвместно като служебната работа на свид.Николов - спедитор е в служебна зависимост от
санкцията на К.– митнически инспектор.Вероятно тази възможна служебна
зависимост е дала основание на обвиняемия да оспори показанията на свид.Николов
което е довело до извършване на оглед при който е установено,че мястото
посочено от Николов на което е стоял отстои на по-вече от
При установяване на фактите съдът
не цени и показанията на свид.Я..Причината за това е че показанията му не се подкрепят
от показанията на свид.К. и И..Я. заявява,че К. му е предала,че лицето я е
удряло и ритало и „тръшнало” на земята – действия каквито самата К. не
заявява.Показанията на този свидетел не съответстват и на показанията на свид.И..Факт
е че свид.И. се е оказал на мястото изпратен от съпруга на свид.К. и е бил
сам,а Я. твърди,че И. е бил с още един служител и е пристигнал служебно,а не
въз основа на приятелско обаждане в разрез със служебните си
задължения.Разликата в твърденията точно в тази насока вероятно е породена от
факта,че Я. като оперативен дежурен следва да следи за изпълнение на служебните
задължения от И. и предвид на обстоятелството,че за посещението на ПТП не е
уведомен никой от по-горните нива и това не е отразено в рапорт дава основание
на Я. да омаловажава това явно извънслужебно действие на И. или да му предаде
характер на официално съдействие при произшествие.
При установяване на фактите съдът
не цени и показанията на свид.И..Както се установи той е приятел на съпруга на
свид.К. и по тази причина заинтересован от изхода на делото.За тази
заинтересованост спомага и факта,че той е извършел описаните във фактическата
обстановка действия извън служебните си задължения и съзнавайки че имат
характера на неофициални не ги е описал в рапорта за смяната.По съществено
допринасящо за отрицателната оценка на показанията е,че този свидетел твърди
следствия,а не факти.И. е категоричен ,че обвиняемият е обиждал свид.К.,но не
сочи конкретни думи.
Приетото за установено налага
следните несъмнени изводи относно деяние и вина:
Обв. П. не е осъществил
обективните признаци на състава на престъплението по чл.325 ал.1 от НК.Липсват преки
или комплекс от косвени доказателства които да налагат несъмнен извод,че на 26.08.2014 г., в гр.
Русе П. е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – на публично място – пътно платно в зоната на кръгово кръстовище
при бул. “Тутракан” в гр. Русе да е ръкомахал, крещял, обиждал, отправял закани
за саморазправа спрямо Д.В.К., да е блъскал вратата на лек автомобил в нея, да
е издърпал слънчевите очила от лицето и да ги е захвърлил в тревната площ.
По тази причина обв.П. следва да
бъде признат за невинен и оправдан изцяло по обвинението по чл. 325 ал.1 от НК.
Мотивиран така и на основание чл. 378 ал.4 от НПК съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :