Р Е Ш Е Н И Е
№5075/21.11.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на първи ноември, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ М.
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело № 7368 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск
с правно осн. чл. 432, ал.1 КЗ от С.Ц.Д., ЕГН ********** *** срещу
„З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК*********
със седалище и адрес на управление ***.М. Д. №1 за осъждане на ответника да заплати сумата от 100 лева представляваща
частичен иск от общия размер
на задължението от 3490,70 лева, ведно със
законната лихва считано от депозиране
на исковата молба в съда – 15.05.2019г. до
окончателно изплащане на задълженито, съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на притежавано от ищеца МПС – марка „М“, модел „МЛ350“, рег. № В3938 НН във
връзка с осъществено на
08.04.2019г. в гр.Варна
ПТП, при което на ул. Ф Т№15 собственият на ищеца л.а. е ударен
от л.а. марка
„М“, модел „М ****“ рег. № ***** ВС, управляван
от Д Ж, при което са причинени
вреди на задна броня и заден спойлер.Посочва,
че водача на виновния за ПТП л.а. е с валидно сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност“, оформена в застрахователна полица №BG/30/118002483881, за
периода 21.08.2018г.-21.08.2019г. Ответникът
е уведомен за ПТП, като последния е образувал щета, по която е изплатил
обезщетение в размер на 685,39 лева. Намира,
че изплатеното му обезщетение не покрива стойността
на разходите необходими за възстановяване, които възлизат на 4176,09 лева.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
с който предявения иск се оспорва
по основание и размер. Не се оспорва, че
л.а. марка „М“, модел „М ****“ рег.
№ ***** ВС е с валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, която е оформена в застрахователна полица №BG/30/118002483881,
за периода
21.08.2018г.-21.08.2019г., не се
оспорва и настъпилото на
08.04.2019г. в гр.Варна ПТП.
Оспорва се по размер
предявения иск, като се сочи,
че същия завишен по размер.
Намира за приложима методологията
на оценка на застрахователното
обезщетение посочена в Наредба №24/08.03.2006г.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено е по делото
свидетелство за регистрация Първа Част №*********/08.01.2019г. на л.а. марка „М“, модел
„МЛ350“ рег. № В3938НН, от което се
установява, че същия е собственост на ищеца.
Представен по делото е двустранен констативен протокол за ПТП от
08.04.2019г., от който се установява, че на така посочената в протокола дата в гр.Варна е настъпило ПТП, при което на ул.
Ф Т№15 л.а. с рег. № В3938НН
е ударен от л.а. марка
„М“, модел „М ****“ рег. № ***** ВС, управляван от Д Ж.
Представено е опис- заключение за щета от 09.04.2019г., съставено от
ответното застрахователно дружество, в което са посочени увредени части – задна
броня и заден спойлер.
Представен по делото е ликвидационен акт № 769748/11.04.2019г., с който е
определено застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на 685,39
лева.
По делото е изготвено и прието заключение на вещото лице Й.М., в което се
посочва, че механизма на настъпване на уврежданията на л.а. собственост на
ищеца съответства на изложеното в исковата молба.Посочва, че увредените спойлер
и задна броня е необходимо да бъдат подменени. Стойността на необходимите за
възстановяване на л.а. увреждания изчислява в размер на 3849,67 лева при
влагане на оригинална част, съответно в размер на 3296,40 лева при алтернативна
такава. В съдебно заседание при приемане на САТЕ, експерта посочва, че с
влагането на алтернативна част – заден спойлер, на стойност от 600 лева би се
допуснало разминаване с оригинално увредената част. Посочва, че увредения
автомобил е по-високо ниво на изпълнение „AMG“, поради което следва да бъде вложена оригинална част, а не изпълнение
с алтернативна част, на по-ниска цена,
която е характерна за базовия модел на изпълнение. При тези съображения изготвя
заключение в два варианта.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя
на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал.
1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност".
Не се спори между страните,
поради което е прието от съда за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че л.а. марка „М“, модел „М ****“ рег. № ***** ВС е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, която е оформена в застрахователна полица №BG/30/118002483881, за
периода 21.08.2018г.-21.08.2019г.Не се спори, че застрахователя е
уведомен за реализираното ПТП, както и че същия е завел щета, по която е заплатено застрахователно обезщетение в размер на
685,39 лева.
От представения по делото
двустранен протокол за ПТП от 08.04.2019г., се установява, че
на така посочената в протокола дата в гр.Варна
е настъпило ПТП, при
което на ул. Ф Т№15 л.а. с рег. № В3938НН
е ударен от л.а. марка
„М“, модел „М ****“ рег. № ***** ВС, управляван от Д Ж.Не се
спори, че вина за ПТП има водача на застрахованото при ответника МПС.
На осн. чл. 202 ППЗДП при пътнотранспортно произшествие само с материални щети и с участието на две пътни превозни
средства, когато те могат да се
придвижват на собствен ход и няма разногласие
между участниците в произшествието в оценката на обстоятелствата за настъпването му, виновният водач попълва и предава на другия водач съответната
бланка от протокола за регистриране
на пътнотранспортно произшествие
без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.
В случая е представен двустранен протокол за ПТП. Посочените в протокола
факти около настъпване на ПТП и нанесените щети се потвърждават и от
заключението на в.л. М. по назначената съдебно - автотехническа експертиза,
което заключение се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, и от
което се установява, че механизма на настъпване на вредите отговоря на
посочения в исковата молба. Двустранният протокол за ПТП е подписан от водача
на МПС марка „М“,
модел „М ****“ рег. № *****
ВС - Д Ж, който е
застрахован при ответника
в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, която е обективирана в полица №BG/30/118002483881, за
периода 21.08.2018г.-21.08.2019г., като няма спор че застрахованото лице а автор на положения в документа
по чл. 202 ППЗДП подпис. С полагане на този подпис деликвента (водача на
застрахованото при ответника МПС) признава извънсъдебно неизгоден за него факт,
а този факт е признат в качеството му на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, което признание обвърза застрахователя. С Решение №69/24.06.2011г.,
постановено по гр. дело № 584/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. се приема разбирането, че
признанието представлява обяснение
на страна по делото, което представлява
доказателствено средство, когато
съдържа неизгодни за нея факти.
Признанието на неизгодни за
страната факти може да се направи
пред съда или пред друг
орган, пред другата страна или пред трето
лице. Когато не е направено
пред съда разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно.
Ако същото бъде доказано,
то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва
да вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може
да бъде доказано или със свидетелски
показания или с документа, който го материализира. В случая извънсъдебното признание на релевантни
за спора факти направено от управляващия л.а. застрахован при ответника се
установява и от заключението на съдебно –автотехническата експертиза на в.л. Й.М..
При горепосочените съображения съдът приема, че механизма
на настъпване на причинените на 08.04.2019г. щети на собствения на ищеца
автомобил, отговаря на посочения в исковата молба, поради което намира това
обстоятелство за доказано.
По отношение размера на дължимото застрахователно
обезщетение:
По силата на чл. 493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за
вредите, причинени на чуждо имущество. При вреди на имущество обезщетението не
следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС
обезщетенията се определят в съответствие с чл.15, ал. 4 на Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди,установена в Наредба №
24/08.03.2006г. на КФН, приложима на осн. §3, ал.3 от ПЗР на НАРЕДБА № 49 от
16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз на КФН, последната съобразно §3 от цитираната
наредба издадена на осн. чл. 504, чл. 345, ал. 6 и чл. 499, ал. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането и приета с Решение № 149-Н от 16 октомври 2014г. на
Комисията за финансов надзор.
Настоящият състав намира, че въпросната Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди следва да се прилага като
минимална долна граница, когато не са представени надлежни доказателства
(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз, и когато обезщетението се
определя по експертна оценка. Методика не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя. Тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. В
тези случаи стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до
минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При
съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение обаче
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ, като
ползва специални знания на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането й
да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/8.03.2006 г.
При изчисляване размера на обезщетението
не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. Както по реда на чл. 208, ал.3 КЗ (отм.), така и по действащия към
момента на процесното правоотношение КЗ в чл. 386 и чл. 499 /в сила от 01.01.2016 г./, при настъпване на застрахователно събитие
дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.2 КЗ, за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
За действителна се смята стойността, срещу която, вместо застрахованото
имущество, може да се купи друго със същото качество.
В настоящата хипотеза пазарната оценка на необходимия
труд и материали необходими за ремонт на увредения л.а. на ищеца вследствие
настъпилото ПТП съдът приема, че възлиза в размер определен от в.л. М. на 3849,67
лева, в която глобална сума са включени необходимите за ремонтиране брой часове
труд и стойността на съответните материали и части. Определена е средно –
пазарна стойност на ценовата ставка на труд, като за целта вещото лице е
калкулирало средна пазарна цена при използване на сервизи работещи както с,
така и без сертификат за качество ISO9001:2008.
За да предпочете по-високата стойност на определената оценка от 3849,67 лева
съдът кредитира и обясненията на в.л. дадени в о.с.з. проведено на 01.11.2019г. Изрично вещото лице
посочи, че увредения л.а. е по-високо ниво на изпълнение (AMG), поради което алтернативна част, която в случая е
заден спойлер би било невъзможно да бъде вградена доколкото същата би се
различавал от увредения детайл на автомобила. Алтернативната част, която би
намалила застрахователното обезщетение с 600 лева е характерна за вграждане в
базовия модел на увредения л.а., но не и в изпълнението (AMG) на увреденото МПС, собственост на ищеца.Категорично
експертът потвърди, че единствено с вграждане на оригинална част няма да е
налице съмнение относно идентичността на увредения детайл и заменената част. В
тази връзка съдът посочва, че в настоящата хипотеза с вграждането на оригинална
част - заден спойлер би се изпълнило условието на чл. 400, ал.2 КЗ за заплащане
на възстановителна стойност, която да отговоря на същия вид и качество, като
това на увредената част.
По изложените съображения съдът намира, че размера на
застрахователното обезщетение, което се дължи на ищеца за настъпилите
увреждания на собственият му МПС възлиза на 3849,67 лева, от която стойност следва да бъде приспаднато
заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 685,39 лева, поради което остатъкът от дължимото застрахователно
обезщетение, което застрахователя дължи на ищеца във връзка с реализираното ПТП
на 08.04.2019г., което се явява покрит риск по застраховка „Гражданска
отговорност”, която е обективирана в полица №BG/30/118002483881, възлиза на 3164,28 лева.
С оглед изложеното предявения частичен иск са осъждане
на ответника да заплати сумата от 100 лева представляваща частичен иск от общия
размер на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от 3164,28
лева във връзка с пътно – транспортно произшествие настъпило на 08.04.2019г.,
което се явява покрит риск по
застраховка „Гражданска отговорност”, която е обективирана в полица №BG/30/118002483881, се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло. Следва да бъде уважено и искането на ищеца за
присъждане на законна лихва върху уважената главница считано от депозиране на
исковата молба в съда – 15.05.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение
на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 560 лева, от които 200 лева съдебно –
деловодни разноски и 360 лева адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство с вкл. ДДС, съобразно представения по делото договор за правна
защита и съдействие № 349359/28.10.2019г.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***.М. Д. №1 да заплати на С.Ц.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 100 (сто)
лева дължимо застрахователно обезщетение представляваща частичен иск от
общия размер на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от
3164,28 лева във връзка с настъпило пътно – транспортно произшествие на
08.04.2019г. в гр. Варна, което се явява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност” обективирана
в застрахователна полица №BG/30/118002483881,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата
молба в съда – 15.05.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК********* със седалище и адрес на
управление ***.М. Д. №1 да заплати на С.Ц.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 560
(петстотин и шейсет) лева, от които 200 лева съдебно – деловодни разноски и
360 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :