Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 15478 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 408053 от 15.05.2018 г.,
постановено по гр. д. № 75571/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 125
състав, е осъден „У.Б.”АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***,
пл. „********да заплати на Ц.И.Т. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 55,
ал. 1 предл. 1 от ЗЗД сумата от 2054.17 евро, представляваща платена при
изначална липса на основание възнаградителна лихва по договор за кредит № 36 от
30.03.2007г. за периода от 16.08.2016 г. до 15.10.2017 г., ведно със законна
лихва от датата на предявяване на иска – 24.10.2017 г. до плащането, както и
сторените по делото разноски от 405.64 лева, като е отхвърлен предявения от Ц.И.Т.
против „У.Б.”АД иск с правно основание чл. 55,ал. 1,пр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 41.88 евро, съставляваща разликата над уважения размер от 2054.17 евро и
пълния предявен размер на иска от 2096.05 евро. С решението е осъден „У.Б.”АД да
заплати на адвокат Р. Х. И. от САК с адрес *** възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Ц.И.Т. ЕГН ********** по делото от 506.51 лева. С
решението също така е осъден Ц.И.Т. да заплати на „У.Б.” сторените по делото
разноски от 16.50лева.
Срещу решението, в частта, в която е
уважен предявеният иск е подадена въззивна жалба от „У.Б.“ АД, чрез адв. В.Г., като
са изложени съображения за неправилност на решението, като същото било
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът
посочва, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че двустранно
подписания погасителен план след частично погасяване на главницата не бил
индивидуално договорен, тъй като всеки погасителен план изготвен след частично
погасяване на не можел да не бъде индивидуално договорен, тъй като отразявал
конкретни цифрови величини и тъй като бил двустранно подписан обвързал страните
като договор. Посочва се че с погасителни план била заменена методика за
определяне на лихвен процент с общоразбираеми цифрови величини. Клаузата за
едностранно увеличаване на лихвата представлявала специална хипотеза за цената
по т. 12 на чл. 143 от ЗЗП, която дерогирала разпоредбата за промяната на
условията по договора. Пред въззивния съд процесуалният представител на
страната поддържа въззивната жалба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК, прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемата страна Ц.Т., чрез адв. Р.И.
изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, като счита същата за
неоснователна. Посочва, че правилно съдът бил приел, че лихвата била прилагана преди
подписването на договора, като също така погасителния план не бил индивидуално
договорен и при подписването му банката не била предоставила информация, че в
ГЛП, посочен в погасителния план била включена компонента премия и че тя е в
размер на 4.5%. Оспорва се, че погасителния план представлявал договор, като
бил подписан от неупълномощено лице от страна на банката. Погасителния план бил
нищожен поради липса на методология за изчисляване на съответната лихва.
Погасителният план бил подписан през 2012 г. пет години след като ищецът бил
плащал възнаградителна лихва, поради което погасителния план имал само
констативен характер, като и банката не била спазвала погасителния план. Пред въззивния съд процесуалният представител на страната поддържа отговора на въззивната
жалба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК, прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск за сумата от 41.88 евро е подадена въззивна жалба от Ц.Т., чрез
адв. Р.И., като са изложени съображения за неправилност на решението.
Въззивникът посочва, че не били налице основанията за промяна на БЛП и затова
БЛП не бил актуализиран от вещото лице за януари 2017 г. и през целия процесен
период оставал непроменен. Пред въззивния съд процесуалният представител на
страната поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата
страна „У.Б.“ АД, чрез адв. В.Г. изразява становище по жалбата в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Индивидуалния характер на
уговорките имало значение само при неравноправни клаузи. Погасяването е станало
съобразно погасителния план, а не съобразно методиката. Пред въззивния съд процесуалният
представител на страната поддържа отговора на въззивната жалба.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата на „У.Б.“ АД е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Жалбата на Ц.Т. е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно
проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС, 125 състав, решение за валидно, допустимо, а по отношение
на правилността и във връзка с изложените твърдения във въззивната жалба
настоящият състав намира следното:
Предявена e искова молба от Ц.И.Т. срещу
„У.Б.“ АД, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2096.05
евро, представляваща разликата между заплатената от ищеца възнаградителна лихва
за предоставения му ипотечен кредит за периода 16.08.2016 г.-15.10.2017 г. и
действително дължимата възнградителна лихва.
По делото са обявени за безспорни
между страните обстоятелствата, че страните са сключили един договор за кредит
- № 36 от дата 30.03.2007 г., както и че на 31.10.2012 г. ищецът бил извършил
частично предсрочно погасяване на главницата със сумата 852.18 евро, както и че
ищецът бил подписал представения към отговора на исковата молба погасителен
план.
По делото е представен договор за
ипотечен кредит № 36/30.03.2017 г., сключен между Банка „Х.“ АД и Ц.И.Т. в
качеството му на кредитополучател, съгласно който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 49000 евро. Съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора, кредитът се погасява, с 300 месечни вноски с размер от 335.46 евро. Съгласно
чл. 9, ал. 1 от договора за усвоените суми по кредита кредитополучателят заплаща
на банката лихва определена на база променлив, в хода на изпълнението на
договора годишен лихвен процент, образуван от сбора на Базовия лихвен процент
/БЛП/ на банката и отстъпка в размер на 2.014 %. Към момента на подписване на
договора БЛП за евро е в размер на 8.664 %.
Представени са общи бизнес условия на Банка
„Х.“ АД в сила на 01.09.2006 г. В раздел III от тези общи условия чл. 3.09, ал.
1 е уредено, че при олихвяването на кредитните продукти банката използвала
базови лихвени проценти, съответни в български левове, евро, щатски долари и
швейцарски франкове. Базовите лихвени проценти в различните валути
представляват сумата от два компонента:пазарен индекс и надбавка. Съгласно чл.
3.09, ал. 3 от общите условия базовият лихвен процент в евро се формира от
сумата на тримесечни EURIBOR и надбавка от 5.10%. В чл. 3.09, ал. 7 е
посочено, че съобразно ал. 6 при кредити с равни погасително вноски размерът на
дължимата вноска се променя веднъж годишно през месец януари чрез отразяване на
действащия актуален в момента на промяната БЛП. Съобразно чл. 3.09, ал. 8, б.
„а“ дължимата от клиента лихва по ползвания кредит се формирала от сбора на БЛП
за съответната валута на кредита и определената надбавка в процентни пункта. В
чл. 3.09, ал. 8, б. „б“ е посочено, че в случай, че разходите по ликвидността
при 10-годишно финансиране се увеличат в сравнение с размера им към датата на
сключване на договора за кредит, банката имала право едностранно да увеличи
първоначално определената над базовия лихвен процент надбавка с размер на
увеличените разходи. Всяка последваща промяна в надбавката се извършва на
основание последното извършено по реда на разпоредбата изменение.
Представен е погасителен план подписан
между ищеца и ответника с начална дата 26.04.2007 г. и крайна дата 15.04.2032
г., в който план е посочена главница 49000 евро, лихва 63533.36 евро, както и
такса в размер на 1519.54 евро. В погасителния план е посочена лихва по редовна
главница в размер на 7.864 %, като са посочени и съответните дати на погасяване.
По делото е представен протокол № 9 от
26.02.2009 г. от заседание на управителния съвет на „У.Б.“ АД, от който е
видно, че е одобрено предложение за повишаване на надбавката към основния
лихвен процент от 1% на 2 % за група непогасени кредити на физически лица в
евро, като промяната влизала в сила от 09.03.2009 г. Представен е и протокол №
40от 22.10.2008 г. от заседание на управителния съвет на „У.Б.“ АД съгласно,
който е одобрено увеличение със 100 базисни пункта на прилаганите лихвени
проценти по всички кредити на физически лица, отпуснати по договори, в които
съществува клауза даваща право на УС да направи такова увеличение. Представен е
и протокол № 14 от 01.04.2009 г. от заседание на управителния съвет на „У.Б.“
АД, съгласно който е одобрена политика за промяна на ценообразуването на
кредитите на физически лица, като се повиши премията като компонент на базовия
лихвен процент по кредитите на физически лица, считано от 01.04.2009 г.
Представен е и протокол № 25 от 05.06.2009 г. от заседание на управителния
съвет на „У.Б.“ АД съгласно, който е взето решение да се повиши премията като
компонента на базовия лихвен процент със 100 базисни пункта за определени
непогасени кредити на физически лица.
По делото е приета и съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която изчисления размер на възнаградителната лихва за
периода 16.08.2016 г. до 15.10.2017 г. е общо 1273.13 евро. Вещото лице
посочва, че посочената в договора методология е спазена до м.12.2008 г., когато
с решение на УС на „У.Б.“ АД е била въведена компонента „премия“ в структурата
на БЛП, като от м.12.2008 г. БЛП се определя като сбор от стойността на
прилагания лихвен индекс по договора 3-месечен EURIBOR + „премия“, като нямало формула за изчислението на компонентата „премия“,
а размерът ѝ се определял по решение на УС. Съгласно експертизата
получената разлика между платената лихва от ищеца и първоначално дължимата била
в размер на 2096.05 евро, като платените вноски отнасящи се само за частта
компонента „премия“ от платената лихва била в размер на 2054.17 евро. Съгласно
експертизата на 31.10.2012 г. имало погасяване на главница в размер на 852.18
евро, което е намерило отражение при формирането на вноските по процесния
договор след 31.10.2012 г., а именно изменение на месечната погасителна вноска
от 410.55 евро на 370.39 евро, което било отчетено по приложения към делото
погасителен план. Приложения погасителен план се отнасял за процесния договор.
Съгласно експертизата дължимите вноски за лихва по погасителния план с положени
подписи от страните, приложен по делото били в общ размер на 3600.66 евро и са
с 231.48 евро повече, отколкото са удържаните на ищеца вноски за процесния
период /3369.18 евро/, т. е. по кредита били заплатени 231.48 евро по-малко от
възнаградителната лихва за процесния период, отколкото е бил размерът на
възнаградителната лихва по подписания погасителен план, за същия период
приложен по делото. Вещото лице е посочило, че компонентата „премия“ е включен
във фактически заплатените суми за възнаградителна лихва, като част от
начислявания ГЛП по вноските за лихва от подписания между страните погасителен
план, като компонентата „премия“ не била довела до увеличение на сумите за
възнаградителната лихва по приложения погасителен план, тъй като същият
участвал с размер 4.5%, от размера на прилагания ГЛП. Съгласно експертизата е
посочено, че погасяването на кредита е чрез плащане на месечни вноски включващи
главница и възнаградителна лихва, определени в погасителен план към договора за
кредит, а не по методиката в чл. 3.09, ал. 8 бук. „б“ на общите условия към
процесния договор за кредит. В открито съдебно заседание вещото лице посочва,
че погасителния план приложен по делото същият е бил изготвен на по-ранен етап
по лихвен процент, който е бил действащ към този момент, впоследствие е бил
намален, затова кредитополучателят бил заплащал по-ниски вноски, като общ
размер на месечната лихва, като вещото лице е посочило, че не може да отговори
дали лихвата в погасителния план отговаряла на формулата заложена за изчисление
на лихвата по договора, защото не бил установил кога е подписан погасителния
план. Вещото лице е направило уточнението, че при отговора на въпроса дали
погасяването на кредита ставало чрез плащане на месечни вноски включващи
главница и възнаградителна лихва, определени в погасителен план към договора за
кредит или по методиката в чл. 3.09, ал. 8 бук. „б“ на общите условия е имало
предвид, че вноските са плащани и изчислявани по погасителен план, а не че са
плащани по конкретния погасителен план приложен по делото, тъй като дори и да
не се подпишело погасителен план между страните, банката винаги изготвяла
такъв, за да си удържа вноските.
По делото е приета и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която е посочено, че за периода
15.09.2012 г. до. 14.07.2015 г. прилагания ГЛП в размер на 7.864% е съвпадал с
ГЛП посочен в подписания погасителен план между страните, приложен по делото. Съгласно
експертизата след анализ на движението по разширения лихвен лист по процесния
кредит се установило, че получената разлика от 231.48 евро е в следствие на
намаление на прилагания по кредита лихвен индекс 3-месечен юрибор, като банката
била отчела заложения в чл. 3.09 на ОУ към договора – праг на промяна от 30
базисни пункта /0.3%/ на лихвения индекс. При извършване на изчисленията на
възнаградителната лихва при ГЛП вещото лице не спазило условието по чл. 3.09 на
ОУ към договора за прилагане на праг на промяна от 0.3%. В открито съдебно
заседание вещото лице е посочило, че ако компонентата „премия“ се изключила от
структурата на лихвения процент, то в изследвания период в нито един момент ГЛП
не следвало да бъде 7.864%. Вещото лице е посочило, че от 15.09.2012 г.
прилагания лихвен процент по кредита е станал 7.864%, като преди това е бил
по-висок, като погасителния план кореспондирал като време с извършеното
частично предсрочно погасяване и се виждала връзката на момента на частичното
предсрочно погасяване и моментът, в който лихвения процент по кредита е станал
този, който е посочен в погасителния план. Вещото лице посочва, че началната
дата на прилагане на лихвения процент по погасителния план 7.864% е било преди
частичното предсрочно погасяване на кредита.
В настоящият случай ищеца се позовава
на неоснователно обогатяване поради изначална липса на основание за банката да
получи определена сума, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва
по сключения договор за кредит, като по така предявения иск е с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго като
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност,
но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е било да установи при
условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а
ответникът – да докаже, че е налице основание за получаването, съответно
задържане на полученото.
След анализ на описаните разпоредби от
договора за кредит и общите условия въззивният съд намира, че страните са
уговорили базовия лихвен индекс като променлив компонент от годишния лихвен
процент. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за усвоените суми по кредита
кредитополучателят заплаща на банката лихва определена на база променлив, в
хода на изпълнението на договора годишен лихвен процент, образуван от сбора на
Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката и отстъпка в размер на 2.014 %. Към
момента на подписване на договора БЛП за евро е в размер на 8.664 %. Съгласно
чл. 3.09, ал. 3 от общите условия базовият лихвен процент в евро се формира от сумата на
тримесечни EURIBOR и надбавка от 5.10%, като в ал. 6 е предвидено, че
актуализацията на базовите лихвени проценти по кредитни продукти в различни
валути се осъществява автоматично в първия календарен ден на месеца при промяна
на стойността на съответния пазарен индекс към последната дата на предходния
месец, като в ал. 8, бук а е предвидено, че
надбавките/отстъпките към БЛП по кредитни продукти се определят съобразно риска
по конкретния вид кредитен продукт и изискванията за конкурентно способност на
банката, като дължимата лихва се формирала на база сбора от БЛП и определената
надбавка в проценти пункта. В чл. 3.09, ал. 8, б. „б“ е посочено, че в случай,
че разходите по ликвидността при 10-годишно финансиране се увеличат в сравнение
с размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката имала право
едностранно да увеличи първоначално определената над базовия лихвен процент
надбавка с размер на увеличените разходи.
От представения по погасителен план
подписан между ищеца и ответника се установява, че през процесния период
16.08.2016 г.-15.10.2017 г., лихвата по редовна главница е в размер на 7.864 %,
т. е. на стойности по-ниски от посочения в договора за банков ипотечен кредит.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на 31.10.2012 г. имало
погасяване на главница в размер на 852.18 евро, което е намерило отражение при
формирането на вноските по процесния договор след 31.10.2012 г., а именно
изменение на месечната погасителна вноска от 410.55 евро на 370.39 евро, което
било отчетено по приложения към делото погасителен план, като приложения
погасителен план се отнасял за процесния договор. Съгласно експертизата
погасяването на кредита е чрез плащане на месечни вноски включващи главница и
възнаградителна лихва, определени в погасителен план към договора за кредит, а
не по методиката в чл. 3.09, ал. 8 бук. „б“ на общите условия към процесния
договор за кредит, като дължимите вноски за лихва по погасителния план с
положени подписи от страните, приложен по делото били в общ размер на 3600.66
евро и са с 231.48 евро повече, отколкото от са удържаните на ищеца вноски за
процесния период /3369.18 евро/, т. е. по кредита били заплатени 231.48 евро
по-малко от възнаградителната лихва за процесния период, отколкото е бил
размерът на възнаградителната лихва по подписания погасителен план. Следователно,
през процесния период банката не е приложила клаузата на чл. 3.09, ал. 8, б.
„б“ от общите условия и не е увеличавала първоначално определената над базовия
лихвен процент надбавка с размер на увеличените разходи, като са запазени нивата
така, както са посочени в погасителния план по договора за кредит, които са
по-ниски от първоначално договорените. Въззивният съд приема, че годишният
лихвен процент, посочен в договора в размер на 8.664 %. е минимално приложимият
при олихвяване на кредита, който впоследствие с подписването на погасителния
план е бил намален на 7.864 %, тъй като страните не са предвидили
задължителното му намаляване при намаляване на базовия лихвен индекс. В този
смисъл настоящият съдебен състав не споделя тезата на ищцата, че при намаляване
на индекса EURIBOR банката е била длъжна да намали и годишния лихвен процент,
още повече, че с подписването на погасителния план страните са договорили определен
размер на лихвата по редовната главница.
По отношение възраженията за
неравноправност на погасителния план, въззивният съд намира, че същите не
следва да бъдат разглеждани, тъй като за процесния период за ищцата не е налице
правен интерес от търсената чрез възражението защита. На първо място следва да
се посочи, че защитата на по слабата страна – т. нар. потребителска защита е
изключена в хипотезата, когато клаузата е индивидуално уговорена с потребителя
– арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В случая е видно, че погасителния план е
индивидуално договорен, в който смисъл е и изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, която посочва, че погасяване на главница на 31.10.2012 г. в размер
на 852.18 евро е намерило отражение при формирането на вноските по процесния
договор, а именно изменение на месечната погасителна вноска от 410.55 евро на
370.39 евро, което било отчетено по приложения към делото погасителен план. На
следващо място дори съдът да се произнесе по възраженията и да прогласи в
мотивите на решението оспорения план за неравноправен и нищожен, това няма да
доведе до различен краен извод. След като страните не са уговорили задължително
намаляване на годишния лихвен процент при намаляване на приложимия пазарен
индекс, съдът не може да допълни неравноправни клаузи в договора, да замести
волята на страните и да добави съдържание, каквото той няма. Изменение на
договорното съдържание от съда е допустимо само в изрично предвидените в закона
хипотези – чл. 299 ТЗ, чл. 300 ТЗ, чл. 307 ТЗ, които в случая не са налице.
След като банката в рамките на процесния период, който е предмет на разглеждане
в настоящото производство, не е приложила оспорената клауза от общите условия,
изводът дали тя е неравноправна и нищожна, няма значение за изхода по делото.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза също е видно, че за периода 16.08.2016 г.-15.10.2017 г. годишният
лихвен процент е останал непроменен в размер на 7.864 %, колкото е и стойността
на уговорения лихвен процент в погасителния план, като дължимите вноски за
лихва по погасителния план с положени подписи от страните, приложен по делото
били в общ размер на 3600.66 евро и са с 231.48 евро повече, отколкото от са
удържаните на ищеца вноски за процесния период /3369.18 евро/, т. е. по кредита
били заплатени 231.48 евро по-малко от възнаградителната лихва за процесния
период, отколкото е бил размерът на възнаградителната лихва по подписания
погасителен план.
С оглед на изложеното по-горе
въззивният съд намира, че платената от ищцата възнаградителна лихва за периода
16.08.2016 г.-15.10.2017 г. в размер на 3369.18 евро, съответно претендираната
от нея част в размер на 2096.05 евро, при непроменлив размер на годишния лихвен
процент 7.864 % не е платена без основание, тъй като това е уговореният между
страните в погасителния план към договора за банков кредит. По посочените
съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта в която е бил уважен предявения иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2054.17 евро, в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски от 405.64 лв., както и
в частта, в която ответникът „У.Б.”АД е осъден да заплати на адвокат Р. Х. И.
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Ц.И.Т. делото от 506.51
лева.
С оглед изхода на спора на въззивника-ответник
следва да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в
размер на 600 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения намира за неоснователно
възражението на въззивника-ищец за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради
което същото следва да бъде оставено
без уважение. При този изход на спора искането за присъждане на разноски на
въззивника-ищец следва да бъде оставено без уважение. С оглед неоснователността
на исковата претенция на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
му бъдат присъдена сумата от още 809.50 лв., представляваща направените
разноски в първа инстанция за депозит за вещо лице, както и за адвокатско
възнаграждение.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 408053 от 15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 75571/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 125 състав, в частта, в която е осъден „У.Б.”АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, пл. „********да заплати на Ц.И.Т. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД сумата от 2054.17 евро, представляваща платена при изначална липса на основание възнаградителна лихва по договор за кредит № 36 от 30.03.2007г. за периода от 16.08.2016 г. до 15.10.2017 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 24.10.2017 г. до плащането, в частта, в която ответникът „У.Б.”АД е осъден да заплати на ищеца Ц.И.Т. сумата от 405.64 лв., представляваща сторените разноски по делото, както и в частта, в която „У.Б.”АД е осъден да заплати на адвокат Р. Х. И. от САК с адрес *** възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Ц.И.Т. ЕГН ********** по делото от 506.51 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.И.Т. ЕГН ********** с адрес ***, срещу „У.Б.”АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, пл. „********иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 за сумата от 2054.17 евро, представляваща платена при изначална липса на основание възнаградителна лихва по договор за кредит № 36 от 30.03.2007г. за периода от 16.08.2016 г. до 15.10.2017 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 24.10.2017 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 408053 от 15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 75571/2017 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 125 състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ц.И.Т. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на„У.Б.”АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, пл. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лв. с ДДС съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Ц.И.Т.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на„У.Б.”АД ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление ***, пл. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от още 809.50 съдебни разноски в първоинстанционното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.