Определение по дело №469/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 110 от 14.08.2011 г., постановено по гр.д.№ 82/2011 г., Крумовградският районен съд е осъдил „В-А-В.Т..”, представляван от собственика В. А Т., със седалище в гр. К да заплати на С. Г. М. от С. сумата в размер на 4 000 лева, дължима като получена на отпаднало основание, а именно – отпадане на прехвърлянето /продажбата/ на движима вещ – метален павилион № *, находящ се на Общински пазар Г., поради придобиването му от трето добросъвестно лице, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати разноски по делото в размер на 1 300 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – едноличен търговец В. А Т. с наименование на фирмата „В-А-В.Т..” със седалище в Г., който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се в жалбата, че изводите, които съдът е направил при обсъждане на доказателствата, не били съобразени с разпоредбата на чл.20 от ЗЗД. Излагат се съображения, че продавачът по сключения между страните договор добросъвестно изпълнил задълженията си, като купувачът по договора не бил изпълнил своето задължение да плати на продавача в определения срок разликата от договорената цена на павилиона – сумата в размер на 8 000 лева. От показания на разпитани по гр.д.№ 129/2010 г. по описа на Крумовградския районен съд свидетели се установявало, че продавачът неколкократно молил купувача да финализират сделката, като последният категорично заявил, че се отказва от закупуването на павилиона, тъй като не можел да плати такава цена. Счита, че купувачът бил неизправна страна по договора, като без основателна причина не заплатил в договорения срок пълния размер на цената на вещта, което станало пречка да се финализира сделката, поради което правилно продавачът задържал получената сума в размер на 4 000 лева, представляващи част от цената на вещта. В жалбата се прави довод и за недопустимост на предявения иск, предвид гр.д.№ 129/2010 г. по описа Крумовградския районен съд, образувано по предявен иск на същото основание и за същото вземане. Счита също, че ищецът нямал правен интерес да установява вземането си на правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, тъй като между него и ответника била налична валидна договорна връзка, като искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД, касаещ неоснователно обогатяване, бил субсидиарен и наличието на договорна връзка поставяла отговорността на плоскостта на договорните отношения между страните. Моли съда да отмени решението на районния съд и да отхвърли изцяло предявения иск, като претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият С. Г. М., чрез своя процесуален представител, в представен по делото писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че дадената от него като купувач сума от 4 000 лева по сключения между страните договор представлява част от договорената продажна цена, а не задатък, който се дава за да се обезпечи изпълнението на договореното задължение. Излага съображения, че договора за продажба на движима вещ се смятал за сключен в момента на предаване на вещта, поради което в деня на сключването му и предаване владението върху вещта станал неин собственик и не можело да става дума за заплащане на задатък /капаро/ и задържането му в случай, че купувача се откаже от закупуването на вещта. Покупко – продажбата на движимата вещ била осъществена с предаването на вещта, като страните са се съгласили част от продажната цена да бъде заплатена в срок до два месеца от подписването на договора и след изтичането на този срок купувачът изпадал в забава и дължал обезщетение за забавено плащане, като развалянето /прекратяването/ на договора не ставало автоматично с изтичане на срока за плащане на цената, тъй като договорът бил писмен. След сключването на договора и предаване на вещта въззиваемият владял същата и я ползвал около 20 дена, след което вещта му била отнета от въззивника, който продал металния павилион с договор за покупко – продажба от 21.04.2010 г. на трето лице. Твърди, че основанието – продажбата на движима вещ, било отпаднало, поради придобиването на вещта от трето добросъвестно лице, поради което ответникът му дължал връщане на сумата от 4 000 лева на отпаднало основание.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Пред първата инстанция е бил предявен иск от С. Г. М. срещу едноличен търговец В. А Т. с фирма „В-А-В.Т..” Г., с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, за заплащане на сумата от 4 000 лева, дадена по договор за покупко – продажба на метален павилион № *, находящ се на Общински пазар в гр. К, от 18.02.2010 г., претендирана като получена от ответника на отпаднало основание. Твърди се в исковата молба, че основанието – продажбата на вещта, е отпаднало поради продажбата от страна на ответника на металния павилион на 21.04.2010 г. на трето добросъвестно лице и придобиването на вещта от последното.

Видно от приетият по делото като доказателство предварителен договор за покупко – продажба на метален павилион, сключен на 18.02.2010 г. между страните по делото, на основание чл.19 от ЗЗД, ответникът, в качеството му на продавач, се задължава да сключи окончателен договор, с който да прехвърли на ищеца, в качеството му на купувач, правото на собственост върху метален павилион № *, находящ се на Общински пазар Г., за сумата 12 000 лева, като в договора е посочено, че 4 000 лева от посочената цена купувачът е заплатил при сключването на предварителния договор, а разликата от цената в размер на 8 000 лева купувачът ще заплати при сключването на окончателния договор за покупко – продажба на металния павилион, в срок не по – късен от два месеца от датата на подписване на предварителния договор. Съгласно т.1 от договора, владението на имота се предава със сключването на предварителния договор и купувачът започва да владее имота като свой. С договора продавачът /ответник по иска/ се е задължил да прехвърли правото на собственост върху имота не по – късно от два месеца от подписването на предварителния договор, като осигури и представи всички документи, необходими за извършване на сделката /т.3 от договора/, като разноските по прехвърлянето на правото на собственост върху имота, нотариални и държавни такси, местен данък, се поемат от купувача /т.4/. Съгласно т.5 от договора, ако продавачът не се яви пред нотариуса /съдия по вписванията/ за извършване на сделката купувачът може да предяви иск за сключване на окончателен договор /по смисъла на чл.19, ал.3 от ЗЗД/ или да се откаже от договора и да иска неустойка в размер на 10% върху сумата, дадена при сключване на този договор. В т.6 от договора страните са договорили, че ако купувачът без основателна причина не сключи окончателния договор в срока, указан в договора, продавачът има право да задържи получената сума по т.1, буква „а” от договора като задатък.

По делото е представено и прието като доказателство удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ */01.03.2010 г. на Община Крумовград, съгласно което данъчната оценка на процесния имот с РЗП 30 кв.м., находящ се в Г., УПИ І, пл.№ *, кв.45, е 4 250 лева. Представена е и скица №*/02.03.2010 г. на УПИ І, кв.45, пл.№ * по плана на Г..

По делото е приет като доказателство и договор за покупко – продажба от 21.04.2010 г., с нотариално заверени подписи, сключен между „В-А-В.Т..” Г., представляван от собственика и управител В. А Т., в качеството на продавач, и „С-С.С.” Г., представляван от собственика и управител С.Й.С.” в качеството на купувач, съгласно който продавачът продава на купувача правото на собственост върху метален павилион, целият с площ от 30 кв.м., находящ се в УПИ І, с пл.№ *, в кв.45, за сумата от 4 250.90 лева, която сума продавачът е получил напълно и в брой от купувача при сключване на договора.

По настоящото дело е приложено като доказателство гр.д.№ 129/2010 г. по описа на Крумовградския районен съд, образувано по предявен от С. Г. М. срещу едноличен търговец В. А Т. с фирма „В-А-В.Т..” Г., иск, с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено съществуване на вземане на ищеца С. Г. М. за сумата от 4 000 лева, дадена за закупуване на процесния метален павилион, претендирана първоначално като получена от ответника на неосъществено основание, а впоследствие – на отпаднало основание. С определение № 53 от 27.02.2012 г., производството по гр.д.№ 129/2010 г. по описа на Крумовградския районен съд е прекратено, поради отказ от иска, като определеинето е влязло в законна сила на 13.03.2012 г.

Видно от съдържащата се в цитираното гр.д.№ 129/2010 г. по описа на Крумовградския районен съд нотариална покана с рег.№ 1695/15.07.2010 г., в изпълнение на предварителния договор от 18.02.2010 г. С. Г. М. е поканил едноличен търговец В. А Т. с фирма „В-А-В.Т..” Г. да му прехвърли правото на собственост върху имота, в това число и правото на строеж или прилежащия терен ако има такъв, като е дал 15-дневен срок за осигуряване и представяне на всички документи за сключване на окончателния договор. С нотариалната покана ищецът уведомява ответника, че в противен случай, се отказÔа от сключване на окончателен договор и иска връщане на дадената по т.1, б.”а” от договора сума в размер на 4 000 лева и 10% неустойка върху тази сума в същия срок от 15 дни от получаване на нотариалната покана.

От гореизложеното се установява, че на 18.02.2010 г. страните по делото са сключили предварителен договор за покупко – продажба на метален павилион, находящ се в Г., по силата на който ответникът, в качеството му на продавач, се е задължил да сключи окончателен договор, с който да прехвърли на ищеца, в качеството му на купувач, собствеността върху павилиона срещу сумата от 12 000 лева, от която 4 000 лева е била платена при сключването на договора, а разликата от 8 000 лева купувачът се е задължил да плати при сключването на окончателния договор в срок не по – късно от два месеца от 18.02.2010 г. Установява се също така, че със сключването на цитирания предварителен договор е било предадено владението на павилиона на купувача – ищец по делото. Във връзка с изложеното, настоящият състав намира, че в случая страните не са сключили договор за покупко – продажба на движима вещ, а предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот. За да приеме това, въззивният съд съобрази наименованието на договора – предварителен договор, посоченото основание за сключването му – чл.19 от ЗЗД, касаещ именно предварителен договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, както и клаузите на договора, съгласно които: продавача се задължава да сключи окончателен договор /т.1/, купувачът се задължава да плати остатъка от 8 000 лева при сключването на окончателен договор /т.1, б.”б”/, продавачът се задължава да прехвърли правото на собственост върху имота не по – късно от два месеца от подписването на предварителния договор, като осигури и представи всички документи, необходими за извършването на сделката /т.3/, разноските по прехвърлянето на правото на собственост върху имота, нотариални и държавни такси и местен данък се поемат от купувача /т.4/, ако продавачът не се яви пред нотариуса /съдия по вписванията/ за извършване на сделката купувачът може да предяви иск за сключване на окончателен договор по смисъла на чл.19, ал.3 от ЗЗД /т.5/. В подкрепа на извода, че в случая се касае до недвижима вещ е и представеното по делото удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ */01.03.2010 г. на Община К, съгласно което процесния имот е с разгъната застроена площ от 30 кв.м. и има данъчна оценка на стойност 4 250 лева. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК предвижда удостоверяване наличието или липсата на данъчни задължения именно за недвижим имот при изброените в цитираната разпоредба хипотези, в това число при прехвърляне на недвижим имот. Не опровергава изложеното дотук и факта, че се касае до метален павилион, доколкото обстоятелството дали същият представлява движима вещ или недвижима такава зависи от това дали същият е трайно прикрепен към земята или не.

При това положение, предвид обстоятелството, че в случая се касае до недвижим имот, не е налице твърдяното от ищеца отпадане на основанието за дадената от него сума от 4 000 лева, поради продажбата от страна на ответника на металния павилион на 21.04.2010 г. на трето лице. Това е така, тъй като видно от договора от 21.04.2010 г., същият, макар и с нотариална заверка на подписите, не е сключен в изискуемата от закона форма – нотариален акт, поради което и не поражда желания вещно – прехвърлителен ефект, респективно, със същият не се прехвърля собствеността върху процесния павилион.

С оглед гореизложеното, следва дÓ се посочи, че съгласно т.5 от предварителния договор за покупко – продажба на метален павилион от 18.02.2010 г., в случай, че продавачът не се яви пред нотариуса /съдия по вписванията/ за извършване на сделката, купувачът /ищец по настоящото дело/ може да предяви иск за сключване на окончателен договор по смисъла на чл.19, ал.3 от ЗЗД или да се откаже от договора и да иска неустойка в размер на 10% върху сумата, дадена при сключване на предварителния договор. В тази връзка, следва да се посочи, че в исковата молба липсва твърдение от страна на ищеца, че се е отказал от договора, но дори и да се приеме, че с изпращането на цитираната по – горе нотариална покана и завеждане на настоящият иск същият се е отказал от договора /въпреки липсата на такова твърдение в исковата молба/, ищецът може да претендира неустойка в размер на 10% върху сумата от 4 000 лева на основание т.5 от договора, и то при положение, че продавачът не се е явил пред нотариуса /съдията по вписванията/ за извършване на сделката.

От друга страна, във връзка с довода на ответника, следва да се посочи, че съгласно т.6 от предварителния договор, в случай, че купувачът без основателна причина не сключи окончателния договор в срок от два месеца от подписването на договора, а именно – до 18.04.2010 г., продавачът има право да задържи получената сума от 4 000 лева като задатък. В тази връзка, по делото не се установява основателна причина, поради която купувачът не е сключил в посочения срок окончателен договор за имота. Напротив, установено е по делото, че владението върху имота е било предадено от ответника на ищеца в деня на подписването на предварителния договор /т.2 от предварителния договор от 18.02.2010 г./. Освен това, цитираните по – горе доказателства – удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ */ 01.03.2010 г. на Община К и скица № */02.03.2010 г. на УПИ І, кв.45, пл.№ * по плана на Г., са издадени в договорения между страните двумесечен срок и свидетелстват за изпълнение на задължението на продавача да осигури документите, необходими за извършването на сделката. Впрочем, в представения по делото отговор самия въззиваем /купувач по договора/ признава, че е изпаднал в забава, като в уговорения двумесечен срок не е платил остатъка от договорената сума в размер на 8 000 лева. При това положение, следва да се приеме, че липсва основание за връщане на дадената по предварителния договор сума от 4 000 лева, доколкото в тази хипотеза ответникът, в качеството му на продавач, има право да задържи получената сума като задатък. Тук следва да се посочи, че по отношение на сумата от 4 000 лева, дадена от купувача при сключване на договора и представляваща част от договорената цена от 12 000 лева, изрично страните са уговорили, че същата ще служи като задатък, който съгласно чл.93 от ЗЗД доказва, че е сключен договорът, обезпечава неговото изпълнение и при неизпълнение на договора служи за обезщетяване на изправната страна.

Що се касае до доводите на ищеца /въззиваем пред тази инстанция/, дадени в представен по делото отговор на въззивната жалба, че процесния павилион е движима вещ и че предварителния договор от 18.02.2010 г. всъщност представлява договор за покупко-продажба на движима вещ, както и че със сключването му и предаването на вещта ищеца е станал неин собственик, то следва да се посочи, че ако се приеме, че процесния павилион е движима вещ, и че със сключването на договора и предаването на вещта ищецът придобива собствеността върху същия /което се поддържа от самия него/, то тогава липсва каквото и да е основание за ищеца да претендира връщане на дадената по договора сума, тъй като следва да се приеме, че ответникът е изпълнил задължението си по договора и е прехвърлил собствеността върху вещта и то за сума, по – малка от договорената. Обстоятелството, че впоследствие – на 21.04.2010 г., ответникът е сключил нов договор за същата вещ с друго лице не води до отпадане на основанието за дадената от ищеца сума от 4 000 лева, респективно – не обуславя основателност на предявения иск.

Предвид изложеното, предявения иск е неоснователен, поради което, като е приел противното и е уважил същия, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение, което като такова следва да бъде отменено, а предявения иск- да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото, следва да се осъди въззиваемият да заплати на въззивника направените за двете инстанции разноски общо в размер на 785 лева, от които 700 лева – адвокатски хонорар и 85 лева – държавна такса за въззивно обжалване и комисионна.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал. от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 110 от 14.08.2011 г., постановено по гр.д.№ 82/2011 г. по описа на Крумовградския районен съд, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. М. от С., мах. ”О” № 23, О., О., против едноличен търговец В. А Т., с ЕГН *, с фирма „В-А-В.Т..” със седалище и адрес на управление в Г., У. П. В. 11, иск, с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, за заплащане на сумата от 4 000 лева, дадена по предварителен договор от 18.02.2010 г. за покупко – продажба на метален павилион № *, находящ се на Общински пазар в гр. К, и получена от едноличния търговец на отпаднало основание, като неоснователен.

ОСЪЖДА С. Г. М. от С., мах. ”О” № 23, общ. К, О., да заплати на едноличен търговец В. А Т., с ЕГН *, с фирма „В-А-В.Т..” със седалище и адрес на управление в Г., У. П. В. 11, направените по делото разноски в размер на 785 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.