РЕШЕНИЕ № 260653/31.5.2021г.
гр.
в., 31.05.2021 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На тридесет
и първи май Година две хиляди и двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 704 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба
на „С.3 2.“ЕООД с управител Д.А.Д.
при ВАК против НП № 552235-F579745/18.12.2020 г. на Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ – в. в ЦУ на НАП, , с което на дружеството е наложено
административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание
чл. 185, ал.1 от ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите.
В жалбата се
излагат твърдения, че НП е незаконосъобразно и необосновано, а наложената
имуществена санкция е несправедлива. Твърди се, че неправилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството, а не на служителите
на същото в обекта, доколкото същите са ействителните
нарушители. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗАНН
административно-наказателната отговорност е лична, , с оглед на което за
конкретното деяние следва да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност на конкретния продавач-консултант, който е приел плащането на
клиента и за същото не е издал касов бон. Твърди се че, деянието е малозначително такова, доколкото незабавно след извършване
на проверката и констатиране на нарушението са предприети действия за
регистриране на извършената продажба с наличния в обекта касов апарат. Иска се
НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не изппраща
представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована
изпраща представител – юрисконсулт А., която в съдебно заседание оспорва
жалбата, а в заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано. Излага становище, че задължение на търговеца е да
организира така дейността в обекта, че да не се допуска извършване на нарушения
от наетите от него лица. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на деянието като маловажен случай, доколкото извършеното
деяние не се отличава с по-ниска обществена опасност от останалите деяния от
същия вид. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – св.
П.Б. и свидетеля по акта – Р.Р.. Приобщени са
към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:
На 05.11.2020 г. св. Б. и св. Р.,
инспектори при ТД на НАП-в., извършили
проверка в щанд за парфюмерия, находящ се в магазин
„К.“, на адрес : гр. в., бул. Х.С. № *, стопанисван от „С.“ ЕООД . В хода на
проверката е установено, че дружеството в качеството на лице по чл. 3 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на токи иуслеги
от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация в обекта фискално
устройство.
Преди легитимация на инспекторите пред служителите в обекта е извършена
контролна покупка от св. Б. на 1 бр.
парфюм на стойност 20 лева. Покупката е заплатена в брой с една банкнота с
номинал 20 лева на продавач консултанта в обекта – Айше Рамаданова Реджебова.
За извършената покупка не е издаден касов бон
от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство.2019
г. При извършената след легитимацията на служителите от наличното ФУ в обекта е изведен междинен
отчет № 000844/05.11.2020 г., като е установено, че разчетената касова
наличност е в размер на 10 лева, в т.ч. служебно въведени 10 лева, т.е. във ФУ
не е отчетен оборот от продажби за деня.
Като е съобразено, че за стойността на направената на 05.11.2020 г. в
15.05ч. контролна покупка на стоки в размер на 20 лева при извършеното плащане в
брой не е регистрирана и не е издадена фискална касова бележка от работещото
въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство в обекта или
касова бележка от кочан с ръчни касови бележки , отговарящи на изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., св. Б. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН
за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 552235-F579745/18.12.2020 г.е издадено от компетентен
орган видно от приобщеното по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. От същата заповед произтича и материалната
компетентност на актосъставителя, който видно от събраните по делото
доказателства заема длъжността „инспектор по приходите” към ТД на НАП.
В
хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и
са посочени нарушените
материално правни норми.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи, че в хода на съдебното
производство безспорно бе установена фактическата обстановка, описана в НП. От
доказателствата по делото – показанията на разпитаните свидетели и писмените
материали, съдържащи се в АНП бе установено по несъмнен начин, че по отношение на
извършеното плащане при контролната покупка, осъществена от служителите на ТД
на НАП-в. не е издаден фискален бон.
Съгласно ал. 3 на чл. 25 от Наредба № Н-13.12.2006 г. на МФ, фискалната
касова бележка по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по
чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка.
При така установените факти, съдът счита, че правилно АНО е ангажирал
отговорността на юридическото лице за неизпълнение разпоредбата на чл. 25 от
Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, с което е реализиран
диспозитива на санкционната норма на чл. 185 от ЗДДС.
Като неоснователни съдът оцени доводите на въззивника,
че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството, стопанисващо обекта, а
не на конкретния продавач-консултант, който е приел плащането във връзка с
осъществената контролна покупка. Доколкото дружеството-жалбоподател е лице от
кръга на визираните в чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ същият се
явява адресат на задължението визирано в чл. 25 ал.3 вр.
с ал.1 от Наредбата. Съгласно съдебната практика и теория, отговорността на
юридическите лица е обективна такава, съотв. същите
следва да организират дейността си по начин, който гарантира спазването на
законовите предписания при осъществяването й. Поради изложеното, въпросът за
вината на конкретния служител, респ. представляващо дружеството лице е ирелевантен при преценка на основателността на НП и
доколкото отговорността на дружеството е обективна, не се изследва в хода на
административно-наказателното производство.
Съдът намира, че случаят не е маловажен такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото с посоченото нарушение всякога се засяга отчетността на
реализираните плащания, а в този смисъл и фиска. Преценката
за маловажност на деянието, запретено като
административно нарушение, включва в себе си обективните и субективни признаци,
обхванати от разпоредбата на чл.93, т.9 от НК. Съгласно цитираната разпоредба,
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа на цитираната
правна норма следва извод, че маловажността на случая е поставена в зависимост
не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства, които следва да се преценяват конкретно и въз основа на
събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно
нарушение. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства трябва да обуслови
във всеки конкретен случай по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид. По принцип е възможно и при формалните
нарушения да се говори за маловажност, но маловажните случаи на административни
нарушения от вида на нарушенията на „просто извършване” следва да се отличават
от обикновените, типични нарушения от същия вид. Предмет на нарушението по
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ е неиздаване на
фискална касова бележка от налично и работещо фискално устройство, за извършена
покупка, стойността на която е заплатена в брой. Това е и обикновения, типичен случай на
административно нарушение от този вид, той е свързан с неиздаване на касова
бележка при извършена покупка и плащане в брой , като законодателят не обвързва
неотчитането на извършената продажба с настъпването на някакви вредни
последици. Ето защо, в конкретния случай на административно нарушение, липсата
на настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при очертаване на
конкретния състав на административно нарушение. Правната теория и съдебната
практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата,
визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява
като престъпление, респ. нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична
обществена опасност на деянието е съобразена от Закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето защо, тези
обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които
определят и индивидуалната тежест на конкретното престъпление, респ. нарушение
от този вид, и следващото се за него индивидуализирано наказание.
Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, касационната
инстанция преценява , че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. Проверката за наличие
на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН
включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента
на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и
типични за деянието хипотези; съдебното минало и административните нарушения,
извършени от нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки
освобождаването от административно-наказателна отговорност, отношението на
извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и
имотното състояние на извършителя. В случая единственият релевантен за приложението
на чл.28 от ЗАНН факт е, че извършеното нарушение от посочения вид е
осъществено за първи път и последното би
могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. Може да се
разсъждава по въпроса, обаче, дали и това обстоятелство има административнонаказателноправно
значение за индивидуализация на наказанието или като обстоятелство по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения ,
регулирани от ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 год. на МФ, обусловени от целта на закона, свързана
с отчетността и проследимостта
на сделките с оглед осъществяване фискалната политика на държавата, е изведен
като специален, под особена закрила, под особен режим. Един от приложимите
критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим
на защита, е критерият за конституционната закрепеност
на защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността
на предвидената санкция. Плащането на данъци, установени със закон, е конституционно закрепено благо с разпоредбите
на чл.60 от Конституцията на Република България, като дължимостта
и размера на тези данъци се определят според доходите и имуществото на
задължените лица, като последните биха могли да бъдат установени обективно, ако
се отчетат по съответния предвиден в закона ред. Фискалните правоотношения са особено значими
и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото
деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране и
отчитане, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в
отношенията на данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните
органи, от друга. В същото време дори минимално предвидения размер на
имуществената санкция за неизпълнение на задължението за неиздаване на касова
бележка (500 лева), сочи, че законодателят е предвидил по- засилен режим на
санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това
положение, съдът приема, че ЕТ е нарушил обществени отношения, които се
отличават с по-висока степен на обществена опасност. ЕТ не е представил доказателства: за имущественото състояние на
наказаното лице и размера на доходите
си, за да може на това основание да се направи обоснована преценка дали
наложеното наказание е несъразмерно тежко на действителното икономическо
състояние на наказаното лице. Касае се за търговец по смисъла на ТЗ, за
търговските и счетоводните работи на което управителите следва да полагат
по-голяма от обичайната грижа - тази на добрия търговец и винаги своевременно и
съответно на нормативните изисквания да изпълняват всички задължения,
произтичащи от участието в търговския оборот. Липсата на доказателства за
смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че
не са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на
извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар
и тази преценка да е такава за
законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата ТР №1/2007 год. на ВКС.
Съдът обаче съобрази, че наложеното административно наказание е
несправедливо такова. Като взе предвид, че липсват данни за имущественото
състояние на наказаното юридическо лице, съотв. са
налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, доколкото нарушението
е извършено за първи път, съдът намери, че административно наказание в
минимален размер би било справедливо и ще изпълни целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С
оглед направеното искане от процесуалния
представител на въззивника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени
НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски
по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата
на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда,
че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от
АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В
настоящия случай съдът е констатирал, че са налице
основания за изменение на наложената
административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от
АПК, урежда присъждане на разноски единствено
в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира,
че в посочения случай следва на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно
да намери приложение ГПК. В нормата на чл.
78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат
право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част
от иска. В контекста на приложението
на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, както и на процесуалния
представител на жалбоподателя, съразмерно на уважената част
от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като
взе предвид, че производството по делото е приключило
в едно съдебно заседание, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност, намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата,
а именно за сумата 100/сто/ от лева. В съответствие с правилото
на чл. 78а ал.3 вр. с
ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва
да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно за сумата от
83,33 /осемдесет и три 0,33/ лева.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 552235-F579745/18.12.2020 г. на Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ – в.
в ЦУ на НАП , с което на „С.3 2.“ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл.
185, ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на
финанситез, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „Имуществена санкция“ до сумата
от 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „С.3 2.“ЕООД ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на НАП сумата от
83,33 /осемдесет и три 0,33/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ,
във вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: