Р Е Ш Е Н И Е
№148/14.8.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
Девненският районен съд в публично заседание
на 17.07.2019г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 996
по описа за 2018 година на ДРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от В.Д.Г., ЕГН **********, против ***,
ЕИК ***, с правно основание чл.128 от КТ за заплащане на следните суми,
представляващи неплатени нетни трудови възнаграждения за период м.08.2015 – м.05.2016г. и м.07.2016г.
до м.11.2016г. и м. 02.2017 –м.03.2017г.
, както следва : м. 08.2015г – 47,10 лв,
м. 09.2015 г. – 52,33 лв, м. 10.2015г. -52,33 лв, м.11.2015г. – 52,33 лв,
м.12.2015г. – 52,33 лв, м.01.2016г. – 96,79 лв, м. 02.2016г. – 96,79 лв,
м.03.2016г. – 96,79 лв, м.04.2016г. 96,79 лв, м. 05.2016г. – 93,40 лв,
м.07.2016г. 97,10 лв, м.08.2016г. – 97,10 лв, м. 09.2016г. – 468,98лв,
м.10.2016г. – 468,98лв, м.11.2016г. – 468,98 лв, м.02.2017г. – 511,05 лв, м.
03.2017г. – 511,05 лв . Претендира и законната лихва върху главниците от датата
на предявяване исковата молба – 24.08.2018г. до окончателното изплащане на
сумите, както и разноски
В
исковата молба се излага че ищецът е работил на трудов договор с ответното
дружество от 29.07.1975г. до 01.04.2018г., като считано от 01.01.2007г. до
01.04.2018г. е заемал длъжността „ пазач невъоръжена охрана „ . Излага, че
работодателят му и ответник по делото е начислявал по – ниско по размер трудово възнаграждение за процесния период
тъй като не се е съобразил с размера на минималната работна заплата за страната
за процесния период, както и с трудовия стаж на ищеца, тъй като не е зачел времето, прекарано от лицето в отбиване
на редовна военна служба. Твърди , че през м. 04.2017г. била извършена проверка
от ИТ, но въпреки нея начисленото от работодателя възнаграждание за м.09.2016г.
, за м.10.2016г., за м.11.2016г., за м.02.2017г. и за м.03.2017г. не било
изплатено на ищеца.Навежда подробни твърдения за отношенията си с част от
ръководството на ответното дружество.
В
о.с.з. ищецът лично и чрез проц. представител поддържа така предявения иск и
моли за положителон решение по него.
Ответникът,
бивш работодател на ищеца - ***, не депозира писмен отговор, не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема становище по иска.
Ишецът
е представил следните писмени доказателства : справка от НАП за трудовите
договори на ищеца към дата 13.06.2019г.,
извлечения от трудова книжка №233 на В. Г., извлечения на продължение
към трудова книжка №233 на В. Г., извлечения от военна книжка №096105,
разпореждане №********** ***, експертно решение №04253/139 от 16.04.2014г. на I състав на МБАЛ “ Св.
Марина “ ЕАД Варна, удостоверение обр. УП
-30 с №31 от 13.08.2001г.,
издадено от ***, удостоверение обр. УП -30 с
№1256 от 04.10.2001г., издадено от ***, удостоверение обр. УП -30 с
№1036 от 26.07.2001г. , издадено от ***, удостоверение обр. УП -30 с
№10 от 14.09.2001г., издадено от ***, производствена характеристика от
10.10.2014г. , издадена от ***, допълнително споразумение от 15.08.1997г. към
трудов договор, справка от регистъра на осигурените лица към дата 04.08.2018г.
за периода м.06.2017г – м.03.2018г., генерирана от предоставените електронни
услуги на НОИ, разпечатка на протокол №01434/14.11.2017г., генерирана от
предоставените електронни услуги на НОИ, удостоверение обр. УП -3 с
№88 от 13.11.2017г. , издадено от
***, удостоверение с изх. № от 28.01.2019г. на НАП и декларации обр. 1
за периода м.08.2015г. – м. 03.2018г.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Съгласно
представеното заверено копие от справка за актуално състояние на трудови
договори на ищеца, генерирана от предоставените електронни услуги на НАП,
находяща се на л.32 от делото, единственият трудов договор на ищеца с ответника датира от 28.07.1975г. до
01.04.2018г., като видно от представените копия от трудови книжки и
производствена характеристика ищецът е заемал множество длъжности – портиер,
механик, пазач. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която е направило справка в регистрите на НАП, поради което констатациите
на същото се ползват с доказателствена сила – в този смисъл Решение № 360 /
19.10.2001г. по гр.дело №1847/2010 година на IV гр. отд. на ВКС. Съдебният експерт дава
заключение относно размера на трудовия стаж на ищеца на база справка от НАП и документите в преписката в
два варианта - с и без отчитане на годините за отбиване на
редовна военна служба / 3 г. , 8 месеца и 27 дни / и относно размера на
брутното и нетното трудово възнаграждение на ищеца за процесните периоди в два
варианта – I вариант съобразно
представените с исковата молба документи и изменения размер на МРЗ за страната
и изчислената продължителност на трудовия стаж на ищеца при отчитане и
изключване на времето, през което ищеца е отбивал редовна военна служба и II вариант съобразно данните, съдържащи се
подадените от работодателя справки декларации обр. 1 в НАП при отчитане и
изключване на времето, през което ищеца е отбивал редовна военна служба. Вещото
лице е отбелязало, че тъй като ищецът има влязло в сила решение на ТЕЛК от 16.10.2014г.,
с което е определена 71 % неработоспособност при изчисляване на трудовото му
възнаграждение не следва да се начислява ДОД съгласно ЗДДФЛ. Необлагаемият
доход е 7920 лв на годишна база или 600
лева на месец .
С разпореждане
от 23.04.2019г. ответникът е бил
уведомен на адреса на дружеството съгласно ТР на РБ, също и чрез изп.
директор на дружеството, че ако не окаже
необходимото съдействие на вещото лице за изготвяне на назначената по делото
ССчЕ и в частност при непредставяне от негова страна на разчетно-платежни
ведомости за процесния период, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК,
като приеме, че ответникът създава пречки за събиране на допуснати от съда
доказателства и ще приеме за установено липсата на плащания на суми за
процесните вземания към ищеца от
ответника по делото, както и че размера на трудовото възнаграждание на ищеца за
процесния период съответства съдържанието на деклараците обр. 1, подадено пред
НАП, като е предупреден за законовите последици при непредставяне на посочените
документи. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. На вещото лице въпреки
това не са представени разчетно-платежни ведомости за работни заплати, фишове,
разходни касови ордери или банкови документи за доказване на начислени и
изплатени на ищеца суми въпреки опитите на съдебния експерт да се свърже с
ответника. След служебна справка в ТР съдът установи, че дружеството продължава
да съществува, има регистриран адрес на
седалище, на който е призовано и е с управител и член на съвета на директорите Р.М.А.,
който също е уведомен за разпореждането на съда от 23.04.2019г. С оглед на така изложеното, съдът намира, че
ответникът със своето поведение в хода на производството фактически е създал
пречки за изпълнението на назначената съдебно-счетоводна експертиза и по този
начин е е осуетил събирането на допуснатите от съда доказателства, поради което
в настоящия случай следва да намери приложение правилото на чл. 161 ГПК по
силата на което с оглед на обстоятелствата по делото съдът може приеме за
доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства и за които е била предупредена по реда на чл. 161 ГПК - липсата на плащания на суми за
процесните вземания към ищеца от
ответника по делото и относно размера на дължимите трудови възнаграждения на
ищеца за процесния период съгласно данните в съдържанието на деклараците обр. 1
, подадени пред НАП.
Въз
основа на изложеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.128 от КТ, работодателя е длъжен в установените в трудовия договор срокове да
начислява във ведомости и да изплаща на работника уговореното трудово
възнаграждение за извършена работа. Ответникът не доказа да е изпълнил
задължението си да е заплатил трудово възнаграждение за извършената работа за
процесния период, поради което съдът намира предявения иск по чл.128 от КТ за
основателен. Относно размера на иска съдът съобрази, че трудовият договор на ищеца с ответника е
сключен преди 2007 г. при действието на отменената Наредба за допълнителните и
другите трудови възнаграждения, /НДДТВ / и времето на редовна военна служба е
следвало да бъде зачетено за продължителна работа по силата на чл. 3, ал. 2, т.
4 НДДТВ /отм./ при определяне правото на допълнително възнаграждение за
продължителна работа. В ЗР на сега действащата НАРЕДБА за структурата и
организацията на работната заплата / НСОРЗ / - пар. 1, т. 1, е предвидено, че
за работници и служители, които към момента на влизане в сила на Наредбата се
намират в трудово правоотношение със същия работодател ,както и в случаите на
промяна на работодателя по чл. 123 и 123а КТ , размерът на допълнителното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, определен по реда
на Наредбата, не може да бъде по-малък от размера на допълнителното трудово
възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и получавано в
размер по реда на отменената НДДТВ. Следователно времето, прекарано в редовна
военна служба, което се е зачитало като
период, който е бил включен за определяне на допълнителното възнаграждение за
продължителна работа по реда на отменената НДДТВ се отчита в заварените случаи
на параграф 1 от Заключителните разпоредби на НСОРЗ. Следва да се отбележи, че
във връзка с правото на ищеца да получи това възнаграждание и задължението на
ищеца да начисли такова, че задължение именно на работодателя при постъпване на
работа на нов работник/служител е да изиска от същия трудовата му книжка, както
и други документи, установяващи трудовия му стаж до момента. Тези задължения на
работодателя следват от разпоредбите на чл.
62, ал. 7 от КТ, вр. с чл. 2 от
Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване
на трудов договор, чл.
66, т. 7 от КТ. Ето защо съдът намира, че евентуалното непредставяне пред
работодателя от страна на ищеца на военна книжка, без такава да му е била
изискана, не води до отпадане задължението на ответника да изиска същата
надлежно от ищеца и да му начислява допълнително възнаграждение, съобразно
времето, прекарано в редовна военна служба. Ето защо съдът приема такова да се
дължи.
Сумите следва да се присъдят в техния нетен
размер доколкото в такъв размер са претендирани от ищеца. Относно размера на дължимите суми съда приема
вариант II на заключение на вещото лице съобразно
данните, съдържащи се подадените от работодателя справки декларации обр. 1 в
НАП при отчитане на времето, през което ищеца е отбивал редовна военна служба,
доколкото общоизвестно е обстоятелството, че декларации обр. 1 се подават от
работодателя към НАП, като данните, които се отразяват от тях, могат да бъдат
почерпени единствено и само от съставените от работодателя разчетно-платежни
ведомости. Следователно декларациите следва да съдържат подробна информация
както за брутното трудово възнаграждение, така и за нетното такова на ищеца по
делото. След като същите са подадени и
подписани от представляващия дружеството пред компетентния държавен орган, то
съгласно правилата на ГПК същите съставляват и признание на декларираните в тях
данни. На ответника съдът е предоставил възможност да представи доказателства
за изготвяне на експертното заключение, предупреждавайки го за последствията по
чл. 161 от ГПК , от която възможност той не се е възползвал. При непредставяне
от негова страна на разчетно-платежни ведомости и вътрешни актове за определяне
на работната заплата, които да опровергават писмено декларираните дължими на
ищеца за процесните периоди възнаграждения за положения от него труд, съдът
следва да основе решението си на съдържанието на декларациите – обр. 1,
подадени пред НАП.
В този смисъл иска следва да бъде уважен за
сумата от 47, 10 лева, неплатено нетно възнаграждение за м. 08.2015г.
, предвид липсата на направено от ищеца изменение на иска, поради което и съдът
не може да присъди обезщетение в по-голям размер от поисканото, за сумата от
52, 33 лева., неплатено нетно
възнаграждение за м. 09.2015г., за сумата от 52, 33 лева, неплатено нетно възнаграждение за м.
10.2015г., за сумата от 52, 33 лева.,неплатено нетно възнаграждение за м. 11.
.2015г., за сумата от 52, 33 лева.,неплатено нетно възнаграждение за м.
12.2015г., за сумата от 96, 79 лева., неплатено нетно възнаграждение за м.
01.2016г., за сумата от 96, 79 лева.,неплатено нетно възнаграждение за м.
02.2016г., за сумата от 96, 79 лева.,неплатено нетно възнаграждение за м.
03.2016г., за сумата от 96, 79 лева.,неплатено нетно възнаграждение за м.
04.2016г., за сумата от 93, 40 лева.,неплатено нетно възнаграждение за м.
05.2016г., за сумата от 97, 10 лева.,неплатено нетно възнаграждение за м.
07.2016г., за сумата от 97, 10 лева.,неплатено нетно възнаграждение за м.
08.2016г., за сумата от 468,98 лева.,неплатено нетно възнаграждение за м.
09.2016г., за сумата от 468,98 лева.,неплатено нетно възнаграждение за м.
10.2016г., за сумата от 468,98 лева.,неплатено нетно възнаграждение за м.
11.2016г., за сумата от 511,05 лева.,неплатено нетно възнаграждение за м.
02.2017г. и за сумата от 511,05 лева.,неплатено нетно възнаграждение за м.
03.2017г.
Върху
уважените размери на главниците следва да се присъди и законна лихва, считано
от датата на предявяването им до окончателното им изплащане
Съобразно
изхода на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати по сметката на ДРС сумата 136,10 лева., съставляваща ДТ по
чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 150 лева., представляваща възнаграждение за
вещо лице, както и 5 лв. за случаите на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от изложените съображения съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА
***с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***представлявано от управителя Р.М.А., ДА ЗАПЛАТИ НА В.Д.Г. с
ЕГН ********** ***, сумата
от 47, 10 лева / четиридесет и седем
лева и 10 стотинки/ , неплатено нетно възнаграждение за м. 08.2015г. , сумата от 52, 33 лева / петдесет и два лева и 33 стотинки / ,
неплатено нетно възнаграждение за м. 09 .2015г., сумата от 52, 33 лева / петдесет и два лева и 33 стотинки / ,
неплатено нетно възнаграждение за м. 10.2015г., сумата от 52, 33 лева /
петдесет и два лева и 33 стотинки /,неплатено нетно възнаграждение за м.
11.2015г., сумата от 52, 33 лева / петдесет и два лева и 33 стотинки /, неплатено
нетно възнаграждение за м. 12.2015г., сумата от 96, 79 лева / деветдесет и шест лева и 79 стотинки /, неплатено
нетно възнаграждение за м. 01.2016г., сумата от 96, 79 лева / деветдесет и шест
лева и 79 стотинки / , неплатено нетно възнаграждение за м. 02.2016г., сумата
от 96, 79 лева. / деветдесет и шест лева и 79 стотинки / , неплатено нетно
възнаграждение за м. 03.2016г., сумата от 96, 79 лева / деветдесет и шест лева
и 79 стотинки / ,,неплатено нетно възнаграждение за м. 04.2016г., сумата от 93,
40 лева / деветдесет и три лева и 40 стотинки /, неплатено нетно възнаграждение
за м. 05.2016г., сумата от 97, 10 лева / деветдесет и седем лева и 10 стотинки
/ , неплатено нетно възнаграждение за м. 07.2016г., сумата от 97, 10 лева /
деветдесет и седем лева и 10 стотинки /, неплатено нетно възнаграждение за м.
08.2016г., сумата от 468,98 лева / четиристотин шестдесет и осем лева и 98
стотинки/, неплатено нетно възнаграждение за м. 09.2016г., за сумата от 468,98
лева / четиристотин шестдесет и осем лева и 98 стотинки/, неплатено нетно
възнаграждение за м. 10.2016г., сумата от 468,98 лева / четиристотин шестдесет
и осем лева и 98 стотинки/ , неплатено нетно възнаграждение за м. 11.2016г.,
сумата от 511,05 лева / петстотин и единадесет лева и 05 стотинки / , неплатено
нетно възнаграждение за м. 02.2017г. и сумата от 511,05 лева/ петстотин и
единадесет лева и 05 стотинки /, неплатено нетно възнаграждение за м. 03.2017г.
включително,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска в съда – 24.08.2018 г. до окончателното заплащане, на основание чл.128 от КТ
ОСЪЖДА
***с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***представлявано от управителя Р.М.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ДРС сумата от 136,10 лева /сто тридесет
и шест лева и 10 стотинки/ - държавна такса за производството, както и сумата в
размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/- разноски от бюджета на съда за
възнаграждение на вещо лице, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК, както и 5 лева/
пет лева/ държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – гр. Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
Районен съдия: