РЕШЕНИЕ
№ 1031
гр. Варна , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. ШаК.а
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500829 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на ЯН. Г.
Д. чрез адв.З. против Решение № 139 от 24.06.2020 година, постановено по
гр.дело № 1480/2019 година, по описа на РС – град Провадия, с което е била
уважена исковата претенция на КР. АТ. КР., и е прието за установено в
отношенията между страните, че КР. АТ. КР., ЕГН ********** е собственик
на Дворно място с площ 308.00 кв.м., съставляващо имот с идентификатор
24565.502.2229 по кадастралната карта на града, с административен адрес ***
при граници имоти с идентификатори: № 24565.502.851, № 24565.502.2230,
№ 24565.502.857, № 24565.502.853, № 24565.502.2142, с предназначение
урбанизирана територия, идентично с парцел IV – 844,954 в квартал 55 по
предходен план на града и Дворно място с площ 418.00 кв.м, съставляващо
имот с идентификатор 24565.502.2230 по кадастралната карта на града, ведно
с построеният в това дворно място гараж с идентификатор 24565.502.2230.1
със застроена площ от 65.00 кв.м., с административен адрес ул. *** при
граници на дворното място имоти с идентификатори: № 24565.502.21.43,
24565.502.857, 24565.502.853, 24565.502.2229, 24565.502.851 с
предназначение урбанизирана територия, идентично с парцел IX – 844 в
квартал 55 по предходен план на града, като е осъден ЯН. Г. Д., ЕГН
********** да предаде на КР. АТ. КР., ЕГН ********** владението върху
Дворно място с площ 308.00 кв.м., съставляващо имот с идентификатор
24565.502.2229 по кадастралната карта на града, с административен адрес ***
при граници имоти с идентификатори: № 24565.502.851, № 24565.502.2230,
№ 24565.502.857, № 24565.502.853, № 24565.502.2142, с предназначение
1
урбанизирана територия, идентично с парцел IV – 844,954 в квартал 55 по
предходен план на града и Дворно място с площ 418.00 кв.м, съставляващо
имот с идентификатор 24565.502.2230 по кадастралната карта на града, ведно
с построеният в това дворно място гараж с идентификатор 24565.502.2230.1
със застроена площ от 65.00 кв.м., с административен адрес *** при граници
на дворното място имоти с идентификатори: № 24565.502.21.43,
24565.502.857, 24565.502.853, 24565.502.2229, 24565.502.851 с
предназначение урбанизирана територия, идентично с парцел IX – 844 в
квартал 55 по предходен план на града.
Във въззивната жалба се излага, че съдът е тълкувал неправилно
приложените по делото доказателства; че извода му не почива на реални
такива и най – вече, че по делото са били допуснати съществени нарушения
на съдо производствените правила, като не е бил съобразен материалния
закон.Излага се още, че съдът не прави разлика между „държане“ и
„владение“, като по същество се настоява ВОС да отмени атакувания съдебен
акт и да отхвърли исковите претенции.
По делото и в установения от ГПК срок е бил депозиран отговор от
страна на адв.З., които приема, че решението се явява правилно.Моли да се
потвърди.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се
явява, но чрез адв.З. поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.
Адв.З., които представлява въззиваемата страна моли съдът да потвърди
решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция, съдебното производство е било
образувано по искова молба на КР. АТ. КР., ЕГН ********** против ЯН. Г.
Д., ЕГН **********, с правно основание чл.108 от ЗС.Според твърденията в
исковата молба ищеца излага, че е собственик по силата на покупко –
продажба на /н.а. № 159, том II от 23.02.2012 г. на СВ при PC - Провадия от
2012 година/ имоти, находящи се в гр.Д., а именно: Дворно място с площ
308.00 кв.м., съставляващо имот с идентификатор 24565.502.2229 по
кадастралната карта на града, с административен адрес *** и на Дворно
място с площ 418.00 кв.м, съставляващо имот с идентификатор
24565.502.2230 по кадастралната карта на града, ведно с построеният в това
дворно място Гараж със застроена площ от 65.00 кв.м., с административен
адрес ***. Също според ищеца двете места са съседни и между тях няма
ограда, като ответната страна е започнала неправомерно да ги ползва и без да
2
заплаща на ищеца възнаграждение за ползването.При свое посещение на
место през 2017 година ищцовата страна е констатирала, че в Гаража и
малката стаичка се е самонастанило неизвестно лице, което ги е освободило,
след като му бил съставен предупредителен протокол. Пред 2019 година
ищеца е констатирал, че катинара на входната врата на имота бил сменен и
той нямал достъп. За случилото се подал сигнал до РП Провадия, била
извършена проверка, която приключила с отказ да бъде образувано досъдебно
производство. По проверката се установило, че ответникът държал имотите
без основание.
Иска се да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на горепосочените имоти и ответникът да бъде
осъден да предаде на ищеца владението върху тях.
Пред ВРС, в хода на съдебното производство е било установено от
фактическа страна, че съобразно н.а. № 104, том І, рег. № 993, дело №
100/2012 г., вписан с вх. Рег.№954/27.02.2012 г., акт № 159, том ІІ, дело №
3591/2012 г., Скица на поземлен имот № 15-824540-10.09.2019 г.; Скица на
поземлен имот № 15-824557-10.09.2019 г. Скица на поземлен имот № 15-
824535-10.09.2019 г. на 23.02.2012 година ищеца е закупил от А.А. и Н.А.
следните имоти, находящи се в гр.Д., а именно: Дворно място с площ 308.00
кв.м., съставляващо имот с идентификатор 24565.502.2229 по кадастралната
карта на града, с административен адрес *** при граници имоти с
идентификатори: № 24565.502.851, № 24565.502.2230, № 24565.502.857, №
24565.502.853, № 24565.502.2142, с предназначение урбанизирана територия,
идентично с парцел IV – 844,954 в квартал 55 по предходен план на града и
Дворно място с площ 418.00 кв.м, съставляващо имот с идентификатор
24565.502.2230 по кадастралната карта на града, ведно с построеният в това
дворно място гараж с идентификатор 24565.502.2230.1 със застроена площ
от 65.00 кв.м., с административен адрес *** при граници на дворното място
имоти с идентификатори: № 24565.502.21.43, 24565.502.857, 24565.502.853,
24565.502.2229, 24565.502.851 с предназначение урбанизирана територия,
идентично с парцел IX – 844 в квартал 55 по предходен план на града.
От н.а. № 21, том V, рег. № 7617/, дело № 759/2009 г., вписан с рег. №
6887/26.10.2009 г., акт № 21, том ХІ, дело № 2049/2009 г. се установява, че на
23.10.2009г. Р.К. е купил от Д.С. и С. Д. дворно място находящо се в гр.Д. с
площ от 550 кв.м., съставляващо УПИ VIII-843 в кв.55 по плана на града при
граници: улица, ПИ IX-844 и ПИ V-842 ведно с построената в него масивна
двуетажна жилищна сграда с трети мансарден етаж и приземни гаражи със
застроена площ 142 кв.м. с РЗП 284 кв.м.. Видно от скица на поземлен имот
№ 15-824540-10.09.2019 г. се установява, че в дворното място закупено от
Р.К. няма построен гараж отделно от къщата.
3
По делото е бил приложен и отказ от страна на РП-Провадия да се
образува досъдебно производство, гр. Провадия, като от самата преписка е
станало ясно, че ищецът е подал жалба до РП Провадия на 22.04.2019г. тъй
като е установил, че през м.март 2019г. входната врата на процесното му
дворното място в гр.Д. е със сменен катинар и той няма достъп до имота. По
жалбата е извършена проверка, която е приключила с отказ да бъде
образувано досъдебно производство поради липса на данни за извършено
престъпление.
От показанията на св.Д. и св.Н., които съдът кредитира като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
че Р.К. е закупил дворно място с къща в гр.Д.. По време на закупуването
къщата не е била в добро състояние и се е нуждаела от ремонт, къщата е
нямала покрив, дворното място е било буренясало. Р.К. се договорил с
ответника той да живее в закупения от него имот и да го поддържа.
Ответникът направил ремонт на къщата, направил покрива й. Ответникът
ползвал и гаража на ответника и процесните дворни места, между тях и
дворното място на Р.К. нямало ограда. Единият вход на дворното място
ползвано от К. бил за гаража, намиращ се в дворното място на ищеца, другия
вход бил за къщата. Ищецът е имал спор за дворното място с Р.К..
При тези данни ВРС е достигнал до извод за основателност на
претенцията, като е осъдил ответната страна да предаде владението върху
процесните имоти.
Виждането на ВОС е следното:
Законосъобразно и в контекста на наличните по делото доказателства
решаващата инстанция е достигнала до извода, че са налице всички
изискуеми предпоставки за уважаване на претенцията по чл.108 от ЗС –
доказано право на собственост, незаконосъобразното му отнемане и липсата
на правно основание за това.По делото е недвусмислено доказано, че
ищцовата страна се позовава на н.а. № 159, том II от 23.02.2012 г. на СВ при
PC - Провадия от 2012 година, по силата на които е закупил имоти, находящи
се в гр.Д., а именно: Дворно място с площ 308.00 кв.м., съставляващо имот с
идентификатор 24565.502.2229 по кадастралната карта на града, с
административен адрес *** и на Дворно място с площ 418.00 кв.м,
съставляващо имот с идентификатор 24565.502.2230 по кадастралната карта
на града, ведно с построеният в това дворно място Гараж със застроена площ
4
от 65.00 кв.м., с административен адрес ***.Също по делото - на база на
приложените по делото писмени доказателства, конкретно представената от
РП-Провадия преписка № 2253 от 26 май 2020 година става ясно, че
владението върху процесните имоти е било отнето от ищцовата страна, като
ответника, въззивник понастоящем е навлязъл в процесните имоти, а като
основание за това е посочил своя уговорка с покойния Р.К. К..Разпитаните в
полза на въззивника свидетели пред ВРС също не дават обяснение по какви
съображения е станало това – техните показания са повърхностни, а
конкретно тези на свидетеля Д. Д. и не почиват на преки впечатления,
предвид честото му отсъствие от страната.От показанията на свидетеля Н.
става ясно, че Я.Д. е следвало да ползва единствено имота на покойния Р.К.,
без обаче по какъвто и да било начин да са му делегирани правомощия да
навлиза и/ или завзема чужди имоти.
Редно е да се посочи по този повод, че законодателят е провел разликата
между двата владелчески иска –по чл.75 ЗСи чл.76 от ЗС според вида на
нарушението, а заедно с това и въз основа на вида на вещта. Искът по чл.75
ЗС е иск за защита на нарушено владение, а искът по чл.76 ЗС - като иск за
защита на отнето владение или държане. Нарушение по см. на чл.75 ЗС е
всяко действие, което ограничава или изключва фактическата власт на
владелеца, независимо от намерението на последния или на нарушителя.
Съдебната практика приема, че нарушението е всяка форма на активно
поведение /като действие/ на физическите лица, респ. ако е предприето от
фирма /юридическо лице/ чрез органите им в насока отстраняване на
владелеца от фактическата власт и установяване на своя фактическа власт или
в насока, целеща владелецът да бъде лишен от възможността сам да
упражнява фактическа власт.Няма спор, че с иска по чл.75 ЗС не може да си
търси защита държателят на недвижим имот - той трябва да потърси
съдействието на владелеца, за когото държи вещта.Следователно, т.к. не се
доказа в хода на процеса, че въззивника държи веща за друго лице, то
правилно ПРС е приел, че той няма качеството на държател на имотите, а и
че това е част единствено от неговата защитна позиция. Дефиницията на
закона, установена в чл.68 ал.2 ЗС сочи, че държателят е лицето, което
упражнява фактическата власт по отношение на конкретна вещ или имот, не
за себе си, а за другиго.Но т.к. подобни уговорки между въззивника и
5
покойния Р.К. не се доказаха, то съдът приема, че въззивника няма качеството
на държател, каквито доводи са изразени във въззивната жалба.Това е така и
защото посесорните искове имат за цел да се възстанови владението върху
вещта. С тях се защитават фактически отношения. При предявяване на искове
по чл.75 и чл.76 от ЗС в предмета на иска и във фактическия състав на
нормата, подлежащ на установяване, се включва и конкретния времеви
момент, в който е отнето или нарушено владението, тъй като с този момент се
свързват както сроковете за предявяване на иска, така и годността на
владението да бъде защитавано по съдебен ред. Тъй като предмет на тези
искове е едно фактическо състояние, каквото е владението, целта е да се
възстанови владението върху вещта.Правомощието владение е най-
характерният белег на правото на собственост и другите вещни права.
Затова лишаването на титуляра от правната възможност да упражнява
фактическа власт подлежи на защита чрез ревандикационния иск по
чл.108 от ЗС. Съгласно тази разпоредба собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Защитата на правото на собственост се постига чрез защита на правото на
владение като едно от основните правомощия на собственика. Крайната цел е
да се възстанови на собственика владението, когато то е отнето от лице, което
упражнява фактическа власт, без да има право на това.Когато предмет на иска
е защитата на правото на собственост с иск по чл.108 ЗС и в случай, че този
иск бъде уважен, обективните предели на силата на присъдено нещо ще се
разпрострат върху факта на владението.Съгласно Решение № 146 от
26.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 238/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
С.Н. съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл.108 ЗС както в
случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на
съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го
завладее без да има основание, тъй като основанието да се владее имота е
обусловено от обема на притежаваното право. При съсобствеността правото
на собственост се съпритежава от отделните съсобственици, като всеки един
от тях има правото и да владее имота.
Редно е да се добави и друго - искът за ревандикация по чл.108 ЗС
съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на имота и връщане на владението върху имота на
6
собственика му. С оглед на тази особеност, ако ищецът докаже да е носител
на претендираното право, но ответникът не владее имота, искът следва да се
уважи само в установителната част и да се отхвърли в частта за предаване на
владението.В конкретния случай обаче се установи от всички доказателства,
че въззивника владее процесния имот и към настоящия момент.Последния не
би могъл да се позове и на давност в негова полза / при все, че не го прави/,
т.к. предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в
продължение на 5 години.
Изследвайки мотивите и диспозитива на ПРС, настоящата инстанция
констатира, че в диспозитивната част е допусната неточност – ПРС е предал
държането върху имота, докато исковата претенция по чл.108 от ЗС включва
предаване на владението върху имота.Касае се за ОФГ, която решаващия съд
следва да отстрани след връщане на делото.Настоящия съд приема, че е редно
да коригира диспозитива, като вместо държане отрази владение, с което да
изпълни условията на чл.108 от ЗС.
С оглед изхода на спора, в полза на К.К. следва да се присъди сумата от
600 /шестотин/ лева – съдебно деловодни разноски – адвокатски хонорар пред
ВОС.
Предвид горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139 от 24.06.2020 година, постановено по
гр.дело № 1480/2019 година, по описа на РС – град Провадия, с което е
признато за установено, на основание чл.108 ЗС в отношенията между КР.
АТ. КР. с ЕГН **********, с настоящ адрес в *** и ЯН. Г. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, че КР. АТ. КР. с ЕГН ********** е
собственик на Дворно място с площ 308.00 кв.м., съставляващо имот с
идентификатор 24565.502.2229 по кадастралната карта на града, с
административен адрес *** при граници имоти с идентификатори: №
24565.502.851, № 24565.502.2230, № 24565.502.857, № 24565.502.853, №
24565.502.2142, с предназначение урбанизирана територия, идентично с
парцел IV – 844,954 в квартал 55 по предходен план на града и Дворно
място с площ 418.00 кв.м, съставляващо имот с идентификатор
24565.502.2230 по кадастралната карта на града, ведно с построеният в това
7
дворно място гараж с идентификатор 24565.502.2230.1 със застроена площ
от 65.00 кв.м., с административен адрес *** при граници на дворното място
имоти с идентификатори: № 24565.502.21.43, 24565.502.857, 24565.502.853,
24565.502.2229, 24565.502.851 с предназначение урбанизирана територия,
идентично с парцел IX – 844 в квартал 55 по предходен план на града, КАТО
ОСЪЖДА ЯН. Г. Д., ЕГН ********** да предаде на КР. АТ. КР. с ЕГН
********** ВЛАДЕНИЕТО върху Дворно място с площ 308.00 кв.м.,
съставляващо имот с идентификатор 24565.502.2229 по кадастралната карта
на града, с административен адрес *** при граници имоти с идентификатори:
№ 24565.502.851, № 24565.502.2230, № 24565.502.857, № 24565.502.853, №
24565.502.2142, с предназначение урбанизирана територия, идентично с
парцел IV – 844,954 в квартал 55 по предходен план на града и Дворно
място с площ 418.00 кв.м, съставляващо имот с идентификатор
24565.502.2230 по кадастралната карта на града, ведно с построеният в това
дворно място гараж с идентификатор 24565.502.2230.1 със застроена площ
от 65.00 кв.м., с административен адрес *** при граници на дворното място
имоти с идентификатори: № 24565.502.21.43, 24565.502.857, 24565.502.853,
24565.502.2229, 24565.502.851 с предназначение урбанизирана територия,
идентично с парцел IX – 844 в квартал 55 по предходен план на града.
ОСЪЖДА ЯН. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** да
заплати в полза на КР. АТ. КР., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***,
сумата от 600 / шестотин/ лева – съдебно – деловодни разноски по делото –
адвокатски хонорар пред ВОС, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8