№ 12
гр. Пазарджик , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав С. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500288 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.463 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.460 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се разпределение на постъпила сума от публична продан на
недвижим имот-дърводелски цех за производство на мебели и дограма, УПИ
ІІ-кв.68 по плана на с.Д. обл.Пазарджик по изпълнително дело №50/2018г.
/20188870400050/ по описа на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д.Д., рег.
№887, с район на действие Окръжен съд гр.Пазарджик от 03.02.2021г.,
предявено на страните по изпълнението с протокол на ЧСИ на дата
04.02.2021г.-/л.660-л.664 от досието на изпълнителното дело/ .
В жалбата си с вх.№02550 от 10.02.2021г., подадена по пощата в срока
по чл.462 ал.2 от ГПК, изтекъл на 08.02.2021г. /виж дата на пощенското
клеймо/ при условията на чл.60 ал.6 /в първи следващ присъствен ден/ и чл.62
ал.2 от ГПК, от жалбоподателя Община Велинград и присъединен по
изпълнителното дело взискател, представлявана от Кмета д-р К.К. чрез
старши юрисконсулт А.В., се поддържа, че по искане на Общината са
включени в разпределението актуални задължения на длъжника по
изпълнението К. Ю. М., ЕГН-********** от с.Д. обл.Пазарджик, за данък
1
недвижими имоти /ДНИ/ в размер на 182.13лв, формиран от главница и лихва
към главницата, както и такса битови отпадъци /ТБО/ в размер на 1003.99лв,
също формиран от главница и лихва към главницата. Твърди се, че предмет на
разпределението е сумата от 38800лв постъпила от процесната публична
продан, като ЧСИ е заделил дължимите такси по ТТРЗЧСИ, а от останалата
сума е разпределил 182.13лв в полза на Общината, представляваща ДНИ.
Счита жалбоподателя, че разпределението е неправилно защото ЧСИ е
следвало да задели в полза на Община Велинград и сумата от 1003.99лв,
представляваща ТБО за съответния имот, продаден на публична продан и че
тази такса следва да се ползва с привилегията на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД
/неточно е посочен друг нормативен акт-ГПК/, тъй като разпоредбата на
чл.162 ал.2 от ДОПК императивно разписва кои са публичните държавни и
общински вземания, като в т.1 за такива били посочени най-общо данъците, а
в т.3-държавните и общински такси, установени по основание и закон.Според
жалбоподателя ДОПК като специален закон, уреждащ установяването на
задълженията за данъци и събирането на публичните вземания, следва да бъде
съобразен от ЧСИ за дадената дефиниция на ТБО като публично общинско
вземане. Счита, че привилегията на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД е отредена за
„вземанията на държавата за данъци върху определен имот“ и че буквалното
приложение на разпоредбата само върху вземания за ДНИ противоречи на
общата идея на законодателя за бързо и ефективно събиране на публичните
задължения и че ТБО постъпва в общинския бюджет на основание чл.9а ал.3
от ЗМДТ и като вид вземане има публичен характер, така както и ДНИ.
Жалбоподателят поддържа още, че няма основание ЧСИ да не включи
ТБО в привилегирования втори ред на чл.136 от ЗЗД и че в случая се създава
неоправдано затруднение за едновременно събиране на две публични
общински вземания /ПОВ/, имащи един и същ източник-процесния недвижим
имот-обект на публична продан.Като допълнителен аргумент се посочва, че с
влизането в сила на 2006г. на ДОПК, изрично е регламентиран публичния
характер на общинското вземане за таксите, установени със закон, докато
чл.136 от ЗЗД е с по-ранна и не е изрично хармонизирана с регламентацията
на събиране на публичните вземания. Цитира се в тази връзка и съдебна
практика на окръжни съдилища. Моли да се отмени разпределението от
03.02.2021г. на постъпилата сума по ИД №20188870400050 на ЧСИ Д.Д. и да
2
се върне делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение, с което в полза
на Община Велинград да бъде разпределена и сумата от 1003.99лв.
Няма постъпили писмени възражения от останалите страни в
изпълнителното производство.
В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия по
разпределението ЧСИ Д.Д. поддържа, че жалбата е допустима, но по
същество е неоснователна тъй като предмет на разпределение е паричната
сума, получена от продажбата на посочения недвижим имот на публична
продан и е в размер на 38800лв, като според извършеното разпределение, на
първо място, по ред Първи-чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД -за вземания за разноски
по обезпечаването и принудителното изпълнение, е разпределена и отнесена
сумата от 3395.27лв; на второ място, по ред Втори-чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД –за
вземания на държавата за данъци върху имота или МПС, е разпределена и
отнесена сумата от 182.13лв; на трето място, по ред Трети-чл.136 ал.1 т.3 от
ЗЗД-за вземания, обезпечени със залог или ипотека-от стойността на
заложените и ипотекирани имоти, е разпределена и отнесена сумата от
35222.60лв с което сумата за разпределение е изчерпана изцяло. Посочено е
още от ЧСИ, че поради недостатъчна наличност не е изплатено в цялост
вземането на ПИБ АД, явяваща се ипотекарен кредитор и имаща
привилегията от ред трети, и чието вземане следва да бъде първо разплатено
като обезпечен кредитор, след което да се пристъпи към вземания относно
следващите редове. Навежда извода, че законовите основания за
предпочитане преди да се стигне до разплащане на дължимите към община
Велинград ТБО се явяват привилегии по чл.136 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗД.
Твърди ЧСИ, че разпоредбата на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД не може да се тълкува
разширително тъй като същата съдържа в себе си основания за поставяне
при разпределението във втори ред на вземанията на държавата и на
общините на територията на която се намира продадения имот срещу когото е
насочено принудителното изпълнение, за данъци, дължими във връзка с
този имот. Твърди, че за процесната ТБО в случая не е призната привилегията
на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД тъй като по своята правна същност таксата за битови
отпадъци е различна от дължимите за имота данъци към държавата или
общината; че тази такса се заплаща за една вече извършена от съответната
община услуга по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
3
други съоръжения за битови отпадъци, както и за поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места, с което
категорично се отличава от понятието “данък“ върху недвижимите имоти; че
ТБО не представлява едно безвъзмездно плащане от страна на задълженото
лице, каквато е заплащането на данък сгради, а е едно възмездно плащане на
предоставена от съответната община услуга, поради което частта от
вземането на Община Велинград от длъжника, включваща сумите за битови
отпадъци за продадения на публична продан имот, при разпределението,
следва да се характеризира като ползващо се с привилегията на чл.136 ал.1
т.6 от ЗЗД, /вземанията на държавата, освен тия за глоби/, а не по ал.1 т.2.
Цитира се съдебна практика. Счита, че предвид фактическата обстановка по
изпълнителното дело и предвид материалноправните и процесуалноправните
норми, се потвърждава законосъобразността и основателността на
изготвеното постановление за разпределение и добросъвестното изпълнение
на изискванията на закона и положена грижа за охрана на правата на страните
в изпълнението от страна на ЧСИ. Моли да се отхвърли жалбата и се
потвърди обжалваното разпределение.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна
в изпълнителния процес-присъединен по право кредитор като взискател по
изпълнението и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител-
Постановление за Разпределение по чл.460 и следващите от ГПК и в
предвидена от закона тридневен срок съгласно чл.462 ал.2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Изпълнителното дело №20188870400050 по описа на ЧСИ Д.Д., рег.
№887 при КЧСИ и с район на действие Пазарджишки окръжен съд, е
образувано на 14.02.2018г. /л.146/ в резултат на извършено по реда на чл.427
от ГПК предаване на изпълнително дело №20118200402896 по описа на ЧСИ
Тодор Луков, с рег.№820 по КЧСИ, въз основа на издаден изпълнителен лист
от 19.03.2011г. на РС-Велинград в проведено заповедно производство по
ч.гр.д.№290/2011г. за парично вземане в полза на МКБ „Ю.“АД , ЕИК
*********-София и против длъжника К. Ю. М., ЕГН-**********, в размер на
4
42645.45евро-просрочена главница, сумата от 9901.76 евро просрочена лихва
за редовен дълг; 3484.30 евро-просрочена наказателна лихва и законна лихва
от 17.03.2011г. и разноски по делото-3737.64лв. Като страни в
изпълнителното производство след прехвърлянето на делото на ЧСИ Д.Д. са
посочени взискателя „П.И.Б.“ АД и длъжника К.М..
Като присъединени взискатели по изпълнението последователно са
конституирани-Отдел „МД и ТБО“-Община Велинград; „С. АД –в
ликвидация, ЕИК-*********-седалище гр.Велинград; “К.Л. ЕООД (в
ликвидация), ЕИК-*********-седалище в гр.София, при общо вземания по
изпълнителното дело от 186265.56лв за ПИБ АД плюс 1323.989лв за Община
Велинград, от които 1003.99лв за такси битови отпадъци /ТБО/ спрямо
ипотекирания в полза на ПИБ /ТБ“Ю.“ АД гр.София/ и изнесен на публична
продан недвижим имот на длъжника и 182.13лв данък недвижим имот/ДНИ/
плюс 24384лв полза на “С. АД и още 59641.72лв вземане на „К.Л. ЕООД. В
Разпределението е посочено, че върху имота, изнесен на публична продан
който е съпружеска имуществена общност, е учредена договорна ипотека от
2005г., подновена през 2015г. в СВ при РС-Велинград в полза на ПИБ АД и са
вписани и възбрани, тогава ТБ „Ю.“ АД-София /н.а. №10, том VІ,рег.
№5455,дело №949 от 21.12.2005г./л.6/.
Предмет на обжалваното разпределение от 03.02.2021г. е парична сума
от 38800лв, получена от продажбата/публична продан/ на процесния
недвижим имот, представляващ дърводелски цех за производство на мебели и
дограма, съставляваща масивна сграда с разгъната застроена площ от 900кв.м
в УПИ ІІ-дърводелски цех-общински в кв.68 по плана на с.Д. обл.Пазарджик.
Сумата е разпределена при спазване на последователността на групите
така както са формирани и посочени в чл.136 ал.1 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/, като по т.1.“Вземания за разноски по обезпечаването
на принудителното изпълнение“ е отнесена сумата в общ размер на
3395.27лв, от които 1830лв за ПИБ АД и останалата сума за такси за ЧСИ;
По т.2 „Вземания на държавата, за данъци върху имота или МПС“ в
полза на Община Велинград е отнесена сумата от 182.13лв, представляваща
данък недвижим имот/ДНИ/; По т.3„Вземания, обезпечени със залог или
ипотека, от стойността на заложените и ипотекираните имоти“-в полза на
5
ПИБ АД е отнесена сумата от 35222.60лв, при общо дължими от длъжника в
полза на банката 177425.44лв; или общо по първите три точки от ал.1 на чл.
136 от ЗЗД са отнесени 38800лв или това е цялата подлежаща на
разпределение сума; По чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД-„вземанията на държавата,
освен тия за глоби“ не се разпределят от ЧСИ средства поради недостатъчна
наличност. Прихваната е сумата от вземанията на първоначалния взискател
ПИБ АД, която е определена в размер на 37052.60лв /1830лв по т.1 +
35222.60лв по т.3/; сумата от 182.13лв по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД за изплащане
на съразмерна част от вземанията на останалите кредитори и 1565.27лв за
изплащане на таксите от обявения за купувач взискател ПИБ АД.
Разпределението е предявено на страните за запознаване на 04.02. 2021г., като
на предявяването е присъствал само длъжника, но за датата на предявяването
страните предварително са уведомени.
При тези данни Пазарджишкият окръжен съд намира, че
обжалваното разпределение е законосъобразно и не страда от пороците
изложени във въззивната жалба.
Съдът възприема доводите на ЧСИ изложени в мотивите си към
обжалваното изпълнително действие като логични, последователни, ясни и
съответстващи на закона и на преобладаващата съдебна практика.
В Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ в Раздел VII „Обезпечение
на вземанията“, т.2 „Привилегии“, по един императивен и лимитиран начин
са посочени онези парични вземания, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение в редовете, по който са изброени от т.1 до т.6
на ал.1, ал.2 и ал.4. Посочен е реда за тяхното погасяване в хипотеза когато
подлежащата на разпределение сума не е достатъчна да удовлетвори всички
вземания на кредиторите /ал.3/. Видовете парични вземания, които подлежат
на удовлетворяване, реда и групите в които същите са подредени от
законодателя, както и последователността на удовлетворяване от един ред
или при вземания от различи редове, са императивно определени и
законодателят не е предвидил изричен ред за тяхната промяна, респективно за
включване или за изключване от дадена група на определен вид вземане като
такси, разноски, данъци и други.
Законодателят ги е определил по императивен начин и независимо от
6
последвалите и приети нормативни актове, в това число ДОПК и ЗМДТ и
други, този ред и видовете обезпечени вземания не са променени. ЗЗД е
специален закон по отношение на регламентираните в него вземания, които
се ползват с предпочтително удовлетворяване и реда по който същите се
удовлетворяват, и който следва да се прилага в хипотеза на погасяване на
задължения от различен ред или на различни вземания от един и същ ред. В
ЗЗД няма предвидено изрично привилегировано удовлетворяване на всичките
публични държавни или общински вземания по един и същи ред и начин.
Законът борави с понятията „вземания“ за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение и по исковете по чл.134-135 от ЗЗД, включени в
т.1; т.2-вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за
моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното
превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни
възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори;
т.3-вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на
заложените или ипотекирани имоти; т.4. -вземанията, заради които се
упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако
това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на
задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т.3; т.5. -
вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения, и
вземанията за издръжка; т.6. вземанията на държавата, освен тия за глоби . В
процесната втора група /т.2/ изрично законодателят говори само и единствено
за вземания за данъци, като публично /държавно или общинско/ вземане и
нищо повече. В тази категория се включва всяко вземане което по своя,
характер, естество и предназначение представлява само и единствено данък,
като безвъзмезден приход в полза на съответната община или държавата.
Претендираната от жалбоподателя такса битови отпадъци няма
характеристиките на данък. Макар да е вземане от публичен характер, тя
коренно се различава по своя характер, естество и предназначение от данъка
и няма нищо общо с него независимо, че двете вземания могат да се отнасят
за един и същ обект, в случая продадения на публична продан недвижим
имот. Това не прави тези вземания да са подчинени на един и същ правен
режим по отношение събирането на тези вземания от задължените за това
лица, още повече да са подчинени на един и същ режим и ред при тяхното
предпочтително удовлетворяване по чл.136 ал.1 от ЗЗД. Така законодателят
7
изрично в ЗЗД е предвидил приоритетно удовлетворяване на вземането за
данък /Втора група-т.2/ пред вземането за неданъчни задължения, в случая
вземане за такса за битови отпадъци, което е поставено в Шеста, последна
група-/т.6/ на привилегированото удовлетворяване. Разликата между двата
вида вземания е очевидна, както и е очевидно липсата на предвидена от
законодателя равнопоставеност при тяхното събиране и включването им в
една и съща група на предпочтително удовлетворяване. Нещо повече, няма и
изрично препращане към ДОПК за приложимост на привилегиите по чл.136
ал.1 от ЗЗД по отношение на всички публични вземания, което е индиция, че
въпреки приетите в последствие нормативни актове ДОПК , ЗМДТ и други,
разделянето на вземанията за данъци на недвижими имоти от вземанията за
такси битови отпадъци и подчиняването им на различен правен режим по
отношение на привилегиите по чл.136 ал.1 от ЗЗД се е запазило и продължава
да съществува и с оглед действащото законодателство техният статут и
правен режим по отношение на предпочтителното им удовлетворяване не е
изравнен и същите продължават се удовлетворяват в различни
привилегировани групи и по различен ред и последователност. В този смисъл
е и съдебната практика на Апелативен съд-Пловдив, която настоящата
въззивна инстанция напълно споделя и прилага при разрешаването на
подобни казуси. Както се посочи особената привилегия по т. 2 не се отнася за
всички публични вземания на държавата по смисъла на чл.162 ал.2 от ДОПК,
а единствено на вземанията на държавата, изчерпателно изброени в чл. 136
ал.1 т.2 от ЗЗД. По реда на т. 2 следва да се удовлетворяват единствено
лимитативно посочените в съответната разпоредба вземания. Вземанията за
такса битови отпадъци се включват в реда на привилегированите вземания
по чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД, поради което в случая претендираното от Община
Велинград вземане за ТБО следва да се удовлетвори след удовлетворяване
вземанията на заложните и ипотекарните кредитори, кредиторите с право на
задържане и вземанията по чл.136 ал.1 т.5 от ЗЗД.
Предвид изложеното, ще следва да се остави без уважение жалбата на
Община Велинград подадена против Разпределението на ЧСИ Д.Д. от
03.02.2021г. постановено по изпълнително дело №50/2018г. /20188870400050/
по описа на същия ЧСИ.
Водим от горното и на основание чл.437 ал.1-ал.4 от ГПК,
8
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, с вх.№02550 от 10.02.2021г., на
Община Велинград, обл.Пазарджик, представлявана от Кмета д-р К.К. против
Разпределение от 03.02.2021г. по изпълнително дело №50/2018г.
/20188870400050/ на ЧСИ Д.Д..
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд -Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9