Решение по дело №1403/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			08.11.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	01.11.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Сашка Вукадинова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1403		2019

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, е предявило срещу Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Искането е за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца вземане, възникнало на основание договор за револвиращ заем № ********** от 14.08.2013 г. в общ размер на 18 453, 89 лв., от които: 7270, 48 лв. – главница; 8283, 84 лв. - договорно възнаграждение; неустойка в размер на 2899, 57 лв. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че се е намирал с ответниците в договорни правоотношения, тъй като по силата на договор за револвиращ заем от 14.08.2013 г. е отпуснал на Р.Д.П. и П.Г.П. като солидарни длъжници кредит в размер на 7500 лв. за срок от 48 месеца с размер на месечната вноска 348, 01 лв. и общо дължима сума по кредита 16 918, 91 лв., ГПР 55, 95 %, годишен лихвен процент 46, 81 %. С част от отпуснатия кредит съгласно т.ІV от договора са рефинансирани предходни задължения на Р.Д.П. в размер на 1961, 07 лв. и на 295, 43 лв.

Договорът за кредит е подписан при Общи условия, които са неразделна част от него, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. В чл.4 от тях е уговорено задължение за заплащане от длъжниците на договорно възнаграждение, разсрочено съобразно погасителния план и с размер, уточнен в чл.6 от Общите условия. В чл.11 от Общите условия е уговорено заплащане на неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпило прекратяване на договора в размер съобразно неизплатената част от задължението.

Ищецът изпълнил задълженията си по договора, като превел сумата 5243, 50 лв. /остатъчна сума след извършеното рефинансиране/  по банковата сметка на Р.Д.П. с преводно нареждане от 14.08.2013 г.

Ответниците направили 6 вноски, с които погасили: 229, 52 лв. – главница; 1135, 07 лв. – договорно възнаграждение. Крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 05.12.2017 г., с което е настъпила изискуемостта на задълженията в пълен размер. Общият размер на незаплатените от ответниците суми е 18 453, 89 лв., от които: 7270, 48 лв. – главница; 8283, 84 лв. - договорно възнаграждение; неустойка в размер на 2899, 57 лв. съгласно т.11.4 от Общите условия.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 177/2019 г. по описа на ДнРС. Впоследствие получил указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В постъпилия отговор искът се оспорва като неоснователен и е направено възражение за изтекла погасителна давност; оспорва се основанието и размера на договорното възнаграждение и на начислената неустойка, размера на договорната лихва и ГПР. Направено е възражение за нищожност на договора изцяло и в частта на клаузата, с която  е определен ГПР за разликата над 50%, на основание чл.22 вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 ЗПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил договор за револвиращ заем № ********** от 14.08.2013 г., сключен между него и Р.Д.П. - кредитополучател и П.Г.П. - солидарен длъжник. В т.Б от договора е посочено, че неразделна част от него са общите условия, предадени при подписването му, с които клиентът и солидарния длъжник са запознати и ги приемат. В т.VІ – „Параметри на одобрения револвиращ заем” е посочена сума на кредита – 7500 лв., срок – 48 месеца, размер на месечната вноска – 348, 01 лв., ГПР 55, 95 %, годишен лихвен процент – 46, 81 %, общ размер на задължението – 16 918, 91 лв. В т. ІV – „Вид на искания револвиращ заем” е посочено рефинансиране на други две задължения на Р.Д.П., съответно в размер на 1961, 07 лв. и на 295, 43 лв.

Представени са и преводно нареждане от 14.08.2013 г. в полза на Р.Д.П. за сума в размер на 5243, 50 лв. – остатък след извършеното съгласно договора рефинансиране на предходните задължения, извършено с други две преводни нареждания от същата дата.

От представеното извлечение по сметката на Р.Д.П. се установява, че към 01.07.2019 г. общо погасената част от задълженията по договора възлиза на 1490 лв.; датата на последната дължима вноска е 05.12.2017 г.

Въпреки даденото указание по реда на чл.101, ал.1 ГПК, ищецът не е представил копие от подписани от ответниците общи условия по процесния договор за револвиращ заем.

Приложено е ч.гр.д. № 177/2019 г. по описа на ДРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 177/2019 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането – сключването на договора за револвиращ заем, предаването на сумата по договора, както и поемането на задължение от ответниците да върнат посочената в договора сума; условията по договора относно задължението за заплащане на договорно възнаграждение и неустойка.

По делото не е спорно сключването между страните на договор за револвиращ заем № ********** от 14.08.2013 г., съгласно който от отпуснатата сума в размер на 7500 лв., след рефинансиране на други две задължения на Р.Д.П., съответно в размер на 1961, 07 лв. и на 295, 43 лв., по нейна банкова сметка ***43, 50 лв. Относно изпълнението на задължението си да предостави заетата сума по уговорения начин ищецът е представил три преводни нареждания от 14.08.2013 г., които не са оспорени от ответниците.

Предвид изричното уточнение в поправената искова молба, че изискуемостта на задълженията в пълен размер е настъпила с изтичане на крайния срок за погасяване на кредита - на 05.12.2017 г., и че ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, предвид датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 25.01.2019 г.

Към датата на сключване на договора за кредит не е съществувало законово изискване относно размера на шрифта, за посочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, за подписване от страните на всички страници, включително общите условия, въведени с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,т.9а и ал.2 от ЗПК (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), както и ограниченията относно годишния процент на разходите по кредита, въведени с новите ал.4, 5 и 6 на чл.19 ЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Съгласно пар.13 от ПЗР на ЗИД на ЗПК (ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), посочените разпоредби не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила.

В договора ясно е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент, който е фиксиран, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Основателно е възражението за неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК: не е представен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Информация за размера, броя и периодичността на вноските се съдържа в договора, но липсата на погасителен план прави неясни датите на плащане на погасителните вноски и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Непредставянето на общите условия също препятства установяването на постигнатите между страните договорености в тази насока, както и относно договорното възнаграждение и клаузата за неустойка.

Съгласно чл.22 ЗПК неспазването на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От представеното от ищеца и неоспорено от ответниците извлечение по сметката на Р.Д.П. се установява, че към 01.07.2019 г. общо погасената част от задълженията по договора възлиза на 1490 лв. Поради това остава дължима сумата 6010 лв. – главница и за установяването на вземане за тази сума искът е основателен.

Следователно предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца вземане, възникнало на основание договор за револвиращ заем № ********** от 14.08.2013 г., следва да се уважи за сумата 6010 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата, а за разликата до претендираните 7270, 48 лв. – главница по договора, както и за сумата 8283, 84 лв. - договорно възнаграждение и сумата 2899, 57 лв. – неустойка, следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса – 369, 08 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100 лв./ съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 154, 77 лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ищецът следва да заплати на адвокат М. О. възнаграждение за процесуалното представителство на ответниците съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 715, 17 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 177/2019 г. по описа на ДнРС /в размер на 369, 08 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 138, 30 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Д.П., ЕГН **********, и П.Г.П., ЕГН **********, че дължат солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, вземане, възникнало на основание договор за револвиращ заем № ********** от 14.08.2013 г., в размер на 6010 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца вземане за главница по договора за разликата до претендираните 7270, 48 лв., както и за сумата 8283, 84 лв. - договорно възнаграждение и сумата 2899, 57 лв. – неустойка.

ОСЪЖДА Р.Д.П., ЕГН **********, и П.Г.П., ЕГН **********, да заплатят на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на 154, 77 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 177/2019 г. по описа на ДнРС съразмерно съразмерно с уважената част от исковете в размер на 138, 30 лв.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат М.О. за извършеното на основание чл.38, ал.2 ЗА процесуално представителство на ответниците в производството адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете на стойност 715, 17 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: