М О Т И В И
към присъда № 257 от 12.11.2019г. по
НОХД № 5027 по описа за 2019 год. на
Варненския районен съд - ХХVІІ наказателен състав, изготвени на 13.11.2019г.
По отношение на подсъдимия Й.Б.Д. - роден на *** ***
Каравелово, обл. Варна, българин, български
гражданин, с основно образование, женен, пенсионер по болест, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН ********** от Варненска районна прокуратура е
възведено обвинение по Бързо
производство № 336/2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР гр. Варна за
престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, затова, че на 26.10.2019 г., в с.
Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна,
управлявал МПС - мотоциклет марка „Ямаха СА34"
двигател № А149Е-009467 и рама № VTLSA341000006248, което не е регистрирано по
надлежния ред, определен в Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС и чл. 140
ал.1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места".
Поради горното и предвид
разпоредбата на чл.370, ал.1 и ал.2 от НПК, съдът служебно насрочи
предварително изслушване на страните.
Производството по делото се
проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия
бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2
от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът
намери, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетелите, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на
подсъдимия и свидетелите.
Представителят на Варненска районна
прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното
спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че то е доказано по безспорен и
категоричен начин. Изтъква аргументи за
приложение на чл. 55 от НК, като се позовава на здравословното състояние
на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия
пледира за минимално наказание, като акцентира на здравословното състояние, на
социалното положение и доходите на подсъдимия.
Подсъдимият Д. се
признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт. В последната си дума сочи, че не знае какво иска от съда,
като плаче.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й.Б.Д. е на 60г. Той живее в с.Любен
Каравелово, обл.Варна. Пенсионер е по болест,
освидетелстван от ТЕЛК с водеща диагноза обстуктивна
белодробна недостатъчност. Той е осъждан, но е реабилитиран.
Подс.
Й.Б.Д. бил неправоспособен водач на МПС, като никога не му е било издавано
свидетелство за управление на МПС. Горното станало повод и за наказването му по
административен ред.
Предвид здравословното си
състояние подсъдимият имал затруднение с предвижването. Поради това през 2018
г., той закупил мотоциклет марка „Ямаха СА34",
сив на цвят с двигател № А149Е-009467 и рама № VTLSA341000006248, който не бил
регистриран в Р България и бил без поставена регистрационна табела. Мотоциклетът
подсъдимият закупил от свид. С.Ж.Р. без сключен
договор за покупко-продажба. Свидетелят Р. придобил мотоциклета през 2017 г.,
от ФР Германия и не го регистрирал в
Сектор ПП-ОД-МВР – Варна.
Въпреки че мотоциклетът не
бил регистриран на територията на Р България и нямал поставена на определеното
за това място регистрационна табела,
след неговото закупуване подс. Д. не посетил Сектор
ПП-ОД-МВР - Варна, за да го регистрира придобития по предвидения за това ред.
На 26.10.2019 г., подс.Д. управлявал горепосоченото МПС в централната част на с. Любен Каравелово обл. Варна, където бил спрян за проверка от свидетелите С.Х.
и Й.А. - полицейски служители в РУ - Аксаково при ОД-МВР - Варна. В хода на
проверката органите на реда установили, че на мотоциклета няма поставена
регистрационна табела на определеното за това място. Подс.
Д. предоставил на полицейските органи единствено сертификат за съответствие на
превозното средство, като им обяснил, че
мотоциклетът не е регистриран в Р България.
Видно от изготвените и приложени по делото справки от
Сектор ПП-ОД-МВР - Варна мотоциклет „Ямаха" с
номер на двигател А149Е-009467 и рама № VTLSA341000006248 подлежи на
регистрация, но не се установяват данни превозното средство с този номер на
рама или номер на двигател да е регистрирано на територията на страната.
Видно от изисканата и
приобщена по делото актуална справка за съдимост /л.14-20 от СД/, ведно с
бюлетин за съдимост подс.Й.Д. е осъждан, но е
реабилитиран и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
От приобщената по
делото справка от Сектор ПП ОД на
МВР-Варна за нарушител/водач е видно, че подс.Д. не
притежава СУМПС и категории, както и че има налагани санкции за други нарушения
на правилата на ЗДвП- за това, че е управлявал МПС без да има правоспособност,
както и за това, че е управлявал МПС без валидна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на
подсъдимия Й.Д., тъй като същите кореспондират напълно с останалия
събран доказателствен материал. Напълно кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното производство и излизащи извън фактите описани в ОА, тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали
кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите С.Х., Й.А. и С.Р., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът кредитира и всички писмени
материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка
се доказва по безспорен начин от събраните по делото доказателства,
а именно от: самопризнанията на подсъдимия Д., които изцяло призна фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, показанията
на свидетелите С.Х., Й.А. и С.Р., дадени в хода на досъдебното производство и
кредитирани от съда, справка за съдимост, ведно с бюлетин, справка
нарушител/водач, справки от сектор ПП-Варна, заверени копия от сертификати за
съответствие, заверени копия от Експертно решение на ТЕЛК и епикризи,
както и от другите писмени материали по делото.
Както беше отбелязано
по-горе, съдебното следствие протече по реда на диференцираната процедура по
чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият Д. доброволно, съзнателно и при яснота за
последиците от това, призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе
доказателствен материал, съдът прави извод за подкрепеност
на направените признания от валидно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на
проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената съвкупност, в обем който би бил изискуем
при мотивиране на съдебният акт, ако делото се разглеждаше по общите правила, а
само положителна констатация за подкрепеност на
самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. В този
смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на
Трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на Първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно
събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да
потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват
на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4).
В случая, такива доказателства се извеждат от показанията на свидетелите С.Х.,
Й.А. и С.Р., както и писмените доказателства по делото- сертификат за
съответствие, справки от Сектор ПП-Варна, от които е видно, че управляваното от
подсъдимия МПС подлежи на регистрация, но не е регистрирано в страната. Всички
факти, съдържащи се в гласните доказателствени
източници са преки доказателства, според отношението им към главния факт на
процеса и първични, според източника им. Оценени по действителното им
съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността им.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата
на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
С оглед установените
фактически положения, съдът прецени, че подсъдимият Й.Б.Д. -
роден на *** *** Каравелово, обл. Варна, българин,
български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер по болест,
неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** от обективна и субективна страна
е осъществил състава на престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, затова, че на 26.10.2019 г., в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна, управлявал МПС - мотоциклет марка „Ямаха СА34" двигател № А149Е-009467 и рама №
VTLSA341000006248, което не е регистрирано по надлежния ред, определен в
Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните ППС и чл. 140 ал.1 от ЗДвП: „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места".
По делото няма спор, че на 26.10.2019г.,
в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна, подс.Д. е управлявал мотоциклет марка „Ямаха
СА34" двигател № А149Е-009467 и рама № VTLSA341000006248, който не е
регистрирано по надлежния ред. Видно от доказателствата по делото
горепосоченото МПС е от категория L1e и подлежи на регистрация по предвидения
за това ред.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.
За съставомерността
на деянието по чл.345, ал. 2 от НК е необходимо кумулативното наличие на
следните обективни признаци от състава на престъплението:1. Деецът да управлява
МПС и 2. Същото да не е регистрирано по надлежния ред на територията на Р
България. В конкретния случай, съдът намира за безспорно установено, че на
посочената в ОА дата-26.10.2019г. подс.Д. е
управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. Съобразно
правната норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Съобразно разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДвП условията и редът за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба, а именно Наредба №
1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. От събраните по делото
доказателства- справки от Сектор ПП-Варна и извадки от информационната система
АИС КАТ е видно, че МПС управлявано от подс.Д. не е
било регистрирано на територията на Р България в разрез с изискванията на ЗДвП
и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. Въпреки това подсъдимият е управлявал
посоченото МПС и то по път отворен за обществено ползване- в с. Любен
Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна.
От обективна страна деянието по чл.345, ал.2 от НК е осъществено от
подс.Д. форма на изпълнителното деяние-действие.
В случая са накърнени
обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за безопасно и
правилно използване на транспортните средства с цел опазване живота и телесната
неприкосновеност на участниците в движението.
ВРС след преценка на субективното отношение на
дееца към деянието и неговите общественоопасни
последици, въз основа на фактите от обективна страна, намира, че подс. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и пряко е целял тяхното настъпване. Д. е управлявал мотоциклета, след
като е знаел, че същият не е регистриран съобразно изискванията на българското
законодателство, като освен това той не е притежава и правоспособност за водач
на МПС. Въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона.
С
оглед на горното, съдът прие, че всички доказателства са безпротиворечиви и водят до единствения възможен
извод, че има престъпление и то е извършено виновно от подсъдимия. Предвид това
съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимия Д. е доказано по
несъмнен начин, тъй като той е управлявал МПС, което не е било
регистрирано по съответния ред.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
При определяне характера на отговорността на
подсъдимия, съдът съобрази, че по отношение на същия са налице материалноправните предпоставки за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”,
визирани в чл. 78а, ал.1 от НК. За да достигне до този извод съдът съобрази, че
за престъплението по чл.345, ал.2 от НК е предвидено наказание до 1 година
„лишаване от свобода“ или „глоба“ от 500
до 1000 лева; че няма нанесени вреди с деянието, които да подлежат
на възстановяване; че подс.Д. макар да е осъждан е
реабилитиран, като за него е настъпила абсолютна реабилитация по право.
При
преценка на съдимостта на подсъдимия, съдът взе предвид следното :
Видно от приложената по делото актуална
справка за съдимост, ведно с бюлетини за съдимост , преди извършване на
деянието подс.Д. е осъждан общо три пъти, както
следва:
1. С присъда по НОХД №1556/1998г. на РС-Варна, влязла в сила на
11.06.1999г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години за престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
2. С присъда по НОХД №996/2000г. на РС-Варна, влязла в сила на
30.06.2000г. му е наложено наказание „поправителен труд“ за престъпление по
чл.325, ал.1 от НК. Видно от бюлетина за съдимост това наказание е изтърпяно
през месец 10.2002г.
3. С определение по НОХД
№ 5292/2013 г. на РС-Варна, в сила от 07.11.2013 г. е било одобрено
споразумение, по силата на което за престъпление по чл. 234в, ал.1
от НК, извършено на 10.05.2013г. му е било наложено наказание „пробация“ по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от шест
месеца. Наказанието е изтърпяно на 21.05.2014г., видно от отбелязването в
бюлетина за съдимост.
Следователно видно от
цитираната по-горе справка съдимост, за деянието по НОХД №1556/1998г. подс.
е реабилитиран по право на осн.чл.86, ал.1, т.1 от НК
считано от 11.06.2002г., тъй като в изпитателния срок на осъждането за това
деяние макар да е осъждан по НОХД
№996/2000г. на ВРС, той не е осъден на наказание „лишаване от свобода“,
а на наказание „поправителен труд“ и не се е наложило да изтърпи отложеното
наказание. За деянието по НОХД
№996/2000г. на РС-Варна, Д. е реабилитиран на осн
чл.88а вр. чл.82, ал.2, т.5 от НК считано от м.10.2004г.
Абсолютна реабилитация по право е настъпила и за осъждането по НОХД № 5292/2013
г. на РС-Варна за престъпление по чл. 234в, ал.1 от НК, считано от 21.05.2016г.
по силата на чл.88а, ал.4 вр. ал.1, вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК. Затова в случая съдът намира, че
спрямо подс.Д. е настъпила абсолютната реабилитацията
по право за всичките му осъждания. Деянието, предмет на настоящото производство
е извършено на 26.10.2019 година, към който момент подс.Д.
не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност т.к
реабилитацията е заличила последиците, които законът свърза с осъждането.
Към настоящия момент когато
се извършва преценката за характера на отговорността на подсъдимия, последният не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, както и не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК.
Ето защо съдът намери, че са
налице всички кумулативното предвидените в закона предпоставки за прилагане на
задължителната диференцирана процедура по освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с налагане на
административно наказание по реда чл.78 А от НК и същият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност като бъде ангажирана
административно -наказателната му такава. Затова
и освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „Глоба”, съгласно
размерът предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона,
действаща към момента на извършване на деянието.
При индивидуализацията на административното
наказание по отношение на подс.Д. за извършеното от
него престъпление по чл.345,ал.2 от НК, съдът
отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство самопризнанията на
обвиняемия, направено още в хода на ДП,
влошеното здравословно състояние на същия, изразеното съжаление ,
манифестирано чрез поведението в с.з. /подсъдимият плаче при последната си
дума/ . Като отегчаващи отговорността обстоятелства отчита неуважението и несъобразяването на подс. с установените законови положения в ЗДвП и ППЗДвП. Същият, с
факта на управление на МПС, което е нерегистрирано по съответния ред и без да притежава свидетелство за управление
на МПС представлява опасност, както за себе си, така и за останалите участници в движението.
Съдът, съобразявайки
посочените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства определи наказанието
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отчете, възрастта
на подс., здравословното му състояние, обстоятелството,
че не престира труд, а получава пенсия по болест в
минимален размер, дори под една минимална работна заплата за страната, прецени,
че следва да му наложи наказание в минималния размер на предвиденото в
законовия текст на разпоредбата на 78а от НК. Затова му наложи административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000 /хиляда/ лева.
С така определеният размер на наказанието
съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН
и чл.36 от НК – генералната- ще се въздейства предупредително спрямо другите
членове на обществото, и индивидуалната превенция- ще се въздейства
възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други престъпления.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Й.Д. следва да заплати направените по делото разноски
в размер на 38, 63 лв. в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР- Варна.
Мотивиран от горното и по
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: