№ 52
гр. Кюстендил, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20211500500288 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „*********” ЕАД, ЕИК
************, със седалище и адрес гр. С., п-к *********, р-н „************”, бул.
„***********” ********, ********, представлявано от С.Б. – ******************
конституирано в хода на първоинстанционното производство пред Районен съд –
Дупница (ДРС) като трето лице - помагач на страната на ответника *************,
чрез ****************, както и ответник по предявения от ответника *************
обратен иск, против Решение №260166/08.04.2021 г., постановено по гр.д. № 57 от
описа на съда за 2020 г.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Конкретизира, че съдът неправило е приел за доказан механизмът на процесното
пътно-транспортно произшествие (ПТП). Освен това размерът на неимуществените
вреди бил завишен и необоснован. Не била взета предвид и ролята на водача на
пострадалото МПС, като в т.см. не било отчетено нужното съпричиняване на
вредоносния резултат. Сочи се, че възникналото пътно-транспортно произшествие
било в резултат единствено на липсата на достатъчно умения у водача да контролира
непрекъснато автомобила. Неверен бил и изводът, че наличието на лед по пътното
платно било непредвидимо.
Оспорва се също изводът, че претенцията по обратния иск била основателна.
Липсвала причинна връзка между неизпълнение на договорно задължение от страна на
„*********“ ЕАД и настъпване на процесния пътен инцидент. Сочи се всички
1
дейности по зимно поддържане били изпълнени, приети от възложителя и надлежно
заплатени. В т.см. не се споделя и тезата на съда, че е налице неизпълнение на
задължения от страна на изпълнителя по Договора за възлагане на обществена
поръчка.
Сочи се още, че неправилно нe били приети доказателства, представени от
ответника по обратния иск. Същите се прилагат към въззивната жалба, но не поддържа
искане те да бъдат приети от въззивния съд, като не се сочат и доводи по см. на чл. 266,
ал. 3 от ГПК. Лаконично се сочи само, че те не били допуснати от
първоинстанционният съд.
При развитите доводи иска да бъде отменено постановеното решение, с което
са били уважени както главният, така и обратният иск.
Претендира и деловодни разноски за двете инстанции.
Не ангажира доказателствени искания.
В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна Д. З., чрез процесуалния й представител, в
който се застъпва тезата, че тя е неоснователна. Твърди се, че механизмът на
процесното ПТП бил надлежно установен, било доказано твърдението за обледяване на
процесния пътен участък, наличие на съпричиняване не било доказано, не било
доказано и противоправно поведение от пострадалото лице, като размерът на вредите
бил правилно установен.
Поддържат се възражения по приемане на приложените към жалбата
доказателства.
В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба и ответника *************, в който се сочи, че въззивната жалба е
основателна. Сочи се още, че с оглед приетите по делото доказателства, уменията на
водача, или по-скоро липсата на достатъчно такива, предположили настъпването на
процесния пътен инцидент. Скоростта на движение не била съобразена с пътните
условия, при наличието на съответни указателни знаци за възможна опасност от
хлъзгане. Смята се също, че налице съпричняване на вредоносния резултат, което
съдът неправилно оставил без разглеждане. При неоснователност на жалбата поддържа
и обратния си иск, като желае той да бъде уважен.
Постъпила е и частна жалба от *************, против Определение от
06.04.2021 г., постановено по гр.д. № 57/2021 г. на ДРС, с което е оставено без
уважение искането на частния жалбоподател за отмяна на наложена му по-рано
******** в размер на **** лв. по реда на чл. 87 от ГПК.
В съдебно заседание постъпилата въззивна жалба се поддържа, а
представителите на въззиваемите страни с писмено становище я смятат за
неоснователна.
С писмено становище се поддържа и постъпилата частна жалба от
*************.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и
пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
2
Районен съд-Дупница е бил сезиран с искова молба, депозирана от Д. Г. ЗЛ.
против *************, чрез **********************.
Ищцата е поддържала, че е собственик на лек автомобил с per. №
**************, марка „************”, цвят - светло сив металик, за който от МВР е
издадено свидетелство за регистрация № **************.
На 07.12.2019 год., около ********** часа тя пътувала с автомобила си по АМ
„*************” /********/, км. 52+500 в посока гр. С., като претърпяла пътен
инцидент на заледен участък от пътя. Твърдяла е, че при стъпване в заледената част на
пътното платно автомобилът й започнал да се пързаля по леда, след което се ударил в
бордюра в ляво на пътя (преди предпазната ограда) и след което се завъртял и
приплъзнал на дясно, при което последвал втори удар в дясната предпазна ограда. При
този описан механизъм на пътното произшествие и настъпилите удари по автомобила
й, върху него били нанесени щети, изразяващи се в следното: изцяло изкривен и
смачкан преден капак, ведно с пантите към него; счупен десен фар и десен халоген;
деформирани и счупени предна броня и декоративна решетка; изкривена рамка под
преден капак; счупени два радиатора, кутия за филтър и предно стъкло; тотално
деформирани десен калник и подкалник, както и греда под бронята и решетка за преден
капак; деформация и усуквания в ходовата част на МПС; деформация по отделни
части, свързващи изброените части на автомобила с други такива от същия.
Посочено било още, че и към момента автомобилът й бил във вида и състоянието
след пътното произшествие. Счупванията и деформациите по него били в степен, която
на практика водела до настъпване на тотална щета на същия, доколкото стойността на
ремонта надхвърлял стойността на МПС като цяло. Наведени са били доводи, че
пазарната стойност на частите и трудът за отстраняване на нанесените имуществени
вреди по автомобила биле в размер на около *** лв.
При изложените фактически обстоятелства е било поддържано искане за
присъждане на сумата от ********* лв., увеличен по размер в хода на процеса до
сумата от 2014 лв., частичен иск от ********** лв., представляващи обезщетение за
нанесени имуществени вреди по МПС с per. № ************** в следствие на ПТП,
настъпило на 07.12.2019 год. на км. 52+500 от АМ „*************”, ********, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на главницата.
В съдебно заседание на 09.03.2021г. по реда на чл. 214 ГПК претенцията е
изменена по размер, като главният иск се счита предявен за сумата от ********* лв.,
като частичен иск от ********** лв., вместо първоначално заявения размер от
********* лв., предявен като частичен от ********** лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в
който е застъпено становище за допустимост, но неоснователност на предявената
претенция. Изложени са били и съображения в т.см.
В хода на производството пред първостепенния съд като трета подпомагаща на
страната на ответника е конституирано и дружеството „*********” ЕАД, ЕИК
************, със седалище и адрес гр. С., п-к *********, р-н „************”, бул.
„***********” ********, ********, представлявано от С.Б. – ******************
същото и ответник по предявения от ************* обратен иск.
В срока за отговор на исковата молба третото лице – помагач на страната на
3
ответника също е депозирал отговор със становище за неоснователност както на
главния, така и на обратния иск.
Въз основа на приетите и обсъдени доказателства първоинстанционният съд е
приел, че претенцията е основателна изцяло - за сумата от ************** лв.,
предявена като частичен иск от ********** лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от увреждането на собствения на ищцата лек
автомобил марка „ ************”, цвят – светло сив металик с рег. № ************, в
следствие настъпило ПТП на 07.12.2019 г., в ******* ч. на АМ „*************”/
*******/, км. 52+500 в посока гр. С., поради навлизането му в заледен и неопесъчен
участък от пътя, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед този извод за основателен е бил приет и обратният иск, като
дружеството „*********” ЕАД, ЕИК ************ е било осъдено да заплати
на *************” гр.С., **********************, сумата от ****************
лв., предявена като частичен иск от ********** лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди претърпени от увреждането на лек автомобил марка „
************”, цвят – светло сив металик с рег. № ************ собственост на Д.Г.З.
в следствие на настъпило ПТП на основание договор за възлагане на обществена
поръчка от 01.03.2018 г., сключен между страните по обратния иск за поддърржане на
АМ „*******“ и АМ „*************” в участък от км 0+000 до км 56+170,
включително и принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни съоръжения и
принадлежности в обхвата на автомагистралата, на територията на ***** С.,
**********, стопанисвани от *******, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на спора съдът е разпределил и отговорността за разноски.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Проверено по реда на чл.269 от ГПК атакуваното съдебно решение се възприема
за валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен
състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение – така и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В изпълнение на посочените задължения в случая въззивната инстанция, макар и
да споделя изцяло установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд,
намира за установено следното:
По делото не е било спорно, че лек автомобил марка „ ************”, цвят –
4
светло сив металик, рег. №************, е собствен на ищцата Д.З.. Като собственик
тя е била посочена и в Свидетелство за регистрация на МПС № **************
издадено от МВР – Б..
Според данните в приложения Протокол за ПТП №
*************************** г. на 07.12.2019 г., в ******* ч. на АМ
„*************”/ *******/, км. 52+500 в посока гр. С. автомобил марка
„************” с рег. № ************ поради несъобразена скорост с пътните
условия /лед, невзети мерки губи контрол над автомобила и се удря вляво в
предпазната ограда /мантинела/ на пътя, вследствие на удара се завъртя и се удря в
дясно от пътя в сл. ограда /мантинела/.
Видно от приложеното писмо от МВР, „Дирекция национална система 112” на
07.12.2019 г. в 05:45 часа и 06:01 часа от тел. № *********** са постъпили обаждания
ПТП на автомагистрала „*************” от лице, представило се с име Г.А..
С влязло в сила на 07.10.2020 г. решение по НАХД № 157/2020 г. по описа на
ДнРС е отменено наказателно постановление № 19-5310-001456 от 19.12.2019 г. на
Началник Група към ОД на МВР-Кюстендил, Група КПДГПА, с което на водачът на
автомобила, претърпял вреди от процесното ПТП - Г.Д.А. било наложено
административно наказание – „********” в размер на ******* лв.
С договор за възлагане на обществена поръчка № *************** г.,
*************“ е възложила на „*********“ ЕАД гр. С. дейностите по
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации) на АМ „*******“ и АМ „*************” в участък от км 0+000
до км 56+170, включително и принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, на територията на *****
С., **********, стопанисвани от *************“.
Представен е месечен отчет за зимно поддържане за месец декември 2019 г.,
като същият е подписан от представител ***** „********“ и „*********“ ЕАД.
Със Сертификат ***** по месечно задание за месец декември 2019 г., след
проверка на място е установено, че към 31.12.2019 г. от „*********“ ЕАД са
извършени и подлежат на заплащане подробно описани видове работи включително и
зимно поддържане видно от Сметка **********
Приети са по делото заключения по допуснатите автотехнически експертизи –
основна и допълнителна.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Р.З.,
А.Д.А., М.Р.Р. и Г.Х.К..
При тези данни се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД.
Нормата предвижда, че този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
За да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за
причинени вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в
съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие; противоправност -
несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение;
вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения
или накърняване на неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между
5
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; вина
на делинквента, която, според уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция, се
предполага, и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа.
В същото време законодателят е предвидил в нормата на чл. 8, ал. 2 от Закона за
пътищата (ЗП), че републиканските пътища са изключителна държавна собственост.
Съгласно чл. 19, ал. 1т. 1 от ЗП републиканските пътища се управляват от
*******************". Тя осъществява своята дейност чрез специализираните си
звена - областните пътни управления. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗП
*******************" осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. По указанията на чл. 3 от ЗДвП лицата,
които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях,
При тази законова регламентация и анализа на доказателствата по делото се
установява, че АМ „*************” /*******/, км. 52+500 е част от републиканската
пътна мрежа, която се поддържа от *******************".
С договор за възлагане на обществена поръчка № *************** г.,
*************“ е възложила на „*********“ ЕАД гр. С. дейностите по
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации) на АМ „*******“ и АМ „*************” в участък от км 0+000
до км 56+170, включително и принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, на територията на
******** С., **********, стопанисвани от *************“.
Че в участъка от АМ „*************” /*******/, км. 52+500, на 07.12.2019 г., в
******* ч. е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което автомобил марка
„************” с рег. № ************, управляван от водача Г.А., при движение в
посока гр. С., поради несъобразена скорост с пътните условия /лед, невзети мерки губи
контрол над автомобила и се удря вляво в предпазната ограда /мантинела/ на пътя, в
следствие на удара се завъртя и се удря в дясно от пътя в сл. ограда /мантинела/, се
установява от приложения Констативен протокол № **************, който не е
оспорен от ответната страна, както и от подпомагащата я такава. Констатациите в него
досежно механизма на ПТП не са опровергани от другите, събрани по делото,
доказателства. Соченият механизъм на пътното произшествие е установен и с приети
по делото заключения по допуснатите технически експертизи, които съдът възприема с
доверие, като доводите във въззивната жалба в противен смисъл остават недоказани и
бланкетни.
Наличието на заледяване в посочения пътен участък също е установено със
средствата на ГПК. Свидетелите А.А. и М.Р. сочат, че на 07.12.2019 г. след тунела при
гр. Д., на прав участък колата се подхлъзнала пресекла лявата лента и се ударила в
бордюра, след това се завъртяла два пъти и се ударила в мантинелата от дясно. След
удара другият пътник свидетелката М. и братът на св. А. слезли от колата, а той седял
на седалката до шофьора, но не можел да слезе тъй като от удара била изкривена
вратата и преден десен капак. Имало и други деформации по колата десен калник, фар
и халогените били счупени, радиатора също бил спукан, скоростната кутия не можела
да превключва предавки и колата пушела. Когато слезли от колата асфалтът около
автомобила бил заледен. От мястото на ПТП до мястото на което се завъртели било
заледено. Не е било опесъчено. Сочат, че тръгнали около 5 часа сутринта, било тъмно,
но до момента на подхлъзването не е имало лед. В случая имало т.нар. „черен лед“.
6
Докато били на място минавали бавно и други автомобили. Имало ограничение в
участъка при ПТП - 90 км/ч при зимни условия. Съдът не намира основание да
игнорира категоричното изложение на свидетелите, вкл. и досежно наличието на
заледяване в процесния пътен участък, т.к. показанията им на са опровергани от
другите, събрани по делото доказателства.
Основните дейности по зимно поддържане включват подготвителни работи,
снегозащита на пътищата, снегочистене на пътищата, обезопасяване на пътищата
против хлъзгане – спр. НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и
текущ ремонт на пътищата Издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 20.11.2012 г., попр., бр.
95 от 4.12.2012 г. С нормата на чл.11, ал. 2, т. 4 от посочения подзаконов нормативен
акт е предвидено обезопасяване на пътищата против хлъзгане да се извършва при
заснежено или заледено платно за движение, като целта е да се отстрани ли ограничи
неблагоприятното влияние на зимната хлъзгавост върху условията и безопасността на
движение през зимата.
В случая не са ангажирани доказателства, че зимното поддържане в процесния
участък е било надлежно изпълнено, като наличието на заледяване в процесния
участък е установено по делото със средствата на ГПК, обсъдени и по-горе. Виновното
противоправно поведение на ответника в качеството му на възложител на работа се
изразява в бездействие, неизпълнение на вменените му със законови норми
задължения.
Налице е и причинна връзка между поведението на ответника - в качеството му
на възложител на работа, в следствие неизпълнението /бездействие/ на нормативно
вменените му задължения и настъпилите вреди.
Не се констатират и данни за поведение на водача на пострадалия автомобил,
които да са съпричинили вредоносния резултат. Действително според разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата водачите на пътните превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното
средство и т. н. Те безспорно са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая обаче, е
несподелима тезата за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото според
вещото лице С. основен фактор за настъпването на процесния пътен инцидент е
именно наличието на лед на пътното платно. Хипотезата, че при по-ниска скорост не
биха настъпили описаните вреди, е само вероятна и по същество предположение,
заради което не следва да бъде обсъждана. Предполагаеми са и изводите на вещото
лице Н. Велков в този аспект, заради което на заключението му тази част не следва да
се дава вяра. С това се налага категоричен извод, че поддържаното възражение за
съпричиняване е неоснователно.
Във връзка с изложеното, съдът счита че са налице предпоставките за
ангажиране на обезпечително - гаранционната отговорност на ответника при условията
на чл. 49 от ЗЗД.
Размерът на обезщетението за репариране на претърпените имуществени вреди
следва да се присъди в претендирания такъв, доколкото според заключенията по
назначените съдебни автотехнически експертизи се установява, че стойността на
частите и материалите, респективно на труда за отстраняване на уврежданията
настъпили от процесното ПТП, възлизат на **************** лв., а щетата на
7
автомобила е „тотална“ по смисъла на закона – спр. заключението на вещото лице
Н.В., респ. ******** лв. според вещото лице Р.С., която също определя щетата на
автомобила за такава.
Поради изложеното исковата претенция се възприема за основателна изцяло, до
какъвто извод е достигал и първоинстанционният съд.
По обратния осъдителен иск:
Този иск е бил предявен като евентуален от страна на ответника, като
подпомагана страна, срещу подпомагащата такава - "********* " ЕАД, в случай, че
решението по първоначалните искове ще бъде неблагоприятно за него. Тъй като това
условие в случая се било сбъднало, обратният иск подлежал на разглеждане по
същество и правилно първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждането му.
Както вече се посочи не е спорно по делото, че страните по обратния иск са
били обвързани с договор за възлагане на обществена поръчка № ****************
от 01.03.2018 г., по силата на който *************“ е възложила на „*********“ ЕАД
гр. С. дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ „*******“ и АМ
„*************” в участък от км 0+000 до км 56+170, включително и принадлежащите
пътни връзки, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
автомагистралата, на територията на ******** С., **********, стопанисвани от
*************“. С оглед посочената договорна обвързаност процесният участък е
следвало да се поддържа от изпълнителя „*********" ЕАД, в т.ч. извършване на
дейност по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации), като за изпълнителя е възникнало и задължението да
обезопаси посочения участък по начин, че да не става причина за настъпване на ПТП.
Настъпването на пътното произшествие в случая бе установено по делото, като
дори и да се приеме, че изпълнителят по договора е провел нужните дейности по
поддръжката на пътя при зимни условия (в който смисъл са приложените в съдебно
заседание на 14.07.2020 г. писмени доказателства), е допуснал наличие на заледен
участък, който установен факт е достатъчно основание, за да ангажира отговорността
на ответника по предявения обратен иск.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно - потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По частна жалба от *************, против Определение от 06.04.2021 г.,
постановено по гр.д. № 57/2021 г. на ДРС, с което е оставено без уважение искането на
частния жалбоподател за отмяна на наложена му по-рано ******** в размер на ****
лв. по реда на чл. 87 от ГПК.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането на
жалбоподателя *************”, представлявана от Г.Т. - председател на УС на
*******, адрес: гр. С., бул. „******” *******, за отмяна на наложената ******** с
протоколно определение от 19.01.2021 г., в размер на **** лв. Съображенията на
районния съд са, че причините, поради които на вещото лице не са предоставени
нужни за изготвянето на заключението документи в срок, били неоснователни.
Въззивната инстанция не ги споделя, поради следното:
Действително в своя молба до съда вещото лице Р. С. е посочила, че на
23.12.2020 г. подала молба до *************“ с искане за предоставяне на нужните й
8
документи. А в периода 04.01-15-01.2021 г. звъняла в деловодството на дружеството,
но не успяла да се свърже.
Всичко това обаче, не изпълва състава на приложената санкционна норма по чл.
87 ГПК. Санкционираното лице е ответник по обратния иск, но не е и трето
неучастващо по делото лице, по смисъла на цитираната разпоредба. Това
обстоятелства не налага изследване по същество на възприетото от ДРС нарушение.
Субект на нарушението не е трето неучастващо по делото лице, заради което не може
да носи отговорност в посочената хипотеза. Налице е процесуален пропуск при
налагането на санкцията, който налага обжалваното определение да бъде отменено
като неправилно, а наложената с протоколно определение от 19.01.2021 г., ******** в
размер на **** лв. – отменена.
Относно разноските:
Неоснователността на въззивната жалба е предпоставка в полза на въззивника да
не се присъждат деловодни разноски.
Въззиваемата страна ******* претендира разноски и такива са били сторени за
процесуално представителство от юрисконсулт, но доколкото изхода по обратния иск е
обусловен от иска срещу ответника по главния иск, не следва да присъжда разноски в
негова полза.
Налице са предпоставки за присъждане на деловодни разноски в полза на
въззиваемата страна. Такива се претендират, като са ангажирани доказателства за
извършването им в размер на **** лв. заплатен адвокатски хонорар, заради което
посочената сума ще бъде възложена в тежест на жалбоподателя и ответник по
обратния иск.
По обжалваемостта: На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване пред ВКС (гражданско
дело с цена на иска под ********** лв. - чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260166/08.04.2021 г., постановено по гр.д. № 57
от описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА „*********” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес гр. С.,
п-к *********, р-н „************”, бул. „***********” ********, ********,
представлявано от С.Б. – ****************** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. ЗЛ., с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. „****************“ ********, *****, ******, сумата в
размер на ******* лв. (******) за сторените пред въззивната инстанция деловодни
разноски.
ОТМЕНЯ Определение от 06.04.2021 г., постановено по гр.д. № 57/2021 г. на
ДРС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател
************* за отмяна на наложена му с протоколно определение от 19.01.2021 г.,
******** в размер на **** лв. по реда на чл. 87 от ГПК И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
9
ОТМЕНЯ наложената с протоколно определение от 19.01.2021 г. на ДРС
******** в размер на **** лв., по реда на чл. 87 от ГПК, на *************,
представлява от Г. Т. – председател на Управителния съвет.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ответника - „*********” ЕАД, ЕИК ************ (същото и ответник по обратния
иск).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 280, ал. 3,
т.1 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10