Мотиви
към присъда по ВНОХД № 5103/2019 г. по описа на СГС, НО, XV възз. с-в
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 26.04.2018 г. по НОХД № 9031/17 г., СРС, НО, 96 състав е признал
подсъдимия В.Р.В. за невиновен по обвинението за извършено от него престъпление
по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, като го е оправдал изцяло и е отхвърлил
предявения срещу него граждански иск за причинени от деянието неимуществени
вреди в размер на 5000 лв.
Присъдата
е била подписана с особено мнение на докладчика и председател на съдебния
състав.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от ЧО
- В.Д., чрез неговия повереник - адв.М.П., в които се твърди, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че в случая следва да бъде споделено
особеното мнение на докладчика по делото, а не на мнозинството от съдебния
състав. Излага подробни съображения в тази насока, като счита извода на
мнозинството за това, че деянието е извършено при условията на неизбежна
отбрана за неправилен.
Иска
от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да признае подс. В. за виновен по
повдигнатото му обвинение, както и да уважи предявения граждански иск.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил и протест, както и допълнение към
него от прокурор при СРП, в които също се поддържа, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Сочи се, че мнозинството от съдебния състав неправилно е
приел, че е налице неизбежна отбрана, в противоречие със събрания доказателствен
материал. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова,
с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
В
жалбата и протеста не се иска събирането на нови доказателства.
Въз
основа на така постъпилите жалба и протест е било образувано дело пред СГС, НО,
XVII въззивен състав, по което е била постановена нова присъда, с която
подсъдимият В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2
от НК, като му е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено за срок от 3 години, като е бил уважен изцяло и
предявения граждански иск.
Срещу
новата присъда на СГС е постъпил протест от прокурор при СГП и жалба от
подсъдимия, въз основа на които и с решение от 06.12.2019 г. състав на ВКС е
отменил присъдата на СГС поради допуснати съществени процесуални нарушения-
нарушена тайна на съвещанието и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на СГС.
Настоящият
ввъззивен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи
лица, както и събирането на нови писмени и веществени доказателства.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа
протеста, но не го оттегля. Намира, че постановената от СРС присъда е правилна
и законосъобразна, а от събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че подсъдимият е извършил деянието при условията на неизбежна отбрана. Пледира
присъдата на районния съд да бъде оставена в сила.
Защитникът
на подсъдимия – адв. М., счита, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционната присъда – потвърдена. Позовава се на
изготвените по делото експертизи, които сочат, че подсъдимият е бил под влияние
на негативни емоции от спектъра на страха и приемат, че е блъснал или ударил
пострадалия, за да избяга, действайки инстинктивно след заплаха. Изразява
становище, че установеното поведение на потърпевшите свидетели по делото е
сочело на действителна заплаха от извършване на престъпление, поради което
реакцията на подсъдимия е била адекватна.
Подсъдимият
В. се придържа към казаното от защитника си и иска присъдата да бъде
потвърдена. В предоставеното му право на последна дума моли за справедливо
решение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след
като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа
страна:
За
да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред, като е постановил своя съдебен акт, въз основа на събраните в хода на досъдебното
и съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, изброени в мотивите към присъдата. Въз основа на събрания от СРС доказателствен
материал въззивният съд възприе фактическа обстановка, която до голяма степен
се припокрива с тази, установена и възприета от първата съдебна инстанция, но
същевременно се различава съществено по основни въпроси, включени в предмета на
доказване по настоящето дело, респ. по релевантни за конкретното обвинение
факти и обстоятелства.
След самостоятелна преценка на събраните
от първата инстанция доказателства въззивният съд споделя изводите ѝ,
касаещи нанесения от подсъдимия удар и причинно-следствената връзка между него
и причинените на пострадалия телесни увреждания. За разлика от мнозинството от
първостепенния съдебен състав обаче, този състав не счита, че действията,
предприети от подсъдимия спрямо пострадалия, са осъществени в условията на
неизбежна отбрана по см. на чл. 12, ал. 1 от НК. Поради това намира, че са
налице основания за приемане на нови фактически положения и упражни
правомощията си по чл.316 от НПК да измени, съответно да допълни фактическата
обстановка, възприета от първостепенния съд, като прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Р.В. е роден на ***
***, българин, с българско гражданство, неосъждан, с висше образование,
неженен, работещ като ИТ-специалист във фирма „Крафтек Медиа“, живущ ***, с ЕГН
**********.
На 30.12.2016 г. около 20.00
часа свидетелят А.А.Л.се обадил на пострадалия В.Д.Д. и го помолил да му
помогне с пренасянето на пералня. Свидетелят Д. се съгласил и се разбрали свидетелят
Л.да го вземе от заведение до бл. *****“ в гр. София, на име „При Влади“,
където Д. се намирал с приятели да пият по бира. Около 21.00 ч. свидетелят Л.отишъл
до заведението и двамата с Д. тръгнали към жилището на Л.в бл.*****“. Докато
вървели пеша, свидетелят Л.показал на пострадалия Д. пиратките, които си бил купил
за Нова година. Двамата хвърлили по една пиратка в тревните площи в посока,
където нямало хора и животни и от пиратките се чул шум. В този момент по
тротоара пред вх.„Г“ на бл.205 на разстояние от около 10-15 метра св.Д.
забелязал подсъдимия В.Р.В., който водел куче със себе си. Последният се
развикал на свидетелите Д. и Л.с думите: „Защо ми плашите кучето с тези
пиратки?“ и се насочил към тях. Пострадалият го попитал какъв е проблемът и
какво иска от него, но подсъдимият В., който вече се намирал в близост до
свидетеля Д., посегнал към последния и му нанесъл няколко юмручни удара в
лицето, вследствие на които Д. загубил равновесие и паднал на земята.
Веднага след това подсъдимият В.
побягнал в посока към казино „Луксор“, намиращо се в района. Свидетелят Л.взел веригата за
заключване на колелото си и тръгнал да тича след него. Подсъдимият стигнал до
входа на блока, в който живеел и влязъл в него. Св.Л.обаче не могъл да влезе,
тъй като нямал ключ за входната врата. Поради това ударил няколко пъти по нея с
веригата, а после тръгнал в обратна посока. На връщане свидетелят Л.срещнал
пострадалия Д., който бил окървавен и с избити зъби. Притеснен за приятеля си, Л.се
обадил на телефон 112 и съобщил за инцидента. На място пристигнали полицейски
служители и екип на ЦСМП. Пострадалият Д. бил транспортиран до УМБАЛСМ
„Н.Й.Пирогов“, където бил прегледан. При прегледа било установено, че същият
има два счупени зъба и счупен нос, който трябва да бъде опериран.
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на пострадалия В.Д.Д. е видно, че същият е получил следните
травматични увреждания: подкожен хематом в областта на носа, счупване на
носните кости с разместване на костните фрагменти (с оглед клиничните и
рентгеновите данни), счупване на първи и втори горни десни зъби „на нивото на
венеца с възможност за изграждане“. Според вещите лица установените и описани в
медицинската документация увреждания имат травматичен произход и се дължат на
действието на твърди тъпи предмети, като изразяват становище, че може да са
получени в резултат на нанесени удари с юмрук в тази област на лицето, в
съответствие със съобщеното от свидетелите. Съгласно изводите на експертите по
своята медико-биологична характеристика счупването на носните кости с
разместване при пострадалия Д., наложило извършване на оперативна интервенция е
довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От
заключението на изготвената в хода на съдебното производство повторна комплексна
съдебно-медицинска експертиза се установява, че констатираната при пострадалия Д.
травма на носната преграда не е възможно да бъде причинена с шамар.
От
изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия В.В. е видно, че последният е психично
здрав, като към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и няма основание да
бъде прието наличието на патологичен или физиологичен афект.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд възприе след анализ на събраните от
първата инстанция доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на
подсъдимия В.; показанията на свидетелите В.Д.Д., А.А.Л., В.Х.П., Л.М.М., В.А.Г.,
М.П.К., Ц.Б.и Б.М.; протоколи за разпознаване на лице по фотоалбум (л. 18-21 и
л. 25-28 от ДП), протоколи за освидетелстване на лице (л. 31-36 и л. 39-44 от ДП), медицинска документация от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, заключенията на комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза (л. 55-62 от ДП); съдебно-медицинска експертиза (л.
49-51 от ДП); на изготвените в хода на съдебното следствие повторна комплексна
съдебно-медицинска експертиза и техническа експертиза; справката за съдимост на
подсъдимия и др.
По отношение на въпроса за механизма на причиняване на
телесното увреждане на Д., въззивният състав, също като първостепенния, е
категоричен, че при възникнал конфликт подсъдимият е нанесъл удар по лицето на
последния, в следствие на който му е причинена средна телесна повреда. В
подкрепа на този извод са както показанията на пострадалия и неговия приятел –
свидетеля Л., така и казаното от свидетелите Г.и К., които твърдят, че са
наблюдавали спречкване, подсъдимият да бута едно от момчетата и да побягва. Косвено
това се потвърждава и от показанията на свидетелите Б.и М., които, след като са
се отзовали на подадения сигнал на тел.112, са установили наранявания в
областта на носа и устата на пострадалия. Фактът на нанесения удар в лицето на Д.
не се оспорва от подсъдимия, който в обясненията си признава, че го е блъснал, макар
и да отрича нанасянето на удар с юмруци, поради което и предвид пълното
съвпадение с показанията на свидетелите очевидци, въззивният съд прие, че в
тази част отговарят на действителността. Поради това настоящият състав намира
за безспорно, че травмите на пострадалия са причинени вследствие на нанесения
от подсъдимия удар.
Вида и характера на причинените на Д. телесни увреждания
се установява от заключенията на СМЕ и КСМЕ, които въззивният съд кредитира
като компетентно изготвени, непредубедени, обосновани, в пълнота отговарящи на
поставените задачи и основани изцяло на обективно съдържащите се в медицинските
изследвания данни.
Не могат да бъдат споделени изводите на мнозинството от
първоинстанционния съдебен състав за това, че подсъдимият е действал при
неизбежна отбрана. За да достигне до този извод първостепенният съд в мотивите е
направил неправилен и изопачен анализ, не са обсъдени обстойно гласните доказателствени
средства и противоречията в тях, което е довело до превратно им тълкуване и
достигане до незаконосъобразни правни изводи.
В мотивите към присъдата резонно е направена констатация
за обособени две групи свидетелски показания, но мнозинството от съдебния
състав необосновано е кредитирало тези на свидетелите Г.и К.единствено с
мотива, че са по-достоверни и житейски по- логични от тези на пострадалия и
приятеля му. Същевременно съдът изцяло е пренебрегнал показанията на
свидетелите Д. и Л., които са имали възможност непосредствено и в пълнота да
възприемат поведението на подсъдимия, заключенията на изготвените експертизи и
показанията на част от другите разпитани по делото свидетели, даващи сведения
за последващите събития.
За разлика от първостепенния
съдебен състав, въззивният съд намира показанията на свидетелите Д. и Л.за
последователни, еднопосочни и изграждащи логически обоснован разказ, който
кореспондира с останалите доказателства, вкл. с част от обясненията на
подсъдимия. За да се довери на техните твърдения въззивният съд ги прецени като
лишени от тенденциозност и съдържащи неизгодни за свидетелите факти, които
последните не биха споменали при опит да минимизират участието си в конфликта.
Двамата свидетели не отричат, че са хвърляли пиратки в тревните площи, което е
станало повод за отправената от подсъдимия забележка. Описаният от пострадалия
механизъм на нанасяне на удара и разположение на лицата в този момент
съответства както на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Г.и
К., така и на забелязания от Л.удар с юмрук и заключението на изготвените СМЕ.
Твърдението, че пострадалият е паднал, намира косвена подкрепа в показанията на
разпитаните полицейски служители, които са установили по-голямо количество кръв
на мястото на инцидента, което е логично да се получи при по-продължителен
престой там. Заявеното от Л., че е взел веригата от велосипеда си и е подгонил
подсъдимия кореспондира с изложеното от подсъдимия да е подгонен от него и
съвпада с възприетото от свидетеля М.удряне по входната врата на блока с
метален предмет, като следва изрично да бъде отбелязано, че това е станало след
нанасянето на ударите от подсъдимия. Показанията на двамата свидетели за
последващите им действия (окървавеното лице на пострадалия, обаждането на тел.
112, пристигането на полицейските служители) се подкрепят от показанията на
свидетелите Б.и М.. Налице е пълно съвпадение в разказите им пред съда и
непосредствено след инцидента в обаждането на тел. 112 и пресъздадената пред
органите на реда обстановка. Поради изложеното този състав на съда приема, че
именно заявеното от свидетелите Д. и Л.вярно отразява фактите от обективната
действителност.
От друга страна показанията на
свидетелите Г.и К. са непоследователни, лишени от житейска логика и изпълнени с
противоречия както помежду си, така и с другите доказателства. При анализа на заявеното
от тях въззивният съд съобрази, че същите са наблюдавали инцидента от голямо
разстояние и в тъмната част на денонощието, което поставя под съмнение
възможността им да възприемат в пълнота процесния случай, респ. да са го
наблюдавали през цялото време или изобщо да са видели нещо. Наред с това тези
свидетели са разпитвани за пръв път в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, когато е изминал един значителен период от време от датата на
деянието и е логично избледняването на спомените им за случая. В същото време
са налице данни, че преди това свидетелите са обсъждали случая както помежду
си, така и с подсъдимия. Поради това този съдебен състав ги подложи на
внимателна преценка и съпоставка с другите събрани по делото доказателства, в
която връзка констатира следното:
И двамата свидетели са категорични,
че са се срещнали за пробна обиколка с автомобил, който Г.е искала да купи от К.,
след което са спрели пред аптека, близо до местопроизшествието, в която К.
влязъл да си купи лекарства. За повода да се намират в района и местата, на
които са отишли показанията на свидетелите са еднопосочни, не се опровергават
от други доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани. В частта,
касаеща двете лица, които са хвърляли пиратки, както и за направената от
подсъдимия забележка, показанията им се потвърждават от заявеното от подсъдимия
и свидетелите Д. и Л., с оглед на което съдът им се довери за това. Този съдебен
състав обаче прие за невярно твърдението на Георгиева, че пострадалият и
приятелят му са единствените, които са гърмели, тъй като това се опровергава от
показанията на свидетелите Д., Л.и К., които са еднопосочни за множество
гърмежи от различни места.
В частта относно съдържанието на
разменените реплики и заплашителното поведение на Д. и Л., показанията на
свидетелите не биха могли да бъдат приети за достоверни поради наличието на
множество несъответствия. Нелогично е от разстояние около 20 метра двамата
свидетели да са чули съдържанието на разменените между страните в конфликта
реплики, както и да са имали възможност да преценят дали някое от лицата е било
под влияние на психоактивни вещества, особено и като се има предвид, че към
този момент е имало гърмежи от пиратки, идващи отвсякъде. Данни за обективно
възприятие на такива факти не се съдържат в показанията на свидетелката
Георгиева, която е категорична, че не е чула разговора, а в заявеното от
свидетеля К., същите имат характер на съждения и умозаключения, поради което
съдът не се довери на тази част от показанията му.
Относно наличието на удари и
бутане двамата свидетели излагат различни твърдения за вида, броя и лицата,
които са ги нанесли. Г.и К. изнасят пред съда взаимоизключваща се информация и
относно това дали някое от лицата, хвърлящи пиратки, е извадило нож, дали
удареното от подсъдимия лице е паднало, както и за броя на участниците в
последвалото преследване. Изолирани от останалия доказателствен материал са
показанията на свидетеля К. относно наличието на оръжие у едното лице,
пресрещане и блъскане на подсъдимия от страна на двете лица, поради което не
могат да бъдат приети за достоверни. Освен че се опровергава от казаното от
свидетелите Д. и Л., в тази част заявеното от К. не намира подкрепа дори и в
показанията на Георгиева, с оглед твърдението му, че именно тя е насочила
вниманието му към ножа и при положение, че последната отрича да е видяла, някое от момчетата да вади нож
по време на инцидента. Единствено в обясненията на подсъдимия се съдържат данни
за звук от автоматичен нож, но предвид обстоятелството, че дори и той не твърди
да е забелязал такъв, не може да опише оръжието, нито да посочи кой и кога го е
извадил, въззивният съд намира тези твърдения за недоказани. В тази връзка
следва да се отбележи, че самият К. не е убеден къде и какво точно е видял да
проблясва, като този състав приема предположението за наличие на нож като опит
за поддържане на линията на защита на подсъдимия. В частта за нанесените удари,
заявеното от К. категорично се опровергава от обясненията на подсъдимия, който
е категоричен, че не е имало съприкосновение от страна на двете лица и от
показанията на Георгиева, която сочи да е видяла еднократно блъскане от страна
на В.. На свой ред казаното от свидетелката Г.за тотална липса на удари и
паднало лице, както и за двама преследвачи на подсъдимия, се оборва от всички
други събрани по делото доказателства. От съществено значение за съда да не
приеме за достоверно заявеното от нея са показанията на свидетеля М., от които категорично
се установи, че В. е бил последван само от един човек, който, след като не е
успял да влезе във входа, е ударил няколко пъти по вратата и си е тръгнал. В
подкрепа на показанията на св.М.са и тези на св.Л., който не отрича неизгодния
за него факт, че е подгонил подсъдимия с веригата от колелото и се е опитал да
го хване, като сочи също така, че не е успял да стори това, тъй като
подсъдимият е успял да влезе във входа на блока, до където той е нямал достъп. Налице
са и разминавания между показанията на св.Г.и обясненията на подсъдимия относно
цвета на облеклото му в инкриминираната вечер, които създават сериозни съмнения
относно това дали свидетелката действително е възприела сочените от нея
обстоятелства, или цели изграждането на защитна версия за подсъдимия.
Въззивната инстанция кредитира
показанията на свидетелите М., П., Б.и М., преценявайки ги като обективни, непротиворечиви
и незаинтересовани, поради липса на каквито и да е било отношения на тези
свидетели с лицата, участвали в конфликта. Въпреки че са косвени по отношение
на главния факт от предмета на доказване, същите имат значение за проверката на
преките доказателствени средства и спомагат за изясняване на обективната
истина.
Въззивният съд прецени
обясненията на подсъдимия с оглед естеството им на важно доказателствено
средство, както и на основно средство за защита и им даде вяра в частта,
отнасяща се до това, че е бил навън с кучето си, че е видял двама души да
хвърлят пиратки и е направил забележка, както и че е ударил пострадалия Д.. Не биха могли
обаче да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия относно начина на
нанасяне на удара с длан, тъй като се опровергават от събраните доказателства.
На първо място твърденията на В. за блъскане на пострадалия с длан се
опровергават от заключението на изготвената в хода на съдебното следствие
комплексна съдебно-медицинска експертиза, според което е невъзможно травмата на
носната пирамида да бъде причинена с шамар. Освен това констатираното при
освидетелстването на подсъдимия разраняване се намира на кокалчето над средния
пръст на горната част на дланта на лявата ръка, като логично такова да бъде
получено при удар с юмрук, а не с шамар. Нанасянето на юмручен удар се
потвърждава от показанията на пострадалия, както и от тези на свидетеля Л.,
преценени в съвкупност със заключението на експертизата за голяма кинетична
енергия на удара, която би могла да събори пострадалия на земята, поради което
въззивният съд прие тази част от обясненията за защитна версия. Освен това още
при подаването на сигнала на т.112, непосредствено след инцидента, св.Л.изрично
е посочил, че неговият приятел е бил набит в резултат на което са му били избити
и няколко зъба- т.е. твърдения в тази насока той сочи веднага след инцидента,
към който момент и предвид на ситуацията и състоянието на пострадалия, не е
имало време кога да „съчинява“ някаква версия за случилото се, различна от
действително протеклите събития.
Не намират подкрепа в доказателствените източници и
твърденията на В., че е отправил забележка от другия край на улицата и е
продължил по пътя си, след което пострадалият и свидетелят Л.са се отправили
към него и са го обградили. Освен, че е житейски нелогично при силния шум от
гърмене на пиратки подсъдимият да направи забележка от разстояние около 15-20 метра
и да бъде чут, данни за приближаване на двамата мъже към него не се съдържат
нито в техните показания, нито в тези на свидетелката Георгиева, която е
убедена, че е наблюдавала хвърлянето на пиратки. Твърдения, че подсъдимият е
бил пресрещнат от двете момчета се съдържат единствено в показанията на
свидетеля К., но същите са хаотични до степен на невъзможност да се разбере
какво е било поведението на всяко едно от лицата, както и в кой момент накъде се
е насочил всеки един от участващите в конфликта лица. Същевременно показанията
му са изпълнени с вътрешни противоречия относно това дали е видял началото на
конфликта, или се е намирал в аптеката по това време, поради което и доколкото
кореспондират единствено с и отчасти преповтарят обясненията на подсъдимия,
въззивният съд не им се довери. От друга страна посоченото от свидетелите Д. и Л.място
на инцидента близо до оградата на тревните площи съвпада с това, на което
полицейските служители са открили по-голямото количество кръв, поради което
съдът прие, че именно подсъдимият се е приближил към двамата мъже, а не
заявеното от него по този въпрос.
Като защитна теза настоящият състав прие и обясненията в
частта, че двете лица са нападнали В. и едното е извадило автоматичен нож. Действително
се установи от заявеното от участниците в конфликта, че помежду им са били
разменени реплики. Не се спори и за това, че лицата са се намирали в
непосредствена близост едно до друго. Липсват обаче доказателства, които да сочат
на заплашително или агресивно поведение от страна на пострадалия или свидетеля Л..
Твърденията на В. за изщракване на автоматичен нож без да е видял такъв не бяха
кредитирани по изложените по-горе съображения. Самият подсъдим потвърждава, че с
него не е имало никакво съприкосновение, удар или блъскане, като е категоричен,
че всичко е станало много бързо. Поради това въззивната инстанция намира, че
обясненията му в тази част за заплашително поведение на пострадалия и св.Л.към
него, нямат доказателствена стойност и не ги ползва при формирането на
фактическите си изводи.
Не може да бъде споделено
становището на защитата, че от заключението на изготвената комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза се установява, че подсъдимият
е действал адекватно под влияние на страха. В обсъждането на психологическото
изследване ясно е посочено, че информацията за уплаха в следствие на извадения
от нападателя нож изхожда от освидетелствания. Доколкото въззивният съд прецени
обясненията му в тази част за защитна позиция, липсват основания да бъде прието
становището на вещите лица, че последващото му поведение е било целесъобразно и
съответно на стимули от действителността, тъй като от доказателствата по делото
не се установи обективното съществуване на тези стимули. Неверни са твърденията
на защитата, че в случая със сигурност е предстоял бой, изхождайки от
обремененото съдебно минало на свидетелите Д. и Л.и наличието на консумиран от
тях алкохол. Действително по делото са налице данни Д. да е пил бира преди
срещата с приятеля си, но е житейски нелогично който и да е от тях да е бил силно
повлиян от алкохол предвид предстоящото преместване на тежък електроуред. Освен
това подсъдимият не е бил наясно с предходната им съдимост, поради което няма
как поведението му да е било провокирано от този факт. Наред с изложеното
категорично се установи от кредитираните показания на Д. и Л., че В. се е
приближил, внезапно е нанесъл ударите на пострадалия и е избягал и едва след
това свидетелят Л.е грабнал веригата на колелото и го е подгонил. Поради това
настоящият състав счита, че към момента, в който подсъдимият е нанесъл удар на
пострадалия, обективно не е съществувало нападение.
Като обосновани, компетентни и
пълни съдът прецени заключенията на изготвените експертизи, поради което ги
ползва при изграждане на изводите си.
Съдът изгради фактическите изводи и въз основа на
приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства, които са събрани в съответствие с процесуалния закон и допринасят за
изясняване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка въз основа на
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият В.Р.В.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна на инкриминираните време и място
подсъдимият В. причинил на В.Д.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на носните кости с разместване на костни фрагменти. Безспорно е, с
оглед направения по- горе доказателствен анализ, че подсъдимият е нанесъл удари с юмрук в
лицето на пострадалия Д.. Категорично се установява и че вследствие на
нанесените с юмрук удари на Д. са причинени посочените телесни увреждания, реализиращи
медико-биологичната характеристика постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалия. Тези травми, съгласно закона и трайната съдебна
практика се квалифицират като средна телесна повреда.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при
форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Съзнавал е, че нанася силни удари с юмрук в областта на лицето на
пострадалия, предвиждал е, че същите могат да нарушат телесната му цялост и е
целял да причини увреждане на пострадалия.
За разлика от мнозинството първоинстанционния състав, въззивният
съд не счита, че подсъдимият В. е действал при неизбежна отбрана по см. на
чл.12, ал.1 от НК. Съгласно задължителните за съдилищата указания в
Постановление № 12 от 29.11.1973 г. на Пленума на ВС неизбежната отбрана
изисква непосредствено и противоправно нападение от човек, което да е започнало
и да не е прекратено. Изрично е посочено, че неизбежна отбрана не може да се
допусне при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова в
момента обективно не съществува. В случая от събрания по делото доказателствен
материал не се установи да е имало нападение от страна на свидетеля Д. спрямо
подсъдимия, което да е застрашавало личността на подсъдимия и да е наложило да
се отбранява. Напротив, свидетелите Д. и Л.са категорични, че подсъдимият се е
приближил към тях и е започнал конфликта, след което е ударил няколко пъти с
юмрук пострадалия и е побягнал. Не се констатира разменените междувременно
реплики да са имали заплашителен характер, нито да са предприети нападателни
действия от страна на пострадалия или свидетеля Л.спрямо подсъдимия. Поради изложеното
не може да бъде споделена позицията на СРС, че подсъдимият се е защитавал срещу
започнало нападение и е действал в условията на неизбежна отбрана.
По тези съображения и при наличие на съответни протест и
жалба въззивният съд отмени присъдата на първостепенния, с която подсъдимият В.Р.В.
е признат за невиновен и оправдан за това да е причинил средна телесна повреда
на В.Д.Д. и призна същия за виновен по повдигнатото му обвинение в престъпление
по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ до шест години.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия Веселинов въззивният съд прецени като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични
данни, трудовата му ангажираност, както и обстоятелството, че е баща на
непълнолетно дете. Като отегчаващи отговорността обстоятелства настоящият
състав прие причиненото на пострадалия и още едно увреждане - счупване на два предни
зъба, което има характер на лека телесна повреда, поради което може да бъде
отчетено само при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, тъй като се
поглъща от по- тежката инкриминирана такава.
Като съобрази горните
обстоятелства, съдът прие, че констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е такова с изключителен
характер, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, като наказанието следва да бъде определено в рамките на санкционната
разпоредба при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо
съдът прецени, че наказание в минималния предвиден в закона размер от 3 месеца
лишаване от свобода в
най-пълна степен ще постигне целите на наказанието по чл. 36 от НК и се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и личната опасност на
подсъдимия.
Същевременно съдът съобрази, че към момента на извършване
на деянието подсъдимият не е бил осъждан, а наложеното му наказание е под 3
години лишаване от свобода. Като взе предвид това и като прецени, че за
постигане целите на наказанието и най-вече тези на индивидуалната превенция, не
се налага подсъдимият да изтърпи ефективно така наложеното му наказание, като
на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от
3 години считано от влизане на присъдата в сила.
Предвид признаването на подсъдимия В. за виновен по
повдигнатото му обвинение, съдът счете, че са налице предпоставките на чл. 45
от ЗЗД за ангажиране на гражданската му отговорност – в следствие на
извършеното от подсъдимия виновно противоправно деяние са настъпили
неимуществени вреди за пострадалия, поради което предявеният граждански иск се
явява доказан по основание. При определяне размера на обезщетението въззивният
съд съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и ръководните указания дадени в ППВС
№ 4/1968 г. и отчете, че причинените телесни увреждания са средна телесна
повреда. Счупването на носните кости е причинило силна болка, довело е до
продължително затруднение на дишането и е наложило извършването на операция с
последвал дълъг възстановителен период. Избиването на два от предните зъби
затруднява храненето и говоренето, а отделно от това е било причинено известно
загрозяване на лицето и психически дискомфорт. Поради това настоящата инстанция
намери, че обезщетение в претендирания размер от 5000 лева, ведно със законната
лихва считано от датата на извършване на деянието - 30.12.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане би било справедливо и съответно на обсъдените
обстоятелства, като по този начин в пълна степен биха били репарирани
неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.Р.В.
да заплати разноските по делото, направени на ДП в размер на 423,20 лв. в полза
на Държавата; разноските, направени в хода на съдебното производство, в размер
на 832,07 лв. в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС; сумата
от 200 лв., представляваща държавна такса върху уважения граждански иск, както
и сумата от 400 лв. в полза на ЧО и ГИ, представляваща направените от него
разноски в хода на съдебното производство. На основание чл.190, ал. 2 от НПК подсъдимият
Веселинов следва да заплати по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен
лист в полза на Държавата.
Въз
основа на извършена цялостна преценка, въззивният съд прие, че при разглеждане
на делото пред първата инстанция не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, даващи основание за отмяна на постановения първоинстанционен акт и
връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, респ. на
досъдебното производство. Ето защо въззивният съд прецени, че следва да се
произнесе по съществото на спора, като отмени присъдата на първостепенния съд и
постанови нова такава, с която да признае подсъдимия Веселинов за виновен по
повдигнатото му с ОА обвинение, в какъвто смисъл съдът постанови и присъдата
си.
Така
мотивиран и на основание чл. 336, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, СГС,
Наказателно отделение, XV
въззивен състав постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.