№. 651 / 25.10.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Монтана
25.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №. 1520 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск за определяне местоживеенето на малолетно дете, упражняването на родителските права, личните отношения С. него и издръжката му С. правно основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на М.С..С.. xxx против И.О.Б. xxx.
Ищецът поддържа, че С. ответницата живеели на съпружески начала, по време на което съвместно съжителство се родило детето Е. М. С.., родена на xxxг. в гр.Монтана. Твърди, че поради неразбирателство С. ответницата се разделили преди около шест месеца, началото на 2018 година и детето останало да живее при него. По време на съпружеското съжителство твърди, че живеели на свободен наем, квартира, където продължава да живее и в момента ответницата, а след раздялата С. нея той се завърнал да живее при родителите си в жилище, мезонет, където има идеални условия за живот и отглеждане на дете, като от раждането на детето то се отглежда и възпитава изцяло от него. Ищецът твърди, че изцяло е поел издръжката на детето, храна, дрехи, играчки, такса за детска градина и други. Поддържа, че работи на постоянен трудов договор, като доходите му са високи и достатъчни, за да отглежда дъщеря си. В същото време майката живеела на свободен наем, често сменяла местоработата си, дълго време била безработна, а единствения й сигурен месечен доход била сумата от ТЕЛК, която получава за заболяването на голямата си дъщеря, родена от съжителство преди това С. друг мъж.
Моли съда да постанови решение, С. което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е. М. С.., родена на xxxг. на него, да определи местоживеене xxx, ж. б. в. е. а. да определи ограничен режим на лични контакти на детето С. майката, всяка първа и трета неделя от месеца от 10ч. до 16ч., в присъствието на бащата, без възможност да го взема при себе си за преспиване, както и майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лева, считано от датата на постановяване на решението, както и да му бъдат присъдени разноските по делото. Към ИМ са приложени писмени доказателства. С. ИМ са направени допълнителни доказателствени искания.По същество поддържа исканията си, подробни доводи и съображения излага в писмена защита, като моли и за присъждане на сторените разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК, който прилага С. писмената защита.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът И.О.Б. xxx, редовно призован, представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск. Поддържа, че оспорва изцяло твърденията и обстоятелствата, изложени от ищеца. Не отговаря на истината твърдението, че изцяло ищецът полага грижи за дъщеря им, като й осигурява всичко необходимо и заявява, че основните грижи за детето били нейни, подпомагана от своите родители. През това време поддържа, че ищецът, когато не е на работа, непрекъснато играе игри на компютъра. През периода на раздялата ответницата заявява, че в интерес на детето се е стремяла да осъществяват родителските права съвместно.
С. отговора на исковата молба ответницата предявява насрещен иск срещу ищеца С. искане родителските права по отношение на детето да се упражняват от нея, местоживеенето на детето да е при нея на адрес г. у. №. 3. ап.6, да бъде определен режим на лични контакти С. бащата всяка първа и трета седмица от месеца от петък до неделя за времето от 17ч. в петък до 17ч. в неделя, бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от предявяване на насрещния иск. Заявява искания за събиране на допълнителни доказателства. По същество поддържа заявените обстоятелства в отговора, както и исканията си, като подробни доводи и съображения поддържа в писмено становище. Моли да й бъдат присъдени разноските по делото съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Дирекция “Социално подпомагане”, Отдел “Закрила на детето”, гр.Монтана е изготвила социален доклад съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, в които счита, че и двамата родители притежават необходимите родителски качества и са способни да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното си дете. Твърдят, че детето има изградена психо-емоционална връзка и С. двамата си родители, която не бива да бъде прекъсвана, тъй като е изключително важна за емоциите и развитието на детето.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като ги прецени във връзка С. доводите и становищата на страните и съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно се установява, а и не се спори, че страните са живеели на съпружески начала, като от съвместното съпружеско съжителство имат родено едно дете Е. М. С.., С. ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx г. Страните преди раждането на детето, по време на раждането му и до раздялата им, в края на 2017г., началото на 2018г., живеели в гр.Монтана в жилище, на свободен наем. След раздялата ищецът напуснал квартирата, в която живеел С. ответницата и заедно С. детето отишъл да живее в жилище, собственост на родителите му в г. ж. б.. По горните факти няма спор между страните.
Спорните въпроси са кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права относно малолетното дете Е., къде да живее детето, при кой от двамата родители, какъв да бъде режима на лични контакти С. другия родител, който не упражнява родителските права и какъв размер месечна издръжка да заплаща този родител.
По делото се събраха многобройни писмени и гласни доказателства, показания на разпитани свидетели, обяснения на страните, изготвени са социални доклади от отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане” гр.Монтана по настоящия адрес на детето.
Установява се, че между родителите към момента са налице влошени взаимоотношения, повлияни от времето на съвместния им живот. След раздялата родителите се споразумели детето на този етап да отиде да живее при бащата, като до това решение се стигнало по съгласие и на двамата родители. Между тях съществува договореност за дните, през които Е. ще пребивава при единия или другия родител и се спазва установения режим на лични контакти.
При преценяване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за спора и за крайния му изход, съдът се ръководи на първо място от интереса на детето и неговите индивидуални потребности. Следва да се преценяват всички обстоятелства, които в своята съвкупност се обозначават като интерес на детето. В тази насока е константната практика на ВКС, намерила израз в редица Постановления на Пленума на ВС, не загубили сила и към момента, относно критериите, които са от значение за решаването на въпроса кой е по-подходящият родител, за да се постанови родителските права да се упражняват от него.
От събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства, социални доклади, обяснения на страните, се установява, че и двамата родители притежават необходимите родителски качества и са способни да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете Е.. Също така е установено, че детето контактува и С. двамата си родители и има изградена психо-емоционална връзка С. тях. И двамата родители са създали и имат необходимите социално-битови условия за детето.
Между страните липсва споразумение за упражняване на родителските права, поради което съдът следва да се произнесе в тази насока, а именно кой от двамата родители е по-подходящ да ги упражнява. При преценка на тези обстоятелства следва да бъдат ценени всички относими към случая доказателства, като от една страна е ниската възраст на детето, грижите, необходими в тази възраст и по-големия обем внимание и лична ангажираност, а от друга страна характера и поведението на всеки един от двамата родители, способността и възможностите да полагат лични и непосредствени грижи за детето, спокойствието и емоционалното състояние на родителя, при когото ще живее детето, възможността на всеки един да поема лична отговорност по въпросите, свързани С. отглеждането и възпитанието на детето.
Съдът намира, оценявайки всички гореизброени факти и обстоятелства, че интересът на Е. налага към настоящия момент упражняването на родителските права да се предостави на майката И.О.Б..
За да й се откаже това право, каквото е искането на ищеца М.С.., е необходимо да са дискредитирани по някакъв начин качествата и способностите й на родител, каквито доказателства липсват в тази насока.
Правилното възпитание на детето зависи от личността и възпитателските качества на родителите. От събраните доказателства - показанията на св.Л. С.., искането на ограничен режим на лични контакти С. майката и т.н. по делото се налага извод в каква среда израства детето след раздялата на страните. Не е в интерес на детето, бащата да иска такъв ограничен режим на лични отношения между майката и детето, а именно : „всяка първа и трета неделя от месеца, майката да посещава детето по постоянния му адрес в присъствието на бащата, без възможност да го взема при себе си за преспиване.” Както е посочил ищеца М.С.. едно от съображенията му да иска този ограничен режим е, че детето е много малко на три години. По делото не се установиха факти и обстоятелства, които да са причина, че режимът следва да се осъществява по този начин и в присъствието на бащата, както и че майката застрашава по някакъв начин интересите на детето, за да не преспива същото при нея. Връзката „майка – дете” принципно е много силна, а също и в случая, тя е незаменима С. нищо връзка. Майката е по-пригодна да полага грижи за малко дете на такава възраст, още повече и от женски пол. Майката има и натрупан опит от отглеждането на по-голямото си дете, което живее при нея.
Изслушани лично в съдебно заседание страните по въпроса за постигане на спогодба за упражняване на родителските права заявяват, съответно майката, че никога не би поискала и ограничила контактите на детето С. бащата, „тъй като то има един баща, без значение, че ние сме направили някаква грешка”. Бащата твърди, че никога не е ограничавал и ни би ограничил детето да се вижда С. майка си, но „просто някои черти от държанието й”. Изводът, който се налага от тези твърдения на страните е, че майката на първо място поставя интереса на детето, независимо от останалите отношения, докато при бащата поведението на майката го е провокирало да ограничи по някакъв начин контактите й С. детето, т.е. при него доминират, поставени са на първо място влошените отношения С. майката, които рефлектират върху отношенията С. детето. От тези признания на страните се установява родителския капацитет и на двамата, както и наличие на родителско отчуждение при бащата, досежно отношенията му С. майката.
Действително бащата М.С.. има желание за отглеждане на детето, но нагласите му по-скоро почиват на представи, отколкото на реален житейски опит и умения, имайки предвид фактът, че обикновено учителките от яслите и от детските градини, дори и от училище контактуват С. майките на децата. Не е за подценяване фактът, че ответницата е изминала този път С. другото си дете Ц., който път и е познат.
От изложеното е видно какви са причините между родителите да не бъде постигнато споразумение относно родителската грижа за малолетното дете. Тези обстоятелства се потвърждават и от личното изслушване на страните и свидетелските показания. Ответницата поддържа „аз нямам и никога не съм имала против Е. да се вижда С. баща си. Мен ме е страх от друго, че ако той вземе правата само да ме манипулира, ще ми я дава както те са написали - ограничено. Аз никога не бих ограничила детето от баща си, то има един баща, без значение, че ние сме направили някаква грешка. Тя не трябва да пати за тази работа”.
Св.К. К. твърди, „М. искаше да се раздели всичко по равно. Просто той да е главният попечител....”, а свид.И. И. - ,,....той иска единствено да може да взима основните решения за детето....”.
Безспорно е желанието на бащата да отглежда и възпитава детето, същият както лично, така и чрез показанията на водените от него свидетели демонстрира категорично способността си да се справя С. всички житейски, битови и ежедневни предизвикателства, свързани С. отглеждането на дете на тази възраст - 3 години.
От дадените от него обясненията може да се направи извод, че бащата не е запознат С. всички задължения, които има във връзка С. възпитанието и отглеждането на детето. Същият е изпаднал в стресова ситуация, когато са му казали, че следващия ден на детето е по-следния ден в „детската” и същия се е притеснил, че поради желанието му сам да се справя С. родителските задължения по отглеждането на Е. и най-вече поради изключителната му ангажираност, на него и на майка му във фирмата, от следващата седмица няма кой да се грижи за детето ,,Нали знаете, че утре й е последният ден...аз гледах като застрелян.”, св.Л. С.. ,,Марти знаеш ли, че детето не е на ясла, петък е, ние сме на работа...”.
От показанията на разпитаните свидетели се установява склонността на бащата към игри на компютъра.
В тази насока св.Р. И. твърди ,,Да, има слабост към компютрите. Играе си човека на играта, не иска да излиза С. нея.Абсолютно всяка свободна минута. Като отиде там-детето си е оттатъка в креватчето като зверче, а той е на компютъра.” Св.А. А.: ,,Вечерите, когато сме си говорили по телефона С. Ц., като я питам как е, какво прави. Казва, че гледа Е., мама е на работа, а М. е на лаптопа в кухнята.Това ми е споделяла и то е почти всеки път. Ц. ми е споделяла, че М. доста много време гледа в компютъра.”.
При определяне на родителския капацитет трябва да се има предвид-неоценяването на другия родител и кръга на неговите близки и приятели при отглеждането на детето. Родител, който се стреми да злепостави, да очерни, другия родител лично или чрез други лица показва липса на родителски способности, такива родители имат родителски дефицит.
Според съдебната практика ръководен мотив при определяне на титуляра на родителските права не могат да бъдат „луксозните” жилищни условия и „високите” доходи, които изтъква ищецът М.С.. и неговите близки.
С. оглед изложеното по-горе безспорно се доказа, че бащата М.С.. има материална обезпеченост, но не може да полага всекидневни и непосредствени грижи за детето си.
На следващо място се установява, че бащата не може да разчита на „помощ от близки”, докато майката има помощта на своите родители, жилището е обзаведено С. всичко необходимо за отглеждане на дете, видно от становището на ДСП Монтана.
От друга страна от свидетелските показания на Л. С.. се установи, че същата има фирма и непрекъснато е ангажирана „аз пътувам почти всеки ден извън града съм...”, „не съм предлагала да живеят в моето жилище”, „от както са разделени моята роля в къщата е готвене, пускане на пералня и туй то.”
Св.И. И. поддържа „Нали в некой случай майка му и баща му го загледат....”, по този начин бащата не може да разчита на своята майка.Т.е.неговата социална среда от раждането на детето -св.Л. С..: „Там живееха те двамата, на И. детето, след това се появи Е.... детето ,,омагьосано плачеше. Беше ужас...когато съм свободна, го взимам ....”, към момента не е толкова надеждна като средата на майката, още повече, че до раздялата на страните от раждането на детето, М. почти никога не е подпомаган от своята майка и баща в отглеждането на детето Е.. Всички събрани по делото доказателства са в подкрепа на извода, че социалното обкръжение на майката към момента е по-подходящо за отглеждане на дете.
От показанията на свидетелите на ищцовата страна се установява отрицателното отношение към ответницата. Св.Л. С.. ,,...просто не я харесвам...”, „Между мен и И. има такава огромна разлика, че просто и дума не може да става за сравнение.”, „Значи между мен и И. не може да има никакво сравнение, абсолютно никакво.”
Св.К. К. - „М. искаше да се раздели всичко по равно. Просто той да е главният попечител,....”, „Предимно сме спряли да си комуникираме след като се заведе делото, защото сме вписани като свидетели.”
Св.И. И. - „В тях е луксозно в сравнение С. в къщи.Условията са добри, храната е хубава.”, „Лошото е, че некой път отива С. едни дрехи и се връща със същите. Да, за детето говоря.”, „Марти готви на куче, готви на него си, готви на децата, пусне пералня. Значи беше станал чист натурален иконом.” , „За приятел е екстра, ама като родител „мм” . Може и да успее да я отгледа кък требва.”
Показанията на тези свидетели са целенасочени, продуктувани от лични интереси, поради което съдът не ги кредитира.
Следващият фактор, който има значение за предоставянето на родителските права е възрастта на детето.
Според съдебната практика възрастта на детето е определяща при отчитане интереса на детето. В случая детето Е. е в най-ранна възраст - 3 годинки, поради което се нуждае от непосредствена майчина грижа.Прекъсването на връзката С. майката, която е първата връзка на привързаност при детето от самото му раждане, има особено неблагопрятно действие върху емоционалното развитие и възможността за създаване в бъдеще на отношения на близост и доверие. С. оглед възрастта на детето, което се нуждае от повече грижи, майката е тази, която е необходимо да бъде повече време С. него.
Съгласно практиката на ВС, т.ІІ, ,,е” от Постановление №. 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, майката е по-пригодна да отглежда и възпитава момичета. Ето защо по този критерий майката е биологично по-пригодния родител за отглеждане на малолетното дете Е.. В същото т.ІІ, „ж” от Постановление №. 1 от 12.11.1974г. е предвидено, че децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, като майката е по-пригодна да ги отглежда.Тъй като в случая детето е на 3 години, то безспорно е в ниска възраст, поради което неговата майка е по-пригодна да го отглежда.
На следващо място установи се силна привързаност на Е. към сестра й Ц., което е от значение и е в интерес на малолетното дете да се отглежда и възпитава заедно със сестра си от тяхната майка. Децата не са живяли отделно и една промяна би се отразила неблагоприятно на детето.
Детето Е. е от женски пол, което предполага, че занапред ще има нужда от съветите на майка си и помощ, свързани със съзряването, които не би могло да получи от своя баща.
По делото не се събраха доказателства за съществуването на основателна причина, поради която упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата.
С. оглед ниската си възраст детето се нуждае повече от майчини грижи. Както беше посочено по-горе, негативното отношение на майката на ищеца - св.Л. С.. и неговите приятели - св.К. К. и св.И. И. към майката, не се отразява върху отношението към детето. Събраха се доказателства, че бащата обективно не би могъл да полага непосредствени грижи за детето, С. оглед характера на осъществяваната от него и неговата майка търговска дейност, което несъмнено ще се отрази неблагопрятно на детето.
„Луксозните условия”, „високите доходи”, както и факта, че ищецът е „единствено дете”, не променят факта, че майката следва да упражнява родителските права относно детето. За отглеждането на едно дете несъмнено са необходими не малко парични и материални средства, както и подходящи социално - битови условия и среда. Но още по-важни са непосредствената грижа, любовта към детето, вниманието, топлото отношение и показването на чувствата, а именно, че е значимо и важно за родителя, създаване на уют и топлота в дома. Такива грижи и внимание, любов и топло отношение Е. ще получи при своята майка, която ще следва да упражнява родителските права.
С. оглед на горното, следва да бъде определено местоживеене на детето Е. при майката в г. у. №.3. ап.6.
При произнасяне относно упражняването на родителските права, следва да се определят и мерките относно личните отношения между родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права и детето, като се прилага съответно чл.59, ал.8 от СК.
Правото на лични отношения не е само право на родителя, то е право на детето, от което не бива да бъде лишавано. Детето има безспорен интерес от контакта.
Общуването С. двамата родители е в интерес на детето. Най-голямото предимство е даване дължимото на детето - то да може да се радва на родителите си така, както преди те да се разделят, да може да е част от света на всеки от тях вече поотделно, което само би го обогатило.
Интересът на детето не е имагинерно понятие. От представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания се установиха много добри жилищни, битови и други материални условия за детето, които ищецът може да осигури по време на личните контакти С. детето си, които са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата. Общуването на детето С. всеки един от родителите съдейства за правилното му отглеждане и възпитание и е в интерес на детето.
Според чл. 8 от ЕКЗПЧОС правото на личен контакт е фундаментално човешко право. То принадлежи еднакво на всеки от родителите и на детето. Не само родителят, детето ще страда от липсата на контакт С. баща си. В този смисъл е безспорен интереса на детето да поддържа пълноценни лични отношения С. родителя, който не упражнява родителските права.
Основополагащ е принципа, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа.
За безспорни, непротиворечиви и достоверни съдът приема събраните писмени доказателства, социални доклада от отдел Закрила на детето гр.Монтана. Констатациите са в насока, че между родителите са налице влошени взаимоотношения, които рефлектират върху емоционалното развитие на детето. И за двамата родители се съдържат данни, че са добри и грижовни, че има изградена психо-емоционална връзка и физическа близост С. детето, които трябва да бъдат насърчавани и развивани. Не следва да бъде прекъсвана връзката родител- дете, което е от изключителна важност за развитието на детето и неговите емоции.
Именно при тези контакти се запазва изградената връзка на детето С. бащата и се надгражда, доразвива. Бащата при тези контакти ще може да опознава своята дъщеря и навиците й, детето ще може да контактува и С. другите си баба и дядо, които ще могат да покажат своята любов и внимание към детето.
Както се посочи и по-горе в мотивите интересът на детето изисква да общува и С. двамата си родители, поради което и мерките за лични отношения следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.С. оглед развитието на детето във всяка една сфера, пълноценното осъществяване на лични контакти между него и родителя, който не е носител на родителската отговорност, следва да бъдат насърчавани и подпомагани както от другия родител, така и от разширения семеен кръг. Родителите следва да насочват детето към развитие на чувството на уважение към тях. Бащата няма да упражнява родителските права относно детето, но следва да поддържа контакти С. него, при които да прояви своите родителски качества и да поеме съответната отговорност при възпитанието на детето. Двамата родители са тези, които следва да контактуват помежду си по отношение цялостното развитие на своето дете и да вземат решения изцяло в негов интерес. Най-важното за всеки един родител е неговото дете и благополучието му, добро възпитание и образование и отношенията между родителите не следва да влияят на отношенията им С. детето.
Относно конкретния режим, съдът намира, че следва да е разширен в следния смисъл: всяка първа и трета седмица от месеца, от петък до неделя за времето от 17ч. в петък до 17ч. в неделя С. преспиване при бащата, за Коледа, Нова година и на Великденските празници по два дни при всеки един от родителите по предварително споразумение между тях, както и 30 календарни дни през лятото, които не съвпадат С. лятната отпуска на майката.
По въпроса за дължимата месечна издръжка:
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете от 01.01.2018г. е 127.50 лева. С. биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна, облекло и възникват нови нужди- образователни, социални и др., за задоволяването на които са необходими повече средства.Детето е във възраст, в която расте и се налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи, играчки и пособия, които да стимулират развитието му.От изготвения социален доклад се установи, че детето посещава детска градина „Незабравка” -г. което неизменно е свързано С. допълнителни разходи. Освен това следва да се отчете и фактът, че понастоящем икономическата обстановка в страната е динамична. Налице е неизменно повишаване на цените на стоките и услугите.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
В тази връзка следва да се отчете фактът, че ответникът е в трудоспособна способна възраст - С. високи доходи, без задължения към друго дете, ненавършило пълнолетие, С. добро имотно състояние.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно С. обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно С. възможностите на всеки от тях поотделно.
Не се доказаха особени нужди на детето, които да водят до по-високи разноски по отглеждането му.
С. оглед на горното месечната сума необходима за издръжка на малолетното дете Е. е в размер на 300.00 лева, от която бащата М. следва да участва със сумата от 180.00 лева, а майката със сумата от 120.00 лева, тъй като последната ще полага и непосредствените ежедневни грижи за детето. Определения размер на месечната издръжка е съобразен както С. нуждите на детето, така и С. възможностите на неговите родители.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата направените от нея разноски по водене на делото в размер на 730.00 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК на л.64, от които 700.00 лв. адвокатско възнаграждение и 30.00 лв. държавна такса. Ищецът следва да заплати по сметка на РС Монтана сумата от 259.20 лева ДТ върху размера на присъдената издръжка, както и 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горните мотиви ,съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е. М. С.., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx на майката И.О.Б..
Малолетното дете Е. М. С.., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx занапред да живее при майката И.О.Б. xxx.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата М.С..С.. С. малолетното дете Е. М. С.., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, както следва:
Всяка първа и трета седмица от месеца, от петък до неделя за времето от 17ч. в петък до 17ч. в неделя С. преспиване при бащата, за Коледа, Нова година и на Великденските празници по два дни при всеки един от родителите по предварително споразумение между тях, както и 30 календарни дни през лятото, които не съвпадат С. лятната отпуска на майката.
ОСЪЖДА М.С..С.. да ЗАПЛАЩА на И.О.Б., в качеството й на майка и законен представител на детето Е. М. С.., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, месечна издръжка в размер на 180.00 лева, считано от предявяване на иска, 19.06.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпването на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА М.С..С.. ДА ЗАПЛАТИ на И.О.Б. разноските по водене на делото в размер на 730.00 лева.
ОСЪЖДА М.С..С.. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана сумата от 259.20 лева ДТ върху размера на присъдената издръжка и 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд г. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в частта за присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: