Определение по дело №2133/2018 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                             Номер  174               Година   14.01.2019                   Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                             XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети януари                                                                                               Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2133 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито ответникът не е представял досега по делото, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 6260/2017 г. на СтРС.

С оглед характера на делото следва да се задължи ищецът да представи цялото ЛТ. на ответника (чл. 190 ГПК).

Следва да се даде възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да посочи кои точно от твърдените в исковата му молба обстоятелства иска да доказва с показанията на свидетел, който иска да води за разпит в съдебно заседание, за да прецени съда тяхната допустимост съгласно чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).

Следва служебно да се назначи съдебно - икономическа експертиза, която да даде отговор на следните възникнали по делото въпроси: 1/. какъв е размера (брутен и нетен) на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ и изплатено ли му е то от ответника изцяло или частично към датата на проверката от вещото лице; 2/. има ли издадена от ищеца заповед за командироването на ищеца от 03.08.2017 г. до 14.08.2017 г., къде, с каква задача, за какъв период и с какви пътни, дневни и/или квартирни пари; 3/. какво е дължимото се за този период обезщетение по чл. 215 КТ на ответника за пътни, дневни и/или квартирни пари, пооТ.елно и общо, и изплатено ли му е било то от ищеца авансово, изцяло или частично, кога и срещу какъв точно първичен счетоводен документ, препис от който и от заповедта за командироването му вещото лице да представи със заключението; 4/. отчел ли е, на коя дата и с какъв документ/и ответникът тази командировка и разходването на изплатените му за нея командировъчни и останали ли са неотчетени/невъзстановени такива за пътни, дневни и/или квартирни пари, пооТ.елно и общо към датата на проверката на вещото лице; 5/. на коя дата ищецът е открил неотчитането/невъзстановяването на същите средства от ответника; 6/. издал ли е ищецът за тях заповед по чл. 210, ал. 1 КТ и връчвана ли е до момента такава на ответника; и 7/. осчетоводил ли е ищецът, на коя точно дата и по коя точно своя счетоводна сметка и партида посочените в исковата му молба командировъчни в размер на 265.58 лева; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на тази експертиза (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че като основна своя дейност имал за предмет транспорт на стоки в страната и чужбина. Предвид възникналата нужда от шофьори на товарни автомобили за международни превози, до управителя му била постъпила на 06.04.2017 г. молба от ответника да бъдел назначен на длъжност „шофьор" при ищеца. На 06.04.2017 г. сключили с него трудов договор № 219 на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70 КТ, при подробно описани в него условия и срок на трудовите им взаимоотношения. За този договор било подадено уведомление до Н. с изх. № 24388173017378/06.04.2017 г. на основание чл. 62, ал. 5 КТ. За периода 06.04.2017 г. - 06.07.2017 г. ответникът изпълнявал съвестно възложените му трудови функции и нямал нито здравословни, нито каквито и да било проблеми във връзка с изпълнението на трудовите си задължения, което било видно от заключение от С. за пригодността му да изпълнява длъжността шофьор, от 06.04.2017 г. и карта за предварителен медицински преглед. На 06.07.2017 г. управителят на ищеца получил обаждане от ответника по личния си GSM, с което последният го уведомил, че поверения му товарен автомобил се бил повредил на пътя между С. и Д., че той нищо не можел да стори и не желаел повече да работи по описания трудов договор. Управителят на ищеца му обяснил, че когато сутринта на 06.07.2017 г. ответникът тръгнал с товарния автомобил, същият нямал проблем и той, като шофьор, не можел по средата на курса да преустановява дейността по превозване на товара и към този момент нямало свободен друг шофьор, който да поеме превоза. Освен това му обяснил, че бил поел ангажимент по трудовия договор и следвало да го изпълни и отработи поне дължимото предизвестие. Ответникът му заявил, че не смятал да отработва предизвестието, тъй като не ставал за шофьор и не искал да работи повече за него. Преценяйки създалата се обстановка и давайки си сметка, че вероятно повредата на поверения на ответника товарен автомобил не била случайна, управителят на ищеца му заявил да си подаде молбата за Н.ускане в офиса на фирмата и да си тръгва. На 07.07.2017 г. ответникът подал молба за освобождаването му по взаимно съгласие, която още същия ден била резолирана и подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до Н. с изх.№ 24388173038310. Била издадена и заповед за прекратяване на трудовия договор № 201/07.07.2017 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. На 01.08.2017 г. изненадващо ответникът позвънял на управителя на ищеца и го помолил да го вземе отново на работа, тъй като не можел да си намери друга и изразявал съжаление за станалото и начина, по който бил Н.уснал предишния път. Тъй като към този момент ищецът изпитвал остра нужда от шофьори, бил принуден да го наеме отново на работа, но с уговорката, че този път нямало да има непредвидени ситуации, породени от импулсивно взети решения от негова страна и нежелание за изпълнение на трудовите му функции. Така на 02.08.2017 г. бил сключен трудов договор № 222 между ищеца, в качеството му на работодател и ответника, в качеството му на служител/работник на длъжност „шофьор, товарен автомобил (международни превози). В договора било определено началото на трудовото правоотношение - 02.08.2017 г. и договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 463 лева. В чл. 8, ал. 1 бил определен и срок на предизвестие за прекратяването му от един месец и за двете страни. На ответникът бил проведен начален инструктаж за безопасност и здраве при работа, а на Т. на Н. било изпратено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. № 24388173043710/02.08.2017 г. Ответникът подписал длъжностна характеристика, която се изисквала за конкретната длъжност и било представено заключение от С. за пригодността му да изпълнява длъжността „шофьор“ при ищеца, от 06.04.2017 г. и карта за предварителен медицински преглед, чиято констатация била „клинично здрав". С оглед трудовите му функции, които приел да изпълнява, на 02.08.2017 г. била издадена и подписана заповед № 112 за командировка, с която ответникът бил командирован от 03.08.2017 г. до 14.08.2017 г. за извършване на вътрешнообщностен автомобилен превоз с товарен автомобил с рег. № - до Република П. и обратно, като пътните, дневните и квартирните разходи се поемали от работодателя, като предварително му била предоставена в тази връзка сумата от 265.58 лева, за което бил подписан от него РКО за служебен аванс за същата сума. На ответника били предоставени необходимите документи и парични средства за изпълнение на превоза, като в периода 03.08.2017 г. - 04.08.2017 г. бил натоварен и на 05.08.2017 г. потеглил по Н.равление. Около 7:00 часа на 06.08.2017 г. се обадил по служебния телефон на „ръководител транспортен оТ.ел" К.Ч., че преустановявал управлението на МПС по своя инициатива и оставял камиона с целия наличен товар на необозначен паркинг в района на В. и възнамерявал да се прибере вкъщи. Уведомил, че на 05.08.2017 г. стигнал до Т., Р. и без да уведоми управителя на дружеството или друг служител решил самоволно да върне камиона във В. и прекрати изпълнението на курса. В самия телефонен разговор не бил споменал да има здравословен проблем, налагащ преустановяването на курса. Н.ротив. Изтъкнал, че не ставал за шофьор, да си търсел ищецът друг, защото той Н.ускал. В опит да бъдел накаран да промени решението си да изостави камиона с цялата налична стока на този паркинг, посочената служителка на ищеца го увещала да изчака поне да дойдел друг служител на ищеца, който да продължи курса и на който да предаде документите на камиона и съпътстващите товара, за да се продължал курса. Получила отговор от ответника, че той се прибирал в С. и да се оправяли както могат. Така, без уважителна причина или разрешение, проявявайки престъпно нехайство относно поверения му автомобил и натоварената в него стока (безстопанственост относно повереното му имущество по силата на трудовия договор), ответникът бил изоставил МПС на необезопасено място (паркинг в района на В.) и оставил ключовете за същото в него, като едновременно с това задържал документите на камиона, с което причинил, както финансови загуби на ищеца, свързани с пътуване до В. на друго МПС, претоварване на наличната стока на друго МПС, командироването на друг шофьор за изпълнение на задачата, допълнително заплащане на митнически и магистрални такси и начислени неустойки от страна на получателя на товара, и заплащането на допълнително количество гориво, така и ред неудобства свързани с реорганизация на дейността на работодателя му и редица проблеми, които произтичали от липсата на описаните документи. Междувременно, със заповед за командировка № 116, на 06.08.2017 г. бил командирован по спешност друг шофьор на ищеца (Т.Д.А.) да изпълни несъстоялия се курс до П. (този на ответника) с МПС с рег. № -. Така нито на 7-ми, нито на 8-ми август 2017 г. ответникът се явил на работа, за което управителят на ищеца бил уведомен с докладна записка с вх. № 1/09.08.2017 г. Поради това на 10.08.2017 г. била съставена покана с изх. № 12 от ищеца до ответника, в която били описани неколкократните му нарушения на трудовата дисциплина и му била дадена възможност да даде обяснения за тях. Тази покана му била връчена на 11.08.2017 г. срещу подпис. Междувременно на 11.08.2017 г. ответникът писмено декларирал, че щял да възстанови получените авансово пари във връзка с командироването му, в размер на 265.58 лева, в срок до 15 дни, който срок изтекъл, а те не били получени от ищеца нито по банков път, нито в брой. Падежът за връщането им бил настъпил, а ответникът не ги бил върнал и те представлявали получени с оглед на отпаднало основание парични средства, и подлежали на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. С приемо-предавателен протокол от 11.08.2017 г., предал на представител на ищеца документите на камиона, картата за зареждане на гориво, телефон, телефонна карта, които  собственоръчно изброил, с което недвусмислено потвърдил, че ги бил задържал и липсата на които довела до нуждата от изпращане на втори камион, претоварването на пратките и допълнителното зареждане на гориво и заплащане на винетни и транзитни такси по Н.равлението Д. - В. - Т. - В. (К., Р.).  Поради това със заповед № 204/16.08.2017 г., на ответника било наложено на основание чл. 188, т. 3, във вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, дисциплинарно наказание „уволнение", на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а трудовият му договор с ищеца бил прекратен. За ответника възникнало на основание чл. 221, ал. 2 КТ задължение да плати на ищеца обезщетение в размер на едномесечното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева, която сума до момента не била получена от ищеца. Така за ответника възникнало задължение да плати на ищеца общо 728.58 лева, от които 463 лева обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ и 265.58 лева получени на отпаднало основание парични средства, които полежали на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но към момента не били върнати нито по банков път, нито в брой. До момента задължението на ответника за плащане на тези суми не било изпълнено. Не било възможно да уредят отношенията си доброволно. Неизпълнението му породило правото на ищеца да претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на закъснението от 10.11.2017 г., което било датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поради забавата, ищецът подал на 10.11.2017 г. в СтРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Било образувано ч.гр.д. № 6260/2017 г. на СтРС, по което съдът издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които бил осъдил ответника да му заплати 728.58 лева, от които 463 лева, представляващи дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ и 265.58 лева, представляващи получени без основание (с оглед неосъществено основание) парични средства, които полежали на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, заедно със законна лихва от 10.11.2017 г. до изплащането, както и сумата от 326 лева, от които 300 лева адвокатски хонорар и 26 лева държавна такса. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което съдът бил уведомил ищеца с указание вземането да се установи по исков ред.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 728.58 лева, от която 463 лева неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ и 265.58 лева получени на отпаднало основание парични средства, които подлежали на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, заедно със законна лихва върху главницата от 10.11.2017 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6260 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по предявените искове, не е претендирал самостоятелни права и възражения, не е посочил и представил доказателства.

          Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявените по делото искове за съществуване на процесните вземания, респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тези вземания, както и неговия размер и изискуемост.

         

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: молба от 06.04.2017 г., трудов договор № 219/06.04.2017 г., уведомление с изх. № 24388173017378/06.04.2017 г., молба от 07.07.2017 г., уведомление с изх. № 24388173038310/07.07.2017 г., заповед за прекратяване на трудов договор № 201/07.07.2017 г., молба от 02.08.2017 г., трудов договор № 222/02.08.2017 г., уведомление изх. № 24388173043710/02.08.2017 г., служебна бележка № 71/02.08.2017 г., длъжностна характеристика от 02.08.2017 г., карта за предварителен медицински преглед от 04.04.2017 г., резултати от прегледи на специалисти, заключение от 06.04.2017 г., заповед № 112/02.08.2017 г., заповед № 116/06.08.2017 г., РКО от 03.08.2017 г., докладна записка с вх. № 1/09.08.2017 г., покана от 10.08.2017 г., обяснително писмо от 11.08.2017 г., приемо-предавателен протокол от 11.08.2017 г., заповед № 204/16.08.2017 г., уведомление изх. № 24388173047206/21.08.2017 г. и програма за провеждане на инструктаж на работно място и периодичен инструктаж на шофьор товарен автомобил от 06.04.2017 г.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 6260 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи в оригинал цялото находящо се при него лично трудово досие на ответника, КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето му в този срок съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

ДАВА възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да посочи кои точно от твърдените в исковата му молба обстоятелства иска да доказва с показанията на свидетел, който иска да води за разпит в съдебно заседание, за да прецени съда тяхната допустимост съгласно чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане.

 

НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и в счетоводството на ищеца, както и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.02.2019 г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение. За същата дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: