№ 1638
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100501818 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Делта Кредит“ АДСИЦ /с
предишно наименование “Алфа Кредит“/, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43,
представлявано от Г.А.Г., действащо чрез юрисконсулт И.З., против Решение
№401/19.05.2021г. постановено по гр.д.№9868/2020г. по описа на Районен съд
Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателят искове
с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.9 ЗПК, чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на
съществуването на задължение, за което е издадена Заповед
№2042/21.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№4922/2020г. по описа на Районен съд Варна, а имено задължение
на Б. П. М., с ЕГН **********, за разликата над уважените 2514.92лв. до
предявеният размер от 2867.89лв., претендирани като главница по
ежемесечни вноски с падеж 30.03.2015г. и 30.04.2015г., както и за разликата
над 719.54лв. до предявеният размер от 836.46лв., претендирани като
обезщетение за забава върху главницата за незаплатени ежемесечни вноски с
1
падеж 30.03.2015г. и 30.04.2015г., и за периода от 28.04.2017г. до
17.05.2017г., включително, дължими на основание сключено на 20.05.2010г.
Споразумение между “МТ Проджект“ ЕООД, действащо за сметка на “Алфа
Кредит“ АДСИЦ /с ново наименование “Делта Кредит“/ и Б.П. М. за
погасяване на задължения в общ размер на 8613лв., които вземания са
прехвърлени с Договор за цесия от 25.03.2010г. и Приложение №1 към него
от “Алфа Банк“ А.Е., чрез клона си “Алфа Банка-клон България“ на “МТ
Проджект“ ЕООД и впоследствие цедирани с Договор за прехвърляне на
вземания от 09.03.2010г. и Приложение №1 към него на “Алфа Кредит“
АДСИЦ /с ново наименование “Делта Кредит“/ и произтичащи от сключен
между ответника и “Алфа Банк“ А.Е., чрез клона си “Алфа Банка- клон
България“ Договор за потребителски кредит-Ваканция №377-32/30.07.2008г.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като се оспорва изводите на първоинстанционният съд за
погасяването на въпросните задължения по давност. Поддържа се, че в
случая, след като са започнали да текат законоустановените давностни
срокове по отношение на претендираните вземания, е приет Законът за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците /обн., ДВ бр.28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г./. Сочи се,
че съгласно чл.3, т.2 от цитираният закон за периода от 13.03.2020г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Сочи се, че съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД на ЗЗ /в сила от
14.05.2020г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по силата на ЗМДВИПОРНСПП продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в “Държавен вестник“, т.е. след
21.05.2020г. Сочи се, че периодът от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. обхваща 70
дни, през които са спрели да текат давностните срокове спрямо
претендираните вземания. Ето защо се поддържа, че към 19.05.2020г.-датата
на депозиране в PC Варна на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, погасителната давност
не е била изтекла, както по отношение на претендираните вноски за главница,
с падежи на 30.03.2015г. и на 30.04.2015г., така и спрямо претенцията за
лихва за забава върху главницата, която се претендира за периода от
2
28.04.2017г. до 19.05.2017г. С оглед изложеното, се моли за отмяна на
решението в атакуваната му част и уважаване на предявените претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор
на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът, чрез подадена от пълномощникът му
писмена молба, поддържа жалбата и моли за нейното уважаване, ведно с
присъждане на разноски.
Въззиваемият, чрез назначеният му особен представител, оспорва
въззивната жалба. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и за
присъждане на разноски.
Настоящият състав на Окръжен съд Варна, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Възвиваната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани
изводи от съдът. В случая оплакванията на въззивника съставляват оспорване
на изводите на първоинстанционния съд относно за частичната
основателност на възражението на длъжника за погасване на задълженията по
давност, с доводи за неправилност на извършеният с решението анализ на
приложимата нормативна уредба. Така направените оспорвания не
съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
3
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от жалбоподателя, с иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.9 от
ЗПК вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на
съществуването на задължение на ответника на суми, за които е издадена
Заповед №2042/21.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№4922/2020г. по описа на РС Варна, както следва: -сумата от
2867.89лв., представляваща сборът от 20 броя неплатени месечни вноски за
главница, падежирали в периода от 30.03.2015г. до 30.10.2016г., дължими на
основание сключено на 20.05.2010г. споразумение от “МТ Проджект“ ЕООД,
като представител на “Алфа Кредит“ АДСИЦ /с ново наименование “Делта
Кредит“ / и ответника за погасяване на задължения в общ размер от 8613лв.,
които вземания са прехвърлени с Договор за продажба на вземания от
25.03.2010г. и Приложение №1 към него от “Алфа Банк“ А.Е., чрез клона
“Алфа Банка- клон България“, на “МТ Проджект“ ЕООД и впоследствие
цедирани с Договор за прехвърляне на вземания от 09.03.2010г. и
Приложение №1 към него в полза на “Алфа кредит“ АДСИЦ /с ново
наименование “Делта Кредит“ / и произтичащи от Договор за потребителски
кредит-Ваканция №377-32/30.07.2008г. и -сумата от 836.46лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
28.04.2017г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението в съда-18.05.2020г. до окончателно
погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че между ответника и“Алфа Банк“ А.Е.,
действаща чрез клона “Алфа Банка- клон България“, е сключен Договор за
потребителски кредит-Ваканция № 377-32/30.07.2008г., по силата на който
банката е предоставила кредит за текущи потребителски нужди в размер на
7600лв., който заедно с начислените договорни лихви е следвало да се върне,
чрез плащане на 96 ежемесечни анюитетни вноски, в срок до 30.07.2016г.
Твърди се, че ответника не изпълнявал задължението си за плащане на
дължимите вноски, поради което към 25.03.2010г. дължимите от него суми по
договора за кредит, са в общ размер от 8612.32лв., от които 7507.28лв.-
главница и 1105.04лв.-възнаградителна лихва. Твърди се, че на 25.03.2010г. е
сключен Договор за продажба на вземания, ведно с Приложение №1, с които
4
“Алфа Банк“ А.Е., е прехвърлило на “МТ Проджект“ ЕООД, вземанията си
към свои длъжници, сред които попадат и вземанията към ответника по
Договор за потребителски кредит-Ваканция №377-32/30.07.2008г. Сочи се, че
с Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г., ведно с Приложение
№1 към него, “МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлило на ищцовото дружество,
вземанията придобити по силата на гореописаният договор за цесия от
25.03.2010г. Сочи се, че на 20.05.2010г. от името на “МТ Проджект“ ЕООД и
за сметка на “Алфа кредит“ АДСИЦ, е сключено споразумение с ответника, с
което същия е признал, че дължи сумата от 8613лв., представляваща
неплатена част от задължението му по Договор за потребителски кредит-
Ваканция №377-32/30.07.2008г., като е договорено разсрочено погасяване на
задължение през периода от 30.05.2010г. до 30.10.2016г., чрез 78 ежемесечни
анюитетни вноски, при уговорена годишна лихва в размер на основния
лихвен процент, увеличен с надбавка от десет пункта, при първа вноска в
размер на 200лв., всяка следваща в размер на 150лв. и последна изравнителна,
с падеж 30-то число на месеца, за който се отнасят. Сочи се, че в изпълнение
на споразумението, ответника е заплатил по банкова сметка на кредитора
сумата от общо 450лв., с което са погасени първите две вноски с падежи на
30.05.2013г. и на 30.06.2013г., и част от третата вноска, с падеж 30.07.2010г.
за сумата от 100лв. Сочи се, че за дължимия остатък, ищеца е подал заявление
по чл.410 от ГПК, въз основана на което е образувано ч.гр.д.№4922/2020г. по
РС Варна и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Моли се
съдът да постанови решение, с което да уважи предявеният иск и да присъди
и сторените съдебно-деловодни разноски.
С подаденият от назначения особен представител на ответника отговор
на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на
претенциите, тъй като ищецът не е страна по договорните отношения с
ответника. Оспорва се наличието на валиден договор за цесия от 25.03.2010г.
сключен между “Алфа Банк“ А.Е., чрез клона “Алфа Банка- клон България“ и
“МТ Проджект“ ЕООД, като и валидността на договора за прехвърляне на
вземания между последното дружество и ищцовото такова. Поддържа се, че
въпросните договори за цесия нямат действие по отношения на ответника,
защото няма доказателства той да е получил сумите и тъй като не са спазени
изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Оспорват се и общите условия към
договора за потребителски кредит, тъй като част от клаузите в тях са
5
неравноправни, противоречащи на закона за защита на потребителите и
нищожни на основание същия закон. Прави се възражение за погасяване по
давност на процесните вземания. Моли се за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Към настоящият момент, поради необжалване на установителната част
от първоинстанционното решение, е налице сила на пресъдено нещо относно
на наличието на облигационна връзка между ответника “Алфа Банк“ А.Е.,
действаща чрез клона “Алфа Банка-клон България“ основана на договор за
потребителски кредит и последваща такава с ищцовото дружество, носеща
основните характеристики на договор за спогодба-Споразумение от
20.05.2010г. Установено е още с влязлото в сила съдебно решение и
неизпълнението на задълженията на ответника по въпросното споразумение,
като спора се концентрира около размера на подлежащото на принудително
събиране вземане.
Принципно правилни са изводите на първоинстанционният съд за
прекъсване, с подписването на процесното споразумение, на изтеклата
дотогава погасителна давност и преместването на началния момент към
деня, в който според споразумението вземането става изискуемо, както и за
вида /продължителността/ на давностният срок, а именно 5 годишният такъв
по чл.110 от ЗЗД по отношение на претендираната главница и 3 годишен
относно акцесорната претенция за лихви на основание чл.111, б.”в”, пр.2 от
ЗЗД. Неправилно обаче решаващият съд не е отчел разпоредбата на чл.3, т.2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
според която за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Не е съобразен и
текста на §13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр.44 от 2020г., в
сила от 14.05.2020г./, според който спрелите да текат по силата на
горецитираната правна норма срокове, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в “Държавен вестник“. В тази връзка
по отношение на процесните вземания и по конкретно тези за главници с
падежи на 30.03.2015г. и на 30.04.2015г., ведно със съответните им лихвите за
забава за периода 28.04.2017г. до 17.05.2017г., давностен срок не е текъл през
периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., респективно същите не са били
погасени по давност към 19.05.2020г.-датата на депозиране заявлението за
6
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
С оглед изложените съображения изводите на първоинстанционния съд
за частична неоснователност на претенциите поради погасяването им по
давност, са неправилни.
По отношение на размера на вземането, следва се вземе предвид
неоспореното заключение на ССч.Е, според което претенцията на ищеца
кореспондира с действително дължимите суми от ответника. За пълнота
следва да се отбележи, че вещото лице е допуснало техническа грешка, тъй
като при изчисленията относно общия размер на главницата дължима за
периода предмет на иска, то е посочило размер на последната погасителна
вноска със 100лв. по-малък от действителният такъв, а именно 176.50лв.,
вместо 276.50лв.
В заключение въззивният състав на съдът приема, че решението
първоинстанционния съд в атакуваната му част, е неправилно и
незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна, вместо което следва да
се постанови на ново решение, с което да се уважи пълният претендиран
размер.
С оглед изхода на спора, следва да се преразгледа въпроса за
дължимите от ответника-длъжник разноски, включително за заповедното
производство, като същите подлежат на репариране в пълният им
претендиран и доказан размер. Ето защо решението на районният съд следва
да се отмени в частта за разноските, вместо което на основание чл.78, ал.1 от
ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 124.09лв.,
представляваща разноски за заповедното производство, които включват
платена ДТ и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 1280.62лв.,
представляваща направени в исковото производство пред двете инстанции
деловодни разноски за внесени ДТ и депозити за възнаграждение на особен
представител и вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №401/19.05.2021г. по гр.д.№9868/2020г. на РС
Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Делта Кредит“, с ЕИК
7
*********, иск за установяване на съществуването на задължение на Б. П. М.,
с ЕГН **********, за което е издадена Заповед №2042/21.05.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4922/2020г.
по описа на РС Варна, а имено за разликата над 2514.92лв. до 2867.89лв.,
представляваща сбор от вноски за главница с падеж 30.03.2015г. и
30.04.2015г., както и за разликата над 719.54лв. до 836.46лв., представляваща
сбор от обезщетение за забава върху главницата за незаплатени ежемесечни
вноски с падеж 30.03.2015г. и 30.04.2015г., и за периода от 28.04.2017г. до
17.05.2017г., както в частта за присъдените деловодни разноски, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено, че Б. П. М., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, кв.”Иван Рилски” №23, вх.В, ет.8, ап.70 дължи на “Делта Кредит“
АДСИЦ /с предишно наименование “Алфа Кредит“/, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43,
представлявано от Г.А.Г., сумата от 352.97лв., съставляваща разликата над
уваженият размер на иска от 2514.92лв. до предявеният такъв от 2867.89лв.,
която сума представлява сбор от вноските за главница с падеж 30.03.2015г. и
30.04.2015г., и сумата от 116.92лв., съставляваща разликата над уваженият
размер на иска от 719.54лв. до предявеният такъв от 836.46лв., която сума
представлява сбор от обезщетението за забава върху за незаплатени
ежемесечни вноски за главницата с падеж 30.03.2015г. и 30.04.2015г.,
акумулирано през периода от 28.04.2017г. до 17.05.2017г., които суми са
дължими на основание сключено на 20.05.2010г. Споразумение между “МТ
Проджект“ ЕООД, действащо за сметка на “Алфа Кредит“ АДСИЦ /с ново
наименование “Делта Кредит“/ и Б.П. М. за погасяване на задължения в общ
размер на 8613лв., които вземания са прехвърлени с Договор за цесия от
25.03.2010г. и Приложение №1 към него от “Алфа Банк“ А.Е., чрез клона си
“Алфа Банка-клон България“ на “МТ Проджект“ ЕООД и впоследствие
цедирани с Договор за прехвърляне на вземания от 09.03.2010г. и
Приложение №1 към него на “Алфа Кредит“ АДСИЦ /с ново наименование
“Делта Кредит“/, и произтичащи от сключен между ответника и “Алфа Банк“
А.Е., чрез клона си “Алфа Банка- клон България“ Договор за потребителски
кредит-Ваканция №377-32/30.07.2008г. и за които е издадена Заповед
№2042/21.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№4922/2020г. по описа на РС Варна
8
ОСЪЖДА Б. П. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, кв.”Иван
Рилски” №23, вх.В, ет.8, ап.70, да заплати на “Делта Кредит“ АДСИЦ /с
предишно наименование “Алфа Кредит“/, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43,
представлявано от Г.А.Г., сумата от 124.09лв., представляваща разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№4922/2020г. по описа на РС Варна,
които включват платена ДТ и юрисконсултско възнаграждение и сумата от
1280.62лв., представляваща направени в исковото производство пред двете
инстанции деловодни разноски за внесени ДТ и депозити за възнаграждения
на особен представител и вещо лице, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9