ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 17.07.2019 по АНД 4353/2019
Производството е
по реда на УБДХ
Образувано е по
акт за констатиране на дребно хулиганство, внесен от 06 РУП към ОДМВР срещу И.М.Д.,
за това, че на 15.07.2019 г. около 22:30 часа в гр. Пловдив, ул. ****** е извършил на публично място непристойна
проява – произвел 4 броя изстрели във въздуха от неогнестрелно оръжие - газов
пистолет, с което нарушил обществения ред и спокойствие.
Нарушителят в
личната си защита се признава за виновен. Изразява съжаление за стореното. С
последната си дума моли да му се наложи наказание глоба в справедлив размер.
По Фактите:
Съдът като се
запозна с доказателствата по делото намери за установено следното:
Нарушителят И.М.Д.
е роден на *** ***, ******, б.г., с основно образование, женен, неосъждан,
работещ, с доход около 2500 лева на месец
На 15.07.2019 г.
И.Д. посетил сватба, където употребил алкохол. След сватбата около 22:30 часа в
гр. Пловдив, на ул. ***** на публично
място в присъствието на множество свидетели, включително и деца, произвел 4 броя изстрели във въздуха от
неогнестрелно оръжие - газов пистолет, законно притежаван от него и регистриран
по надлежния ред.
По
доказателствата
Описаната
фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин от изричните
признания на И.Д., дадени съдебна фаза и
от приложените по делото писмени доказателства- обяснения на нарушителя и обяснения на П.А., Ф.А., Т.Р., Е.Н..
В посочените
доказателствени материали досежно приетите по-горе обстоятелства не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на акта за дребно
хулиганство и призната от нарушителя, поради което и по аргумент за обратното
от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота
на изложението следва да се спомене, че в обясненията на свидетелите по делото
се съдържат данни и за допълнителни действия на нарушителя, които завишават
степента на извършеното от него, а именно псуване на присъстващите лица,
отправяне на закани спрямо тях, насочване на пистолета към присъстващите,
обгазяване на свидетелите след произведените изстрели и почувстван от тях
физически дискомфорт. Тези обстоятелства обаче не са надлежно описани в акта за
дребно хулиганство, респективно обвинение за тях не е повдигнато. Посоченото
означава, че съдът няма как да ги приеме за установени и въз основа на тях да
влоши материално правното положение на нарушителя, доколкото те не са му
вменени във вина и не са включени в предмета на обвинението на предмета на
доказване по надлежния процесуален ред. Съобразяването на увеличаващи степента
на обществена опасност на деянието обстоятелства, които не са надлежно
предявени на нарушителя и срещу които той не се е защитавал е несъвместимо с
правото на защита, което изискванията за справедлив процес гарантират.
От правна страна
От правна страна
следва да се приеме, че установените действия на нарушителя, доколкото са извършени на публично място и представляват непристойно поведение, като в
същото време обществената им опасност е по-малка от типичния случай на
престъпление по чл. 325 НК, то те съставляват акт на дребно хулиганство, по
смисъла на УБДХ, за което следва да се наложи санкция по същия нормативен акт.
По наказанието:
При определяне
на вида и размера на административното наказание съдът отчете естеството и
съдържанието на хулиганското поведение на нарушителя, изразяващо се в публично
възпроизвеждане на изстрели от газов пистолет, в присъствието на много
странични наблюдатели, включително и деца, докато дееца е в пияно състояние; интензитета на обществена неприемливост и укоримост на
извършеното от него; както и личностните
характеристики на нарушителя- че същият е без данни за криминални прояви, за
извършения други противоправни деяния, както и е с добри характеристични данни
/трудово и семейно ангажиран/. Като смекчаващо обстоятелство съдът цени направеното самопризнание и изразеното съжалението за стореното дадено в съдебно
заседание, поради което и счете, че наказанието
следва да се наложи при превес на смекчаващите вината обстоятелства. При
определяне размера на наказанието съдът отчете и причините за извършване на
деянието- пияното състояние, в което дееца сам се е превел.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че целите на административно-наказателната отговорност биха се
постигнали с налагане на административно наказание глоба в размер на 400 лв. Този
размер на административното наказание според съда в максимална степен ще
спомогне за превъзпитанието на нарушителя, като в същото време се спазва и
принципа за пропорционалност между обществената опасност на деянието и тежестта
на използваната репресия. Този размер на глобата съответства и на данните за
имущественото състояние на дееца-работещ, получаващ доходи от около 2500 лева
на месец, с които обаче издържа семейството си.
Така мотивиран
съдът постанови решението си.
Районен съд:
Вярно с
оригинала.
С. Д.