Р
Е Ш Е
Н И Е
№............
гр. ***, 22.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен
съд, Х граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина
Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 138 по описа
за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с
чл.179, ал.1, вр.чл.187 З*** с цена на иска 2128,23 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от И.Т.П., ЕГН********** против ***,
гр.***, ***, в която се твърди, че ищецът работи като „***" към ***-*** и
е със статут на ***. Твърди, че за периода от 13.01.2017 г. до 13.01.2020 г. ,е
давал по график и нощни дежурства, както следва: -през 2017 г. е положил общо
60 нощни дежурства,представляващи 480 часа, -през 2018 г. е положил общо 62
нощни дежурства,представляващи 496 часа, -през 2019 г. е положил общо 72 бр.
нощни дежурства,представляващи 576 часа и до 13.01.2020 г. е положил 4 бр.
нощни дежурства,представляващи 32 часа. Или общо за периода от 13.01.2017 до 13.01.2020
г. отработените нощни часове са 1 584 часа. Посочва, че същите преизчислени с
коефициент 1,143 ,възлизат 1 810,512 часа. Разликата между отработените нощни
часове и преизчислените е 226,512 часа.Умножени по 6 лв. на час, възлиза сумата
от 1359,07 лв. Твърди че има многобройна съдебна практика, с която е прието, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
Моли, на основание
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ответника да бъде осъден да плати на ищеца,
след допуснатото изменение в размера на предявените искове сумата в размер на 2128,23
лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 13.01.2017-13.01.2020год.,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените
деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът,
ангажира становище, че исковете са
неоснователни. Не оспорва, че за процесния период ищецът е работил на
длъжност *** в група , ***“ в ***, като служебните си задължения, същият е
изпълнявал на смени, по график. В конкретния случай обаче, и предвид изричната
разпоредба на чл. 142, ал. 2 от З*** отношенията между страните се уреждат от З***.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от З*** пък регламентира, че работното време на ******в
*** се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187,
ал. 5 от З*** работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (от 22. 00 часа до 06.
00 часа), а отработеното работно време се изчислява сумарно. Излага
съображения, че видно от чл. 187, ал.9 от З*** по отношение на ***на ***, редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на ******извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за ******се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, каквато е Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016
год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год в сила от 02.08.2016 год.). Счита, че
в исковата молба не случайно е пропуснато да се посочи и анализира съдържанието
на нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно З***, която установява 8
часова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от специалния З***. Счита,
че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да
се прилага за ***на ***, както твърди ищецът, тъй като по отношение на тях в
процесния период е действала друга наредба, и която липсва изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Развива съображения, че е налице специална нормативна уредба по
отношение отчитането и заплащането на нощния труд в ***. Счита, че ищецът не е
обосновава и не доказва претенцията си за заплащане на извънреден труд. За да
се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от
ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него
работно време по график, а всеки положен с т него час труд своевременно му е
заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки, които прилага към настоящия
писмен отговор. Твърди, че по делото няма доказателства, от които да следва
изводът, че ищецът е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него
работно време. Дори и да се приеме, че преизчисляването на положения нощен труд
с коефициент 1, 143 е допустимо, то това превръщане на нощните часове положен
труд, установено за снужителите работещи по КТ, е с цел увеличаване заплащането
за положен нощен труд. Счита, че целта е на служителите по КТ, за които е
установена максимални продължителност на нощния труд от седем часа, да се плати
толкова, ако биха работили осем часа; да се плати толкова, ако биха работили
през деня и по този начин да не бъдат ощетени за това, че са рабоили само седем
часа през нощта. Твърди, че в потвърждение на тези твърдения е и Писмо изх. ***
от ***г. на ***- публично достъпно. Съгласно това писмо, което е задължително
предписание за всички работодатели пс трудови правоотношения в качеството на ***
на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство
"когато нормалната продължителност на дневното работна време е 8 часа (чл.
136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време с 7 часа
(чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./ 7ч., т.е. коефициентът за превръщане
на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. Целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи
7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в
тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.
143, ал. 1 КТ. Твърди, че получените часове в повече при преизчисляването на
дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден
труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време. " Поради
това счита, че превръщането на нощните
часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено е цел увеличено заплащане на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, какъвто е и от писмото. Дори
и при прилагането на общите трудови норми, на чието действие ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо за часовете нощен труд с
коефициент 1, 143 да служи за генериране на извънреден труд. Твърди, че видно
от приложените по делото бележки ответника вече е заплатил положения от ищеца
нощен труд. Излага съображения, че служителите по З***, работещи на смени,
какъвто е и ищецът, полагат труд по утвърдени граници за дежурства.
Отработеното време се отчита в часове. Това отработено време при отчитането се
сравнява с нормата за съответния месец, получена при умножаването на броя на
работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не превишават
месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 25 ст. за всеки час нощен труд. Когато обаче той е отработил в
повече от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за
извънреден труд./В подкрепа на гореизложеното е и Решение № 1820/30.09.2019г.
по гр.д. № 3305/2019г. на PC-***; Решение от 07.08.2019г. по гр.д. № 3341
/2019г. по описа на РС-***/. Моли да се вземе предвид, че в чл. 187, ал.1 и 3,
изр.4 от З*** нормалната продължителност на работното време през нощта (40 часа
за 5 дневна работна седмица) на ******в *** е по- голяма от тази на работниците
и служителите по трудови правоотношение по КТ, който в чл. 140 предвижда в 5
дневна работна седмица- 35 часа работно време. Това различие и по- голямата е
обусловено от основните функции на ***, установени в чл. 2, ал.1 от З*** за
защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността,
защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението. Това оправдава и обосновава прилагането на
различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др. на работниците и служителите по трудови правоотношения в
КТ и в З***. ( чл. 136-137, чл. 242-244 КТ и чл. 187 и 179 и изобщо чл. 176-186
от З***). В областта на регулирането на работното време за работниците и
служителите по КТ и за ******по З*** има повече гъвкавост и разнообразие при
неговото правно регулиране, което е важен белег за различно отношение в
законодателната целесъобразност при установяване на неговата законодателна
уредба. Счита за неоснователно да се твърди, че ******по З*** са ощетени, в
сравнение с тези по ЗДСл и КТ. Нещо повече, за ******в *** са предвидени, и те
получават определени допълнителни материални блага, включително и в най-
предпочитаната от ***форма- в парична сума в текущо, периодично (месечно или
годишно) или еднократно плащане, което оказва осезателно благоприятно влияние
за подобряване на общото им материално и социално състояние. При изработването
и приемането на действащия З***, законодателят е имал предвид разбирането за
спецификата на служебните правоотношения на ******в *** и равенството на
гражданите пред закона ( чл. 6, ал.2 от Конституцията) и е предвидил редица
компенсаторни механизми за постигането на равно отношение пред закона на
работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и ******в ***,
от друга. Допълнителното възнаграждение за прослужено време например е 2% върху
основното месечно възнаграждение за всяка прослужена година в ***, но не повече
от 40 % (чл. 178, ал.1, т.1 от З***). За работниците и служителите по трудово
правоотношение това възнаграждение е 0.60 % от основното възнаграждение (член
единствен от ПМС № 147 от 29. Юни 2007г., обн. ДВ, бр. 56 от 2007г.). Основният
платен годишен отпуск на ******в *** е 30 работни дни плюс допълнителен платен
годишен отпуск по 1 работен ден, но общо не-повече от 10 работно дни (чл.189,
ал.1 от З***) А основният платен годишен отпуск на работниците и служителите по
КТ е 20 работни дни по чл. 155, ал.4 от КТ. Правото на платен годишен отпуск,
освен нематериалното си съдържание- като време за отдих и почивка, има и
материално съдържание- получаване на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск ( чл. 234, ал.8 от З***). Обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени
години имат в ***, но не повече от 20 ( чл. 234, ал.1 от З***), а за
работниците и служителите това обезщетение е в размер на 2 или 6 месечни
трудови възнаграждения, според продължителността на трудовия им стаж при същия
работодател ( чл. 222, ал.З от КТ). Налице е и по- благоприятен режим на
заплащане на извънреден труд- по неговата продължителност ( до 280 часа за
година) по чл. 187, ал5, 6 и 7 З***. Безплатна храна, или левовата и
равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен труд от 22:00 до 06:00
часа; работно и униформено облекло, друго вещево имущество или снаряжение, а на
не носещите униформено облекло- ежегодно се изплаща парична сума за облекло. ******по
З*** по чл. 142, ал.1, т.1 от З***, какъвто е и ищецът се пенсионират при
условията на първа категория труд ( чл. 69 КСО), при което 3 години
осигурителен стаж на служба, като *** по З*** се превръщат в 5 години общ
осигурителен стаж ( чл. 104, ал.1 от КСО) и др. Това са парични и други
материални или нематериални облаги, които ******в *** получават за разлика от
работниците и служителите по трудови правоотношение по КТ и от ******по ЗДСл
другите държавни ***на които държавата и обществото изразяват своята отплата и
признателност за изпълняваната от тях държавна служба. На следващо място, в
случай, че бъдат отхвърлени гореизложените доводи за неоснователност на иска,
моли да бъде приета исковата претенция за частично основателна. В подкрепа
излагам следните съображения: С оглед характера на заеманата длъжност, през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта от 22, 00 часа до 06, 00
часа, а отработеното време се е изчислява сумарно. За периода от 13.01.2017 г.
до 01.01.2018г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която
при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22, 00 часа
и 06, 00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24- тази наредба не е предвидено изрично и не е регламентирано
преизчисляване към дневен. Съгласно чл.
176 от З*** брутното месечно възнаграждение на жители, работещи в *** се състои
от основно месечно възнаграждение и възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл. 178, ал. 1 т. 3
от З***. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното време. В
чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането груд в
изрично определени случаи, като т. 2 на чл. 144 от КТ позволява извънреден труд
от ***на *** при изрично посочени случаи, дължителност на работното време от ******в
*** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187,
ал. 1 от З***. Работното време на ******се изчислява в работни дни — по дневно,
а за работещите на 8, 12 или 24-часоьи смени - сумарно за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22, 00 часа
и 06, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане
на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5,
т. 2 от З***. От 01.01.2018 е влязла в сила нормата на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41
от 2017 г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда
на Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Твърди, че
по-късно, по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от
05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и /ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г. ) в чл. 9Г
думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават.
Тоест отчетените в повече часове и в извънреден труд, като при превръщане на
нощните часове в дневни броят им над броя отработени часове, определени по чл.
9Б НРВПО. Твърди, че за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действало
правилото на чл. 9Г от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без
превръщане на в дневни. При сумирано изчисляване на работното време обаче
отработените часове (фактически отработените часове, към които се прибавят
часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,
143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните часове
при нормална продължителност на работното време за същия този период. Именно в
края на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен
извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен
извънреден труд. Посочва практика в този смисъл на ОС-***. Предвид изложеното,
моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Прието е за безспорно по делото,
че за процесния период страните са били
в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.3 от З***.
Признава се от ответника по
делото, че ищеца е служител н.О.н.М.- П. и през
процесиня период е заемал длъжността *** *** в О.н.М.П.
Установява се от приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована, безпристрастна
и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният
период, ищеца е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца,
експертизата извършва преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент
1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начин на формиране на коефициента 1.143 -
съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7
часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5
дневна работна седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното
и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се
заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност
на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. За периода от 13.01.2017
г. до 13.01.2020 г. ищеца е положил общо 1528 часа нощен труд. Положеният нощен
труд в размер на 1528 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143
за превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25
лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1746,504
часа, като за разликата 218.504 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ
размер на 2128.23 лв., изчислено със средна ставка 9.74 лв., формирана от
основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за
всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с
увеличение 50% за извънреден труд. За целият процесен период, видно от
платежните ведомости на ответника ищеца е получил допълнително заплащане по
0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014
г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на Вътрешните
работи, с които е определен размера на това допълнително възнаграждение. В
случай, че не бъде преизчисляван положения нощен труд към дневен такъв при
коефициент 1,143, а се приложи коефициент 1 при допустим нощен труд 8 часа, не
би се формирал положен от ищеца извънреден труд. Ако такъв извънреден труд е
полаган от ищеца, то той е платен. Положен нощен труд в часове за процесният
период — 1528 часа. Нощен труд приравнен с коефициент 1.143 съобразно задачата
от ищеца - 1746.504 часа. Разлика от приравнените часове нощен труд - неплатени
от ответника - 218.504 часа Ставка за изчисляване на изв.труд - 9.74 лв. Неизплатена
сума за извънреден труд /съгласно твърденията на ищеца в ИМ/ - 2128.23 лв. за
периода от 13.01.2017 г. до 13.01.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с
правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 З*** с цена на иска 2128,23
лв.:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от З*** - брутното месечно възнаграждение
на ******на *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 З***.
Според нормата на чл. 187, ал.9 от З*** "Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на ******извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за ******се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи". В процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на ******в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични, че
"При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:
00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период". В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143
(чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна
е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.
Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради
което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не
да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в *** часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на ******в
Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ***,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа
(установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта -7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143, но формулиран
по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и
6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и полученото число да се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената
наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия
и по отношение на лица със служебно правоотношение в ***, тъй като
Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на социалната
държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният
в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно
работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от
него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд -8
часа съгласно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на нощния труд,
а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по З***.
Както се посочи по-горе
основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143
е нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а след отпадане действието ѝ,
при липсата на специална уредба за служителите в ***, основанието за
преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях
Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2 .
постановеното решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на
новата наредба. Но този ред на преизчисляване е неприложим за времето след
отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за периода от 02.08.2016 г. до
31.12.2017 г., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането
и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за ******в
Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в *** часове нощен труд в дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на ******в Министерството на вътрешните работи.
Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е
налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в ***, следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр.
( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Във връзка с възражението
на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за
всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част
от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25
лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника, че коефициентът в случая е
неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и социалната
политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8
часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако изводът в
писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще
бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
"приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. От друга
страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение ******в ***
спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират
от КТ.
Независимо, че чл.9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в една от редакциите си
през процесния период - за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е
предвиждал, че отработените часове от служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда, без
превръщане на нощните часове в дневни, съдът намира, че тази разпоредба не
следва да се отчита при преценка на задължението за заплащането на тези часове.
Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган – Инспекция по
труда, но не променя характеристиката на труда, положен и изчислен чрез
превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, ако надвишава нормативно
определения брой часове за периода. В случай, че при сумираното изчисляване на
работното време за съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния
труд в дневен, работникът е положил повече от нормативно определените часове
труд, тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно
основание следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници,
които работят при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ,
и не касае специално работещите в системата на З***, а същевременно липсва
всякакъв спор в практиката, че положения нощен труд за всички работещи се
превръща в дневен такъв по описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. От посочената разпоредба може да бъде изведен
и извода, че нощният труд се превръща в дневен и ако чрез това превръщане се
установи, че е положен труд, повече от нормативно определения за съответния
период, то този труд е извънреден. След като изрично в нормата е посочено,
получения по този начин труд да не се отчита извънреден пред Инспекция по
труда, то логично е да бъде прието, че получения чрез преобразуване на нощния
труд в дневен води при осъществяване на другите предпоставки до полагане на
извънреден труд, който само не следва да бъде отчитан като такъв пред Инспекция
по труда, но следва да бъде заплатен, след като е положен. След като се
установи положен извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в ИТ,
той следва да бъде заплатен от работодателя.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, се
установи, че ищеца през процесния период е положил нощен труд в часове за
процесният период — 1528 часа. Нощен труд приравнен с коефициент 1.143
съобразно задачата от ищеца - 1746.504 часа. Разлика от приравнените часове
нощен труд - неплатени от ответника - 218.504 часа Ставка за изчисляване на
изв.труд - 9.74 лв. Неизплатена сума за извънреден труд /съгласно твърденията
на ищеца в ИМ/ - 2128.23 лв. за периода от 13.01.2017 г. до 13.01.2020 г.
Ответникът не твърди, нито
е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за периода 13.01.2017 г. – 13.01.2020 г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в предявения
след допуснатото изменение размер от 2128,23 лева.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице съразмерно уважената част от исковите
претенции в размер на 440 лв./300 лв+140 лв./.
На основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ***ския
районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 85,13
лв.
По тези
съображения ***ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 З***, ***, гр.***, *** да заплати на И.Т.П., ЕГН********** сумата 2128,23 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд/след превръщането на нощните часове
към дневни/ през периода от 13.01.2017 год. до 13.01.2020 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото/14.01.2020
год./ до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, гр.***, *** да
заплати на И.Т.П., ЕГН********** сумата 440,00 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 ГПК ***, гр.***, *** да заплати по сметка на ***ския районен
съд държавна такса в размер на 85,13 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: