Решение по дело №337/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 288
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 30 юли 2019 г.)
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20185500900337
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                /10.06.                        2019 година                          град С.З.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 13.05.                                                                                          2019 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА  КАРАДЖОВА

 

СЕКРЕТАР: Таня Кемерова

изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА

т.д. № 337 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.К.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, с. с.С.***, представлявано от управителя Б.Х.Т. против „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.*** представлявано от управителя В.П.Р., с цена на иска: 48 988,80 лв.

В исковата молба ищецът твърди, че на 31.01.2018 г. е платил по фактура №**********/ 31.01.2018 г. на ответника „Т.“ ЕООД сумата от 48 988.80лв. с ДДС. Ответникът „Т.“ ЕООД е следвало да достави 100.80 тона азотен минерален тор - амониев нитрат /Неохим/ ЕО ТОР, опакован в биг-бегси от 600 кг. с включен транспорт. Цената е определена на 405.00 лв. за тон. Плащането по фактурата е извършено на 31.01.2018 г. с платежно нареждане от 31.01.2018 г. от банкова сметка *** „Т.К.“ ЕООД по банкова сметка *** „Т.” ЕООД, посочена във фактурата, издадена от „Т.” ЕООД като доставчик. Фактурата е представена от „Т.“ ЕООД на 31.01.2018 г. по електронна поща.

Твърди се, че до настоящия момент „Т.” ЕООД не е изпълнило задължението си да достави уговореното количество азотен минерален тор, който ищецът заплатил изцяло по посочената фактура.

В началото, управителят на ответното дружество отговарял на телефона си и обещавал, че всеки момент ще достави стоката, но впоследствие спрял да отговаря на телефона си и вече ищецът нямал връзка с него или с друг представител на дружеството.

Ищецът посочва, че е уведомил ответното дружество с Нотариална покана чрез Нотариус Г.В., peг. №388 на Нотариална камара, с район на действие С.З., за следното:В срок до 30.09.2018 г., да изпълни поетото от него задължение за доставка на посоченото във фактурата количество азотен минерален тор. В случай, че не достави посоченото количество до 30.09.2018 г., да счита договора за продажба за развален, считано от 01.10.2018 г.,

Поискал ответника да възстанови преведената сума в размер на 48 988,80лв. по посочена банкова сметка ***.

Сочи, че нотариалната покана е връчена на 01.10.2018 г. по реда на чл. 47, ал.1 на ГПК, като счита, че договорът е развален с посочената нотариална покана, предвид че от връчването й е минал достатъчно голям срок за изпълнение.

В случай че договорът не е развален с посочената нотариална покана, с настоящата искова молба уведомява „Т.” ЕООД, че поради неизпълнение на задължението му да достави стоката и предвид изтичането на подходящия срок за изпълнение, което след този срок за ищеца вече е безполезно, разваля договора от 31.01.2018 г. за продажба на 100.80 тона азотен минерален тор - амониев нитрат /Неохим/ ЕО ТОР, опакован в биг-бегси от 600 кг., с включен транспорт.

Ищецът твърди, че с оглед неизпълнението на договора и неговото разваляне „Т.” ЕООД дължи връщане на платената сума по посочената фактура №**********/31.01.2018 г., както и че върху посочената главница - 48 988.80 лева, ответникът дължи лихва за забава от датата на настоящата искова молба до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът посочва банкова сметка, ***.

Моли, да бъде осъден ответника „Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***, да върне на „Т.К.“ ЕООД сумата в размер на 48 988,80 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настоящата искова молба до окончателното и изплащане, както и да се присъдят направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Ищецът е депозирал по делото молба, с която уточнява петитума на исковата молба, а именно:

Моли, да бъде осъден ответника „Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***, да плати на „Т.К.“ ЕООД сумата в размер на 48 988,80лв. на отпаднало основание (чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД), поради разваляне на договор за продажба на 100.80 тона азотен минерален тор – амониев нитрат /Неохим/ ЕО ТОР, опакован в биг-бегси от 600 кг., с включен транспорт по фактура №**********/31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настоящата искова молба до окончателното и изплащане, както и да се присъдят направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

 

Ответникът е депозирал отговор на искова молба, в който, взема становище, че предявеният иск е напълно основателен и ,че няма възражения срещу предявения иск.

Намира за не особено точно твърдението, че няма яснота дали и кога „Т.“ ЕООД ще изпълни договорното си задължение, тъй като във връзка с търговската дейност на дружеството и в процеса на търговска дейност са възникнали поредица от събития и обстоятелства водещи до забавянето на доставката. В тази връзка, ответникът сочи, че са водени поредица от телефонни разговори и е обяснил на клиента /както лично, така и негови търговски и офис сътрудници/, че няма вариант в който той да не си получи стоката или да не му бъде възстановена предплатената от него сума. Твърди се, че в отговор на десетките и стотици позвънявания по телефона най-учтиво и ясно е обяснено на Управителя на „Т.К.“ ЕООД, че ответното дружество работи, за да осигури торове и финансиране, защото дружеството е попаднало в непредвидена ситуация и в следствие на това се създават затруднения по доставките на торове. Посочва, че ответното дружество зависи от други фактори и обстоятелства, за да възстанови нормалната си работа. Сочи се, че в момента, в който са готови, ще доставят тор или ще възстановят предплатената сума плюс компенсация. Ответникът счита, че не е особено точно твърдението, че неоснователно задържа и не връща сумата за предплатените количества минерален тор, тъй като сумата е предплатена от него към съответните доставчици, още при осъществяване на сделката, и по независещи от него причини, се стига до това да се изричат твърдения и се изказват предположения за умишлено задържане и не връщане на предплатената сума.

Посочва, че търговската сделка е осъществена с посредничеството на Г.Г., които е Управител на търговско дружество „А.К.“ ЕООД, ЕИК *** договорил условията от името на „Т.“ ЕООД. В негово присъствие при телефонен разговор е осъществен контакт и последваща сделка, като той също бил в течение на събитията и имал информация за затрудненията, които изпитва ответното дружество.

Според ответника посочените от ищеца доказателства към исковата молба отговарят на действителността.

В допълнение ответникът посочва, че по никакъв начин създалата се ситуация не е съзнателно предизвикана. Твърди, че предплатените и договорени количества минерални торове ще бъдат доставени при финализиране на усилията за осигуряване на торове и допълнително финансиране, въпреки, че е налице забавяне на доставките към него. Заявява, че по искане на клиента ще му бъде възстановена предплатената сума по посочените фактура и сметка, както и ще му бъде изплатена съответната лихва за забавяне и неизпълнение на търговската договорка между двете страни. Освен това, клиентът ще бъдел допълнително компенсиран и обезщетен с допълнителни количества торове или сумата за претъпени загуби и вреди нанесени неволно от ответника.

Посочва поредицата от събития и обстоятелства довели до създалата се ситуация и счита, че изложените аргументи в отговора ще помогнат да се установи и отсъди най-правилно решение в създалата се ситуация.

        Предвид изричното признание на исковете от ответника, направено в отговора на исковата молба, ищецът моли, на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да се произнесе с решение, съобразно депозираното признание на исковете от ответника с отговора на исковата молба, и да се осъди ответника да му заплати исковите суми, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и да ни присъдите направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

 

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Действително, с отговора на исковата молба, ответникът взема становище, че предявеният иск е напълно основателен и че няма възражения срещу предявения иск. Ответникът сочи, че са водени поредица от телефонни разговори и е обяснил на Управителя на „Т.К.“ ЕООД, че ответното дружество работи, за да осигури торове и финансиране, защото дружеството е попаднало в непредвидена ситуация и в следствие на това се създават затруднения по доставките на торове. Посочва, че ответното дружество зависи от други фактори и обстоятелства, за да възстанови нормалната си работа. Сочи се, че в момента, в който са готови, ще доставят тор или ще възстановят предплатената сума плюс компенсация.В допълнение ответникът посочва, че по никакъв начин създалата се ситуация не е съзнателно предизвикана. Твърди, че предплатените и договорени количества минерални торове ще бъдат доставени при финализиране на усилията за осигуряване на торове и допълнително финансиране, въпреки, че е налице забавяне на доставките към него. Заявява, че по искане на клиента ще му бъде възстановена предплатената сума по посочените фактура и сметка, както и ще му бъде изплатена съответната лихва за забавяне и неизпълнение на търговската договорка между двете страни. Освен това, клиентът ще бъдел допълнително компенсиран и обезщетен с допълнителни количества торове или сумата за претъпени загуби и вреди нанесени неволно от ответника.

В първото открито съдебно заседание процесуалния представител на ищеца, предвид изричното признаване на исковете от ответника  в отговора на исковата молба, моли съда, на основание чл.237, ал.1 ГПК да се произнесе с решение съобразно депозираното признание на исковете от ответника и да бъде осъдено „Т.” ЕООД да заплати на „Т.К.” ЕООД сумата от 48 988,80 лева.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал.2 от ГПК, установи следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът в постъпилата по делото молба е признал предявените искове по основание и размер.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, като не дължи обсъждане на събраните писмени доказателства.

С оглед направеното признание, съдът намира предявените искове за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

 Водим от горното и на осн. чл.237 ГПК, Окръжен съд – гр. С.З. в настоящия си състав

 

                                          Р   Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА  „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.*** представлявано от управителя В.П.Р. да заплати на  „Т.К.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, с. с.С.***, представлявано от управителя Б.Х.Т. сумата от  48 988,80лв.(четиридесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и осемдесет ст.), получена на отпаднало основание, поради разваляне на договор за продажба на 100.80 тона азотен минерален тор – амониев нитрат /Неохим/ ЕО ТОР, опакован в биг-бегси от 600 кг., с включен транспорт по фактура №**********/31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настоящата искова молба-21.11.18г. до окончателното и изплащане.

 

ОСЪЖДА  „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.*** представлявано от управителя В.П.Р. да заплати на  „Т.К.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, с. с.С.***, представлявано от управителя Б.Х.Т. сумата 4359.14 (четири хиляди триста петдесет и девет лева и четиринадесет стотинки) лева, представляващи направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: