Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 112

 

гр. София, 25.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията а.н.х.д. № 214 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „********************“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „М.Ш.№ **, представлявано от С.В.С.срещу наказателно постановление № 327286-0128179 от 19.03.2018 г., издадено от Л.Й.Д. – началник на сектор „Оперативни дейности”- София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал. 4 ЗДДС.

В жалбата са изложени твърдения за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото както актосъставителят, така и АНО, не са били компетентни да издават процесните документи, като е налице и противоречие относно това къде е установено нарушението. Твърди се още, че нито в АУАН, нито в НП, не е посочена датата на извършване на нарушението, а само датата на неговото установяване, като е налице и разминаване между дадената от контролния орган и АНО правна квалификация на нарушението. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗАНН- повече от три месеца след съставяне на АУАН, която норма е императивна и неспазването на която представлява съществено процесуално нарушение. На следващо място се сочи, че в АУАН не са посочени адресите на свидетелите и техните ЕГН, което е нарушение на чл. 42, т. 7  ЗАНН. Поддържа се, че АНО незаконосъобразно не се е съобразил с постъпилите срещу АУАН възражения, като не е извършил и преценка възможно ли е приложението на чл. 28 ЗАНН, въпреки че нарушението е първо за жалбоподателя и същият разполага със съответно свидетелство за регистрация на фискалното устройство, което по невнимание не е било поставено от продавачката при започване на смяната й на видно място. С оглед на горното жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като по делото е постъпила молба с приложено към нея копие от свидетелство за регистрация на процесното фискално устройство, което съдът е приел като доказателство по делото.

Въззиваемата страна ЦУ на НАП не изпращат представител. Постъпили са писмени бележки, в които се отправя искане атакуваното НП да бъде потвърдено. С допълнителна молба въззиваемата страна е представила и доказателства за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, а именно- Заповед № 1582/23.012.2015 г., от която в писмените бележки е застъпено становище, че установява, че както актосъставителят, така и административнонаказващия орган са били компетентни да съставят процесние документи.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 30.03.2017 г., видно от разписката на гърба му, а жалбата е подадена на 05.04.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 30.11.2017 г. във времевия интервал от 10.10 часа до 11.35 часа, в обекта, стопанисван от ЕТ „********************“, находящ се в гр. Д.,ул. „Х.Б.“ № **, представляващ магазин за хранителни стоки, била извършена проверка от свидетелите Л.Д.Б. и Д. Н.Г.- служители на НАП. В хода на проверката свидетелите си закупили шоколадова вафла, за която покупка е бил издаден фискален бон от регистрираното в НАП със Свидетелство за регистрация № *********/03.06.2015 г. фискално устройство. Устройството се обслужвало от сервизна организация „Е.“ ЕАД с договор за техническо обслужване до 27.03.2018 г. При проверката служителите установили, че има разминаваме между пуснатия отчет и наличните в касата пари. Установено било още, че в обекта не била поставена писмена бележка да се изискват касови бележки и съхраняват до напускане на обекта. За проверката бил съставен протокол № 08-18881/30.11.2017 г., който бил подписан от присъствалите на място служители на жалбоподателя. В протокола било отразено, че жалбоподателят е регистриран по ЗДДС, като свидетелите изискали на 05.12.2017 г. да им бъдат представени посочените под номер от 1 до 5 доказателства, сред които липсва свидетелство за регистрация на фискално устройство.

На 10.12.2017 г. Л.Д.Б., с посочена в АУАН длъжност старши инспектор по приходите в Дирекция „Фискална“ при ЦУ на НАП София, в присъствието на свидетелката А.З.П., съставил на жалбоподателя АУАН № 0128179/10.12.2017 г. за това, че след легитимация на органите по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на 30.11.2017 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС- магазин – хранителни стоки, находящ се в гр. Д., ул. „Х.Б.“ № **, стопанисван от ЕТ „********************“. Проверката е извършена от 10.10 часа до 11.35 часа на 30.11.2017 г., като в хода на същата било установено, че лицето не е поставило в обекта магазин за хранителни стоки на видно за клиентите място до ФУ копие от актуално свидетелство за регистрация на ФУ, с което е нарушил разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал. 1 ЗДДС. В АУАН било отразено, че като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК протокол за извършена проверка № 0818881/30.11.2017 г.

АУАН бил връчен на жалбоподателя на 14.12.2017 г., като в законоустановения тридневен срок- на 18.12.2017 г., жалбоподателят депозирал възражение срещу същия.

Въз основа на така съставения АУАН Л.Й.Д., с посочена в НП длъжност началник на сектор „Оперативни дейности”- София в ЦУ на НАП, издал атакуваното НП 327286-0128179 от 19.03.2018 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500 лв. за това, че на 30.11.2017 г. е извършена проверка от орган по приходите на търговски обект- магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Д., М.Ш.№ **, стопанисван от ЕТ „********************“, в хода на която е установено, че в обекта не е поставено на видно за клиента място до ФУ копие от актуално свидетелство за регистрация на ФУ- нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал. 4 ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 0128179/10.12.2017 г., Протокол № 08-18881/30.11.2017 г., Заповед № 1582/23.12.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, копие от свидетелство за регистрация на фискално устройство № *********/03.06.2015 г., както и частично от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Л.Д.Б., А.З.П. и Д. Н.Г..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им.

Съдът се позова частично и на показанията на свидетелите Л.Д.Б. и Д. Н.Г., като възприе изложеното от тях, че проверката е била действително извършена. Съдът обаче не даде вяра на показанията на свидетелите, че в хода на същата са установили, че до фискалното устройство няма поставено на видно за клиента място копие от свидетелство за регистрация на ФУ, доколкото такова нарушение не е било отразено в представеното и подписано и от двамата свидетели писмено доказателство- протокол № 08-18881/30.11.2017 г. Напротив в същия изрично е отразено, че за закупената от свидетелите вафла е бил издаден фискален бон от регистрираното със свидетелство за регистрация на фискално устройство № *********/03.06.2015 г. фискално устройство. В допълнение в протокола е отразено и дружеството, което извършва техническата поддръжка на фискалното устройство, която информация се съдържа именно в свидетелството за регистрация, което свидетелите заявиха, че не само не се е намирало на видно за клиентите място, но и не им било представено. В този смисъл, при изграждане на изводите си, съдът се позова на съставения по реда на 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК протокол за извършена проверка № 0818881/30.11.2017 г., в който са били отразени констатираните от свидетелите нарушения, сред които липсва нарушението, за което впоследствие е бил съставен и АУАН № 0128179/10.12.2017 г., в който изрично е отразено, че нарушението се установява от съставения протокол за проверка.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Съобразявайки изискванията на ЗАНН, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати нарушения на процесуалния закон, които накърняват правото на защита на санкционираното лице.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, свързани с липсата на посочени в АУАН ЕГН и адрес на свидетелката, доколкото макар и това да се явява реквизит на АУАН съгласно чл. 42, т. 7 ЗАНН, респ. тази разпоредба да е била нарушена, същото е предвидено с цел установяване самоличността на свидетелите, посочени в АУАН. В настоящия случай свидетел при съставяне на АУАН е служител на НАП, като е посочена и длъжността, която заема, поради което не може да се приеме, че идентифицирането на лицето е невъзможно. Законодателната идея за посочване на данните за самоличност на свидетелите е същите да могат да бъдат призовани в това си процесуално качество при евентуално обжалване на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление, като, в случай че същите, поради липса на данни за самоличността им, не могат да бъдат установени, ще се приложат процесуалните последици при неустановяване на нарушението, а именно- отмяна на наказателното постановление. С оглед на изложеното, съдът намира, че релевираното нарушение не се явява съществено и като такова не би могло да доведе до отмяна на наказателното постановление.

Основателно се явява възражението, че при издаване на атакуваното НП, административнонаказващият орган не е взел предвид постъпилото срещу АУАН възражение, но доколкото основателността или неоснователността на възражението ще бъде проверена по изискуемия по закон начин, чрез събиране на всички относими доказателствени материали в хода на производството по съдебно обжалване на наказателното постановление, нарушението не се явява съществено и не влече отмяната на наказателното постановление.

Действително е допуснато и твърдяното с жалбата нарушение на чл. 52, ал. 1 ЗАНН, но същото не е от категорията на съществените нарушения, обуславящи незаконосъобразност на НП. Цитираната разпоредба предвижда, че наказващият орган е длъжен да се произнесе по административно наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването на този срок обаче не води до прекратяване на административното производство, нито до незаконосъобразност на наказателното постановление. Този срок не е преклузивен, какъвто са срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, а инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на административните органи по преписките.

Основателно и обосноваващо отмяна на атакуваното НП, обаче се явява възражението, че по делото не са представени доказателства за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган. В тежест на въззиваемата страна беше да установи законосъобразното протичане и приключване на административното производство, вкл. чрез ангажиране на доказателства за компетентността на органите, издали акта за установяване на нарушението и санкционния акт. Въпреки изричните указания на съда в тази насока, дадени още с разпореждането за насрочване, по делото не бяха ангажирани доказателства за материалната компетентност на лицата, посочени в АУАН и НП като техни издатели. Представената по делото Заповед № 1582/23.12.2015 г. на изпълнителния директор на НАП определя само длъжностите на органите, оправомощени да издават НП, респ. да съставят АУАН, но в същата не съдържа поименно разписание кое лице заема съответната длъжност. В този смисъл съдът намира, че от същата не може да се установи дали към момента на съставяне на АУАН свидетелят Л.Д.Б. е заемал посочената в акта длъжност, нито дали Л.Й.Д. е бил длъжност началник на сектор „Оперативни дейности”- София в ЦУ на НАП. Тези обстоятелства не са общоизвестни или служебно известни на съда, поради което установяването им е в тежест на въззиваемата страна, върху която е възложена и тежестта на доказване. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че по делото не се установи законосъобразното протичане на административното производство, доколкото не бяха ангажирани доказателства за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Наред с това, съдът намира, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото фактическото описание на административното нарушение не съответства на фактическото описание на нарушението в АУАН, като не става ясно къде точно е било извършено и установено нарушението.

Както в протокола за проверка, така и в АУАН е посочено, че нарушението е извършено при проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС- магазин – хранителни стоки, находящ се в гр. Д., ул. „Х.Б.“ № **, стопанисван от ЕТ „********************“. В отклонение от посоченото, административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено при извършена проверка от орган по приходите на търговски обект- магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Д., М.Ш.№ **, стопанисван от ЕТ „********************“. Посоченото разминаване относно фактическите констатации на актосъставителя и тези на административнонаказващия орган води до нарушаване правото на нарушителя да разбере за кое нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В тях следва да бъдат изложени всички действия и факти, които съставляват фактическите признаци, елементите на нарушението така, както са очертани в разпоредбата на съответната материалноправна норма. В този смисъл в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство не само между посочените като нарушени законови норми, но и между словесното описание на нарушението. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Освен посоченото несъответствие относно мястото на установяване на нарушението, в АУАН и НП се съдържа и противоречие между посочените като нарушени равни норми, доколкото в АУАН е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал. 1 ЗДДС, а в НП- разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал. 4 ЗДДС. Това от своя страна също води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и наред с противоречието в словесното описание на мястото на установяване на нарушението се явява основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

За пълнота следва да се отбележи, че съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства не се установи, че нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран, е било осъществено от обективна страна. Както беше изложено по-горе, по делото е представен протокол за проверка № 0818881/30.11.2017 г., в който са били отразени констатираните от свидетелите нарушения, сред които липсва нарушението, за което впоследствие е бил съставен и АУАН № 0128179/10.12.2017 г., в който изрично е отразено, че нарушението се установява от съставения протокол за проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В този смисъл съдът намира, че в хода на проверката са били установени само нарушенията, отразени в съставения по съответния ред протокол, сред които не само не е отразено нарушеното, санкционирано с обжалваното наказателно постановление, но и свидетелите са се позовали на представеното им свидетелство за регистрация на фискалното устройство, копие от което е било представено и по делото.

С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то и чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 327286-0128179 от 19.03.2018 г., издадено от Л.Й.Д. – началник на сектор „Оперативни дейности”- София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя ЕТ „********************“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „М.Ш.№ **, представлявано от С.В.С., ЕГН**********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал. 4 ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: