№…………
гр.
Варна, 06.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и втори октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №2485/2019
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 68, ал.1 от Закон за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по
жалба от Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/– Варна, представлявана от
директора срещу Решение № 420/09.07.2019 г. на Комисия за защита от
дискриминация, с което: І. Установено е, че при осъществяване на своята дейност
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, представлявано от А.Г.- директор, е
поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лица с увреждания до и в сградата на изнесено работно място /ИРМ/ -
Аксаково, находящо се на адрес: гр. Аксаково, *** което на основание чл.5, вр.
с чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация се смята за дискриминация по
признак „увреждане“ и представлява нарушение на закона. ІІ. За установената по
т. І дискриминация, на основание чл. 47, т.3 вр.чл. 80, ал.1 от ЗЗДискр. е
наложена на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Варна, представлявано от А.Г.имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. ІІІ. На основание чл. 47, т. 4 от
Закона за защита от дискриминация е наложено предписание на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в шестмесечен срок
от постановяване на решението, да предприеме необходимите действия за
изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен и
самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност,
до и в сградата на ИРМ - Аксаково, находящо се на адрес: гр. Аксаково, ***
Жалбоподателят сочи, че ДСП – Варна не е
самостоятелно юридическо лице, няма самостоятелна правосубктност, т.е. не
разполага със собствени права и не може да бъде носител на задължения, също
така не разполага и с дееспособност, което е регламентирано в Устройствен
правилник на Агенция за социално подпомагане и Закон за администрацията. ДСП е
териториално поделение, поради което носител на властнически правомощия е
изпълнителния директор, а не Агенция за социално подпомагане /АСП/, като
ведомство. Сградата, където се помещава изнесеното работно място на ДСП – Варна
в гр. Аксаково е публична общинска собственост, предоставена за безвъзмездно
ползване, на основание договор с Община Аксаково и АСП – София. Поради което
ДСП – Варна представлявана от директора не е отговорна за управлението на
имота, тъй като не е страна по договора и няма право да извършва действия по
управлението му, ремонт, преустройства с цел осигуряване на достъпна
архитектурна среда за хора с увреждания. В ДСП – Варна са създадени условия за
обслужване на всички граждани. Проверката извършена в ИРМ – Аксаково не е
свързана с поставен проблем, с предписанието в решението не се ангажират
отговорни страни. Направените изводи са бланкетни. Отправено е искане за отмяна
на оспореното решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител
жалбата се поддържа. Не се оспорва, че липсва рампа на външните стъпала на
сградата в гр. Аксаково, но уточнява, че са създадени необходимите
предпоставки, да не остане лице със специфични нужди неподкрепено и
необслужено. Счита, че акта на КЗД е издаден в нарушение на материалния закон и
в несъответствие с целта на закона.
Ответникът по
жалбата - Комисията за защита от дискриминация, не е изразила становище по спора.
Съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Съставен е
Констативен протокол вх. № 12-11-914/28.05.2018 г. от служител в КЗД относно
проверка на 11.05.2018 г. на ИРМ – гр. Аксаково в ДСП – Варна, на ***, като е
установено, че пред входа на сградата има шест стъпала с парапет – снимка 1 и
сградата на разполага с рампа.
С Решение от
11.07.2018 г. КЗД е приела да се образува производство и да се самосезира по
доклада под № 12-11-1531/09.07.2018 г. изготвен във връзка с кампания „Достъпна
България“.
С Разпореждане
№ 971/31.07.2018 г. на председател на КЗД е образувана преписка № 506/2018 г.
по описа на КЗД, същата е разпределена на състав с членове – Н.А., С.Й., П.К..
За проучване по преписката е определена Свилена Иванова.
С писмо изх. №
16-19-217/10.09.2018 г. Социално подпомагане – Аксаково е уведомено за
започналото административно производство, писмото е връчено на 12.09.2018 г.
С писмо изх. №
16-19-216/10.09.2018 г. ДСП – Варна е уведомена за започналото административно
производство, писмото е връчено на 13.09.2018 г.
От директор на
ДСП – Варна е депозиран отговор вх. № 16-19-233/03.10.2018 г., в който е
изложено, че сградата се ползва по силата на договор за наем с Община Аксаково.
Технически е неизпълнимо изграждане на рампа с наклон 5%. Поради това е съгласувано
с община Аксаково, в случай, че лице с увреждания посети сградата на общината,
където е изградена рампа и е изграден център на принципа „едно гише“ да
сигнализират по телефон до ИРМ – Аксаково, ако лицето иска за ползва услугите
на последното, като тогава социален работник от ИРМ – Аксаково посещава център
и консултира съответното лице на място.
С писмо изх. №
11-00-254/2.10.2018 г. до АСП е уведомена, за започналото административно
производства и е предоставена възможност за становище.
От изпълнителен
директор на АСП е депозирано становище вх. №
11-00-277/28.11.2018 г., в което е посочено, че ИРМ – Аксаково се
помещава в сграда, която е на два етажа на Г.П.и има издаден Акт за публична
общинска собственост № 295/24.02.2000 г. Изложено е, че имота се ползва на
основание договор с Община Аксаково. Предприети са организационни мерки за достъп на хора в
неравностойно положение до административни услуги, предлагани в ИРМ – Аксаково,
като социални работници приемат и обслужват клиенти с увреждания в сградата на
Община Аксаково, в която е изграден център структуриран на принципа „едно
гише“, с осигурен достъп за хора с увреждания, като този адрес е в близост: гр.
Аксаково, ***. Връзката на лицата с увреждания се осъществява посредством
звънец поставен на входа и съобщение за предоставяне на услугата в сградата на
Община Аксаково. Представен е Акт за публична общинска собственост № 295/24.02.2000
г. относно имот – дворно място 440 кв. м., сграда – масивна, на два етажа,
построена 1963 г., застроена площ – 127,60 кв. м, пристройка с площ 35, 05 кв.
м, построена през 1995 г.
Съгласно
Договор № 122/13.02.2015 г. Община Аксаково е предоставила безвъзмездно на АСП,
управление на част от имот публична общинска собственост представляващ: първи
етаж – две стаи с обща площ 23,26 кв. м и коридор с площ 6,50 кв. м, втори етаж
от двуетажна сграда с площ 127,60 кв. м,
и втори етаж от пристройка с площ 34,05 кв. м, сградата е изградена в УПИ
Х-296, кв.22 по плана на гр. Аксаково, с АОС № 295/24.02.2000 г. Договорът е
сключен за срок от 5 години и е посочено в него, че влиза в сила от 12.12.2015
г.
С писмо вх. №
11-00-14/24.04.2019г. от ДСП – Варна до КЗД е посочено, че има желание за
осигуряване необходимия достъп.
От докладчик по
преписка № 506/2018 г. е изготвен доклад – заключение.
На 23.05.2019
г. е проведено открито заседание по преписка № 506/2018 г., за което е съставен
протокол. На основание Заповед № 12-11-1461/24.04.2019 г. на председателя на КЗД, Н.А. е бил заместван
от О.К.на 23.05.2019 г.
Издадено е Решение
№ 420/09.07.2019 г. от КЗД, което е съобщено на 12.07.2019 г. на ДСП – Варна.
С Писмо вх. №
11-00-202/12.08.2019 г. от директор на ДСП – Варна е информирана КЗД, че кмет
на Община Аксаково е уведомил ДСП –
Варна, че ще им бъде предоставен верижен стълбищен транспортьор, чрез който ще
се осигури достъпа до лица с увреждания в изнесеното работно място – гр.
Аксаково на ДСП – Варна.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна на 23.07.2019 г., в
изискуемия срок по чл. 68, ал.1 от ЗЗДискр. и чл.149, ал.1 от АПК, срещу
индивидуален административен акт.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
В съответствие с чл. 50, т.2 от ЗЗДискр. производството е започнало по
инициатива на КЗД. Съгласно чл. 54 от ЗДискр. преписка № 506/2018 г. по описа
на КЗД е разпределена на състав и е определен докладчик - П.К.. На основание
чл. 59, ал.3 от ЗЗДискр., след предварителното проучване е предоставена
възможност на АСП и ДСП – Варна за се запознаят със събраните материали и да изрязват становище и те са го
сторили. Съобразно чл. 60, ал.1 от
ЗЗДискр. от докладчика е изготвено заключение и е представена преписката на
председателя на състава. Проведено е открито заседание на 23.05.2019 г. в
надлежен състав на КЗД, като О.К.е замествал Н.А. съгласно Заповед №
12-11-1461/24.04.2019 г. на председателя на КЗД. Оспореното решение №
420/09.07.2019 г. на КЗД е взето с мнозинство съобразно чл. 64, ал.1 от ЗЗДискр.
в законосъобразно определения състав с Разпореждане № 971/31.07.2018 г. на
председател на КЗД и Заповед № 12-11-1461/24.04.2019 г. на председател на КЗД,
поради което е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му
правомощия. Не са допуснати процесуални нарушения по приемане на оспореното
решение, които да са отменителни основания, което не се оспорва от
жалбоподателя.
По делото няма
спор за факти. Спорът е представлява ли неравно третиране неосигуряване на
свободен достъп вътре в сградата и чие е задължението за осигуряване на достъпна
среда - на собственика или на наемателя, съответно ползвателя, ако той е
различно лице от наемателя.
ИРМ – Аксаково
към ДСП – Варна се помещава в сграда на два етажа с площ 127, 60 кв. м,
построена през 1963 г. и пристройка с площ 34,05 кв. м построена през 1995 г.,
УПИ Х-296, кв.22, *** по плана на гр. Аксаково, за имота е издаден АПОС №
295/24.02.2000 г. Съгласно Договор № 122/13.02.2015 г. Община Аксаково е
предоставила безвъзмездно на АСП, управление на част от имот публична общинска
собственост за срок от 5 години, считано от
12.12.2015 г. Не се оспорва от жалбоподателя констатацията, че сградата
има шест броя стъпала с парапет и не разполага с рампа.
В писмо вх. №
11-00-114/24.04.2019 г., директор на ДСП – Варна е посочила, че за решаване на
проблема с достъпна среда на хора с увреждания има договореност между ДСП –
Варна и Община Аксаково, в сградата на Община Аксаково, където е изграден център
на принципа „едно гише“ и е адаптиран за хора с увреждания, при посещение на
такова лице, служителите на Община Аксаково да информират тези от ИРМ –
Аксаково, съответно служител от ИРМ – Аксаково да отива в сградата на Община
Аксаково, която е в близост до тази на ИРМ – Аксаково и там да консултира
лицето. Доказателства за тази организация не са представени. В случая дори и да
се приема, че е налице такава, това обстоятелство е ирелевавнтно за решаване на
спора, поради това, че не замества осигуряване на достъпна среда до сградата на
ИРМ – Аксаково. Също така наличието на желание и вложени усилия на ДСП – Варна
да осъществи изграждане на рампа за достъп на лица с увреждания в сградата не променят
установяването, че такава липсва. Процесуален представител на ответника в о.с.з.
на 22.10.2019 г. е заявила, че в кабинетите на ИРМ – Аксаково са допускат
граждани при ползване услугите на администрацията. Единствената възможност за
оправдание на прякото неравно третиране на основата на защитен признак е да е
налице някое от лимитативно изброените в чл. 7 от ЗЗДискр. изключения. В случая, видно от доказателствата,
не е налице такова изключение.
Съгласно
§1, т.2 от 2 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с уврежда, "Достъпна среда"
е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек
с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и
самостоятелно.
Равнопоставеността
относно достъпна среда изисква лице с увреждания самостоятелно да може да се
придвижи с инвалидна количка до помещения в ИРМ – Аксаково, които са достъпни и
за останалите лица. Няма спор, че ИРМ – Аксаково не е изградена структура „едно
гише“ и тя да е достъпна за всички. Такава се сочи, че е изградена в Община
Аксаково, като двете администрации се обслужват от различни служители и нямат
обща структура. Липсата на достъпност до сградата на ИРМ – Аксаково препятства
лица с увреждания да упражняват правата си в цялост, поради което е налице
пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр., извършена на
основата на признак „увреждане“, като причинната връзка между
дискриминационното третиране и защитения признак е пряка и видима. Деянието
осъществява състава на чл. 37, ал.2 от ЗЗДискр.
Освен пряката дискриминация по чл. 37 от ЗЗД деянието на жалбоподателя обективира и още една форма на дискриминация.
Неравното третиране е породено от неизпълнение на законово задължение за
осигуряване на достъпна среда за населението, включително на хората с
увреждания, като се отчитат техните специфични изисквания - чл. 169, ал. 1 от ЗУТ и чл. 5, ал.1, т.5 от Закон за
хората с увреждания. Това законово задължение не визира само и единствено възможността за достъп
до сградата, а представлява комплекс от изисквания, които осигуряват реален
равен достъп до и в публичните сгради.
Без осигуряване на възможност за реално придвижване в
сградите и използване на елементите на обзавеждането законовото задължение за
създаване и поддържане на достъпна среда не е изпълнено. Осигуряване на
задължение за равнопоставен достъп следва да е не само до гише за обслужване, а
до всички елементи на обзавеждането, до които имат достъп и останалите гражданите,
като в случая такова не е налице.
Бездействието на жалбоподателя е нежелано
поведение, което има за резултат накърняване достойнството на лицата с
увреждания и създаване на враждебна и застрашителна за тях среда. За специалния
състав на тормоза е ирелевантно как другите са били третирани. Достатъчно е, че
третирането на лицата със защитения признак "увреждане" има за
резултат унизяване на достойнството им и създаването на визираната в нормата
среда. Съдът приема този резултат за доказан по силата на необоримата законова
презумпция, че сама по себе си архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания до публични места, унизява, накърнява достойнството и е
враждебна с оглед на самата си недостъпност. За резултатния състав на тормоза
субективният елемент е ирелевантен. С оглед на това доводите на жалбоподателя,
изложени по-горе, за причините за неизпълнение на законовото задължение и за
предприетите от тях организационни мерки са неотносими. Забраната за тормоз е
абсолютна и не допуска изключения или оправдания.
С оглед
изложеното на основание чл. 5 от ЗЗДискр. е налице дискриминация, поради това,
че се осъществява тормоз на основа на признак по чл. 4, ал. 1 -
увреждане, поради това, че е налице изграждане и поддържане на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места и е налице пряка
дискриминация по чл. 37 от ЗЗД.
Основното
възражение на жалбоподателите досежно сградата на ИРМ – Аксаково е липсата на
задължение за изграждане на достъпна среда. Жалбоподателят не спори, че
сградата не е достъпна за хора с увреждания, но счита, че задължението за
нейното привеждане в съответствие със законовите изисквания е на собственика
или наемателя, но не и за ползвателя, който не разполага със самостоятелен
бюджет за финансиране изграждане на средства за достъпна архитектурна среда.
Позовава се на Договор № 122/13.02.2015 г. сключен между Община Аксаково –
наемодател и АСП – наемател. Съгласно посочения договор: чл. 2 – АСП са
задължава да ползва имота с грижата на добър стопанин за нуждите на АСП; чл.3 -
ако при ползването на имота е необходимо снабдяване с документи от трети лица
за редовната експлоатация на същия, АСП за своя сметка поема разходите по
съответните процедури, след писмено съгласуване с Общината. С чл. 9 от договора
е предвидено, че предоставения за управление имот, не може да се преотстъпва за
ползване, да се ползва съвместно по договор с трети лица, да се отдава под наем
или да се пренаема. Жалбоподателят не оспорва, че сградата е предоставена за
ползване на ИРМ – Аксаково, което е в структурата на ДСП – Варна, която е
териториално поделение на АСП.
ДСП – Варна няма собствен бюджет, тъй
като е териториална структура на АСП. Съгласно
т.14 от Приложение към чл.
7, ал. 3 от Устройствен
правилник на АСП, Дирекция
"Социално подпомагане" е със седалище Варна и
с териториален обхват общините Варна и Аксаково, като на основание чл. 7,
ал.2 от Устройствен правилник на АСП, ДСП – Варна е териториално
поделение на АСП.
Изискванията за
изграждане и поддържане на достъпна среда са
свързани с експлоатацията на имота. Тези изисквания са разписани в закон
и за жалбоподателя е ясно, че експлоатацията на сградата без изграждане на
необходимите елементи на достъп и обзавеждане е закононарушение, а
експлоатацията, ползването се осъществява от ИРМ – Аксаково, което както беше
отбелязано е в структурата на ДПС - Варна. На кого е задължението за издаване
на необходимите разрешения за извършване на преустройствата и задължението за осигуряване
на финансовите средства за това е ирелевантно за обективния факт на
неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда. Съгласно
чл. 10 от ЗЗДискр. всички
държавни органи, в т. ч. и ДСП – Варна са длъжни, при осъществяване на
правомощията си да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане
целите на Закона за защита от дискриминация. В сградата ползвана
от жалбоподателя, той осъществява правомощията си и неизпълнението на
задължението за равно третиране е нарушение на антидискриминационното
законодателство. Поради това, доводите на жалбоподателя, че поради липса на
самостоятелен бюджет и поради това, че е само ползвател, а не собственик на
имота, не носи отговорност е
неоснователен. В този смисъл е съдебната
практика: решения на ВАС по адм. дела № 11187/2011 г. и № 8693/2010 г.
Оспореното
решение е в съответствие с целта на ЗЗДискр., поради това, че средствата, които
са необходими за изграждане на рампа не надхвърлят размера на психологическите и
всички други увреждания, до които води липсата на достъпна архитектурна среда.
В този смисъл не е допуснато нарушение на чл. 6 от АПК.
Законосъобразно
от ответника е установено, че е налице дискриминация по признак „Увреждане“,
поради което оспореното решение в част І е законосъобразно.
С част ІІ от
процесното решение на основание чл. 47, т.3 вр. чл. 80, ал.1 от ЗЗдискр. е
наложена на ДСП – Варна имуществена санкция в размер на 500 лева. АСП
е юридическо лице със седалище София, съгласно чл. 2, ал.3 от Устройствен правилник на АСП. ДСП – Варна не
е юридическо лице, но по своята структура тя не е физическо лице. Нормата на
чл. 80, ал.2 от ЗДП е приложима за всички структури на юридически лица по
аргумент на чл. 83, ал.1 от ЗАНН, /В
предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или
наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може
да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата
или общината при осъществяване на тяхната дейност/. От ответника е посочено, че
имуществената санкция се налага на основание чл. 80, ал.1 от ЗЗДискр., която
норма предвижда - Който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се
наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Основанието, на което е наложено наказанието е чл. 80, ал.2 от ЗЗДискр. -
Когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице,
на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лв. Следвало е
ответника да посочи, че имуществената санкция се налага на основание чл.80, ал.2 от ЗЗДискр, а не
както той е посочил – чл. 80, ал.1 от ЗЗДискр. В случая са изложени всички
релевантни факти за налагане на имуществената санкция – налице е нарушение посочено
в част I от решението, което е описано в пълнота. Жалбоподателят
се защитава срещу изложените факти, а не срещу посочените правни норми, поради
това грешното посочване на правното основание за налагане на имуществената
санкция, не е съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната на
същата. Имуществената санкция е наложена
към предвидения минимум, същата е съобразена с тежестта на нарушението на
ЗЗДискр. Поради това че се накърняват права и интереси на хора с увреждания,
съдът намира, че размера на имуществената санкция е законосъобразен.
При спазване на чл. 47, т.4 от ЗЗДискр., законосъобразно ответника е
предписал на жалбоподателя в шестмесечен срок от постановяване на решението да
се предприемат необходимите мерки за изграждане на достъпна архитектурна среда,
осигуряваща свободен, самостоятелен и независим достъп на лицата, включително с
ограничена подвижност до и в сградата на ИРМ – Аксаково, в гр. Аксаково, ***
Поради
изложеното, доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното
решение са неоснователни.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, представлявана от директора
срещу Решение № 420/09.07.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: