РЕШЕНИЕ № 63
гр. Пазарджик, 16.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на шестнадесети февруари през
две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 158/2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искове на Т.Г.Т., роден на *** г., гражданин на Република Гърция,
чрез адв. М.В. ***, срещу „ДИМАНА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Батак, пл. „Раковски“
№ 1, представлявано от изпълнителния директор Е.Д.Г. за отмяна на решения на
проведеното на 22.06.2016 г. общо събрание (ОС) на акционерите в „ДИМАНА“ АД, а
именно: по т. 1 от дневния ред – за преобразуване на дружеството от АД в ЕАД с
едноличен собственик на капитала Е.Г.; по т. 2 от дневния ред – за приемане на
нов устав; по т. 3 – за приемане на отчета за управление на СД за 2015 г.; по
т. 4 – за одобряване на ГФО за 2015 г.; по т. 5 – за освобождаване от
отговорност на членовете на СД за дейността им през 2015 г.; по т. 6 – за
неразпределяне на печалбата на дружеството за 2015 г.; по т. 7 – за избор на
регистриран одитор за проверка и заверка на ГФО за 2016 г., на основание чл. 74
от ТЗ по твърдение за следните пороци:
1/ за нарушаване на процедурата по свикване поради липсата на покана – чл. 223,
ал. 3 от ТЗ; липсвала покана дори до едноличния собственик на капитала Е.Г.; 2/
за нарушаване на процедурата по свикване поради липсата на реквизити на
поканата – чл. 223, ал. 4 ТЗ, ако се приеме, че такава съществува; 3/ за
нарушаване на процедурата по свикване поради неспазен срок по чл. 223, ал. 5 от ТЗ – 30 дни преди събранието; 4/ за нарушаване на процедурата по свикване
поради неспазване на чл. 224, ал. 1 от ТЗ – изобщо липсват съставени писмени
материали, свързани с дневния ред; 5/ за нарушаване на процедурата по свикване
поради неспазване на чл. 224, ал. 2 от ТЗ относно липсата на информация за
предложените членове (на СД), 6/ за нарушаване на процедурата по провеждане на
ОС – чл. 227 ТЗ поради липсата на кворум – поне половината от капитала и 7/ за
нарушаване на процедурата по приемане на решения от ОС поради липса на
мнозинство – чл. 230 ТЗ – с мнозинство от притежателите на акции.
В исковата молба ищецът излага фактически твърдения, че
е акционер в „ДИМАНА“ АД, на основание покупка на 7 921 бр. акции от
акционера М. Д.Г., на дати, посочени в отделните алонжи – 01.10.2010 г.,
04.10.2010 г., 05.10.2010 г., 06.10.2010 г., 18.07.2012 г. и 19.07.2012 г.,
инкорпорирани във временни удостоверения (ВУ), издадени от дружеството по реда
на чл. 167 от ТЗ. Твърди се, че решенията на редовно общо събрание на
акционерите, проведено на 22.06.2016 г., са взети при нарушена процедура по
свикване и провеждане на събранието. Оспорва се Е.Д.Г. да е
акционер в ответното дружество. Ищецът сочи, че с договор за продажба на
01.10.2010 г. М. Г.му е прехвърлила 20 обикновени
поименни акции от капитала на „ДИМАНА“ АД,
прехвърлени по реда на чл. 187, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 2 от ТЗ с джиро върху
временно удостоверение № 121/26.08.1996 г. По същия начин били прехвърлени и
останалите акции до 7 921 бр., т. е. 7 901 бр. акции. Моли за
уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба. На първо място излага становище за недопустимост на молбата – ищецът
не владеел български език, което било установено по други дела между страните,
а същевременно е подписал исковата молба /която била без превод/, т. е. без да
разбира какво подписва. Оспорва се и подписа му под исковата молба. Оспорва се
и подадената от адв. В. допълнителна искова молба, като се заявява, че липсва
пълномощно, изготвено на разбираем от ищеца език (гръцки или английски). Излага
се, че липсват доказателства ищецът да притежава 7 921 бр. акции. Твърди
се също така, че акциите са винкулирани предвид ограничението в устава за
прехвърлянето им – чл. 8, ал. 2 и 4 вр. чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ТЗ. Именно
поради това извършеното прехвърляне от М.Г.
на ищеца, ответникът счита за нищожно, евентуално за относително недействително
спрямо дружеството. Поради това е и взето решение на СД от 26.05.2015 г. за
заличаване на вписаните в акционерната книга акции на Т.Т.. Също в тази връзка
М.Г.
на 23.12.2015 г. е уведомила писмено СД, че желае да продаде акциите, но вече
„на лице-акционер в АД“. Същите са били
закупени от Е.Г., който считано от м. януари 2016 г. е едноличен
собственик на капитала на АД. Ето защо, на заседание на СД от 20.05.2016 г. е
взето решение за свикване на ИОС на 22.06.2016 г. По всяка точка от дневния ред
се съдържа проекто-решение с конкретни предложения за решение. Именно защото
акционер е само Е.Г., не е била изпратена покана, тъй като същата е следвало да
е адресирана до него, което според ответника няма основание и логика. Поддържа
се, че доколкото в ОСА участват само вписаните в Книгата на акционерите
акционери и предвид това, че към 22.06.2016 г. единствен акционер е Е.Г.,
проведеното събрание е свикано редовно и проведено при спазване на всички
изисквания на устава и на закона, като взетите решения са правилни и
законосъобразни. На това основание предявените искове се явяват неоснователни.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е подадена допълнителна
искова молба, в която се заявява, че ищецът е придобил 7 921 бр. акции,
като извършеното прехвърляне е било вписано в Книгата на акционерите, водена от
СД. Заличаването на вписването, въз основа на решение на СД, ищецът счита за
нищожно, като счита за нищожно и самото решение от 26.06.2015 г. на СД за
заличаването. Излага се, че прехвърлените от М. Г.
на Е.Г. временните удостоверения нямат транслативен ефект, тъй като за една
част от тях титуляр на правото на собственост е ищеца, а и не са издадени по
предвидения в закона ред. Ищецът оспорва, че поименните акции са винкулирани.
Същите са прехвърлени по реда на чл. 187, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 2 от ТЗ.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е подаден допълнителен
отговор на ДИМ, в който се поддържа изложеното до този момент, оспорва се
становището на ищеца в ДИМ. Ответникът счита, че съдът не може инцидентно да се
произнесе по въпроса нищожно ли е решението на СД от 26.06.2015 г. Моли за
отхвърляне на исковете.
По допустимостта на производството:
По
допустимостта на производството съдът се е произнесъл с Определение № 418 от
29.06.2017 г. по настоящото дело, към което препраща. По отношение на преклузивния
срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ с уточнителната молба от 01.02.2017 г. ищецът е
заявил, че е известен за провеждането на събранието от 22.06.2016 г. на
30.06.2016 г. Това твърдение на ищеца не е опровергано по делото, поради което съдът
приема, че срокът следва да се тълкува в полза на ищеца (така и Решение № 128 от 19.11.2009 г. на ВКС по т.
д. № 269/2009 г., I т. о., докладчик съдията Т. К.).
Съдът приема от фактическа страна следното:
С
доклада на делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, между страните
е прието за безспорно, че на 22.06.2016 г. е проведено ОС, за което ищецът не е
поканен и на което не е присъствал. Тези обстоятелства са видни и от
представените от ответника писмени доказателства – протокол от проведено на
22.06.2016 г. редовно общо събрание на акционерите на „ДИМАНА“ АД.
От Протокола от 22.06.2016 г. е видно, че ОС е проведено
и на него са взети оспорените от ищеца решения, а именно: по т. 1 от дневния ред – преобразуване без прекратяване и
промяна на правната форма на дружеството от АД в ЕАД с едноличен собственик на
капитала Е.Г.; по т. 2 от дневния ред – отмяна на досегашния устав и приемане
на нов; по т. 3 – приемане на отчета за управление на СД за 2015 г.; по т. 4 –
одобрява се ГФО за 2015 г.; по т. 5 – освобождаване от отговорност на членовете
на СД за дейността им през 2015 г.; по т. 6 – да не се разпределя печалбата на
дружеството за 2015 г.; по т. 7 – за избор на регистриран одитор за проверка и
заверка на ГФО за 2016 г. /л. 68 от делото/. Видно от изготвения съгласно чл.
225 от ТЗ списък на присъствалите на ОС акционери е прието, че Е.Д.Г. притежава
всички поименни акции от 16 060 бр.
Видно от ТР към АВ, по партидата на дружеството не е публикувана покана за
процесното ОС от 22.06.2016 г. съгласно чл. 223, ал. 3 от ТЗ.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от обявения в ТР устав на
дружеството, в случай, че някой от акционерите пожелае да прехвърли поименните
акции на трето лице, той е длъжен да предложи в писмена форма изкупуването им
първо от останалите акционери, респ. акциите могат да бъдат прехвърлени на
трето лице само ако останалите акционери откажат да ги изкупят.
Посоченият в ТР начин за прехвърляне на акциите е
законоустановеният по чл. 185, ал. 2 от ТЗ – чрез джиро.
По делото се изложиха твърдения, че с решение на СД от
2015 г. е разпоредено заличаване на вписаните в Книгата на акционерите акции на
ищеца Т. на основание незаконосъобразното им придобиване предвид винкулирания
им характер. Това решение не е представено в производството, но наличието му не е спорно между страните.
По делото се представиха две книги на акционерите.
Видно от първата книга, ищецът Т. е вписан в нея на
27.07.2012 г. като притежател на 42 бр. поименни акции, предмет на ВУ №
1/26.08.1996 г. и № 277/07.01.1999 г. Като последващ приобретател на същите, на
30.07.2015 г. е вписана М.Д.Г..
На л. 81-82 от първата книга, също на дата 27.07.2012 г.
ищецът е вписан и като притежател на 20 бр. поименни акции, обективирани във ВУ
№ 121/26.08.1996 г., а като предходен техен собственик в книгата от дата
06.07.2006 г. е отразена М. Д. Г.. Същата е вписана и като последващ приобретател, след ищеца Т.,
на 30.07.2015 г.
По идентичен начин ищецът е вписан за притежател на
поименни акции, предмет на ВУ № 122/26.08.1996 г., № 123/26.08.1996 г., №
124/26.08.1996 г. и други, а като последващ приобретател е посочена М.. Д.Г.., вписана в книгата на
акционерите на 30.07.2015 г.
Въз основа на 2 бр. ВУ № 137/26.08.21996 г. (материализиращи
права върху записаните поименни акции от № 3581-3593 и № 3594-3607)
и 2 бр. ВУ № 402/07.01.1999 г. (общо № 8451-8452), на основание извършени от М. Г.джира от 05.10.2010 г.
върху алонжи към всяко удостоверение за прехвърляне на акциите на ищеца, Т.Т. е
вписан в книгата на акционерите на 27.07.2012 г. като последен
притежател на 29 бр. поименни акции. След него в книгата на акционерите няма
отбелязване за придобиване на тези акции от друго лице (л. 91 от книгата).
Същевременно по делото е представено издадено ВУ № 4/01.09.2015
г. на М. Г., което я легитимира като
притежател на 1 000 бр. поименни акции от № 3001-4000, но по делото
няма доказателства нито за начина на придобиването им, нито кой е
прехвърлителят. Респективно с джиро върху алонж към това ВУ М. Г.прехвърля на 12.01.2016
г. собствеността върху посочените поименни акциите на Е.Г..
Втората книга се явява продължение на първата. Това
изрично е отбелязано в края на първата книга на акционерите. В тази втора книга
се съдържат вписвания единствено за притежаваните от М. Г., респ. впоследствие
прехвърлени на Е.Г. ВУ, издадени на 01.09.2015 г. с № от 1 до 11 или за притежаваните
от Е.Г. ВУ от № 12 до 20.
С Уведомление от 23.12.2015 г. до СД на „ДИМАНА“ АД
акционерът М. Г., посочена като притежател на 7 978 бр. поименни акции с
право на глас, е заявила желанието си да продаде всичките си акции, като на основание
чл. 8, ал. 2 от Устава на дружеството е отправила предложение за закупуване първо
до останалите акционери. В тази връзка СД с решение от същата дата е приело, че
няма пречки М. Г. да продаде акциите си. Акционерът Е.Г. е заявил жаление да
закупи същите, с оглед на което на 12.01.2016 г. М.Г.чрез джиросване (извършено върху
алонжи) на притежаваните от нея 7 978 бр. поименни акции, предмет на
временните удостоверения с № 1-11, всички от 01.09.2015 г., е прехвърлила
същите на Г.. Поради това и с оглед решение от 01.07.2016 г. на СД на „ДИМАНА“
АД за анулиране на временни удостоверения от № 1 до 20/01.09.2015 г. за
16 060 бр. поименни акции, е издадено едно ново ВУ № 21/01.07.2016 г. за същите на Е.Д.Г., с което той се
легитимира като собственик на всичките 16 060 бр. акции на дружеството.
Приети са като писмени доказателства 11 броя папки,
съдържащи заверени по реда на 183 от ГПК временни удостоверения, към които
върху алонжи, чрез джира, М.Г.прехвърля на Т.Т. правата по поименни акции с поредни номера
посочени във временните удостоверения. Всички джира са подписани от джиранта
/наречен в документа продавач/, но само една част от тях са подписани и за
джиратаря /наречен купувач/. В текста на самите джира е инкорпорирана и
декларация на джиранта, с която заявява, че е собственик на акциите, предмет на
прехвърлянето и че „към датата на това джиро“ същите не са прехвърляни
на трети лица. Въпреки посочването на качеството на лицата като продавач и
купувач, от текста е видно, че се касае до джиро по смисъла на чл. 185,
ал. 2 от ТЗ, като и предвид липса на уговорки между страните за продажна цена,
сделката следва да се приеме, че има характер на джиро, а не на продажба.
От събраните гласни доказателства – св. А.Д.В.,
счетоводител в ответното дружество от 1994 г. се установява, че през месец май
2016 г. е било проведено заседание на СД за свикване на ОС на 22.06.2016 г.
Твърди, че материалите за събранието са били находящи в стаята на секретарката
в сградата, където се намира управлението на дружеството. Били са на
разположение на всеки заинтересован един месец преди 22.06.2016 г. Ищецът не е
идвал да се запознае с тях, нито негов пълномощник.
Правни
изводи:
Ищецът
поддържа да е предявил обективно съединени искове по чл. 74 от ТЗ.
Основанието съдът да приеме, че е сезиран с отделни искове
по чл. 74 от ТЗ е приетото в съдебната практика на ВКС, че нарушаването
на всяко едно от правилата за
свикване на ОС, съставлява самостоятелно основание за отмяна на приети от ОС
решения, което задължава ищецът да ги конкретизира в исковата молба – чл. 127,
ал. 1, т. 4 от ГПК (така Решение № 168
от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1081/2010 г., I т. о.), както и че всеки твърдян порок съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 74 ТЗ (така Решение № 221 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 529/2012 г., II т. о. и т.
6 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС).
Няма спор в съдебната практика, че броят на взетите
решения, които се атакуват, не дават основание да се приеме, че исковете са
обективно съединени, но в случая не става въпрос за броя на решенията, а за
броя на релевираните пороци, което обуславя извод за обективно съединяване на
исковете.
Критерият
за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които
са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо
едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един
от исковете. При въведени няколко основания за отмяна на решения на Общо
събрание, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува
самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете
не е налице, ако правните последици,
които законът свързва с отмяната на решенията са идентични. В този случай, независимо
от поддържаното от ищеца кумулативно съединяване на исковете, съдът следва да
разгледа исковете при условия на
евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в
поредност, съобразно реда, изложен от ищеца в исковата молба (по аргумент от
приетото в Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т.
о.).
Принципно отделните основания, които ищецът е навел в
исковата молба, могат да съществуват самостоятелно и да бъдат предмет на
отделни искове, но предвид това, че правните последици от установяването им
няма да доведе до различни правни последици, а все до отмяна на порочните
решения, следва да се приеме, че ищецът няма интерес от кумулативното им
съединяване, поради което съдът следва да разгледа обективно предявените искове
при условията на евентуално съединяване в поредеността, заявена от ищеца в
исковата молба.
В
производството по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ върху ответникът лежи
доказателствената тежест да установи онези юридически факти, от осъществяването
на които следва законосъобразността на взетите от общото събрание на
търговското дружество решения. Доказването на изпълнение на задълженията по
изготвянето на материалите по чл. 224 ТЗ е в тежест на ответника, а фактът на
избирателно предоставяне на материалите следва да бъде установен от този, който
го твърди – ищецът. Ищецът доказва качеството си на акционер в ответното
дружество.
Временното удостоверение по чл. 167 ТЗ съставлява частен свидетелстващ документ, който се създава с нарочно
доказателствено значение. Удостоверението материализира права върху записани
поименни акции и едновременно с това направените от акционера имуществени
вноски.
Не
съществува спор в правната доктрина и съдебна практика, че поименната налична
акция е ценна книга на заповед, тъй като съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ТЗ
се прехвърля с джиро. По силата на чл. 187, ал. 1 от ТЗ временното
удостоверение по правни последици се приравнява на поименната налична акция, с
изключението, установено в чл. 187, ал. 1 от ТЗ и удостоверяващо направените от
акционерите имуществени вноски, същото е ценна книга. Господстващо е и
доктринерното становище, че макар и заповедните ценни книги да могат да се
прехвърлят с всички транслативни способи, които гражданското право познава и
които по своята правна природа също представляват сделки, то изричното уреждане
в ТЗ на джирото като транслативен способ при поименните акции, налага да се
приеме, че то предпоставя и вещния ефект на прехвърлянето на поименните акции.
Това означава, че преминаването на собствеността върху акцията, настъпва едва в
момента на последващото обективиране на едностранното
волеизявление на титуляра на
ценната книга в джиро.
Дефинитивно
джирото се определя като едностранна формална и абстрактна сделка, с вещен
ефект, защото от една страна прехвърля собствеността върху акцията, в
качеството и на движима вещ, върху новия и приобретател, а от друга се явява
правен способ за придобиване на материализираните в нея права, т. е. за
заместване носителя на субективните членствени права, инкорпорирани в ценната
книга с друг – джиратаря, но без самото то да изяснява причината, основанието
за извършеното прехвърляне от джиранта, като носител на тези субективни права.
Тази причина /кауза/ се разкрива от съдържанието на съответната
"каузална" сделка, с която, по арг. от чл. 465 ТЗ, джирото винаги е
съчетано. Следователно джирото на акции, за разлика от джирото при
менителничните ефекти, има вторична обслужваща функция - винаги обслужва
конкретна каузална сделка по прехвърлянето им, като придобиването на правата от
джиратаря е на деривативно придобивно
основание. Поради това и абстрактният характер на това джиро се проявява
при самото му обективиране върху документа, т. е. при изписването му не е
необходимо да се споменава основанието за прехвърляне на правата по акцията,
респ. на временното удостоверение, както и в отношенията на джиратаря с трети
лица. Липсата на доказано каузално правоотношение води до нищожността му,
съобразно общото правило на чл. 44 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД, последица
от която е и отпадането с обратна сила на породения от него прехвърлителен
ефект по отношение на джиросаните акции (в този смисъл Решение № 133 от
14.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1834/2014 г., II т. о.).
В
настоящия процес възражения за липса на основание („кауза“) за процесното
извършено имуществено разместване не бяха въведени от ответника, поради което
за съдът не съществува нито задължение, нито правомощие да разширява служебно
предмета на делото с въпрос относно действителността както на евентуалната
каузална сделка, така и на извършените джира на непосочено
от ответника основание (единственото въведено основание за нищожност,
евентуално за относителна недействителност на джирата е аргументирано с неспазване
на ограничението за прехвърляне на акциите предвид твърдяния винкулиран
характер).
Постоянна е съдебната практика, че вписването
в книгата на акционерите по смисъла на чл. 185, ал. 2 от ТЗ не е елемент от
фактическия състав на прехвърлянето на акции и има само декларативно действие
по отношение на дружеството, тъй като джирото поражда целения транслативен
ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и
инкорпорираните в прехвърлените акции права /лични и имуществени/ възникват за
титуляра независимо от последващото вписване в книгата на акционерите. С акта
на прехвърляне на поименните акции на приобретателя се прехвърлят материализираните
в ценната книга права, включително и правото му на участие в ОС на дружеството
– чл. 220, ал. 1 от ТЗ. Правата на акционера възникват с прехвърляне на
акциите, а не с вписване в книгата на акционерите (така Решение № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС
по т. д. № 375/2016 г., I т. о., Решение № 52 от 25.04.2013 г. на ВКС
по т. д. № 472/2012 г., I т. о., Решение № 220 от 14.02.2012 г. на ВКС
по т. д. № 839/2010 г., ІІ т. о., Решение № 204 от 06.06.12 г. на ВКС по т. д. №
898/10 г., ІІ т. о., Решение № 327/14.04.2003 г. по гр. д. №
2650/2002 г. на ВКС).
От
приетите по делото писмени доказателства (11-те бр. папки) се установи, че
ищецът е придобил поименните акции, обект на временните удостоверения, по реда
на чл. 187, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 2 от ТЗ. Както се изложи вече, джирото е едностранна сделка, поради което е достатъчно
едностранното волеизявление на титуляра на ценната книга в джиро – Мария
Горанова, без да е необходимо съгласие или действие от джиратаря – ищецът Т.Т..
Ето защо липсата на подпис за купувач (джиратар) в част от процесните джира е без
значение за прехвърлителния ефект на посочените сделки.
По
делото се установи също така, че ищецът е бил вписан като акционер в книгата на
акционерите на 27.07.2012 г., но
по решение на СД от 2015 г. същият е бил заличен от нея. Като последващ приобретател на притежаваните
от него поименни акции, на 30.07.2015 г. е вписана М.Д. Г.а. По делото не се събраха
доказателства за начина на придобиване на поименните акции от нея. На това
основание следва да се приеме, че този факт е останал недоказан. Това е така
поради следното:
Съобразно
нормата на чл. 179 от ТЗ, указваща изчерпателно съдържанието и изискванията за
водене на книгата на акционерите, по своята правна същност, същата представлява
частен документ, от категорията на т. н. свидетелстващи документи, и като такъв
тя се ползва само с формална доказателствена сила, която не обвързва съда, т.
е. до доказване на противното книгата на акционерите установява единствено, че са
вписани конкретни обстоятелства и че вписването е извършено от посоченото лице,
но не и че същото е вярно.
Обвързващото действие на вписването в книгата на акционерите при провеждане на
ОС на акционерите се изразява в това, че до участие в събранието могат да бъдат
допуснати само лицата, вписани в нея като акционери. Това, обаче, не означава,
че вписването в Книгата на акционерите e неоспоримо. Предмет на спор може да
бъде както качеството на определено лице като акционер, така и обемът на
притежаваните от него права, т. е. броят на притежаваните акции (Решение № 204 от 06.06.12 г. ВКС по т. д. № 898/10 г., ІІ т.
о.).
Настоящият случай е точно такъв.
Ищецът Т. твърди и представя доказателства, че през 2010 г. и 2012 г. е придобил поименни акции, обективирани във временни
удостоверения. Същевременно в книгата на акционерите е вписан нов
собственик на акциите в лицето на М. Г. – от дата 30.07.2015 г. Както съдът изрично е посочил при
разпределение на доказателствената тежест, правилото на
чл. 154, ал. 1 от ГПК изисква всяка страна да докаже положителните твърдения за
факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си. В случая ответникът не е доказал твърденията си за
придобити от М.Г. поименни акции.
Дори с оглед само на формалната
доказателствена сила на вписванията в
книгата на акционерите /л. 91 от първата/ е видно, че на 27.07.2012 г. ищецът е
вписан като притежател на 29 бр. поименни акции, предмет на 2 бр. ВУ №
137/26.08.21996 г. (акции от № 3581-3593 и 3594-3607) и 2 бр. ВУ
№ 402/07.01.1999 г. (общо № 8451-8452), като за разлика от другите отбелязвания
в книгата, в този случай няма вписване на последващ приобретател, което
означава, че Т.Т. и към този момент се легитимира най-малкото с този брой акции
като акционер в ответното дружество. При това условие, издаването на ВУ № 4/01.09.2015
г. в полза на М. Г., като притежател на 1 000 бр. поименни акции от № 3001-4000
не може да удостовери, че същата е придобила правата по тези от тях с
номера от 3581 до 3607. При липса на доказателства за начина на
придобиване от нейна страна на посочените акции (които респективно ще
опровергаят вписването в книгата на акционерите досежно легитимацията на ищеца),
приложение намира правилото, че никой не може да прехвърли повече права от
колкото притежава. Ето защо, джиросването им в полза на джиратаря Е.Г. на 12.01.2016
г. не може да породи вещно-прехвърлителен ефект.
По
възражението, че акциите са винкулирани:
В отклонение
от общия принцип за свободно прехвърляне на акции, акционерното дружество може
да издава акции, чието прехвърляне е поставено в зависимост от различни
условия. Горното следва от разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ТЗ, даваща
възможност на дружеството да предвиди в Устава различни ограничения за
прехвърлянето на акции. Те могат да се изразят в наличието на предварително
съгласие на дружеството, забрана за прехвърляне в определен срок, забрана за
прехвърляне на определена категория приобретатели и т. н. В случая чл. 8, ал. 2
от Устава предвижда в случай, че някой
от акционерите пожелае да прехвърли поименните акции на трето лице, той е
длъжен да предложи в писмена форма изкупуването им първо от останалите
акционери, респ. акциите могат да бъдат прехвърлени на трето лице само ако
останалите акционери откажат да ги изкупят. Ограничението следва да бъде
отразено върху самата акция (в случая видно от издадените ВУ това не е
сторено). Ако същата бъде прехвърлена в нарушение на ограничението, то сделката
би била относително недействителна по отношение на дружеството, в чиято полза е
установено ограничението.
Отделно от горното, уставно
предвидените особени условия за прехвърляне на акции са сред подлежащите на
вписване в търговския регистър обстоятелства – чл. 174, ал. 2 вр. чл. 165,
т. 3 от ТЗ, като видно от ТР подобни ограничения не са вписани по партидата на
дружеството. Единственото отразено в ТР е
установеният в разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ТЗ начин за прехвърляне на акциите
чрез джиро.
На посоченото основание, съдът
приема, че наведените от ответника твърдения за винкулиран характер на
процесните акции са неоснователни и не обуславят недействителността на
разпоредителните сделки, от които ищецът черпи права.
Гореизложените обстоятелства са достатъчни съдът да приеме,
че не се опровергават твърденията на ищеца, че е акционер към момента на
провеждане на оспореното ОС от 22.06.2016 г. Щом ищецът
удостоверява качеството си на акционер, същият е следвало да бъде поканен и да
участва в проведеното РОСА. Доколкото се установи, че същият не е поканен нито
с писмена покана, нито с обявена в ТР покана – чл. 223, ал. 3 от ТЗ, респ. чл.
14, ал. 3 от Устава, това нарушение на правата му като акционер по чл. 220, ал.
1 от ТЗ, е основание да се приеме, че са опорочени взетите решения от ОС на
акционерите на „ДИМАНА“ АД, проведено на 22.06.2016 г. Последиците от това
нарушение, довело до опорочаване на взетите решения, налага тяхната отмяна при
предявен иск по чл. 74 от ТЗ.
С оглед приетото
евентуално съединяване на исковете и уважаването на първия от тях, съдът
намира, че не е възникнало вътрешното процесуално условие за изследване на
посочените от ищеца други пороци по свикване и провеждане на ОС, предмет на
останалите обективно съединени искове.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил, чрез процесуалния
си представител, списък по чл. 80 от ГПК, видно от който претендира разноски за
държавна такса от 560 лева, адв. възнаграждение от 2 100 лева за
настоящото исково производство и 300 лева за производството по т. д. № 117/2016
г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд по чл. 536 от ГПК. Налице са
доказателства за реалното изплащане на сумите.
Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и за недължимост на това по частното производство.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В случая са предявени седем
обективно съединени искове. Без значение за адвокатското възнаграждение е дали
исковете са кумулативно или евентуално съединени, доколкото страната следва да
се защитава и представя доказателства, респ. и съдът следва да събира
доказателства за всички искове, като и страната и съдът предварително не знаят
дали ще се стигне да разглеждане и на евентуалния иск. Ето защо, съгласно чл.
7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1/2004 г. (за производства по ТЗ по иск на съдружник или акционер срещу
дружеството) съдът приема, че дължимото
адвокатско възнаграждение за настоящото производство е в минимален размер от 800
лева. Претендираното възнаграждение от 2 100 лева не се явява прекомерно.
Относно дължимата държавна такса. Искът по чл. 74 от ТЗ е неоценяем /виж Определение № 25 от 12.01.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
2880/2015 г., II т. о./. При
евентуално съединени искове дължимата държавна такса е една – чл. 72, ал. 1 от ГПК. Съдът е събрал такса от 560 лева
(предвид твърдението на страната за кумулативно съединяване), но с оглед
установения начин на съединяване на предявените искове при условие на
евентуалност, дължимата държавна такса се определя
окончателно на сума в размер на
80 лева съгласно чл. 3 от Тарифата по ГПК. На присъждане като разноски в
тежест на ответника следва да се
възложи дължимата от 80 лева, а остатъкът до 480 лева подлежи на връщане на ищеца по реда на чл. 4б от ЗДТ при направено искане от
негова страна.
Искането
за присъждане на разноски за проведеното охранително производство по чл. 536 от ГПК не следва
да се уважава, с оглед специалното правило на чл. 541 от ГПК, регламентиращо,
че разноските по охранителните
производства са за сметка на молителя.
С оглед изложеното, ответникът следва
да понесе разноски в общ размер от 2 180 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решенията на
проведеното на 22.06.2016 г. общо събрание на акционерите в „ДИМАНА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Батак, пл. „Раковски“ № 1, по
иска на Т.Г.Т., роден на *** г., гражданин на Република Гърция, а именно: по т.
1 от дневния ред – за преобразуване на дружеството от АД в ЕАД с едноличен
собственик на капитала Е.Г.; по т. 2 от дневния ред – за приемане на нов устав;
по т. 3 – за приемане на отчета за управление на Съвета на директорите за 2015
г.; по т. 4 – за одобряване на годишен финансов отчет за 2015 г.; по т. 5 – за
освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността
им през 2015 г.; по т. 6 – за неразпределяне на печалбата на дружеството за
2015 г.; по т. 7 – за избор на регистриран одитор за проверка и заверка на
годишен финансов отчет за 2016 г., поради нарушаване
на чл. 223, ал. 3 от ТЗ, на основание
чл. 74 от ТЗ.
ОСЪЖДА „ДИМАНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Батак, пл. „Раковски“ № 1, да плати на Т.Г.Т., роден на *** г.,
гражданин на Република Гърция, сумата от 2 180
лева /две хиляди сто и осемдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: