Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 09.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в
публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Г. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1242 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 19-0456-000057 от 31.05.2019 г. на Началник РУ на МВР Угърчин е
наложено на Р.М.И. ***, административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 500 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба №
Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от
постановлението останал жалбоподателят И., който го е обжалвал и моли да бъде
отменено наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата обсъжда
фактите по случая и изтъква, че не е извършил нарушение на разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят И. не се явява. Представлява се от
адвокат Х.Н., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно издадено. Оспорва установеността на
вмененото на жалбоподателя нарушение от субективна страна, като излага доводи в
тази насока. Не оспорва факта на служебна дерегистрация
на управлявания от И. автомобил, но изтъква, че жалбоподателят въобще не е бил
наясно, че автомобилът е дерегистриран. Излага
аргументи, че ако в случая има нарушение, то същото е по чл.145, ал.2 от ЗДвП и
е извършено от собственика на автомобила към момента на проверката – Л.Р..
Докато жалбоподателят, веднага след като Р. му е прехвърлил автомобила по
нотариален ред, го е регистрирал в сектор „Пътна полиция“.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото. Писмено в съпроводителното писмо молят жалбата
да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по
делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Б.С.З., Г.В.И. и Л.Б.Р.,
както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 05.02.2019 г.,
около 11:12 часа жалбоподателят Р.И. управлявал лек автомобил марка „Ф.Ф..” с рег.№ *********по ул.”Х. ***, в посока центъра на
града. Автомобилът бил собственост на Г.Ц.П.. На изхода за гр.Ловеч бил спрян
за проверка от свидетелите Б.З. и Г.И. – служители съответно на Пътна полиция
при ОДМВР Ловеч и на РУ на МВР Угърчин. При проверката, след направена
дистанционна справка в базата данни на КАТ полицейските служители установили,
че управляваният от Р.И. лек автомобил бил с прекратена на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП регистрация. Поради това Б.З. съставил на Р.И. АУАН с бланков № 924509
/л.7/ за нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Като обстоятелства
при извършване на нарушението в акта било посочено, че автомобила е собственост
на лицето Г.Ц.П., ЕГН : **********, като е наличен и договор за
покупко-продажба № 1724/26.09.2018 г. на нотариус № 712. Като свидетел очевидец
по акта се подписал Г.И.. Жалбоподателят И. подписал акта и получил препис от
него. В графата за възражения отбелязал, че има такива.
Няма данни по
делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН И. да е депозирал пред РУ Угърчин
писмени възражения.
На 31.05.2019 г.
началникът на РУ на МВР Угърчин издал обжалваното в настоящето производство
наказателно постановление № 19-0456-000057 срещу Р.М.И., за това, че на 05.02.2019
г., около 11:12 часа, в гр.Угърчин, на ул.”Х. ***, управлявал лек автомобил „Ф.Ф..“ с регистрационен
№ ЕН
5849 ВС, собственост по СРМПС част II на Г.Ц.П., ЕГН : **********, като автомобила е бил с прекратена на основание чл.143, ал.15 от регистрация. В обстоятелствената
част на НП е посочено още и
че е
наличен и договор за покупко-продажба № 1724/26.09.2018 г. на нотариус № 712.
От така изложената фактическа обстановка наказващият
орган приел, че жалбоподателят
И. е управлявал МПС, което
не е било регистрирано по надлежния
ред, поради което виновно е нарушил разпоредбата
на чл.140, ал.1 от . На основание чл.175, ал.3,
предл.1-во от ЗДвП наложил на Р.И. глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са му били отнети
10 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР.
От тази
фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради
което е допустима.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.8-9/.
При пълната проверка на обжалваното наказателно постановление съдът
констатира, че е издадено в съответствие с процесуалния закон и липсват
допуснати съществени нарушения, които да обосновават отмяната му на формално
основание. Както АУАН, така и НП съдържат визираните съответно в чл.42 и чл.57
от ЗАНН реквизити.
От внимателния анализ на писмените и гласни доказателства по делото по
безспорен начин се установява, че при извършената проверка на 05.02.2019 г.
жалбоподателят И. е управлявал лекия автомобил марка „Ф.Ф..“
с рег.№ *********и който автомобил е бил със служебно прекратена на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация – факти, които и самият той не отрича. По
този начин е било нарушено даденото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
правило, по пътищата отворени за обществено ползване, да се допускат само МПС,
които са регистрирани по съответния ред и съответно от обективна стана е бил
осъществен състава на нарушението по чл.175, ал.3, предл.1-во
от ЗДвП. Безспорен факт е също така, че дерегистрацията
на превозното средство, в т.ч. и служебната такава по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП приравнява това обстоятелство към липсата въобще на надлежна регистрация.
От данните за
регистрация и справката по история на ПС с рег.номер *********/л.36 и л.36 на
гърба/ става ясно, че към датата 05.02.2019 г. в масивите на „Пътна полиция“
автомобилът се е водел по регистрация на Г.Ц.П. от гр.К., област П., ЕГН : **********,
но юридически собствеността върху него е била на свидетеля Л.Б.Р., който го е
придобил от П. въз основа на договор за покупко-продажба № 1724/26.09.2018 г.,
заверен от нотариус № 712. Именно свидетелят Р. е предоставил на жалбоподателя И.
да управлява лекия автомобил, като двамата са имали договорка да му го продаде
и което действително се е случило на 11.02.2019 г., видно от договор за
покупко-продажба на МПС № 579/11.02.2019 г., подписите на който удостоверил
нотариус № 591 с район на действие РС Л. – л.17 от делото. Но до този момент -
11.02.2019 г., а и към деня на проверката – 05.02.2019 г., свидетелят Р.
въпреки, че е бил придобил още на 26.09.2018 г. собствеността върху лекия
автомобил, в нарушение на разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП не го е
регистрирал в съответния сектор „Пътна полиция“ по постоянният си адрес. Това
именно е била и причината за служебната дерегистрация
на автомобила по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
С оглед на така
обсъдените данни по случая, липсват доказателства, които по категоричен и
безспорен начин да установяват, че управлявайки на 05.02.2019 г. лекия
автомобил „Ф.Ф..“ с рег.№ *********жалбоподателят
Р.И. е знаел, че същият е с прекратена регистрация. За това обстоятелство не е
бил уведомен от свидетеля Р., като дори и за последния липсват данни, че е
знаел, че собствения му автомобил е с прекратена регистрация. И след като за собственника на автомобила
не е установено по категоричен начин, че е бил запознат с факта, че регистрацията
на автомобила е била прекратена,
то с още по-малко основание
може да се предполага
знание за тези обстоятелства
у жалбоподателя И.. Житейски логично е, получавайки автомобила от
свидетеля Р., жалбоподателят да се интересува дали същият е с редовна регистрация. Нямал е основания
да се съмнява в тази насока, при положение и че автомобилът
е имал поставени на съответните места регистрационни
табели. Иначе казано, липсват и по делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства,
които да установяват
виновно поведение от страна на жалбоподателя, за това, че той е знаел, че автомобила е с прекратена
регистрация, но въпреки това
го е управлявал.
С оглед на изложеното съдът намира, че вмененото на жалбоподателя Р.И. нарушение
на нормата на чл.140, ал.1 от
не се установява и доказва
от субективна страна.
Следва да се отбележи, че ако има извършено
от обективна и субективна
страна административно нарушение в обсъждания случай,
то е такова по чл.145, ал.2 от , но не от Р.И., а
от свидетеля Л.Р. и в този смисъл
съдът изцяло споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя.
Така изложените
съображения мотивираха съда да приеме, че не може да се вмени във вина на
жалбоподателя Р.М.И. извършването на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да е
безспорно и категорично установено едно нарушение, то трябва да е осъществено и
съответно доказано както от обективна, така и от субективна страна. Последната
обаче липса от състава на вмененото нарушение, не е доказана от наказващия
орган, не се установи и от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. По този начин срещу жалбоподателя И. е издадено едно
незаконосъобразно наказателно постановление и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0456-000057 от 31.05.2019
г. на Началник на РУ на МВР Угърчин, с което на Р.М.И. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от
ЗДвП – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10
контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :