Р Е Ш Е Н И Е
№ 3410 05.12.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Недялка Д.
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 3058 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19, ет.
2, представлявано от И. Г. Д. – М. и Е. Д. К., против С.И. С., ЕГН **********,
адрес: ***, и Н.В.Л., ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 17848,93 лева, от която падежирала главница за периода 30.04.2014 г. –
12.04.2019 г. в размер на 13225,56 лева по договор за
текущо потребление от 04.09.2009 г., сключен между ответниците и „***” ЕАД, предсрочно
изискуема главница (с падежи 30.04.2019 г. – 04.08.2019 г.) в размер на 1356,24
лева, възнаградителна лихва в размер на 1974,89 лева за периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2019 г. и наказателна лихва от 1292,24 лева за периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 12.04.2019 г. до окончателното й
плащане.
Сочи се, че между „***” ЕАД като
кредитодател, от една страна, и от друга – С.И.Ж. и Н.В.Л. – кредитополучатели,
е сключен договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2009 г., по силата на
който на кредитополучателите е предоставен кредит в общ размер на 21700 лева.
Срокът за погасяване на кредита е 120 месеца, считано от усвояването му, и дата
на последна вноска 04.08.2019 г. В исковата молба се твърди, че ищецът е
цесионер на вземанията на „***” ЕАД срещу длъжника, които са му прехвърлени на
16.08.2012 г., за което длъжникът Н.Л. е уведомен.
Моли съда да уважи исковете и да му
присъди съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна Л. чрез процесуален
представител е посочила, че претенциите са погасени по давност, тъй като на
26.09.2012 г. Л. е получила уведомление за обявяване на всички задължения по
договора за кредит за предсрочно изискуеми. Тогава е започнала да тече
петгодишната давност, която към момента на подаване на исковата молба е
изтекла.
На следващо място са изложени доводи,
че при сключване на цесията прехвърлителят не е разполагал с вземане към
длъжника на основание обявена предсрочна изискуемост и съответно не е могъл да
го прехвърли.
Евентуално са изложени доводи за
нищожност на договора за цесия, тъй като същият не попада в обхвата на
присъщата по занятие дейност на банката, поради което в сключен в противоречие
с чл. 2, ал. 4 ЗКИ. Освен това предметът на цесията е с невъзможен предмет, тъй
като за съществуващи са приети такива вземания, които не са били възникнали.
Освен това клаузите на т.20.2 и т. 19.2
от Общите условия са неравноправни, тъй като не са индивидуално уговорени.
Моли съда да отхвърли исковите
претенции и присъди на ответника съдебно-деловодни разноски.
Ответникът С. С. чрез процесуален
представител е изявила становище за неоснователност на исковете, тъй като цесионерът
не разполага с правото да съобщава на длъжника предсрочната изискуемост на
кредита. Моли се съда да отхвърли исковете и й присъди съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Представени като доказателства по
делото са договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2009 г. и договор за
поръчителство от 01.09.2009 г., видно от които „***” ЕАД, в качеството й на
кредитор, е отпуснала на С.И.Ж. (С.) и Н.В.Л., в качеството им на кредитополучатели,
кредит в размер на 21700 лева със срок на издължаване 120 месеца, считано от
датата на неговото усвояване, с краен падеж 04.08.2019 г. Изпълнението на
задълженията на кредитополучателите С. и Л. по сключения договор за кредит е
било обезпечено със сключения на 01.09.2009 г. между Г. Ж., И. С. и „***” ЕАД
договор за поръчителство. Уговорена е лихва в размер на 10,45 % годишно.
Видно от представения договор за
покупко-продажба на вземания от 16.08.2012 г., сключен между „***” ЕАД и „ОТП
Факторинг България” ЕООД, вземанията на банката са прехвърлени на „ОТП
Факторинг България” ЕООД, а от съдържанието на представения като доказателство
приемо-предавателен протокол, неразделна част от договора за цесия, става ясно,
че предмет на продажбата е и вземането на банката към С.И. С. и Н.В.Л..
По предходно проведено производство
въз основа на процесния договор за кредит, по което е образувано гр. д. № ***/2017
г. на БРС, с влязло в сила решение съдът е отхвърлил исковете на „ОТП Факторинг България” ЕАД против С.И.Ж. и Н.В.Л. за приемане за установено дължимостта на сумите от 19063,25 лева главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата, сумата от 2164,84 лева,
представляваща дължима редовна лихва за периода от 16.08.2011 г. до 15.05.2012
г., сумата от 948,58 лева, представляваща дължима санкционираща лихва за
периода от 19.11.2011 г. до 15.05.2012 г., като основанието за претендиране на сумите е била обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
По делото е изготвено от вещото
лице Б. заключение по допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза, от което
става ясно, че кредитът в размер на 21700 лева е усвоен изцяло на 04.09.2009
г., за погасяването му е постъпила сума в общ размер на 6819,79 лева, от която
главница в размер на 2696,75 лева, договорна лихва в размер на 4057,96 лева и санкционираща
лихва в размер на 12,93 лева, като последното извършено плащане е извършено на
19.09.2011 г. и е погасена дължимата към 16.07.2011 г. вноска. До датата на
входиране на исковата молба 12.04.2019 г. непогасени са вноски с падежи
16.08.2011 г. – 16.03.2019 г. в общ размер 30853,87 лева, от които главница в
размер на 17451,90 лева, договорна лихва в размер на 13501,31 лева. За периода
30.04.2014 г.
– 12.04.2019 г. размерът на главницата е 13251,39 лева и договорна лихва 6608,52 лева. Към датата на изготвяне на заключението е настъпил
падежът на всички вноски – за главница в размер на 1471,78 лева и договорна лихва
в размер на 38,07 лева, като общият размер на дължимата главница е 14723,17
лева и договорна лихва 6646,59 лева.
Вещото лице е установило, че през
2017 г. са постъпили плащания по договора за кредит от страна на единия
поръчител И. С. в размер на общо 1135,07 лева.
Вещото лице е посочило, че кредитът
не се води в баланса на банката и е прехвърлен изцяло с договор за цесия с
счетоводството на дружеството ищец.
При така установената фактическа обстановка съдът намира предявените главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК за неоснователни.
За да бъде уважен предявеният иск,
съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между прехвърлителя на
вземането и ответника, възникнало по силата на сключен
договор за кредит, че „***” ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си,
произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на
ответника да заплати същото. Следвало
е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и
уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия. В тежест на ответника
е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските
си договора.
По делото е
безспорно установено, че на 04.09.2009 г. „***” ЕАД и С. С. и Н.Л. са сключили валиден
договор за кредит. Поради това съдът намира за доказано основанието
на иска – съществуване на договорно правоотношение, цитирано в исковата молба,
и неговия предмет – предоставяне на сума
срещу задължение на кредитополучателя да връща ежемесечно уговорена в договора
минимална погасителна вноска. Праводателят на ищеца е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил заемната сума. Установява се от заключението на вещото лице Б., че сумата от 21700 лева е
усвоена изцяло от кредитополучателите на 04.09.2009 г. В настоящото
производство се претендира плащане на сумата поради настъпил падеж, като към
датата на приключване на съдебното дирене са настъпили падежите на всички вноски по
погасителния план.
В тежест на
ответниците бе да докажат, че са изпълнили насрещното си парично задължение по
договора да върнат предоставения им заем, ведно с начисленото оскъпяване, в
сроковете, уговорени в договора. Доказателства за заплащане на договорените
суми от страна на ответниците липсват, въпреки изрично разпределената с доклада
по делото доказателствена тежест, няма и твърдения в тази насока. Вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза е посочило размера на усвоената по договора сума – 21700 лева, като към датата на
изготвяне на експертизата е настъпил падежът на всички вноски. След 19.09.2011
г. няма плащания. За периода 30.04.2014 г. до крайният падеж на договора –
04.08.2019 г. дължимата главница е в общ размер 14723,17 лева, а договорната
лихва – 6646,59 лева.
Неоснователно
се явява възражението на процесуалния представител на ответника Л., че е
уведомена за прехвърляне на вземането, с което уведомление освен това е обявена
и предсрочната изискуемост на кредита 26.09.2012 г., поради което и към момента
на подаване на исковата молба вземането е било погасено с 5-годишна давност. В
приложеното по делото уведомление за цесия на вземането не е включено изрично
недвусмислено изявление, че кредиторът обявява цялото вземане за предсрочно
изискуемо. Ето защо и възраженията в тази насока са неоснователни и съдът
намира, че вземането за главница и лихва е станало изискуемо на краен падеж –
04.08.2019 г. и към датата на подаване на исковата молба давността по отношение
на него не е изтекла.
На следващо място са наведени
възражения, че при сключване на договора за цесия прехвърлителят не е
разполагал с изискуемо вземане и съответно не е можел да го прехвърли като
такова, а
бъдещи вземания банката не е прехвърлила. Ищецът обаче не разполагал с право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл са и възраженията,
направени от процесуалния представител на ответника С.. Съдът намира
възраженията за неоснователни. Цесията има действие
спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. От
тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради което старият
кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД не може да иска от
длъжника изпълнение. Последното е предпоставено от настъпване на изискуемостта
на вземането. Срокът за изпълнение по правило е установен в полза на длъжника,
като при настъпване на определени в закона или договора (от който възниква
прехвърлянето вземане) факти, приобретателят на вземането, в качеството си на
кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да обяви на длъжника
предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива вземането с всичките му
принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД, т. е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане
права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна изискуемост.
По направените от
процесуалния представител на Л. възражения за нищожност на договора за цесия
съдът намира следното:
Договорът за цесия, приложен по делото, не е
нищожен на нито едно от двете основания. Сочи се нормата на чл. 2, ал. 4 ЗКИ,
на която договорът противоречи. Тя въвежда невъзможност на банка да извършва
изброени видове сделки по занятие. Придобиването на вземания е сред изброените,
на още по-силно основание може да сключва и договори, с които да прехвърля
вземания, тъй като разпореждайки се с вземането си, тя вече не извършва дейност
по него по смисъла на чл. 2 ЗКИ. Не се установи и
твърдяната абсолютна симулация. Привидни са договорите, при които страните въобще
не желаят да бъдат обвързани от сключения договор, а само създават привидни
правни последици на обвързаност.
Счетоводното вписване, промяна или отписване на кредита нямат никакво отношение към
волята на страните да не бъдат
обвързани от сделката. Ето защо и съдът намира възраженията в тази насока за
недоказани и неоснователни.
Изложените
съображения дават основание на съда да приеме, че за ответниците съществува
задължение за плащане на претендираните суми към ищеца, поради което
исковете следва да бъдат уважени по отношение претендираната
главница в размер на 14581,80 лева до крайния падеж на договора, настъпил преди
приключване на съдебното дирене, и падежирала редовна в размер на 1974,89 лева,
какъвто е заявеният размер на претенциите в исковата молба (макар да се
установява по-висока стойност от заключението на вещото лице).
Съдът намира, че
е неоснователен искът за заплащане на сумата 1292,24 лева наказателна лихва за
периода 30.04.2016 г. – 30.04.2019 г. В исковата молба като основание за
претендираната наказателна лихва е посочен чл. 19.2 от Общите условия към
договора за кредит. Разпоредбата обаче касае предсрочна изискуемост на
вземането по кредит, а в настоящото производство такава не се твърди, не се и доказва.
Поради липса на предпоставките, визирани в цитираната разпоредба от Общите
условия, наказателна лихва не е дължима от ответниците. В този смисъл е
безпредметно обсъждането на възраженията за неравноправност на клаузите на чл.
19.2 и чл. 20.2 от Общите условия.
Ответниците дължат
направените от ищеца разноски за настоящото производство съразмерно с уважената
част от исковете в размер на общо 1084,33 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищецът дължи на
ответниците разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 152,04
лева за Л. и 108,60 лева за С..
Поради
изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.И. С., ЕГН **********, адрес: ***, и Н.В.Л., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплатят солидарно на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. Княз Александър
Дондуков № 19, ет. 2, представлявано от И. Г. Д. – М. и Е.Д.К., сумата от 14581,80 (четиринадесет хиляди петстотин осемдесет и един лева и
осемдесет стотинки) падежирала
главница за периода 30.04.2014 г. – 04.08.2019 г. (краен срок на договора) по договор за текущо потребление от 04.09.2009 г.,
сключен между ответниците и „***” ЕАД, възнаградителна лихва
в размер на 1974,89 лева (хиляда
деветстотин седемдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки) за периода
от 30.04.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 12.04.2019 г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на наказателна лихва в размер на 1292,24 лева, дължима на основание чл. 19.2 от
Общите условия към договора за периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2019 г.
ОСЪЖДА С.И. С., ЕГН **********,
адрес: ***, и Н.В.Л., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят солидарно на „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19, ет. 2, представлявано
от И. Г. Д. – М. и Е. Д. К., сумата от 1084,33 лева (хиляда и осемдесет лева и тридесет и три стотинки) съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. 2, представлявано
от И.Г. Д. – М. и Е. Д. К., да заплати на С.И. С.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 108,60 лева (сто
и осем лева и шестдесет стотинки), представляваща разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.
2, представлявано от И. Г. Д.– М. и Е. Д. К., да заплати на Н.В.Л., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 152,04 лева (сто петдесет и два лева и четири стотинки),
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ