Р Е
Ш Е Н
И Е № 260005
12.08.2020 г., гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав
на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав :
Председател : ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
Секретар: К.Н.
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от съдията-докладчик- мл. съдия Вражилова В.гр.дело №332 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба на ОД на МВР гр. Хасково.
С решение №23 от 21.01.2020г.,
постановено по гр.д.№1239/2019г. РС- Димитровград е осъдил ОД на МВР- гр.Хасково да заплати на И.Х.И. ***
сумата от 2033.68 лв., представляваща брутен размер на дължимото му
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 09.07.2016г. до
09.07.2019г., получен в резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, ведно
със законната лихва, считано от 09.07.2019г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 232.45 лв., представляваща лихва за забава, изчислена върху
нетния размер на главницата от 1 830.34 лева, за периода от 01.10.2016г.
до 09.07.2019г..
Със
същото решение РС-Димитровград отхвърлил иска за обезщетение за забава за
разликата над 232.45 лв. до пълния предявен размер от 259,15 лева.
Съдът е
осъдил ОД на МВР- гр.Хасково да заплати
на И.Х.И. *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
Съдът е
осъдил ОД на МВР- гр.Хасково да заплати
по сметка на РС- Димитровград сумата от 131.35 лв.- държавна такса и 150 лв.-
възнаграждение за вещо лице.
Недоволен
от постановеното решение е останал жалбоподателят ОД на МВР- гр.Хасково, който обжалва
същото в срок. Навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното решение. Счита направените от първоинстанционния съд фактически и
правни изводи за наличие на основание за преизчисляване на положения нощен труд
за неправилни. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
решението на РС- Димитровград и постанови друго по същество на спора, с което
да отхвърли предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски за двете инстанции. В случай,
че съдът не уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираните
от ищеца разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.
Алтернативно
прави искане исковата претенция да бъде отхвърлена частично, като се присъди
заплащане на допълнително възнаграждение за разликата, която се получава при
преобразуване на положения нощен труд в дневен, установена в заключението на
ВЛ, но без да се начислява към дневната ставка 50% за извънреден труд.
Съобразно с това моли да бъдат редуцирани и направените в производството
разноски.
Алтернативно
прави искане исковата претенция да бъде отхвърлена частично за периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г., както и да бъде отхвърлена за този период
претенцията за заплащане на лихва за забава. Съобразно това моли да бъдат
редуцирани и направените в производството разноски.
В
срок не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. С писмена молба
вх. № 6491/08.07.2020г. поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения.
В съдебно заседание въззиваемият не се явява. В съдебно заседание адв. З., пълномощник на въззиваемия, оспорва
подадената въззивна жалба. Счита, че постановеното от РС- Димитровград решение
е правилно и моли то да бъде потвърдено. Претендира присъждането на сторените
разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във
въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена
в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против
съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено и постановено друго по същество, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на въззивника направените по делото разноски за двете
инстанции в общ размер на 265.68 лв., от които 65.68 лв. ДТ за въззивно
обжалване и по 100 лв. за всяка инстанция – юрисконсулстко възнаграждение на
основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.23 ал.1 т.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните
доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.
РС-
Димитровград е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.179
ал.1 вр. чл.178 ал.1 т.3 и чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР – за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и чл.86 от ЗЗД – за заплащане на лихва за
забава върху дължимите суми.
За да постанови атакувания съдебен акт
първоинстанционния съд е приел, че ищецът
за посочения период е полагал нощен труд, който подлежи на
преизчисляване с коефициент 1.143. Приел е, че е налице законодателна празнота
в действащите за периода наредби, уреждащи сумираното отчитане на отработеното
време общ брой часове положен нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа и че
субсидиарно следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Тези изводи на съда са неправилни и не се
споделят от настоящия съдебен състав.
По
делото няма спор, че през исковия период между страните е съществувало валидно
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността ***, РУ-
Димитровград. Същият е изпълнявал длъжността си на 12-часов сменен режим. За периода от
време от 09.07.2016
г. до 09.07.2019 г., вкл. е положил 2088 часа нощен труд, видно от заключението
на ВЛ.
Основният спорен
по делото въпрос е следва ли отработените нощни часове да бъдат преизчислени с
коефициент 1,143 по отношение работещите на смени държавни служители в МВР при
сумарното отчитане на работното време. Настоящият съдебен състав намира, че
отговорът на този въпрос е отрицателен. Не са налице законови предпоставки за
преизчисляване на отработените нощни часове с коефициент 1,143, поради което и
не се явява да е положен извънреден труд, който да бъде допълнително заплащан.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд
държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за
извънреден труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (ал. 6).
Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над
ограниченията по чл.187 ал.7 се регламентира с наредбата по чл.187 ал.9 ЗМВР. През
исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр. 60 от
02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители
(отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015
г., която е отменена с Решение № 8585/ 11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/ 2016 г.
на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не
се съдържа в издадените впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че
действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за
преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време.
В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. с постановеното на 11.07.2016 г. решение на ВАС не е възстановено
действието на предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. макар и за
времето до влизане в сила на 02.08.2016 г. на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се
възстановява действието на предходния.
За да преизчисли
положеният от ищеца нощен труд, районният съд се е позовал на разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на
нощния с дневния труд при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя
е приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по – малка
продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по
силата на чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за
преизчисляването му представлява привилегия за служителите по трудови
правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в МВР, за
които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 ЗМВР), че нощният
труд е до 8 часа. Не се установи ищецът да е полагал нощен труд нито под
определеното в рамките на работното му време, нито над този размер, поради
което и не са налице предпоставки за преизчисляване на положения нощен труд и
заплащане на извънреден труд. Положеният от ищеца 8-часов нощен труд е в
рамките на уреденото в ЗМВР работно време за тази категория служители.
Начинът на заплащането на положения нощен
труд от държавните служители в МВР е уреден в чл.179 ал.2 от ЗМВР, съответно в
редакциите й действащи в периода от 15.07.2016г.-15.07.2019г. Независимо от
различните такива на посочената разпоредба същата винаги предвижда, че
размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа се определят със заповед на
министъра на вътрешните работи. Такива заповеди, действащи в исковия период от
време, са съответно: Заповед №8121з-791
от 28.10.2014г. и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи. Тези административни актове предвиждат, че за всеки
отработен час или част от него между 22.00
и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв. Т.е. във всички случаи според законовите разпоредби размерът на
допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, поради което следва да се приеме, че на
държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за положен
нощен труд между 22.00 и 06.00 часа в размер на 0,25лв./ч. Поради това доводите
за налична непълнота в законодателството в тази насока са изцяло неоснователни
и не намират обосновка в законодателството. Налице е действащ административен
акт на оторизирания от закона орган за целия исков период, който е
задължителен, както за особената администрация в МВР, така и за съдилищата. Този
правен ред изключва други възможни варианти за изчисления на следващото
възнаграждение за нощен труд и е единствен способ в тази насока предвиден от
закона. Друг е въпросът дали определеният размер от 0.25лв. на час допълнително
заплащане за положен нощен труд от служителя е адекватен, но този размер не
може да бъде коригиран в настоящото производство.
В случая се касае за
законодателна уредба на видове полагане работна сила, всяка с особени
специфики. Тези специфики извеждат същността на различните категории работна
сила, въвеждат разлики между тях в съответствие с целите за които са уредени от
законите на Република България. Именно различията в статута на съответните
категории престация на работна сила, осигуряват и изпълнението на различните
цели изведени от закона. Подходът на законодателя е да извежда особени уредби
за определени сфери на дейност на държавата и за работещите в тях, които се
различават помежду си от една страна, а от друга- са съвсем различни от тези по
трудово правоотношение. Обект на такова специфично уреждане е налице при
служителите в сферата на отбраната, на магистратите по ЗСВ, на служителите по
ЗМВР и т.н. Статутът на държавните служители по ЗМВР също е специфично уреден. Чл.142
ал.1 от ЗМВР извежда три категории работещи- по трудово правоотношение- т.3, по
служебно правоотношение по общия закон за държавната служба- т.2 и особените
държавни служители- т.1, чийто статут е уреден само със ЗМВР. Тези три
категории лица неслучайно са обект на диференциране от самия закон, тъй като
изпълняват различни функции, които не могат да се смесват. Ищецът по делото се
вмества в престирането на труд в режима на т.3 от текста. Очевидно е, че
държавните служители имат уредени законово привилегии в сравнение с тези по
трудово правоотношение- напр. цялостното осигуряване е за сметка на бюджета,
по-дълги отпуски, минимален праг на възнаграждение, по- високи размери на
обезщетения при прекратяване на правоотношението, но имат и ограничения- напр.
не могат да работят по друго правоотношение и т.н., които предимства и
ограничения са корелативни на особените функции, които те изпълняват за
осъществяване на определени държавни дейности, които изключват приложение на
трудовото законодателство.
По изложените
съображения съдът намира предявения иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за
неоснователен, поради което, като е уважил същия, районният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, вместо което се
постанови нов, с който се отхвърли като неоснователен.
Предвид акцесорния характер и обусловеността
му от уважаване на главния иск като неоснователен, следва да се отхвърли и
предявения иск по чл. 86 ЗЗД. С оглед обстоятелството, че Решението на
първоинстанционния съд е било обжалвано от въззивника в осъдителната му част,
докато в частта с която искът за обезщетение за забава за разликата над присъдената
сума от 232.45 лева до пълния предявен размер от 259.15 лева, същото е влязло в
законна сила, то настоящото произнасяне на въззивния състав за отхвърляне на
предявения иск по чл.86 ЗЗД се отнася за сумата от 232.45 лева.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №23 от 21.01.2020г., постановено по гр.д.№1239/2019г. РС- Димитровград,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.Х.И., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. Д.З.,***,
обективно съединени искове за заплащане на сумата от 2033.68 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22.00
до 06.00 часа за периода от 09.07.2016г. до 09.07.2019г., сумата в размер на
232.45 лв., представляваща лихва за забава върху посочената главница, изчислена
върху всяко неплатено задължение- допълнително възнаграждение за положен нощен
труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до
датата на предявяване на иска и законната лихва върху сумата по главния иск,
считано от 09.07.2019г.- датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Х.И., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,
адв. Д.З. ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
гр.Хасково, бул. „България“ № 85 сумата
от 265.68 лв.- направени по делото разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.