РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602702 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Образувано е въз основа на постъпила жалба от адвокат М.М., повереник на тъжителя
К. К. К., ЕГН **********, адрес село Казичене, ул. ******* съдебен адрес град София, ул.
****** Жалбата е насочена срещу разпореждането, постановено на 05. 04. 2021 г. от
Софийския районен съд, Наказателно отделение, 95-и състав, по н. ч. х. дело № 16293 по
описа за 2020 г., с което наказателното производство е било изцяло прекратено на основание
чл. 250, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК поради обстоятелството, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81 НПК.
В жалбата се твърди, че в изпълнение на указанията, дадени от въззивния съд,
тъжителката е конкретизирала клеветническите твърдения, а именно, че „К. не се справя
добре с работата“. Оспорва се извода на първоинстанционния съд в обжалваното
разпореждане, според който това са обстоятелства, различни от първоначално заявените с
тъжбата. Във връзка с алтернативния довод на първостепенния съд, че така уточненото
обстоятелство представлява субективно съждение с оценъчен характер, се излага, че
всъщност обвиняемата би следвало да докаже в съдебно заседание загубата на ключа, както
и с какво друго тъжителката не се справя. Поддържа се, че с прекратяването на
производството тъжителката бива лишена от възможността да възстанови професионалната
си репутация. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне
делото за ново разглеждане.
По делото не са постъпили писмени възражения от лицето, срещу което е подадена
тъжбата: Р. Ж. СТ., адрес град *******. В хода на съдебните прения пред въззивния съд
заявява, че никога не е казвала, че тъжителката не се справя с работата. Твърди, че
тъжителката всъщност е имала проблеми с ръководството, като била наказана с последно
1
предупреждение. Приема, че първостепенният съд правилно е прекратил производството.
Иска от въззивния съд да прекрати делото.
Като съобрази данните по делото и доводите на страните, въззивният съд
направи следните правни изводи.
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
Производството пред първостепенния съд е било прекратено в ранен етап от
развитието си: преди да бъде даден ход на предявената тъжба. По делото не са били
събирани доказателства, съответно първата инстанция не е осъществила доказателствен
анализ и не е направила фактически изводи. При това положение в рамките на настоящото
въззивно производство Софийският градски съд следва да прецени единствено правилността
на правните изводи на първостепенния съд относно наличието на правните предпоставки за
прекратяването на наказателното производство.
Тъжбата е била подадена на 16. 07. 2020 г. В нейната обстоятелствена част се
съдържат твърдения, че тъжителката и лицето, срещу което е насочена тъжбата, са работили
като колеги в търговското дружество „СОТ“ ООД на длъжност „охранител“ в различни
смени. Твърди се също така, че на 07. 05. 2020 г. лицето, срещу което е насочена тъжбата, се
обадила на тъжителката по телефона, при което двете започнали да се карат относно
определен ключ. След това на 13. 05. 2020 г. тъжителката била повикана от отговорника на
охранявания обект и неин пряк ръководител. Той й заявил, че е получил съобщение по
електронна поща от третото лице Д.П., която работела при възложителя на „СОТ“ ООД и
била негов началник. Според съдържанието на съобщението тъжителката не се справяла
добре със задълженията си. След това в тъжбата се излагат твърдения, че лицето, срещу
което е насочена тъжбата, е много близка с третото лице Д.П., описват се повторен разговор
между първата и тъжителката и сериозни неимуществени вреди (тежък безсилен гняв,
несправедливост, унижение, плачене, нарушения в храненето и съня). Освен това се твърди,
че впоследствие тъжителката е била преместена да работи на друг обект с по-ниско
възнаграждение, който бил неудобен за нея, а след това на трети, като я предупредили, че
през целия летен сезон щяла да бъде премествана.
С разпореждане (без дата), постановено в закрито заседание от Софийския районен
съд, Наказателно отделение, 97-и състав, по н. ч. х. дело № 9360 по описа за 2020 г.,
първостепенният съд е констатирал, че в тъжбата не са посочени начинът и изразните
средства, с които тъжителката твърди да е била наклеветена, съответно опозорена от лицето,
срещу което е насочена тъжбата, пред нейните началници. При това положение районният
съд е направил извод, че обвинението е крайно неконкретизирано и неясно и че липсва
тъжба, при което е прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
Софийският градски съд е отменил разпореждането на първостепенния съд с решение
№ 260218, постановено на 27. 11. 2020 г. от Софийския градски съд, Наказателно отделение,
XII въззивен състав, по в. н. ч. х. дело № 3652 по описа за 2020 г., като е върнал делото за
разглеждане на друг състав от съда със задължителни указания. Според решението първата
инстанция е следвало да укаже на тъжителката да конкретизира тъжбата по отношение на
словесното описание за клевета, едва след което да прецени дали е налице основание за
прекратяване на наказателното производство. Задължителните указания са в смисъл, че
първата инстанция трябва да даде съответни указания за конкретизиране на частното
обвинение.
При това положение в изпълнение на задължителните указания Софийският районен
съд, Наказателно отделение, 95-и състав, е дал съответни указания на тъжителката по н. ч. х.
дело № 16293 по описа за 2020 г. Тъжителката е депозирала уточнение на тъжбата ведно с
2
молба за възстановяването на срока за уточнението, като е представила доказателства за
наличието на уважителни причини (субмандибуларен абсцес). Въззивният съд приема, че
произнасяйки се по молбата за възстановяване на срока с обжалваното разпореждане в
закрито заседание първата инстанция не е допуснала съществено процесуално нарушение.
Макар и чл. 186, ал. 6 НПК да предвижда произнасянето по подобно искане да се извършва
след призоваването на страните в открито съдебно заседание, в разглеждания случай
производството се е намирало в твърде ранен етап, в който все още липсва същинско
обособяване на страни. При това положение следва да се приеме, че уточнителната молба е
била подадена своевременно.
За да бъде тъжбата редовна, тя трябва да съдържа конкретно описание на фактите и
обстоятелствата от състава на предполагаемото престъпление от частен характер,
включително твърдяното изпълнително деяние. Деянието е факт от обективната
действителност, който се осъществява в определено време и на дадено място. Липсата на
достатъчно конкретно описание на предполагаемото деяние заедно с времето и мястото на
извършването му в тъжбата, ако й бъде даден ход, би довело до неяснота в очертаването на
предмета на доказването и съответно до съществено ограничаване на правото на защита на
подсъдимия. Затова при неяснота и/или липса на достатъчна конкретизация на деянието,
включително на времето и мястото на извършването му, тъжбата следва да се приеме за
нередовна (не съдържа надлежни данни за обстоятелствата на престъплението по чл. 81, ал.
1 НПК), да бъде оставена без движение и да бъдат дадени съответни указания за
отстраняването на нередовността. Следва да се отбележи, че при надлежно отстраняване на
нередовността тъжбата се счита редовна от момента на подаването й, тоест няма пречка
подадената в срока по чл. 81, ал. 3 НПК нередовна тъжба да бъде надлежно конкретизирана
след изтичането на същия срок. В този смисъл е цитираното от Софийския градски съд, XII
въззивен състав, решение № 717 от 2003 г. по н. дело № 607 от 2002 г. на ВКС, III н. о.
Законът предвижда обаче процедура за отстраняване на неточности и неясноти в
тъжбата, за което са били и дадени указания на тъжителката. Той не предвижда процедура за
отстраняване на непълноти в тъжбата (решение № 43 от 11. 02. 2009 г. на ВКС по н. дело №
629/2008 г., II н. о.). В разглеждания случай своевременно постъпилото уточнение към
тъжбата надхвърля дадените указания за конкретизирането на тъжбата и по същество
представлява допълване на необходимото й съдържание с елемент, който дотогава е
липсвал. Въведено е изцяло ново твърдение, че лицето, срещу което е насочена тъжбата,
казала пред третото лице Д.П., че тъжителката „не се справя добре с работата“. В
първоначалната тъжба обаче има твърдения само, че лицето, срещу което е насочена
тъжбата, и третото лице Д.П. са в близки отношения, не и че са провеждали разговор. При
това положение с уточнението към тъжбата за пръв път се въвежда твърдение за деяние от
лицето, срещу което е насочена тъжбата, което би могло да осъществява състав на
престъпление от частен характер. Всъщност с уточнението към тъжбата не е налице
надлежното й конкретизиране съобразно дадените указания от съда (при което срокът по чл.
81, ал. 3 НПК би се считал спазен), а е налице подаване на нова тъжба. Макар и в
уточнението да липсват твърдения за времето на твърдяното деяние, от данните от
първоначалната тъжба се налага извод, че може да се твърди то да е било осъществено не
по-късно от 13. 05. 2020 г. (деня, в който началникът на тъжителката й казал за полученото
съобщение по електронна поща от третото лице Д.П.). Следователно до 04. 02. 2021 г.
(денят, в който здравословното състояние на тъжителката се е влошило) срокът по чл. 81, ал.
3 НПК е бил изтекъл. Отделно от това следва да се отбележи, че уточнението към тъжбата,
което по същество представлява нова тъжба, не съдържа нито данни за мястото на
извършването на деянието, нито конкретни данни за времето на извършването му, поради
което е нередовно и по чл. 81, ал. 1 НПК предвид изложените вече съображения. Що се
отнася до първоначалната тъжба, която е била подадена в срока по чл. 81, ал. 3 НПК,
указанията за конкретизирането й не са били надлежно изпълнени. При това положение
3
крайният извод на първата инстанция да прекрати наказателното производство на основание
чл. 250, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 81, ал. 1 и ал. 3 НПК е
правилен. Преценката за наличието на въпросните прекратителни основания е изцяло
формално-юридическа и почива единствено от несъответствието на тъжбите с текста на чл.
81 НПК. Първостепенният съд е следвало да се ограничи и да не обсъжда евентуалната
съставомерност на твърдяното с уточнението към тъжбата деяние, приемайки
предполагаемите изразни средства за оценъчни. Подобни доводи се отнасят до преценката
по съществото на делото, при условие, че е налице редовна тъжба, на която е бил даден ход
и във връзка с която е било проведено съдебно следствие.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 във връзка с чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането, постановено в закрито съдебно заседание на 05.
04. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 95-и състав, по н. ч. х. дело
№ 16293 по описа за 2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4