Определение по дело №3389/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260351
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20205500503389
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260351                                        14.12.2020г.                              гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав 

на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав :

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ        

                                                                  ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                          ВЕСЕЛИНА МИШОВА

при секретар : Катерина Маджова                                                          

като разгледа докладваното от съдията -  докладчик ЗЛАТЕВ

ч.гр.дело № 3389 по описа за 2020 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на осн. чл.274-278 във вр. с чл.410 от ГПК.

 

Делото е образувано въз основа на подадена в законния 1- седмичен срок частна жалба от „Б.П.П.Ф.“- С.А., Ф., чрез „Б.П.П.Ф.“- С.А., клон- България, ***, против Разпореждане № 262016/29.10.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4351/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е отхвърлено заявлението на ч.жалбоподател срещу длъжника Д.П.А. от *** за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, че изводът на РС за неравноправеност на клаузата на чл.3, ал.2 от приложения договора за кредит, предвиждаща настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение при просрочие на две или повече погасителни вноски, не можело да бъде споделен, тъй като същата не била произвела действие между страните. Твърди, че в заявлението си изрично било посочил, че бил изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника. Счита, че заповедният РС бил допуснал нарушение на материалния закон, тъй като последиците от обявяване на недействителност на договор за потребителски кредит са регламентирани в чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Въззивният съд, като обсъди направените в ч.жалба оплаквания, мотивите на атакуваното разпореждане и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено следното :

 

Производството по делото е било образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „Б.П.П.Ф.“ С.А., Ф., чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България, срещу длъжницата Д.П.А. ***, за вземане в размер на 906, 88 лв.- главница, 185, 84 лв.- възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017г. до 20.05.2018г., 187, 311 лв.- мораторна лихва за периода от 20.07.2017г. до 16.10.2020г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата подаване на заявлението/27.10.2020г./ до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането произтича от договор за револвиращ потребителски кредит CREN- 14754641 от 27.04.2017г.- датата на активиране на кредитната карта. Възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска до 1 число на месеца, след издаване на извлечение за осъществени трансакции до 15 число на месеца, като е посочен размера на минималната месечна вноска съгласно тарифата на банката, и към момента на подаване на заявлението/27.10.2020г./ непогасеното задължение по револвиращия кредит е било в размер на 1 092, 72 лв., като кредитополучателката преустановил обслужването на заема. За използване на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредита за времето на ползването му. Съгласно договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателката дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата, като длъжничката била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита, настъпила на 20.07.2020г. с покана за доброволно изпълнение, връчена й на 12.12.2017г., с която кредитът изрично е бил обявен за предсрочно изискуема.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че клаузата на чл. 20, изр. 2 във вр. чл. 3, ал. 2 от договора, предвиждаща автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договора в целия му размер, без да се изисква уведомяване на длъжника, е неравноправна, като е счел, че клаузата не съдържала достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението, на което настъпва предсрочна изискуемост на кредита. Приел е, че това не позволява да се прецени дали неизпълнението на длъжника на две месечни вноски е съществено за интереса на кредитора, за да може добросъвестно да лиши длъжника от преимуществото на срока и е направил извода, че клаузата създава неравнопоставеност между страните и поставя длъжника в значително по-неблагоприятно положение.

Въззивният съд счита, че процесната ч.жалба се явява основателна, тъй като пред РС е било предявено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжничката Д.П.А. ***, за горепосочени вземания, посочен е размера на минималната месечна вноска, съгласно тарифата на банката, че към момента на подаване на заявлението непогасеното задължение по револвиращия кредит е 1 092, 72 лв., като кредитополучателката е преустановила обслужването на заема. За използване на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредита за времето на ползването му, като съгласно договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата, и длъжничката била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита с покана за доброволно изпълнение.

Съгласно възприетото в ТР № 4/2013г., вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции/ЗКИ/, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. От цитираното разрешение е видно, че изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. От дадените разяснения произтича извод, че предсрочната изискуемост не би могла да настъпи като последица единствено от забавата в плащанията на дължимите суми по кредита, ако не е изпълнено изискването за уведомяване на кредитополучателя. Отсъствието на изискване за уведомяване обаче не прави самата клауза неравноправна и нищожна, още повече че в настоящия случай кредиторът не се позовава на този „автоматизъм“, а твърди да е уведомил длъжника, т.е. да е осъществил предпоставката за настъпването на предсрочна изискуемост на цялото вземане за главница.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че процесната частна жалба се явява изцяло основателна и доказана, а обжалваното разпореждане се явява неправилно и незаконосъобразно, и следва да бъде отменено изцяло, със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.274-278 във вр. с чл.410 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 262016/29.10.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4351/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по заявлението на „Б.П.П.Ф.“ С.А., Ф., срещу Д.П.А.- ЕГН ********** *** за претендираните парични суми.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: