№ 5202
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20211110172320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх.№ 110594/17.12.2021 г. по описа на СРС,
депозирана от „., със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред
Цар Борис, бул. Цар Борис Трети № 159, ет. 2 и 3, против Т. Г. Г., ЕГН: **********,
гр. София, Ж.К. СВЕТА ТРОИЦА, бл.313Б, вх.Б, ет.4, ап.32, действаща чрез адвокат Борис
З., съдебен адрес: гр. София, ул. . № 6, ТК „Сан Марино“, офис 14, с която е предявен
положителен установителен иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 7 505,15 лв., представляваща потребена вода от длъжника за имота му на
горепосочения адрес за периода от 01.02.2012 г. до 29.03.2021 г., ведно със законна лихва от
07.10.2021 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните са налице договорни отношения,
свързани с предоставяне на ВиК услуги в имот, находящ се на адрес в гр.София, гр.СОФИЯ,
Ж.К. СВЕТА ТРОИЦА, бл.313Б, вх.Б, ет.4, ап.32, клиентски № **********, през периода от
01.02.2012 г. до 29.03.2021 г. Сочи, че за процесните вземания ищецът е подал заявление по
чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 57719/2021 г. на СРС, 120 състав. Твърди, че е изпълнило задълженията си по
договора и е доставило услуги до адреса на ответната страна, но последната не ги е
заплатила. Моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност
за вземанията за периода от 01.02.212 г. до 28.03.2018 г. Твърди, че за останалата част от
вземането за периода 29.03.2018 г. до 29.03.2021 г. не е подал възражение, поради което в
1
тази част заповедта е влязла в сила и липсва правен интерес от предявяване на иск за тази
част. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:
Със заявление от 07.10.2021 г. ищцовата страна е поискала от съда да издаде заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №57719/2021
г. по описа на СРС, 120 състав, по което била издадена в полза на заявителя Заповед за
изпълнение на парично задължение. С последната длъжникът – ответник по настоящото
производство – е осъден да заплати на кредитора – ищец по настоящото производство –
сума в размер на 7505,15 лв., представляваща вземане за потребена вода от длъжника за
имота му на горепосочения адрес за периода от 01.02.2012г. до 29.03.2021 г. По Договор за
предоставени ВиК услуги за кл. № **********, ведно със законна лихва от 07.10.2021 г. до
изплащане на вземането, държавна такса в размер на 150,10 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. След изпълнение на процедурата по връчване на
заповедта на длъжника, същият е подал възражение по чл. 410 от ГПК като е възразил
относно вземането за периода от 01.02.2012 г. до 28.03.2018 г. В съдебна зала признава чрез
пълномощника си дължимостта на сумата за периода след 28.03.2018 г. като пояснява, че и с
възражението е признал дължимостта на тази сума.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че
за процесния период са натрупани вземания за главница в размер на 5296.18 лв., както и
старо салдо от 2208.97 лв. Сумите, които не са били погасени чрез изтичане на
тригодишната давност са в размер на 2466.15 лв. за главница за период от три години назад.
Към експертизата е приложена таблица относно таксувания разход, формираните
задължения и извършените плащания.
При така събраните доказателства, съдът счита, че ответницата дължи сумата от
2466.15 лв. за периода, установен от вещото лице като непогасен по давност, а именно за три
години назад. Предвид това, че длъжникът не е посочил конкретна сума, която признава,
съдът счита, че следва да се приеме в съдебното решение, че именно този размер на
задължението на ответника към ищеца е установен от съда, а в останалата част иска да се
отхвърли, поради погасяването на сумите чрез изтичане на погасителна давност.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, както следва:
ищецът е направил разноски в размер на 200.10 лв. в заповедното производство, както и
600.10 лв. в исковото, в това число за държавна такса, за депозит за вещо лице и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца му се следват разноски за двете
производства в общ размер на 262.94 лв. Ответникът е представил доказателства за
извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. в заповедното и в
размер на 1000 лв. в исковото производство. Ищецът от своя страна е направил възражение
за прекомерност на това възнаграждение. След извършена проверка по реда на чл. 78, ал. 5
2
от ГПК, съдът установи, че съгласно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет,
минималният размер за адвокатско възнаграждение за защита по заповедното производство
при настоящата цена на иска, възлиза на 492.68 лв., а в исковото – 705.26 лв. Съдът намали
възнаграждението за заповедното производство на 500 лв., а за исковото на 710 лв., предвид
това, че производството не се характеризира с особена фактическа и правна сложност и
приключи в едно съдебно заседание. След извършване на компенсация между насрещните
задължения за разноски до размера на по-малкото, следва на ответника да се присъдят
разноски за двете производства в общ размер на 947.06 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “. АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София 1618, р-н Красно село, Бизнес център Интерпред
Цар Борис, бул. Цар Борис III № 159, ет. 2 и 3, чрез юрисконсулт . и Т. Г. Г.,
ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. СВЕТА ТРОИЦА, бл.313Б, вх.Б, ет.4, ап.32, действаща
чрез адвокат Борис З., съдебен адрес: гр. София, ул. . № 6, ТК „Сан Марино“, офис 14, на
основание чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата
Т. Г. Г., ЕГН: ********** дължи на ищеца “. АД, ЕИК ., сумата от 2466.15 лв. /две хиляди
четиристотин шестдесет и шест лева и двадесет и петнадесет стотинки/, представляваща
главница за доставени ВиК услуги за периода 01.05.2019 г. до 29.03.2021 г., включително,
ведно със законна лихва от 07.10.2021 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете
над тази сума и до пълните предявени размери от 7505,15 лв., представляваща потребена
вода от длъжника за имота му на горепосочения адрес за периода от 01.02.2012 г. до
30.04.2019 г., като неоснователен, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА “. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, р-н
Красно село, Бизнес център Интерпред Цар Борис, бул. Цар Борис III № 159, ет. 2 и 3, да
заплати на Т. Г. Г., ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. СВЕТА ТРОИЦА, бл.313Б, вх.Б, ет.4,
ап.32, сумата от 947.06 лв. /деветстотин четиридесет и седем лева и шест стотинки/ за
адвокатски хонорар в заповедното и в исковото производство, след извършване на
компенсация с разноските на другата страна и съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3