РЕШЕНИЕ
№ 1449
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300502303 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. А.,
ул. „В.“ № ***, чрез пълномощника адвокат Д., подадена против Решение № 2438 от
02.07.2022 г. постановено по гр.д.№ 19274 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив,
XI гр.с., с което се отхвърля предявеният от Д. М. М. против Р. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. А., ул. “О. И.” № ***, ет. ***, иск да бъде осъден ответника да
върне на ищцата сумата от 3000 лева, представляваща получена от ответника сума, по
повод сключване брака между страните, с която същият неоснователно се е обогатил за
сметка на ищцата, а същата е обедняла с нея, ведно със законната лихва от завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и се осъжда Д. М. М. да
заплати на Р. И. И. сумата от 450 лева– разноски за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е необосновано,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Излагат се съображения за допуснати процесуални
нарушения от районния съд с разглеждането на правопогасяващите възражения на
ответника, които сочи като преклудирани с довода, че са били направени след изтичане
1
на срока по чл.131 ГПК в подадения отговор на исковата молба, и с дадените на
ответника указания, че не са сочи доказателства за тях. Поддържа се, че в нарушение
на съдопроизводствените правила са били допуснати гласни доказателства за
установяване на правопогасяващи възражения на ответника, които се сочат като
преклудирани. Навежда се доводът, че фактическа обстановка е неправилно
определена и същата не е подкрепена от доказателствата по делото. Възразява се, че
районният съд е допуснал нарушение на чл.133 от ГПК, въз основа на което се сочи, че
е постановил и недопустимо решение. Излагат се съображения за основателност на
исковите претенции, като коментира събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и се оспорват доводите на районния съд, въз основа на които не е
кредитирал показанията на родителите на ищцата. Моли за обезсилването на
решението, а алтернативно за неговата отмяна, както и за постановяването на друго
решение, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноските за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. И. И.,
ЕГН **********, чрез адвокат Г., с който оспорва жалбата като неоснователна. Взема
становище по оплакванията в жалбата и излага съображения за правилността на
решението. Намира, че правилно не са били кредитирани показанията на ищцовите
свидетели. Възразява, че не са допуснати процесуални нарушения. Моли за
потвърждаване на решението.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба. По отношение на валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и
местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав
и в рамките на иска, с който е бил сезиран, поради което решението е валидно и
допустимо. В предвид на последното, неоснователно е искането на въззивницата за
обезсилване на решението, доколкото не се установяване да е недопустимо като
доводите в жалбата касаят правилността на решението, по които съдът ще се произнесе
при разглеждането на правния спор по същество.
По отношение на правилността на решението, с оглед оплакванията във
2
въззивната жалба, Пловдивският окръжен съд намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, с който Д. М. М.
претендира осъждането на Р. И. И. за връщането на сумата от 3 000 лева,
представляваща получена от ответника сума, дарена на страните по повод сключване
на брака им, с която същият неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, а същата
е обедняла с нея, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска до окончателното й изпащане
В исковата молба са наведени твърдения, че страните са бивши съпрузи, които
са сключили граждански брак на ***г. в гр. А. След сключването на гражданския брак,
страните получили на сватбеното тържество сумата от 30 000 лева, от които 22 000
лева, а другата част в чуждестранна валута. Сумата от 22 000 лева била внесена по
банковата сметка на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД. Излага твърдения за
породеното между страните напрежение след сключване на брака, довело до
фактическата им раздяла. Ищцата напуснала дома на ответника и се прибрала при
родителите си. Страните решили да се разведат. След дълги унижения бил върнат само
чеиза на ищцата. Ответникът казал на ищцата, че ще й върне нейната 1/2 ид.ч. от
сумата от 22 000 лева, но нищо не превел. След дълги пререкания на 01.12.2020 г.
ответникът превел на ищцата по банков път сумата от 8000 лева, с основание за
превода – делба. Останалите 3000 лева не й превел с мотив, че това е максималният
дневен лимит за превод, обещал на следващия ден да й ги преведе, което не сторил.
Бракът между страните бил прекратен с решение по гр. д. № 2141/2020г. на РС
Асеновград, влязло в сила на 16.09.2021г., но имуществените отношения между тях
останали неуредени. Действията на ответника довели до обедняване на ищцата със
сумата от 3000 лева, с която ответникът се обогатил. Въз основа на изложените
обстоятелства ищцата обосновава предявяването на иска по чл.59 ЗЗД за връщане на
сумата от 3000 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника Р. И. И., като в срока
по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор.
След изтичане на срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който
ответникът признава фактите, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански
брак на ***г., който е прекратен с влязло в сила решение на 16.09.2021 г. Ответникът
признава факта, че на сватбеното си тържество са получили сумата от 22 000 лева, от
които се е съгласил да предаде на ищцата сумата от 11 000 лева, както и че на
01.11.2020 г. е превел по банковата сметка на ищцата сумата от 8000 лева. По
отношение на претендираната сума от 3000 лева е направил възражение, че на
02.12.2022 г. е предал сумата на бащата на ищцата - М. М. в присъствието на
3
свидетелите Д.Т. и С.Ч.. Искането към съда е да отхвърли предявеният иск с
присъждането на разноските по делото.
Въззивният съд намира, че исковата претенция намира своето основание в
разпоредбата на чл.59 ЗЗД. За уважаването на иска за неоснователно обогатяване,
ищцата следва да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и
причинната връзка между тях, а ответникът да проведе насрещно доказване за тяхното
опровергаване. В предвид изложеното правилно е разпределена доказателствената
тежест от районния съд с доклада по реда на чл.146 ГПК, който е указал в тежест на
ищцата да установи обогатяването на ответника със сумата от 3000 лева за нейна
сметка, както и на ответника да проведе насрещно доказване на тези факти.
В производството е безспорно, че страните са бивши съпрузи, сключили
граждански брак на 12.09.2020г., който е прекратен с Решение № 260294/09.08.2021г.
постановено по гр. дело № 2141/2020г., влязло в сила на 16.09.2021г.Не е налице спор,
че страните са получили като дарение сумата в размер на 22 000 лева по повод
сключването на брака си, както и че тази сума е била внесена по банковата сметка на
ответника. Няма спор, че ответникът е следвало да предаде половината от посочената
сума, т.е. 11 000 лева на ищцата, както и че от същата на 01.12.2020 г. ответникът е
превел по банковата сметка на ищцата сумата от 8 000 лева. Изложените обстоятелства
правилно са приети от районния съд за безспорно установени, доколкото са заявени в
исковата молба от ищцата и признати от ответника в подадения писмен отговор по
делото. По отношение на така признатите от ответника факти не е налице преклузия по
смисъла на чл.133 ГПК, макар да са направени в писмения отговор, който е подаден
извън срока по чл.131 ГПК, тъй като преклузията е относима по отношение на
изрично упоменатите в разпоредбата процесуални действия на ответника сред които не
е признанието от ответника на правопораждащи иска факти.
Действително в писмения отговор на ответника, който е подаден извън срока по
чл.131 ГПК, е направено възражение за погасяване на вземането на ищцата от 3 000
лева чрез плащане, което като правопогасяващо възражение е преклудирано с изтичане
на срока за подаване на отговора. Неоснователни са обаче доводите в жалбата, че е
преклудирана възможността на ответника за ангажиране на доказателства, тъй като
окончателната преклузия за представяне на писмени доказателства настъпва едва в
първото по делото съдебно заседание, след постановяването на доклада по делото от
съда и предоставяне от последния на страните възможност да вземат становище по него
и да ангажират доказателства във връзка с дадените в него указания. По аргумент от
разпоредбата на чл. 146, ал. 2 и ал. 3 ГПК, преклузията за вземане на становище по
иска и за сочене на доказателства настъпва не е с подаване на исковата молба,
респективно с изтичане на срока за отговор, а едва след първото по делото заседание,
след като съдът е направил доклада си по делото, с който са очертани параметрите на
4
спора (Решение 67/06.07.2010 г., по т.д. № 898/2009 г., на I т.о.). Следователно,
неоснователно се настоява в жалбата за допуснати от районния съд нарушения на
съдопроизводствените правила с допускане на исканите от ответника гласни
доказателства, доколкото същите са ангажирани в изпълнение на дадените от съда
указания при разпределяне на доказателствената тежест по предявения иск по чл.59
ЗЗД за провеждането на насрещно доказване от ответника.
С оглед на изложеното, правният спор следва да бъде разрешен след преценка на
събраните по делото доказателства, доколкото същите са ангажирани в изпълнение
указанията на районния съд в доклада по чл.146 ГПК, при съобразяване с наведените
оплаквания в жалбата.
Доколкото няма спор, че ответникът се е задължил да върне на ищцата сумата в
размер на 11 000 лева, от която на 01.12.2020 г. са били преведени по банковата й
сметка 8 000 лева, спорът по делото се заключава в изпълнението на така поетото
задължение от ответника за размера на остатъка от 3 000 лева.
В производството са дали обяснения и двете страни по реда на чл.176 ГПК.
Според изявленията на ищцата, същата е търсила ответника след 02.12.2020 г., тъй
като е обещал да й преведе останалите 3000 лева и не е превел същите. Ищцата е
отрекла да е получила сумата от 3000 лева от баща си на 02.12.2020 г. Посочила е, че
ответникът й е предал чрез баща й само сумата от 550 паунда и злато, но не на
сочената дата, а на друга 29.11. преди сумата от 8 000 лева. Според заявеното от
ответника, същият е писал по месинджъра, че дневният лимит на мобилното банкиране
е 8 000 лева и с тази цел е превел 8 000 лева. Посочва, че е обещал да предаде на
ищцата остатъка от 3 000 лева на следващия ден и ги бил предал на баща й пред
свидетели.В предвид изявленията на страните в производството се установява, че
ищцата и ответникът поддържат противоречиви позиции относно изпълнението на
задължението за връщане на сумата. Според ищцата, на 29.11.2020 г. е получила от
ответника само 550 паунда и злато, преди превода на сумата от 8 000 лева, тоест преди
01.12.2020 г., а след това не е получавала обещания остатък от 3000 лева, който е
останал неиздължен. Според ответника, сумата от 3000 лева е била платената на
бащата на ищцата, в деня следващ банковия превод на сумата от 8 000 лева, тъй като
дневният лимит на мобилното банкиране е бил до размера на 8 000 лева.
С оглед разпределената доказателствена тежест на страните и за установяване
на релевантните факт са събрани гласни доказателства, допустими предвид размера на
претенцията и договореностите между страните като съпрузи. По почин на ответника
са разпитани свидетелите Д.Т. и С.Ч., първият без родство със страните, а вторият
братовчед на ответника. Според показаният на свидетелите, двамата са присъствали на
среща между ответника и бащата на ищцата – М. М. в началото на м.декември 2020 г.
пред хотел „Сани“ в гр.А. Посочват, че на тази среща ответникът е предал на бащата
5
на ищцата сумата от 5 000 паунда и 3 000 български лева, както и златни накити. Пред
двамата свидетели бащата на ищцата преброил паундите и българските лева. За
левовете нямало проблеми, сумата била 3000 лева. Имало съмнения относно само
паундите, които бащата на ищцата преброил повторно на капака на мерцедеса си. На
тази среща нищо не било подписано, защото бащата на Д. казал, че всичко е точно.
Документ не бил подписан за броенето и предаването на парите. Св.Т. излага
показания, че срещата се е уговорила между Р. и бащата на ищцата. Сочи, че Р. живее в
кв.И., а М. в Д. В., квартал на А. По телефона бащата на ищцата казал на ответника да
отиде да му върне парите в Д. В., а ответникът му отговорил, че се притеснява да отиде
там и от своя страна му казал, да дойде неговата къща да му ги даде. Бащата на ищцата
отговорил, че няма да отиде в къщата на Р. и накрая са се разбрали да се срещнат по
средата, пред хотел „Сани“. Св.Т. сочи, че е присъствал многократно когато
ответникът е получавал съобщения от ищцата с искания, същата искала да се
осъществи съответната среща, за която свидетелят посочил. Спомня си, че като минала
срещата през декември месец нямало такива допълнителни писания. Свидетелят Т. не
бил присъствал на телефонния разговор, когато са се уговаряли Р. и Д.. Според
показанията на св. Ч. преди посочената среща Р. е превел пари на Д. и че на тази среща
са били дадени останалите пари.Предишните пари били преведени по банков път, но
не всички защото имало лимит. Не знае защо и другите пари не са били преведени по
банков път. Посочва, че просто така се уговорили и така са се разбрали. Свидетелите
изнасят данни и за втора среща - в край на месец декември според св.Т., в началото на
2021 г. според св. Ч., която се е състояла пред къщата на Р.. На втората среща били
предадени вещи, битова техника, дадени на сватбата от страната на булката. На тази
среща се подписал документ, за това което е дадено. Св. Ч. сочи, че на първата среща,
когато предавали парите, такъв документ не бил подписан.
В показанията си водения от ищцата свидетел М. М., неин баща, заявява, че
ищцата е заминала в дома на ответника с лични спестявания от А., злато от сватбата,
чеиз и около 30 000 лева от сватбата, 22 000 лева във вид на левове, и останалите във
вид на валута, имала 1 100 паунда, от които 1 000 паунда от сина на свидетеля и 100
паунда от племенника му, 100 долара от негов приятел, другото във вид на евро и лири.
Чеиза взели около Нова година. На 29.11. му се обадил Р., че ще предаде златото и го
предупредил да не ходи с жена си, поради което я е оставил при брат й, на 100 метра от
Санито. На срещата ответникът бил със свидетелите Т. и Ч.. Ответникът му дал
златото, което свидетелят и жена му са дарили на ищцата плюс 550 паунда. Попитал
ответникът защо 550 паунда, тъй като синът му дал 1000, ответникът отговорил, че
останалите ги задържа. Това ядосало свидетеля, обадил се на жена си, тя дошла с
хапчетата и го успокоила, прибрали се в къщи. Дъщеря му също се ядосала, започнали
да си пишат. Започнали да си звънят, да си говорят, тогава Р. казал на ищцата да прати
банковата си сметка, че по банков път ще преведе парите и тогава ищцата пратила на
6
ответника банковата си сметка. Ответникът превел на първи декември 8 000
лева.Свидетелят му се обадил да попита защо 8 000 лева, той отговорил, че банката има
лимит и лично отговорил на свидетеля, че другите ще преведе утре, обаче след това не
е имало друга превод и среща. Ищцата постоянно му звъняла и после ответникът я е
блокирал. Свидетелят сочи, че на 29.11. ответникът му предал златото, 5 000 паунда,
550 паунда. Уточнил е, че сумата е 550 паунда като повтаря казано, че 1000 паунда са
били дадени от сина му и 100 паунда от племенника му. Посочва, че за левовете било
казано, че са в банка и по банков път ще ги преведат. На срещата не станало въпрос за
левовете, Р. казал, че задържа половината от паундите. Като са предали парите и
златото не били правили разписка. Р. му се обадил, че ще му предаде златото.
В производството е извършена очна ставка между свидетелите. При очната
ставка между св.Т. и св.М. М., първият сочи, че след раздялата на страните за първи
път се е срещнал със св.М. през декември, а от своя страна вторият сочи, че това се е
случило на 29.11. Св.Т. сочи, че на срещата са се предали 5 000 паунда, 3 000 лева,
златни накити, а св.М. – злато, 550 паунда, други пари нямало. Св.Т. сочи, че на тази
среща се е брояла сумата от 3 000 лева на багажника на автомобила на св.М., което
последният отрича, посочвайки, че е нямало левове. При очната ставка между св. Ч. и
св.М., първият заявява, че са се видели в началото на дванадесетия месец, а втория на
29.11.2020 г. пред Санито. По въпроса какво са видели да се предава, св. Ч. сочи
английски пари, 3000 лева, злато, един - два кашона с чинии или чаши, не знам от
сервиз, а св.М. - 550 паунда, злато, което те са дарили, нямало български пари. Св. Ч. е
казал, че български пари са се броили на срещата, а св.М. е отрекъл последното. При
очната ставка всеки от свидетелите е твърдял, че казва истината.
От показанията на св.Я. М., майка на ищата, която сочи, че между Р. и дъщеря й
са водени разговори за връщане на чеиза и други вещи и пари, тя постоянно му
пишела. Свидетелката присъствала на същите, някои писмено по телефона, някои са
разговаряли по телефона, изобщо не са видели. По телефона са се водели разговорите.
Посочва за среща между бащата на ищцата и ответника на 20 декември, уточнила е 29
ноември. Обяснила е, че се ориентира по датата, тъй като на следващата дата 30
ноември е започнала работа и тогава е разказвала на колежките си за станалото.
Посочва, че не е била на срещата. Св.М. се върнал от срещата ядосан и носел 550
паунда и златата. Пари в лева не носил, валутата били наполовина. 1000 паунда били
дадени от нейния син и 100 паунда от племенника, Р. казал, че половината задържа,
което ядосало мъжа й.Посочва, че 8 000 лева са преведени на 01.12.2020 г. от ищеца,
след това не бил превеждал суми и пари на ръка не бил давал. Ищцата продължила да
си търси сумата от 3000 лева на втори декември, защото тя заминала на трети за А.,
ответникът я блокирал. След това не била проведена среща. В края на декември
прибрали чеиза. Ответникът блокирал и телефона на свидетелката. Разбрала, че е
блокирана, защото на месинджъра й излизало, че е блокирана.
7
По делото е приета като доказателства водената между страните кореспонденция
по „месинджър“, представена от ищцата и неоспорена от ответника. От
кореспонденцията се установяват водени между страните разговори на 25.11.2020 г. в
интервала от 20.28 ч. до 20.49 ч., в които ищцата е поискала да й се изпратят лични
вещи, документи, злато и пари. В отговор на искането й, ответникът е посочил, че
след делото ще получи всичко, че златото и парите са в банката. Предложил да й
изпрати паундите. Ответникът е казал на ищцата, че ще й изпрати всички чанти и
нейните паунди. Ищцата е настоявала, че й трябва всичко, парите, златото, паспортът и
здравната й книжка. Ответникът е посочил, че сега ще изпрати документите. По
отношение на всичко останало е посочил, че ще бъде дадено след делото. Констатира
се, че след кореспонденцията на 29.11.2020 г. в 21.29 часа ищцата е изпратила
банковата си сметка на ответника. На 01.12.2020 г. ответникът е изискал от ищцата
титуляра на банковата сметка, в отговор на което ищцата е посочила своето име. На
същата дата 01.12.2020 г. в 13.36 ч. ответникът е написал на ищцата, че дневният
лимит за транзакции на средства е 8 000 лева, както и че „останалите 3 000 лева утре
ще постъпят по сметката ти, заради лимита“, на което ищцата е отговорила с добре.
Последвало е изпращане от ответника на снимка на бележката за превод.
Като доказателство е прието удостоверение от „Уникредит Булбанк“ АД, според
което ответникът не е имал дневен лимит на разплащанията през Булбанк онлайн за
процесната сметка. Удостоверено е, че на 01.12.2020 г. от сметката на ответника е
извършен превод по сметка, по отношение на която няма спор, че е на ищцата, чрез
мобилна апликация на посочената дата, където дневният лимит е 8 000 лева.
Настоящият въззивен състав, след самостоятелна преценка на доказателствения
материал по делото, намира, че ответникът не е провел успешно насрещно доказване
на обстоятелството, че е изпълнил задължението си за връщането на пълния размер на
сумата от 11 000 лева, респективно на претендирания от нея остатък от 3 000 лева.
Безспорно постигнатите между страните договорености са били за предаване на сумата
от 11 000 лева чрез превода й по банковата сметка на ищцата. Така е и изпълнено
задължението до размера на 8 000 лева. След превода на сумата от 8 000 лева, в
кореспонденцията си с ищцата ответникът изрично е потвърдил, че на другия ден
останалите 3 000 лева ще постъпят по сметката й. Данни за изпълнение на така поетото
задължение няма по делото. Изложеното от свидетелите на ответника, че задължението
е изпълнено чрез предаването на сумата от 3 000 лева в брой на бащата на ищцата не
отговаря на договорения между страните начин на изпълнение, няма данни ищцата да е
давала съгласие за получаване на сумата от 3 000 лева в брой от баща й, съответно да
го е упълномощила за последното. По делото безспорно се доказва, че ищцата не е
участвала в уговаряне на срещата между ответника и баща й, а последните сами са се
срещали след като се уговорили по телефона, в който смисъл са показанията на св.Т. и
св.М., тоест не може да се заключи, че срещата се е провела с нейно съгласие и за
8
получаване на сумата в брой. В обясненията си ищцата сочи, че е получила от баща си
паунди и злато, което обаче не индикира на извода, че е упълномощила същия да
получи процесната сума от 3000 лева в брой, доколкото досежно последната е налице
изрична договореност между страните за изплащането й по банков път. Показанията
на св.Т., че е присъствал многократно когато ответникът е получавал съобщения от
ищцата с искания и че същата е искала да се осъществи съответната среща, не
обосноват извод за обратното на вече изложеното. Показанията на свидетеля са общо
дадени и са относими към кореспонденцията между страните, предхождаща превода на
сумата от 8 000 лева, доколкото след това нито една от страните не твърди и не
установява да са имали друга такава. Тоест не може да се заключи за промяна в
постигнатото между страните съгласие за изпълнение на задължението чрез превод по
банковата сметка на ищцата, нито че ищцата е упълномощила баща си да получи
сумата от 3 000 лева в брой.
В действителност, след като ответникът е превел сумата от 8 000 лева чрез
мобилното си приложение, то това е бил най - подходящият и сигурен за него начин да
се освободи от задължението си за остатъка от 3 000 лева, превеждайки същия отново
чрез мобилното си приложение на следващи ден 02.12.2022г. както се е задължил, а не
да се среща по тъмно с бащата на ищцата и да брои пари на капака на колата му според
свидетелите на ответника. Досежно показанията на свидетелите на ответника, същите
неправилно са били безусловно кредитирани от районния съд, както и не са били
ценени показанията на ищцовите свидетели като заинтересовани. Действително и
двете групи свидетели изнасят противоречиви данни относно датата на срещата между
бащата на ищцата и ответника, и предадените суми. Според показанията на ищцовите
свидетели срещата се е осъществила на 29.11. и на същата са били предадени 550
паунди и злато, но не и български лева, а според свидетелите на ответника срещата е
била на 02.12.2022 г., на която са били предадени 5 000 паунда, злато и 3 000 лева.
След съпоставката на показанията на свидетелите с представената кореспонденцията
по „месинджър“, съдът намира, че следва да се даде вяра на ищцовите свидетели.
Според кореспонденцията, страните са изпращали съобщения на 25.11., 29.11 и
01.12.2020 г. Според съобщенията на 25.11. ищцата е изисквала вещите си, документи,
злато и пари, като заетата от ответника позиция в съобщенията е за готовността му да
й изпрати чанти, документи и паунди, но останалото, включително парите ще й
предаде след приключване на делото. На 29.11. в 21.29 часа вечерта е последвало
изпращането от ищцата на банковата й сметка и договорката между страните за
превеждане на сумата, включително на 3 000 лева по банковата й сметка. Независимо
от дадената им възможност, страните не са представили друга кореспонденция, от
която да се заключи за обстоятелствата, довели до изпращане на банковата сметка от
ищцата на 29.11. в 21.29 часа, за превода от ответника на сумата от 8 000 лева и
обещанието му за заплащане на остатъка също по банкова път, въпреки заетата от
9
ответника позиция, че ще даде парите след приключване на делото. Информативни в
тази насока са единствено показанията на бащата на ищцата, според които след
осъществилата се между него и ответника среща на 29.11., ищцата се е ядосала,
страните започнали да си звънят и да си говорят, в който разговор Р. казал на ищцата
да изпрати банковата си сметка, което е обусловило изпращането й. С оглед на
изложеното и доколкото показанията на бащата на ищеца кореспондират с
осъществилите се между страните отношения, показанията му следва да бъдат
кредитирани като достоверни, въпреки възможността заинтересованост на свидетеля.
Изложените за обратното доводи от районния съд не се споделят от настоящият
съдебен състав, тъй като макар в показанията си св.М. М. да сочи, че страните са си
писали, то същият изрично казва „Дъщеря ми беше вкъщи.Почнаха да си звънят, да си
говорят, тогава Р. каза „прати ми банкова сметка, аз по банков път ще ти ги преведа“,
което кореспондира с факта на изпращане на банковата сметка от ищцата на 29.11. в
21.29 ч. вечерта, с превода на сумата от 8 000 лева от ответника, както и с обещанието
му да плати остатъка също по банков път, въпреки първоначално заетата позиция от
ответника, че ще й даде парите след делото. Следователно представената разпечатка от
кореспонденция не опровергава показанията на ищцовите свидетели, а напротив
кореспондира със същите. В тази насока, районният съд неправилно е заключил, че
предвид липсата на кореспонденция не се доказва, че срещата се е била осъществила
на дата 29.11., доколкото срещата между бащата на ищцата и ответника е била
договаряна по телефона според показанията на св.Т. и св.М. Районният съд неправилно
се позовава и на факта, че след 01.12. не е представена кореспонденция между
страните, доколкото нито една от тях не твърди да е била провеждана такава, а
напротив според майката на ищцата, последната е търсила ответника по телефона,
който я е бил блокирал.
С оглед на изложеното районният съд неправилно е кредитирал показанията на
свидетелите на ответника, доколкото същите не кореспондират с останалите
доказателства по делото и с договорения начин на изпълнение от страните,
обективиран в кореспонденцията им.
В аспекта на изложеното се налага извод, че ответникът не е провел успешно
насрещно доказване на обстоятелството, че е изпълнил задължението си за изплащане
на сумата от 3 000 лева според договореното между страните, от което се заключава, че
се е обогатил с тази сума, а ищцата е обедняла със същата, както и че е налице връзка
между тях. Следователно въззивният съд намира за осъществен фактическия състав на
чл.59 ЗЗД, поради което същият следва да бъде уважен като се присъди сумата от 3 000
лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Като е достигнал до различни правни изводи,
районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да
бъде отменено изцяло на осн. чл. 271, ал.1 ГПК, включително в частта за разноските, и
10
вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
При този изход на делото, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивницата разноските за първоинстанционното и за въззивното производство.
Въззивницата претендира разноски за първата инстанция в размер на 720 лева, от които
120 лева - внесена държавна такса и 600 лева - адвокатско възнаграждение; за
въззивната инстанция в размер на 660 лева, от които: 60 лева - внесена държавна такса
и 600 лева - адвокатско възнаграждение. Направата на разноските за адвокатско
възнаграждение се удостоверява от приложените договори за правна защита и
съдействие за заплащането им в брой, по отношение на което не е релевирано
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. С оглед на изложеното с решението следва да бъдат
присъдени сторените от въззивницата разноски в общ размер на 1380 лева за
първоинстанционното и въззивното производство.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2438 от 02.07.2022 г. постановено по гр.д.№ 19274
по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XI гр.с., с което се отхвърля предявеният
от Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. А., ул. „В.“ № ***, против Р. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. А., ул. “О. И.” № ***, ет. ***, иск да бъде осъден ответникът да
върне на ищцата сумата от 3000 лева, представляваща получена от ответника сума, по
повод сключване брака между страните, с която същият неоснователно се е обогатил за
сметка на ищцата, а същата е обедняла с нея, ведно със законната лихва от завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане, и се осъжда Д. М. М. да заплати на
Р. И. И. сумата от 450 лева– разноски за адвокатско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. “О. И.” № ***, ет. ***,
да заплати на Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. А., ул. „В.“ № ***, по иск с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 3000 лева, представляваща
получена от ответника сума, по повод сключване на брака между страните, с която
същият неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, а същата е обедняла с нея,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. “О. И.” № ***, ет. ***,
да заплати на Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. А., ул. „В.“ № ***, сумата в
размер на 1 380 лева - разноски за първоинстанционното и за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал.3 от
11
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12