№……….…./ 23.06.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринов
въззивно търговско дело № 821 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
подадена от Й.Б.Б., чрез процесуален представител адв. С.Л., въззивна жалба срещу
Решение № 457/31.01.2020 г. по гр.д.№ 15606/2018г. по описа на ВРС, в частта, с
която е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че по силата
на Договор за предоставяне на
потребителски кредит №70/28.06.2011г. дължи на „Първа инвестиционна банка"
АД, гр.София, сума в размер от 7011.12 EUR (седем хиляди и единадесет евро и
дванадесет евроцента) включваща: Просрочена главница - 3 633.01 EUR (три хиляди
шестстотин тридесет и три евро и един евроцента),Просрочена договорна лихва
съгласно Раздел I, т.4 от Договор за предоставяне на потребителски кредит
№70/28.06.2011г., дължима за периода
от 26.08.2011г. до
25.06.2018г.: 1 267.65 EUR (хиляда двеста шестдесет и седем евро и
шестдесет и пет евроцента),Просрочени наказателни лихви съгласно Раздел I, т.6
към Договор за предоставяне на потребителски кредит № 70/28.06.2011г., за
периода от 25.09.2011г. до 04.07.2018 г. (включително): 2 110.46 EUR (две
хиляди сто и десет евро и четиридесет и шест евроцента),ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
05.07.2018год. до окончателното изплащане, за които е издадена на заповед за
незабавно изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело №10577/2018год. на
ВРС.
В
жалбата се излага становище за неправилност на обжалваното съдебно решение,
като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила,
както и че същото е необосновано. Жалбоподателят оспорва решаващия извод на първоинстанционния съд за недоказаност и ирелевантност на възражението му за получаване на съобщение
изх.№ 348-138/13.06.2013г. от Директора на ФЦ МКБ Юнионбанк
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че доказателството за
достигане на изявлението се намират в банката, а отказвайки да я задължи да го
представи, първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. В
противоречие с материалния закон, съдът приел, че на предсрочната изискуемост
може да се позове само кредитора – извод, който въззивника
изрично оспорва като неправилен. Счита, че настъпването на предсрочната
изискуемост представлява обективен факт, който следва да се вземе предвид при
произнасяне по възражението за изтекла давност на вземането. В заключение,
жалбоподателят сочи, че по отношение на възражението за частично погасяване по
давност на сумите по договорната лихва и наказателната лихва за период преди
дата 04.07.2015г. на основание чл. 111 б."в" от ЗЗД, съдът
неправилно и в противоречие със
съдебната практика е приел, че давността тече от падежа на задължението
25.06.2018г., като се позовава отново на твърдението си за настъпила предсрочна
изискуемост. По изложените съображения моли решението, в частта, с която са
уважени исковете спрямо него да бъде отменено изцяло и същите да бъдат
отхвърлени, като му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата
страна „Първа инвестиционна банка" АД, представлявана от юриск. М.К., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
отговор оспорва изцяло подадената въззивна жалба по
съображения, че обжалваното първоинстанционно решение
е правилно и законосъобразно. Счита, че доколкото въззивника
не е навел конкретни възражения по отношение на възникването на договорната
връзка, изпълнението й от банката, респективно неизпълнението на длъжника,
породило вземане за връщане на главницата и начислените според уговорките в
договора лихви, същите са влезли в сила, тъй като решението не обжалвано. На
следващо място, въззиваемият твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не е проведено
успешно доказване на момента, в който изявлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е получено от длъжника. Сочи, че самото държане на писмото
не удовлетворява изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, доколкото не е установен
субективният елемент от него. Решението дали да упражни това свое право
принадлежало единствено на кредитора и длъжникът не можел да го изземе. По
посочените съображения счита, че изводът на съда за приложение на падежите,
уговорени в погасителния план между страните е правилен, а възраженията на
жалбоподателя в обратната насока – неоснователни. Позовавайки се на съдебната
практика по приложение на погасителната давност по договори за кредит, твърди
неделимост на задължението и приложимост на началния срок за течене на същата
съобразно уговореният краен падеж за ползване на кредита. По гореизложените
съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима,
подадена от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС, в
частта, с която по отношение на него е прието, че дължи предмета на предявените
установителни искове в цялост, поради което
възражението на въззиваемия за нередовност на същата
е неоснователно.
Не са направени доказателствени
искания.
По
гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1
от ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 821/2020г. на 13.07.2020г. от 13:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.