№ 19253
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110146924 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, и чл. 86 ЗЗД за сумата от 3049,61 лв., представляваща непогасена главница по
договор за потребителски заем № .../ ... г., ведно със законна лихва за периода от 31.03.2023 г.
до изплащане на вземането, за възнаградителна лихва в размер на 495,47 лв. за периода от
15.06.2020 г. до 15.04.2021 г. и за мораторна лихва за забава върху просрочената главница в
размер на 835,48 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 15.03.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 13.04.2023 г. по ч.гр.д. № 17333/ 23 г. по описа на СРС, 138–ми
състав, поправена с разпореждане № 74672/ 27.05.2024 г.
Ищецът ... /в полза на когото е прехвърлено търговското предприятие на .../ твърди, че
..., е предоставило на ответника паричен заем в размер на 3242,10 лв., а той се задължил да
върне сумата, заедно с договорена възнаградителна лихва, на 12 равни месечни вноски, в
размер на 322,28 лв., включващи главница и лихва. Ответникът преустановил плащането на
вноските на 15.06.2020 г., поради което и заемът е станал предсрочно изискуем в пълен
размер на 15.07.2020 г., съгласно уговорката в чл.5 от договора между страните. Крайната
падежна дата на договора за заем била 15.04.2021 г. Непогасената част е в размер на 3545,09
лв., от които 3049,61 лв. – главница и 495,47 лв. – възнаградителна лихва, представляваща
надбавка по договора. За забавеното плащане на главницата ответникът дължи обезщетение
за забава за периода от 15.07.2020 г. до 15.03.2023 г. в размер на 835,48 лв. За тези вземания
в полза на ... ..., действащо чрез ..., е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което моли да се установи, че има вземания от ответника по договора
за потребителски заем № .../ ... г. Претендира разноските за двете производства.
Ответникът Н. Н. С. оспорва исковете по основание и размер. Моли за отхвърлянето
им.
Съдът, като съобрази изложеното, представените доказателства и приложимия
материален закон, приема от фактическа и правна страна следното.
1
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът носи тежестта да докаже възникването на договорното отношение с ответника
с посоченото съдържание, изпълнение на собственото си задължение да предостави
уговорения заем, че за ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума в
размер на процесната, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата, заедно
с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че длъжникът е изпаднал в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже, че е погасил
задълженията си на падежа.
Страните са обвързани от договор за потребителски кредит № .../ ... г. по силата на който
..., чието търговско предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения /в частност и правата и задълженията по процесния заем/, на 31.05.2023 г. е
прехвърлено на ищеца - ..., е поело задължение да предостави на ответника потребителски
заем в размер на 3242,10 лв., от които 3000 лв. за потребителски цели и 242,10 лв. за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“. Ответникът се е задължил да върне
кредита на 12 равни месечни вноски в размер на 311,29 лв., включващи главница и
договорена надбавка или общо сумата от 3735,48 лв., като последната вноска е с падеж
15.02.2021 г. Със споразумение за отсрочване на погасителните вноски от 04.05.2020 г.
страните по договора за заем са съгласили да отложат заплащането на втора и трета
погасителни вноски за срок от 2 месеца, който следва да се счита за гратисен период, така че
заемополучателят да следва да продължи да изплаща кредита на падежна дата 15.06.2020 г.
по нов погасителен план, инкорпориран в съдържанието на споразумението. Страните са
уговорили непогасената лихва по време на гратисния период да бъде добавена на равни
части във вноските, посочени в погасителния план, като вследствие на гореописаните
промени общата дължима сума от кредитополучателя е била променена на 3856,37 лева при
непроменен ГПР. Страните са постигнали съгласие за нова крайна падежна датата на
договора, а именно 15.04.2021 г.
От неоспореното и прието по делото като обективно и компетентно изготвено
заключение на съдебно – счетоводна експертиза се установява, че заемодателят е превел на
21.01.2020 г. по банкова сметка на кредитополучателя сумата 2895,00 лв., като от
предоставената сума по кредита от 3000,00 лв. е удържана „такса ангажимент“ в размер на
105,00 лв., съгласно уговорката, постигната между страните в чл. 2 от договора. В
цитираната разпоредба страните са се съгласили заемодателят да заплати директно на
застрахователя по застраховка „Защита на плащанията“ застрахователната премия в размер
на 242,10 лв. - целево отпусната сума на кредитополучателя по заема за покриване именно
на този разход.
Договорът за паричен заем № .../ ... г., изменен със споразумението от 04.05.2020 г., е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия
шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочени са чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е и
погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор. Всяка страница от договора
е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран
документ, като същите се съдържат в договора. Сключеното споразумение, с което се
изменят отделни клаузи на договора, също съдържа горепосочените задължителни
реквизити във връзка с направените изменения с него.
2
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Действително ищецът се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на
погасителните вноски по кредита към датата на подаване на заявлението, но дали същата е
настъпила или не /резултат от изследване дали и кога е обявена на длъжника/ се явява
неотносим въпрос за разглеждане от съда, доколкото по настоящия правен спор към
31.03.2023 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК,
вече е била настъпила крайната падежна дата на договора за кредит – 15.04.2021 г., т.е.
неизплатеният остатък от кредита е бил вече изискуем и дължим, следователно и искът,
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за този остатък е допустим и основателен при
доказване на останалите фактически предпоставки на вземането. Следва да бъде посочено и
че съдът е длъжен да уважи иска за всички падежирали задължения към датата на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, като в случая това е целият
остатъчен размер на заема.
Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза, ответникът е извършил
едно единствено плащане по кредита в размер на 311,29 лв., представляващо първата вноска
по погасителния план към договора.
За допуснатата забава в изпълнението на главницата ответникът дължи мораторно
обезщетение в размер на законната лихва.
Съгласно заключението и изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание,
проведено на 26.09.2024 г., неплатените суми по заема са в размер на 3049,61 лева -
остатъчна главница, възнаградителна лихва в размер на 495,47 лева за периода от 15.06.2020
г. до 15.04.2021 г. и мораторно обезщетение /в размер на действащата законна лихва/ в
размер на 722,34 лева за периода от 15.07.2020 г. до 15.03.2023 г., за забава в плащането на
просрочената главница.
Във връзка с оспорването, направено от ищеца в молба от 25.09.2024 г., досежно
размера на мораторното обезщетение, съдът намира следното. По делото ответникът е
направил оспорване, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила, доколкото не му
е била обявена, като за да докаже последното обстоятелство ищецът е представил
уведомление до длъжника без, обаче, да представя доказателства, че същото е връчено на
последния на 15.07.2020 г., когато заемът е отнесен към просрочие. В този смисъл, макар й
обективно длъжникът да е бил в неизпълнение, доколкото не му е съобщено от заемодателя,
че последният упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, очакваните
последици от изявлението не са настъпили, така че следва да се приеме, че кредитът е
падежирал на крайната падежна дата 15.04.2021 г. При това положение, правилно в
заключението на съдебно – счетоводната експертиза /втората таблица на стр. 4 от
заключението/ е изчислена законната лихва върху размера на непогасената главница по
погасителни вноски, а след падежиране на заема на 15.04.2021 г., считано от следващия ден -
16.04.2021 г., е определена законната лихва върху размера на цялата дължима остатъчна
главница по заема от 3049,61 лева.
От изложеното съдът приема, че искът за вземанията за главница и възнаградителна
лихва се явяват изцяло основателни в заявените размери и периоди.
Искът за вземането за мораторно обезщетение е основателен до установения от
заключението размер от 722,34 лева, до която сума следва да бъде уважен, като следва да
бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 835,48 лева.
По разноските.
Предвид направеното искане и представените доказателства, съразмерно с уважените
части от исковете, в полза на дружеството - ищец следва да бъдат присъдени направените
разноски в настоящото производство. С оглед разрешението, дадено в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/ 13 г. на ВКС, следва да бъде разпределена и отговорността за разноските,
3
сторени в заповедното производство, като такива, предвид изхода на правния спор, се
следват на ищеца. За двете производства в тежест на ответника следва да бъдат възложени
следните суми: сумата 134,06 лева, представляваща разноски в заповедното производство, и
сумата 1145,25 лева, представляваща разноски пред първата инстанция, включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, внесени депозити за вещо лице и особен
представител, които са им изплатени.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. Н. С., ЕГН
**********, от ..., ДЪЛЖИ на ... /в полза на когото е прехвърлено търговското предприятие
на .../, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3049,61 лева,
представляваща вземане за непогасена главница по договор за потребителски заем № .../ ... г.,
ведно със законна лихва за периода от 31.03.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от
495,47 лева, представляваща договорна надбавка за ползването на кредита за периода от
15.06.2020 г. до 15.04.2021 г., и сумата от 722,34 лева, представляваща мораторно
обезщетение за периода от 15.07.2020 г. до 15.03.2023 г., за забава в плащането на
просрочената главница, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 13.04.2023 г. по
ч.гр.д. № 17333/ 23 г. по описа на СРС, 138–ми състав, поправена с разпореждане № 74672/
27.05.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на задължение за мораторно обезщетение за
разликата над 722,34 лв. до 835,48 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Н. С., ЕГН **********, от ..., ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 1145,25 лева,
представляваща разноски, сторени в исковото производство, и сумата от 134,06 лева –
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4