Определение по дело №472/2024 на Административен съд - Русе

Съдът, след като се запозна с представеното заключение по назначената съд.-техническа експертиза, след като изслуша в с.з. от 25.09.2024г. вещо лице арх. М. А. от гр.Русе по реда на чл. 200 от ГПК, вр. чл. 144 АПК и становището на страните, намира следното по отношение допустимостта на жалбата от Б. Й. Т., Х. П. Т. и Й. П. Т. – тримата от гр.Русе, с която оспорват издадените от Главния архитект на Община Русе :

1.Виза за проучване и проектиране по чл.140 от ЗУТ от 20.05.2025г. за обект „Допълващо застрояване към жилищна сграда с обществено обслужващ първи eтаж в УПИ VII-1406, кв.261 по РП на г.Русе.

2. Виза за проектиране на инвестиционен проект на УПИ VII-1406, кв.261 по РП на гр.Русе за обект „Жилищна сграда с обществено-обслужващ първи eтаж и подземни гаражи по указания начин на основание чл. 140, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, вр. чл. 134, ал.6 от ЗУТ и чл.42, ал.2 от ЗУТ и съгласно Заповед № РД-01-245 от 05.02.2015г. за ПУП-ПРЗ и РУП“.

Съгласно трайната съдебна практика, характеристиките и предназначението на скицата-виза за проектиране по чл.140, ал.2 ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 214, т. 1 ЗУТ, поради което тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. В случая не се спори относно компетентността на органа, издал оспорваната виза – Главният архитект на Община Русе, съобразно нормата на чл. 140, ал. 7, изр. 1, предл. 1 ЗУТ.

Активна легитимация за обжалване притежават онези лица, които са засегнати от разпоредителната част на оспорения административен акт, като това се отнася както до случаите, в които актът се оспорва като незаконосъобразен, така и в случаите, в които се претендира нищожност на акта. Задължително условие за допустимост на оспорването е актът да засяга лицето, което го обжалва, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, "засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респективно, в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай, релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е наличието в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права, като интересът следва да е личен и непосредствен.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2, предл. І-во ЗУТ, визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а според нормата на чл. 140, ал. 3, предл. ІІ-ро ЗУТ, визата за проектиране се съобщава на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересовани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата, т. е. в случаите на одобряване на скица-виза за проектиране, именно нормата на чл. 131 ЗУТ определя кръга на засегнатите лица.

Съгласно нормата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти (в конкретния случай на визата за проучване и проектиране по чл. 140, ал. 2 ЗУТ) е даден с изричната разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 1 – т. 5 от ЗУТ, което изброяване е изчерпателно. Всяка една хипотеза следва да се прецени, за да се установи правен интерес за жалбоподателя, като преценката е към момента на издаване на административния акт.

В конкретната хипотеза не се спори, че жалбоподателите не са собственици, респ. съсобственици или носители на някакви вещни права върху имота, за който са издадени оспорените визи за проучване и проектиране. Жалбоподателите се легитимират като собственици на имота, който е съседен, като двата имота имат обща граница и в този смисъл, правният им интерес за оспорване на тези визи не може да произтече от нормата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, съгласно която, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са имотите - предмет на самия план. Предвид това, активната процесуална легитимация по делото на жалбоподателите, респ. качеството им на заинтересовани лица, би могло да се установи единствено в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2 - т. 4 ЗУТ, т. к. само в тези три хипотези, собственик на съседен имот, респ. носител на ограничено вещно право, разполага с право на жалба, като в останалите случаи жалбата е недопустима, от което следва и недопустимост на съдебното производство. В този смисъл са Определение № 4851 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2021 г., II о.; Определение № 7262 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2020 г., II о. и др.

За да установи дали жалбоподателите, като собственици на съседен имот, попадат в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 - т. 4 ЗУТ съдът по свой почин назначи съдебно техническа експертиза със задача вещото лице да установи имотът на жалбоподателите, съседен ли е по смисъла на чл. 131, ал.2 от ЗУТ на имота, за които са издадени атакуваните индивидуални административни актове.

От заключението на в.л. по първи въпрос се установява, че двата имота са съседни по силата на местоположението си - имат обща граница. Нормата на чл. 131, ал. 2 , т. 2 от ЗУТ визира именно такива имоти - „съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана;" , като „свързано" застрояване е застрояването от двете страни на една и съща граница в два различни имота- дефиниция, съгласно §5, т.22 от ДР на ЗУТ.

По втори въпрос в.л. - дали имотът на жалбоподателите попада в някоя от хипотезите, изброени в чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, според в.л. в чл. 131, ал. 2 от 3УТ са изброени общо 5 хипотези - от т. 1 до т. 5 - за които се счита, че даден имот е непосредствено засегнат от предвижданията на плана. Имотът на жалбоподателите УПИ I -1414 не попада в хипотезата

- по точка 1 - същият не е предмет на плана; предмет на ПУП - ПРЗ и РУП, одобрен със заповед № 245 от 05.02.2015 г. е процесният имот УПИ VII- 1406 както и съседният от източната му страна УПИ VIII- 1405;

- по точка 3 - няма данни за допуснати намалени отстояния към съседни имоти, включително за имоти през улицата - нито в текста на цитираната по-горе заповед, нито в приложените графични материали - листи от 7 до 11;

- по точка 4 - имотът на жалбоподателите е съседен на имота предмет на плана, но с този план не се променя предназначението на същия; територията остава урбанизирана, с начин на трайно ползване - за жилищо застрояване, устройствената зона е Център - както по ОУП на гр.Русе, така и съгласно ПУП - ПРЗ и РУП, одобрен със заповед № 245 от 05.02.2015 г.;

- по точка 5 - Няма данни с ПУП - ПРЗ и РУП, одобрен със заповед № 245 от 05.02.2015 г. да са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на даден имот.

Подробно е обсъдена хипотезата по чл. 131, ал. 2, точка 2 от ЗУТ, според която :

- 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана;".

Определението за „свързано" застрояване е дадено в §5, т.22 от ДР на ЗУТ, според която:

Свързано " е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии). Свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване.

С въпросния ПУП - ПРЗ и РУП, одобрен със Заповед № 245 от 05.02.2015г., няма предвидено застрояване по общата граница с имота на жалбоподателите УПИ I- 1414 - листи 9 и 10.

Вещото лице е категорично, че имотът на жалбоподателите е съседен на процесния имот, но доколкото с плана няма предвидено свързано застрояване по общата им граница, техният имот - на жалбоподателите - УПИ 1-1414 - не попада нито в обхвата на плана, нито в обхвата и на тази хипотеза по чл. 131, ал. 2, точка 2 от ЗУТ.

При така установеното от заключението на в.л. съдът намира, че изброяването на заинтересованите лица в нормата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ е изчерпателно и не може да бъде тълкувано, респ. прилагано разширително, поради което жалбата се явява подадена от лица без право на жалба, а следователно - при липса на правен интерес, наличието на който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване и за наличието на която предпоставка съдът е длъжен да следи служебно. Съответно нейната липса в конкретния случай обосновава недопустимост на жалбата, което налага оставянето й без разглеждане по същество в тази й част и прекратяване на образуваното съдебно производство.

С оглед постъпила молба с вх.№4337 от 25.09.2024г./л.102 дело/ от „Поли-Ч.“ ЕООД, чрез адв.О.Басарболиев от АК Русе за конституиране като заинтересована страна, с протоколно определение от 25.09.2024г., на основание чл. 153, ал.1, пр.3 от АПК, вр. чл. 131, ал. 2, т.1 от ЗУТ, съдът конституира като заинтересована страна в процеса „Поли-Ч.“ ЕООД. С молбата е направено искане за присъждане на направените разноски, които са в размер на 1000лв, видно от приложеното пълномощно и договор за правна помощ към молбата. На основание чл.143, ал.4 от АПК на заинтересованата страна „Поли-Ч.“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000лв.

По изложените съображения Административен съд гр. Русе, IХ състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б. Й. Т., Х. П. Т. и Й. П. Т. – тримата от гр.Русе, [улица], конкретизирана с молба вх.№ 3261 от 01.07.2024г. срещу:

1.Виза за проучване и проектиране по чл.140 от ЗУТ от 20.05.2015г. за обект „Допълващо и основно застрояване към жилищна сграда с обществено обслужващ първи eтаж в УПИ VII-1406, кв.261 по РП на г.Русе, издадена от Гл.архитект на Община Русе.

2. Виза за проектиране на инвестиционен проект на УПИ VII-1406, кв.261 по РП на гр.Русе за обект „Жилищна сграда с обществено-обслужващ първи eтаж и подземни гаражи по указания начин на основание чл. 140, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, вр. чл. 134, ал.6 от ЗУТ и чл.42, ал.2 от ЗУТ и съгласно Заповед № РД-01-245 от 05.02.2015г. за ПУП-ПРЗ и РУП“, двете издадени от Гл.архитект на гр.Русе, издадена от Гл.архитект на Община Русе, като процесуално недопустима.

ОСЪЖДА Б. Й. Т. с [ЕГН], Х. П. Т. с [ЕГН] и Й. П. Т. с [ЕГН] – тримата от гр.Русе, [улица]да заплатят разноски на „Поли-Ч.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, [улица], вх.Б, ет.2, ап.2 в размерна 1000/хиляда/ лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 472 /2024 г. по описа на Административен съд –Русе , IХ състав.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с частна жалба в 7-дневен срок, който срок се счита от получаване на съобщението.