Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на тридесети май през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм.
дело
№ 134/2023 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4
от Закона
за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба от „Лафем“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез управителя
на дружеството - Р. Ф. М., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-94-0114462/24.02.2023
г., издадена от началник отдел “Оперативни дейности"
- Пловдив в ЦУ
на НАП, с която на основание чл.186,
ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване
на търговски обект, стопанисван от жалбоподателя – нощен клуб „***“, находящ се в ***, за срок от 14 дни.
В
жалбата се сочи незаконосъобразност
на оспорената заповед, като издадена
при неспазване на изискването за форма,
при съществено
нарушение на административнопроизводствените
правила,
в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Жалбоподателят оспорва
констатациите на органа, че в стопанисвания
от него обект
са били продавани
балони. Сочи необоснованост на изводите за системност на антифискалното поведение на дружеството. Счита, че не са налице
условията на чл.186 от ЗДДС, за налагане на принудителна административна мярка.
Оспорва изводите на административния орган за наличие на предпоставки, които обосновават
запечатване на търговския обект и преустановяване на достъпа до него. Излага доводи за несъразмерност на
наложената мярка, в т.ч. и по отношение на нейната продължителност, както и за несъответствието й с целта на закона. По горните съображения
иска отмяна на обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски. В о.с.з. чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата по изложените
в нея съображения.
Ответникът – Началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП,
чрез процесуалния
си представител, в о.с.з., както и в
представено по делото писмено становище,
намира жалбата
за неоснователна. Счита, че оспорената
заповед е законосъобразна, като издадена
от компетентен орган,
с подробно изложени мотиви и съдържаща всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Излагат се съображения за наличие на предпоставките
на чл.186
от ЗДДС, за налагане
на принудителната административна
мярка,
както и за
обоснованост на срока, за който
е наложена,
спазвайки принципа за съразмерност
по чл.6 от АПК. В тази
връзка твърди, че административният
орган се е позовал на конкретни факти и обстоятелства, констатирани при извършената проверка.
По горните съображения
счита,
че жалбата
следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от жалбоподателя.
Съдът,
като взе
предвид доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Съгласно представения протокол
за извършена проверка cepия АА № 0114462/05.02.2023 г., в 00:40 ч. на
05.02.2023 г., служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, са извършили проверка
в търговски обект - нощен клуб „***“, находящ се в ***, стопанисван от „ЛАФЕМ“ ЕООД. В проверявания обект
било извършено наблюдение от органи
по приходите, при което било установено, че в обекта се продават балони на клиенти на заведението, от А.
Х. - служителка на дружеството, за които продажби не се издават фискални бонове
от въведените в експлоатация 3 броя фискални устройства.
Според писменото обяснение на А. М. Х., на 05.02.2023 г., последната не е продавала
балони и не е приемала пари, като балоните били предназначени за персонала.
Съставен е и протокол за извършена
проверка № 0114465/15.02.2023 г. в който е отразено, че на
15.02.2023 г. се явили управителят на дружеството - Р. М. и служителката А. М. Х.,
като представили личните си карти за съставяне на АУАН, както и записите от охранителните
камери на заведението, сервизен протокол и др. документи. В протокола е отразено,
че на управителя на дружеството е показан видеоклип от камерите и последният е запознат
с него.
Със Заповед №ФК-94-0114462/24.02.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“,
гр.Пловдив, в ЦУ на НАП, предмет на настоящия спор, на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект: нощен клуб
„***“, находящ се в ***,
както и забрана за достъпа до него, за срок от 14 дни, на основание чл.186,
ал.1, т.1,б.“а“, ал.3 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/2006 г., вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. В заповедта е прието, че търговецът,
като задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не регистрирал и отчитал
всяка извършена продажба в търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведените в експлоатация
фискални устройства,
с което нарушил
разпоредбата на чл.3
от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. По отношение на продължителността на срока на наложената мярка е посочено, че
са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, както
и че неотчитането на приходите препятства
контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи реализирания
оборот от проверявания търговец. Посочено е също, че местоположението на търговския
обект, вида на обекта - нощен клуб с жива музика, неговата търговска площ - 546
кв. м., работното време - сряда, петък и събота от 23:30 ч. до 05:00 ч., характера
на дейността, работещите в обекта лица - 11 на брой, предлаганите стоки в широк
ценови диапазон - алкохол от 5,00 лв. до 40,00 лв. за 50 мл., безалкохолни от
2,00 лв. до 6,00 лв., бира и др., предвид неспазването на реда за издаване на касова
бележка, благоприятстват и предразполагат разрастването на причиняваните вреди на
фиска. Отразени са и установените при същата проверката
нарушения на чл. 33, ал. 1 и на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за които
били съставени АУАН № F696528/15.02.2023 г. и АУАН №F696533/15.02.2023 г. Посочено е, че при извършени предходни проверки
на дружеството, документирани с ПИП № 0119258/03.09.2022 г. и ПИП №
0121508/21.01.2023 г., са констатирани нарушения от същия вид, за които са съставени
АУАН № F675050/08.09.2022 г. и АУАН № F693106/21.01.2023 г. и издадени: Заповед за налагане
на ПАМ № ФК-263-0119258/07.09.2022 г.
и ЗНПАМ № ФК-53-0121508/30.01.2023 г. Предвид горното е направен извод за системност
в антифискалното поведението на дружеството, накърняващо
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата. Посочена е необходимостта
от прилагането на принудителна административна мярка, за да се осигури защитата
на държавния интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения,
както и да бъде превъзпитан нарушителят, в бъдеще да извършва продажби по установения
за това ред и с наличието на регистрирано фискално устройство, а не както към момента
на извършване на проверката - без редовна отчетност на приходите. Посочено е, че
извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването
на данъчното законодателство, като целта на наложената ПАМ е да гарантира, че всички
лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното
и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. Отразено
е, че ако не бъде наложена мярката, съществува възможност от извършване на ново
нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди. Посочено е също, че при определянето
на срока е съобразен принципът на съразмерност, а наложената мярка е съобразена
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността.
По делото е приложен АУАН № F696525/15.02.2023 г.,
съставен от орган по
приходите, видно от който, за нарушението на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС, извършено на 05.02.2023 г. и изразяващо
се в неиздаването на фискална касова бележка за извършена
продажба на балони, срещу „Лафем“ ЕООД е било образувано и административнонаказателно
производство.
За нарушение на чл.185, ал.3
ЗДДС - неиздаването на фискален касов
бон за извършената
на горната дата продажба на балони, с АУАН № F696527/15.02.2023 г. било образувано административнонаказателно
производство и срещу А.
М. Х.
Установи се от приетите по делото
доказателства, че в хода на проверката, извършена на 05.02.2023 г., са констатирани нарушения на чл. 33, ал. 1 и на чл. 26, ал. 1, т.
7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
срещу дружеството- жалбоподател били съставени АУАН № F696528/15.02.2023 г. и АУАН №F696533/15.02.2023 г.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели
В.А.А. и Е.А.П., които съдът
кредитира, като непосредствени,
еднопосочни и
кореспондиращи си с приложените по делото писмени доказателства, при извършената проверка
на 4-ти срещу 5-ти февруари
2023 г. в процесния
обект, са констатирани няколко
нарушения, в т.ч. и продажба на
3-4 балона, извършвана от служител на заведението. Свидетелите твърдят, че балоните се предоставяли на клиенти на заведението срещу заплащане, като за извършената продажба не били
издавани касови бележки.
С оглед така установените факти, след преценка
на допустимостта на жалбата
и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в рамките на установения от закона срок, и от лице с правен
интерес от оспорването,
а разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган – началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП,
упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП, приложена по делото.
Съдът намира обаче, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, както и в
несъответствие с материалния закон и с неговата цел.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ. Такова задължение за регистриране и отчитане на
извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, е регламентирано
и в чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
В конкретния случай, обратно на твърдяното в жалбата, от обсъдените по-горе
доказателства безспорно се установява, че за извършената продажба на балони, не
е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство.
Издаването на фискална касова бележка за извършената продажба на стока е било дължимо,
но това задължение не е било изпълнено. Следователно, налице е неизпълнение от страна
на жалбоподателя на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане
на извършена в обекта продажба.
Според разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни независимо от предвидените глоби и имуществени санкции
се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.
При определяне на продължителността на срока на мярката административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност, като по аргумент от чл.186,
ал.3 от ЗДДС, следва за всеки
конкретен случай мярката да е определена
в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
В случая, в оспорената заповед е посочено, че при определянето на продължителността
на срока на наложената мярка са взети предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от същото, характера на дейността и местонахождението на търговския
обект. Посочено е също, че така определеният срок е съобразен с необходимото време
за създаване на правилна организация за отчитане на дейността, а целта е свързана
с преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, правилно установяване и събиране на данъците, както и възможността
за осъществяване на контрол. Така изброените основания не са надлежни мотиви по
смисъла на чл.186, ал.3 от ЗДДС, във вр. с чл.59, ал.2,
т.4 от АПК и не обосновават срока на наложената принудителна административна мярка.
Изложените обстоятелства представляват основания за прилагане на административната
принуда, а не конкретни факти и обстоятелства,
обуславящи тежестта на нарушението и срока на наложената мярка. По отношение на
продължителността на
срока органът се е позовал на констатирани при проверката други нарушения на Наредба № Н-18/2006г. и на ЗДДС, установени с АУАН, както и на идентични нарушения за които са
издадени Заповеди за налагане на ПАМ, но няма
данни за влезли в сила наказателни
постановления и ЗНПАМ. Посоченото в заповедта, че търговският обект представлява нощен клуб,
с постоянен и интензивен поток от хора, разнообразни цени на предлаганите разнородни
стоки, също не може да обоснове конкретно определената продължителност на срока, поради
липсата на конкретни данни за клиентопотока,
анализ на местоположението на обекта и реализирания оборот, като потенциална възможност
за реализиране на значителни обороти. От своя страна, липсата на конкретни мотиви
относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, е нарушение
на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не позволява извършването на
надлежна съдебна проверка за съответствието на акта с целта на закона. Следва да
се отбележи, че въпреки предоставената на административния орган оперативна самостоятелност
при определяне срока на мярката, същият следва да обоснове причините за определяне
на срок, различен от минималния, за да се установи дали е налице съответствие между
определения от него срок и заложените в закона цели. Изискването за надлежно мотивиране
на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол
за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита, а неизлагането
на конкретни и относими мотиви относно срока, за който
е наложена мярката, е основание за отмяна на оспорената заповед.
Наложената принудителна мярка не съответства и на целите, посочени в чл.22 ЗАНН
- предотвратяване и преустановяване на нарушенията, както и предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях. Тези мерки следва да са свързани с конкретното нарушение
и не следва да имат характер на санкция. В оспорената заповед не са изложени конкретни
мотиви за коригиращия и превантивен ефект на определения срок, като наличието в
търговския обект на регистрирани 3 броя фискални устройства предполага, че е създадена
организация за отчитане на продажбите, извършвани в този обект. От представените доказателства не се установява
и твърдяната организация в търговския обект, водеща до системно неизпълнение на
задълженията на търговеца към фиска и отклоняване от данъчно
облагане. По тази причина,
необоснован се явява и изводът,
че целта на търговеца е именно отклонение от данъчно облагане. Дори при наличието
на такава цел, пак не е ясно защо
конкретно избраният срок на ограничаване на правната му сфера
ще има коригиращ
ефект. В тази връзка,
налагането на
процесната ПАМ не би могло да
преустанови евентуално административно нарушение,
нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече
е довършено към момента на констатирането му от приходните
органи. Посоченото
в заповедта обстоятелство, че ако не се приложи ПАМ съществува възможност от извършване
на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни
и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите
на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно
определяне на дължимите данъци, отново касае необходимостта от прилагането на мярката,
и не е пряко относимо към продължителността на срока, за който се налага същата. В случая, с
прилагането на ПАМ се преустановява търговската дейност в обекта и генерирането
на приходи от нея, респ. постъпването на данъци за фиска,
поради което наложената мярка може да причини вреди, които са явно несъизмерими
с преследваната цел, поради което издадената заповед е несъответна и на чл. 6, ал.
5 от АПК.
Отделно
от изложеното, съдът следва да съобрази и приетото в Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 MV – 98, съгласно което: „Член
273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права
на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след
провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може
да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект,
които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна
уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно
необходимото допълнителната тежест от кумулирането на
посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени
санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“
В контекста на изложеното, по делото
е установено, че наред с наложената ПАМ, срещу „Лафем“
ЕООД е било образувано и административнонаказателно производство
със съставянето на АУАН № F693106/21.01.2023 г., за нарушението на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., вр.
с чл.118, ал.1 от ЗДДС, извършено на 21.01.2023 г. и изразяващо се в неиздаването
на фискална касова бележка за извършената продажба на балони. Последното обстоятелство, с оглед тълкуването
на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО и на чл.50
от Хартата за основните права на ЕС, дадено в решението на СЕС по дело С-97/21,
съставлява самостоятелно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена
в нарушение на законовата цел, независимо от изложените по-горе съображения за немотивираност
на срока на наложената ПАМ. Това е така, защото с образуване на административнонаказателното производство е преклудирана възможността на данъчната администрация да наложи
и мярката по по чл.186, ал.1, т.1,б.“а“ и чл.187 от ЗДДС, тъй като последното производство е самостоятелно
и предвижда налагане на допълнителни ограничения в дейността на търговеца, наред
с административнонаказателната отговорност, предвидена
в чл.185 от ЗДДС, без да е налице възможност
двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението. За направения
извод е без значение обстоятелството, че по делото не са приложени доказателства
за издаване на наказателно постановление, тъй като с факта на издаване и връчване
на АУАН данъчната администрация е предприела
действия за санкциониране на търговското дружество. Т.е, налице са две паралелни
производства, развиващи се отделно и самостоятелно,
за неизпълнение на едно и също данъчно задължение.
Следва да се има предвид, че прилагането на санкционни
мерки в областта на ДДС представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на
член 51, параграф 1 от Хартата и на чл.2 и чл. чл.273 от Директива 2006/112/ЕО – т.27
от решение от 26.02.2013 г., Ekerberg Fransson, С-617/10
(EU: C:2013:105),
и т.16 от решение от 05.04.2017 г., Orsi r Baldetti, С-217/15
и С-350/15 (EU: C:2017:264). Последните мерки следва да бъдат съобразени с изискването
да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството
цели – чл.6, ал.2 от АПК и т. 56 и 57 от решението на СЕС по дело С-97/21. В тази
връзка, следва да се приеме, че кумулирането на мярката
по чл.186, ал.1, т.1,б.“а“ от ЗДДС, с иницииране на административнонаказателно
производство срещу търговското дружество за налагане на имуществена санкция по чл.185,
ал.1 от ЗДДС, за нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, не зачита правото по чл.50
от Хартата на основните права на ЕС (т.55 от Решението на СЕС по дело С-97/21) и
се явява непропорционално. Спрямо конкретния случай, в който размерът на неплатения
ДДС за продажба на 3-4 балона, запечатването
на търговския обект за срок от 14 дни е мярка, която създава ограничения за дейността
на търговеца, които са несъразмерни на легитимната цел, свързана с обезпечаване
събирането на ДДС. Принудителната административна мярка е допълнителна тежест, която,
преценена с оглед инициираното срещу търговеца административнонаказателно
производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС
и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (т. 56, т.57 и
т.62 от решението на СЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл.50
от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането
на легитимните цели. В случая обаче, кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС,
издадена в рамките на административно производство, отделно от вече започналото
административнонаказателно производство е недопустимо,
защото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената
санкция, която се следва за вмененото на търговеца административно нарушение, ще
съответства на тежестта на нарушението по
чл.118, ал.1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране
на административнонаказателно производство, в рамките
на което законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция в размер от
500 до 2 000 лева (арг. от чл.185, ал.1 от ЗДДС, регламентиращ
административнонаказателния състав за нарушение по чл.118,
ал.1 от ЗДДС, респ. по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ), не е необходимо
за постигане на целта на ЗДДС и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на
нарушението.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за назаконосъобразна,
като постановена в нарушение на административнопроизводствените
правила, както и в несъответствие с материалния закон и с неговата цел, поради което
същата следва да бъде отменена.
При този изход на делото, с оглед надлежно заявеното искане и на основание чл.143,
ал.1 от АПК, на жалбоподателя се следват направените по делото разноски, общо в
размер на 1010 лв., от които: 50 лева за внесена държавна такса, както и 960 лева
за адвокатско възнаграждение, договорено и изплатено, съгласно представения ДПЗС
№**/*** г. Неоснователно е възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е под минимума определен в чл.8,
ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-94-0114462/24.02.2023
г., издадена от началник отдел “Оперативни дейности"
- Пловдив в ЦУ
на НАП, с която на „Лафем“
ЕООД, с ЕИК ***, е наложена принудителна административна мярка
– запечатване на търговски обект: нощен клуб „***“, находящ се в ***, както и забрана за достъпа
до него, за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със седалище
и адрес: ***, ЕИК ***, да заплати на „Лафем“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, направените по делото разноски в размер на 1010 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: