РЕШЕНИЕ
№ 2221
гр. Бургас, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120106690 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от ”ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ 89Б,
представлявано от К.Х.Ч. и Б. А. В. против Я. П. П., ЕГН ********** от *** за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1193.54 лева обезщетение за
причинени щети на л.а.“БМВ“, рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 01.07.2019г. ответникът, управлявайки
л.а.“Волво“, рег. № *** виновно е предизвикал с поведението си ПТП, при което са
нанесени щети на л.а.“БМВ“, рег. № ***. След това ответникът напуснал произшествието и
е издирен допълнително от контролните органи. Увреденото лице е имало сключена
застраховка Каско със ЗК“***“ АД, като за причинените щети този застраховател е заплатил
обезщетение от 1193.54 лева. След изплащане на обезщетението, ЗК“***“ АД е встъпил в
правата на застрахования срещу застрахователя по “Гражданска отговорност“ на виновния
водач, а именно ”ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД. Ищецът е заплатил на ЗК“***“ АД
посоченото обезщетение. С изплащане на обезщетението ищецът на основание чл.500, ал.1,
т.3 КЗ е встъпил в правата на увреденото лице, които то има срещу причинителя на вредите
до размера на платеното. Ето защо ищецът счита, че следва да бъде прието за установено, че
ответникът дължи да му заплати посоченото обезщетение по реда на регреса. С тези мотиви
ищецът моли исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 500, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК,
в който оспорва исковете по основание и размер. Не се установява от данните по делото, че
водачът е напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи. Той е
санкциониран само за това, че е причинил имуществени вреди. Няма доказателства да му е
връчвана регресна покана.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между страните е била сключена комбинирана застрахователна
1
полица “Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди от управлението на лек
автомобил “Волво“, с рег. № ***, собственост на ответника, с период на застрахователното
покритие от 04.11.2018г. до 03.11.2019г.
Доказва се настъпването на процесното ПТП, за което също няма и спор по делото.
Изготвен е протокол за ПТП № 1650272/12.07.2019г., в който е записано, че на 01.07.2019г.
ответникът П. при движение на заден ход охлузил паркиран автомобил и допуснал ПТП с
материални щети по двете МПС-та. На ударения автомобил вредите били по предна и дясна
задни врати, заден десен калник. Издадено е наказателно постановление от 08.08.2019г., с
което ответникът е глобен, че при движение на заден ход не е оставил достатъчно
разстояние с паркирания автомобил БМВ рег. № *** и го блъснал, причинил ми
имуществени щети, след което не е останал на място да установи последиците от ПТП. За
това, че водачът е създал пречки за движението и имуществени вреди и не е спрял да
установи последиците от инцидента, той е наказан по ЗДвП.
Констатациите на полицейския служител в протокола за ПТП се установяват и от
събраните по делото свидетелски показания. Св.К., собственик на ударения автомобил, е
заявила, че той е бил паркиран на улицата и върху предното стъкло била оставена бележка
от очевидец, че е ударен от друг автомобил. св. подала жалба в КАТ, бил изискан и
видеозапис от близката камера, която е заснела инцидента. След време тя се явила в КАТ
заедно с водача, който е блъснал автомобила й, двамата подписали протокола за ПТП и
гледали записа. Според св., на видеозаписа се вижда как нейният автомобил при удара се
разтриса целият и затова няма как другият водач да не е разбрал, че го е ударил. Той обаче
не слязъл от своята кола, а продължил движението си. Св.Г., полицейският служител,
съставил протокола за ПТП, е заявил, че ответникът при движение е охлузил паркираното
МПС и не е останал на място за изясняване на случая, като е бил издирен допълнително. На
записа от камерата се виждало, че цялата ударена кола се разтресла и това нещо няма как да
не е било усетено от опитен водач.
Следователно, доказва се според БРС, а и не е било спорно по време на делото, че
вината за процесното ПТП е на ответника, който е допуснал автомобилът при каране на
заден ход да охлузи паркирания автомобил на св.К., тъй като не е оставил достатъчно
странично разстояние между двете МПС-та и така да му причини материални вреди. Не са
спорни и вредите, а именно увредени предна и задна дясна врати и заден десен калник.
Налице е извършен деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, от който са нанесени материални щети
на ударения автомобил. Автор на деликта е ответникът, който е подписал без възражения
протокола за ПТП.
Изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза е дала заключение, че
стойността на нанесените щети към датата на ПТП – 01.07.2019г. възлиза на сумата от
1178.54 лева, колкото е фактурирана и от сервиза, извършил ремонта.
Доколкото ответникът, застраховано лице по застраховка ГО е виновно причинил
ПТП-то, застрахователят по застраховка Каско на ударения лек автомобил е заплатил за
2
ремонта сумата от 1178.54 лева и е предявил регресна претенция към застрахователя на ГО
на виновното лице за връщане на заплатената сума. Видно от данните по делото, ДЗИ-Общо
застраховане ЕАД е направило прихващане на насрещни вземания към другия застраховател
и така е заплатило сумата.
Тази сума, ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева, или общо
1193.54 лева, сега се претендира с настоящия иск, предявен от застрахователя по ГО против
деликвента. Основанието на иска по чл.500, ал.1, т.3 КЗ е, че ответникът, виновно причинил
ПТП, е напуснал мястото на настъпване на местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата. Уважаването на този иск е предпоставено от
установяване, че между страните е съществувало действително застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“; че е осъществен фактическият състав на твърдения от ищеца деликт; че
ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, а посещението на произшествието от тях е било задължително по закон; че
ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер, равен на
стойността на причинените от ПТП имуществени вреди.
Както беше установено, виновен за процесното ПТП е ответникът, който е нарушил
правилата за движение по пътищата и е ударил с автомобила си автомобила на св.К.. От
удара са нанесени материални щети по автомобила. Ответникът е застрахован по
застраховка ГО с ищцовото дружество, което е платило обезщетение за репарация на
вредите на застрахователя по застраховка Каско, който от своя страна е платил обезщетение
на увреденото лице. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Случаите на задължително посещаване на местопроизшествието от органите за контрол на
движение по пътищата са изчерпателно изброени в чл.125 ЗДвП, сред които и хипотезата, в
която е налице разногласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата,
свързани с него (т.7 на чл.125 ЗДвП).
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Съдържанието на задълженията му, в случай, че при произшествието са причинени само
имуществени вреди, е поставено в зависимост от това, дали между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, или такова съгласие
липсва. В първия случай участниците в ПТП са длъжни да преместят превозните средства,
така че да не възпрепятстват движението и да попълнят своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП), а
3
във втория – без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания (чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП). На
това дължимо от участниците в ПТП поведение във втория случай е съответно
задължението на органите по контрол на движение по пътищата, уредено в чл.125, т.7 ГПК,
да посетят мястото на произшествието. Именно такова е съотношението между
разпоредбите на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ и чл.125, т.7 ЗДвП (в редакцията след изменението с
ДВ, бр. 101 от 2016 г., действаща и към датата на процесното ПТП), независимо от
разликата в използваните изрази за описание на хипотезите (“няма съгласие“ и “има
разногласие“). Те касаят един и същ случай, като уреждат задълженията на различни
субекти и постановяват, че органите по контрол на движение по пътищата са задължени да
посетят всяко произшествие, за което са уведомени, че между участниците липсва съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него.
Приложението, както на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП, така и на
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП, предполага участникът в ПТП да е изпълнил задължението си
да спре след настъпването му (чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП). Основание за този извод дава
логическото тълкуване на трите норми във връзка една с друга, с оглед което само ако е
останал на място, участникът в ПТП може да изрази отношение към обстоятелствата
свързани с него, съответно да попълни двустранен констативен протокол или да е адресат на
задължението да не напуска мястото на произшествието. В настоящия случай ответникът,
продължавайки движението си без да спре след настъпване на ПТП, не е изпълнил
основното си задължение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. С действията си, той е възпрепятствал
изразяване на отношение от двамата участници относно обстоятелствата, свързани с ПТП и
пораждане на следващите се от наличието или липсата на съгласие задължения по чл.123,
ал.1, т.3 ЗДвП. От това свое противоправно поведение, ответникът не може да черпи
благоприятната нему последица да не възникнат посочените задължения.
Данните сочат, че от удара автомобилът на св. се е разтресъл, поради което
ответникът не би могъл да не забележи, че го е ударил. Доколкото той е продължил
движението си без да спре, между него и св. К. не би могло да има съгласие относно
обстоятелствата по ПТП по смисъла на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП, т. е. идентичност в
съдържанието на твърденията на участниците в ПТП относно обстоятелствата, които
подлежат на вписване в двустранния констативен протокол. Релевантният момент, в който
участниците в ПТП следва да установят дали между тях има съгласие, или не, е
непосредствено след настъпване на произшествието.
Така за случая, при съобразяване на принципа, че ответникът не може да черпи
благоприятни последици от неправомерното си поведение, остава приложима втората
алтернатива, при което неспирането на мястото на произшествието следва да се приравни на
хипотезата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП, уреждаща случая, когато между участниците в
ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Приложимата норма
регламентира задължение на всеки от участниците за бездействие – да не напуска мястото
4
на произшествието. Ответникът, доколкото не е изпълнил по-голямото по обем задължение
да спре след настъпването на ПТП, е в неизпълнение и на това по-малко по съдържание
задължение за бездействие. Както по-горе беше посочено, при липса на съгласие относно
обстоятелствата по ПТП, посещението на компетентните органи на МВР е задължително
съгласно чл.125, т.7 ЗДвП.
В обобщение, ответникът е напуснал мястото на произшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, а посещението им на мястото на
произшествието е било задължително по закон, при което обсъжданата предпоставка за
ангажиране на регресната му отговорност е налице. Не са въведени твърдения и от
доказателствата по делото не се установява да е било наложително на ответника да бъде
оказана медицинска помощ или той да е напуснал по друга неотложна причина, при което
регламентираното от чл.500, ал.1, т.3 КЗ изключение не е налице.
Така ищецът – застраховател по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е заплатил застрахователно обезщетение за вредите,
виновно причинени от ответника при ПТП, а ответникът е напуснал мястото на
произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието
посещение е било задължително по закон. Той е бил установен дни по-късно, извикан е в
КАТ и тогава е съставен и протоколът за ПТП. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ посоченото е
основание за възникване на регресното вземане на ищеца от ответника за платеното
застрахователно обезщетение от 1178.54 лева, плюс 15 лева за ликвидационни разноски,
общо 1193.54 лева.
Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
посочените суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
изплащането.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се осъди
да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на 625 лева и разноски по
заповедното дело в размер на 205 лева.
Мотивиран така, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. П. П., ЕГН ********** от ***, че
дължи на ”ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ 89Б, представлявано от К.Х.Ч. и Б. А.
В. на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ сумата от 1193.54 лева /хиляда сто деветдесет и три
лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение от 1178.54 лева по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ за
имуществените вреди, причинени на лек автомобил “БМВ“, с рег. № *** от управление на
лек автомобил “Волво“, с рег. № *** при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
01.07.2019г. в гр. Бургас /съставен протокол за ПТП от 12.07.2019г./ и ликвидационни
5
разноски от 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 1193.54 лева от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 16.03.2021г. до окончателното й заплащане, което
обезщетение се дължи от ответника поради напускане от негова страна на мястото на
настъпването на местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
като вземането е присъдено със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА Я. П. П., ЕГН ********** от *** да заплати на ”ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица,
бул.“Витоша“ 89Б, представлявано от К.Х.Ч. и Б. А. В. сумата от 625 лева /шестстотин
двадесет и пет лева/ разноски в исковото производство и сумата от 205 лева /двеста и пет
лева/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
6