Р Е Ш Е Н И Е
№………………………..
2021 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, втори касационен състав при АС Варна:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
В съдебно
заседание, проведено на 22.04.2021 г. при секретар Добринка Долчинкова и с
участието на прокурор С. Иванов изслуша докладваното от съдия ГЕРГАНА СТОЯНОВА касационно
административно дело №444 /2021г.
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Кандекс“ ЕООД , представлявано от управителя А.М.Д. , против решение № 260023 /03.12.2020 г. по НАХД № 79 /2019 г. по описа на Районен съд –
Девня, с което е потвърдено издаденото
от Виолета Конова – С.Д. директор на Териториална дирекция „Северна
морска“ в Агенция „Митници“ НП № 306/ 2018/2019 от 19.02.2019 г. ,
С него на дружеството
касатор, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/
и на основание чл. 234, ал. 2, т.
1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 153 311.78 лв. ,
представляваща 100 % от размера на
избегнатите публични държавни вземания
и на основание чл. 234, ал. 4 от
Закона за митниците е постановено
дружеството да заплати равностойността
на стоката предмет на нарушението – 666 бр. ръчни палетни колички, декларирани по
митническа декларация МРН №16BG002002H0134403/09.11.2016
г.,. в размер на 180 451.73
лв. , и „Кандекс“ ЕООД е осъдено да
заплати на ТД „ Северна Морска“
юрисконсултско възнаграждение
в размер на 120 лв.
Касационната жалба
съдържа доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на
процесуалните правила, сочещи на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2
от НПК -
липса на мотиви /изложените
такива в обжалваното решение преповтаряли констатациите направени в Доклада на
ОЛАФ/ ; липсвало произнасяне на съда по искането за назначаване на лингвистична
експертиза ; материалния закон бил
приложен към неизяснена по делото фактическа обстановка.
Оспорена е и материалната
законосъобразност на въззивното решение с аргументи за наличие на касационното
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК – въззивния съд пропуснал да констатира
наличието на изтекла давност по смисъла на чл. 34 от ЗАНН ; неправилно
приложил чл. 33, пар.3 от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/
2015/2446 от 28.07. 2015 г. въз основа
на факти за липсата на икономическа обоснованост , установени в нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2
от НПК единствено в доклада на ОЛАФ, който бил изготвен при допуснато
съществено процесуално нарушение на чл.9 от Регламент 883/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.09.2013 г. ; материалния закон бил приложен при
игнориране от въззивния съд на приетата и неоспорена съдебно-оценителна
експертиза.
Въз изложеното в
касационната жалба и обширно развитите в открито съдебно заседание аргументи в
негова подкрепа е формирано искане
за отмяна на въззивното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС, а в условията на
евентуалност за отмяна на обжалваното НП с присъждане на съдебни разноски за
две съдебни инстанции.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва всички
релевирани от касатора доводи, счита издаденото срещу него наказателно
постановление за правилно и законосъобразно и пледира за отхвърляне на касационната жалба.
Представителят на ВОП
дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение като постановено в
съответствие с приложимото право и доказателствата по делото.
Касационният съд
в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по делото и след извършена служебно проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба
е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Съдебно производство, проведено пред ВРС има
административен характер и като такова следва да се проведе според принципите,
правилата и критериите за законосъобразност, заложени в АПК.
С обжалваното НП е
наложена на „ Кандекс“ ЕООД на основание чл. 234, ал.2, т.1 от ЗМ имуществена
санкция в размер на 71 659, 65 лв. , представляваща 100 % от размера на
избегнатите публични държавни вземания и е присъдено заплащане на
равностойността на стоката предмет на нарушението – 314 бр. ръчни палетни
колички /РПК/ в размер на 84 345, 17 лв., за следното
нарушение : затова, че на 26.10.2016 г. на МП „Варна Запад“, с действията си по
деклариране по митническа декларация с МРН № 16BG002002H0127070/26.10.2016 г. , „Кандекс“ ЕООД не е
спазил разпоредбите на чл.33 във вр. с чл. 31 от Делегиран Регламент /ЕС/
2015/2446 на Комисията /в сила от
1.05.2016 г./ във вр. с чл.11 от Регламент /ЕС/ № 2016/1036 на Европейския
парламент и на Съвета от 8.06.2016 г. за защита от дъмпингов внос от страни,
които не са членки на Европейския съюз, като по този начин е избегнал
заплащането на част от дължимите публични държавни вземания в общ размер на
71 659,65 лв. , от които Мито А30 -
59 716,38 лв. и ДДС –
11 943,27 лв.
За да потвърди
обжалваното пред него НП, Районен съд – Девня е приел за
установена описаната в мотивите му фактическа обстановка възпроизвеждайки фактите, които наказващият орган е приел за
установени пред него. Описаната от АНО фактическа обстановка приел за безспорно установена, обосновавайки се със
събраните по делото гласни и писмени доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и тези представени от страните в хода на съдебното следствие, със
заключенията на вещите лица по назначените от съда СТЕ и СИЕ и най-вече въз
основа на констатациите на OLAF,обективирани в доклад, възпроизведен изцяло в
наказателното постановление.
По основния спорен въпрос
относно произхода на внесената стока, споделил изцяло като правилен извода на
АНО, основаващ се както се посочи по-горе изцяло и единствено на доклада на OLAF, съгласно който извод с противоправното си поведение, изразяващо се
в неправилно деклариране на внесените РПК с произход Камбоджа, с цел със заобикаляне на антидъмпинговите
мита, наложени върху вноса на китайски РПК,
наказаното дружество извършило
митническо нарушение по чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ.
Посочил е , че
основанието за определяне на непреференциален произход на стоката се съдържа в
чл.60, пар.2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. , при тълкуването на която
разпоредба съдът е извел извод, че за да се признае произход на страната,
където се твърди, че е извършена последната преработка, трябва да са налице
кумулативно три предпоставки, а именно :
-преработката
представлява съществена трансформация, която води до производство на нов
продукт или представлява значителен етап на производството;
-преработката се извършва
в предприятие, оборудвано за тази цел;
-преработката е
икономически обоснована.
Позовавайки се на
заключението на съдебно-техническата експертиза , въззивният съд приел за безспорно установено наличието на
първата предпоставка, а наличието на
втората е обосновано с липсата на спор
между страните по делото. Икономическата обоснованост на преработката, съдът обвързал
с чл. 33 от Делегирания регламент, тъй като процесната стока не е включена в
приложение 22-01. Така, обосновавайки се
на §1, чл. 33 от същия регламент и на събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства достигнал до извода, че
целта на създаването на „Камботрък“ била именно за избягване на мерките,
посочени в чл. 59 от Кодекса. Тези доказателства се изчерпват с изявленията на
управителя на дружеството , който потвърдил, че завода в Камбоджа бил създаден по искане на партньорите на китайската
Y-Lift от ЕС. Отделно в тази връзка въззивният съд отбелязал, че не можело да
не направи впечатление, че предприятията в Камбоджа са създадени и са започнали
да функционират след влизане в сила на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 372/2013
г. на Съвета от 22.04.2013 г. за
изменение на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 1008/2011 г. , с който се налагало окончателно антидъмпингово мито върху вноса на
РПК и техните основни части с произход от Китайската народна република /КНР/.
Изводът за кумулативното
наличие на тези предпоставки е обвързан и се основава само
на два източника, а именно: изявления на управителя на Камботрък и на
доклада на OLAF.
В доклада се съдържа
такива данни , но предвид правното му значение само и
единствено на обичайно писмено доказателство, в случая не може да
съставлява самостоятелно, пряко
доказателство за направеното от управителя изявление и неговото конкретно
изрично съдържание. Самостоятелно
доказателство за съдържанието на изричното изявление на управителя
на създаденото в Камбоджа дружество липсва по делото.
При тази констатация е недопустим правен извод, който не се основава на
конкретно доказателство, събрано по надлежен ред, а е резултат на предположения
и/или лични субективни впечатления.
Позовавайки се отново и единствено на фактическите констатации в коментирания вече доклад на
OLAF, въззивният съд приел за категорично доказана като преследвана от дружеството цел - избягване прилагането на
мерките посочени в чл. 59 от Кодекса.
По същата причина и със същата обосновка
приел за категорично наличието на икономическа необоснованост на преработката в
Камбоджа и съответно прилагането на правилото на чл.33, пар.3 от Делегирания
регламент. Тази връзка е назначена и
СИЕ.
Решението е
неправилно, постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Най-същественото от тях е
липсата на мотиви по съществото.
Съдебният акт е конструиран от обширно обстоятелствено
изложение, възпроизвеждане на съдържанието на относимите към случая норми на
европейското и националното законодателство и изводи, взети без
дължимия правен анализ и произтичащите от това правни заключения.
Горното ведно с
констатацията за недопустимост на взетия от въззивния съд извод , основаващ се
на липсващо по делото писмено доказателство за действителното съдържание на изявлението на управителя на „Камботрък“, представляват
самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.
От друга страна видно от процесуалното поведение на наказаното дружество в хода на въззивното
производство констатациите в доклада на OLAF,
на които се основава изцяло както АНО, така и въззивният съд, са били
оспорени.
По наведеното от
въззивника искане за необходимост от лингвистична експертиза, аргументирано с оспорените констатации
на OLAF, съдът е обявил, че ще се произнесе
в закрито съдебно заседание. Съдебното дирене по въззивното производство обаче е приключено
при ЛИПСА на преценка и произнасяне п от страна на съда по това искане.
Липсата на мотиви, съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и винаги е основание за отмяна, при това самостоятелно.
Мотивите като съществена, обосноваваща правните изводи
част следва да обхващат преценка на доказателствата и доводите на страните, от
които да е видно на база на кои събрани по надлежния за това процесуален ред
доказателства първоинстанционният съд е изградил и направил фактическите си
заключения и формирал крайния си правен резултат.
Преценката относно законосъобразността на ангажиране на
административнонаказателната отговорност на едно лице -физическо или юридическо
- следва да се извърши при напълно
изяснена фактическа обстановка. Като е приключил съдебното следствие, без да е
извършил всички процесуални действия за изясняване на важни за правилното решаване на
спора въпроси, при отсъствието и на мотиви по същество, съдът е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на порочен съдебен акт.
Горното
налага освен отмяна на Решение № 260164/25.09.2020 г. и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с дадените от
касационната инстанция указания.
При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски съобразно чл. 226, ал.3 от АПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предложение второ от АПК втори касационен състав при АС Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260023 /03.12.2020 г. по НАХД № 79 /2019 г. по описа на Районен съд –
Девня, с което е потвърдено издаденото от Виолета
Конова – С.Д. директор на Териториална
дирекция „Северна морска“ в Агенция
„Митници“ срещу „Кандекс“ ЕООД НП № 306/ 2018/2019 от 19.02.2019 г. , с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т.
1 от Закона за митниците /ЗМ/ и на
основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с
ал. 1, т. 1 от ЗМ му е наложена имуществена санкция в размер на 153 311.78 лв. ,
представляваща 100 % от размера на
избегнатите публични държавни вземания
и на основание чл. 234, ал. 4 от
Закона за митниците е постановено
дружеството да заплати
равностойността на стоката предмет на
нарушението – 666 бр. ръчни палетни
колички, декларирани по митническа декларация МРН №16BG002002H0134403/09.11.2016 г.,. в размер на 180 451.73 лв.
Вместо него
постановява:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС при
съобразяване с дадените от касационната инстанция указания в мотивите на
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………
2……………………