Р Е
Ш Е Н
И Е №105
Гр.Кюстендил, 06.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесетеи
април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
участието на секретар: Мая Стойнева
и
прокурора: Бойко Калфин
като разгледа докладваното от
.......съдия Георгиева......ВНОХД №450/2018 г. по описа на съда за да се произнесе , взе предвид следното
Производството е въззивно –по
гл.21 вр. с чл.378, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба от
обвиняемия к.м.б.
срещу решение № 19/10.01.2018 г., постановена по НАХД № 523/2014 г. по описа на
Дупнишкия районен съд (ДнРС).
С решението обвиняемият К.М.Б.- роден на *** ***, ******, *****
гражданин, управител и собственик на „Б.-**”ЕООД гр. Благоевград, постоянен
адрес:***, неосъждан, ЕГН **********, е признат за виновЕн в това, че
на 23.05.2013 година в гр. Кочериново, област Кюстендил, в цех за фуражи на
фирма "Б.-**" ЕООД, е нарушил правила за охрана на безопасността на
труда, регламентирани в:
1/ Закона
за здравословни и безопасни условия на труд, изм. ДВ бр.15/15.02.2013г, а
именно по: чл.4, ал.1 " Работодателят
е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите
мерки, включително: 1. превенция на професионалните рискове; 2. предоставяне на
информация и обучение; 3. осигуряване на необходимата организация и средства".
чл.7, ал.1 "Работните
места трябва да отговарят на минимални изисквания за осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд", чл.11, ал.1 "За избягване
на ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести при организиране на
работата се използват подходящи средства и оборудване" и ал.2 "В случаите,
когато ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести не може да се
избегне, се предприемат организационни мерки и се използват подходящи средства
за намаляване на увреждането на здравето и риска от злополуки на работещите
лица",
чл. 14, ал. 1 "Юридическите
и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и
физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което
осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами
или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия
на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на
всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до
работните помещения, площадки или места" и ал.2 "Лицата по ал.
1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали
тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други
компетентни служби или лица", чл.16 "При
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд работодателят е длъжен: 1. да оценява рисковете за безопасността и
здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването
на химични вещества и препарати и организацията на работните места; 2а. да
възлага на работещите задачи, съобразени с техните компетентности, опит и
възможности, както и с пригодността им по отношение на безопасността и здравето
при работа",
чл. 19, ал. 1 "Работодателят
предоставя на работещите, включително и на работещите по срочно правоотношение
или при условията на временна работа по чл. 14, ал. 1 или на техните
представители необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността
им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването
или контролирането на тези рискове", чл. 20, ал. 1, т. 1 "За
предотвратяване на вредните последици в случаи на извънредни обстоятелства и
съобразно спецификата на дейността и големината на предприятието работодателят:
осигурява организация за действия по ликвидиране на опасността, оказване на
първа помощ, противопожарна охрана и условия за евакуация на работещите, както
и контактите със спешна медицинска помощ и структурите за пожарна безопасност и
защита на населението",
чл. 51, т.1 "Работещите
се осигуряват задължително за професионално заболяване и трудова злополука,
като осигурителните вноски са за сметка на работодателите" и чл.
52 "Работещите,
които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им,
се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на
работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет"
2/ Наредба №12/30.05.2005г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни
работи, обн. ДВ бр.11/03.02.2006г., а именно- чл. 12, т. 7 "При
осигуряване на безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида на
работата се изпълняват и: специфичните изисквания при ръчно обработване на
товари, посочени в приложение № 7",
3/ Наредба № 16/30.05.1999г. за физиологични
норми и правила за ръчна работа с тежести, изм. ДВ бр.70/26.08.2005г, а именно-
чл. 4 "Във всички
случаи, когато ръчната работа с тежести не може да бъде избегната,
работодателят: 1.предприема необходимите организационни мерки за ограничаване
на ръчната работа с тежести; 2. осигурява и предоставя на работещите подходящи
технически средства; 3. организира работното място така, че ръчната работа с
тежести да бъде с минимален риск за здравето и максимално безопасна", чл.6,
ал.1 "Работодателят
осигурява на работещите, извършващи ръчна работа с тежести, и/или на техни
представители информация за: 1. всички предприети съгласно изискванията на тази
наредба мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 2. общите
характеристики на товара съгласно приложението, а при възможност и точна
информация за: а) теглото на товара; б) центъра на тежестта или за най-тежката
страна, когато товарът е разположен ексцентрично в опаковката; в) специфичните
изисквания, произтичащи от естеството на товара." и ал.2 "Работодателят
осигурява на работещите обучение и инструктаж за правилните начини
за ръчна работа с тежести,
включващи вдигане, преместване,
носене, поставяне, разтоварване, подреждане на различните видове тежести, и
информация за рисковете, на които са изложени, ако работата с тежести не се
изпълнява правилно",
чл. 7 "Работодателят
възлага ръчна работа с тежести на лицата, след като бъдат запознати със
специфичните характеристики на дейността и условията за работа и като отчита
индивидуалните рискови фактори, посочени в приложението", чл. 8, т.3
"При
осъществяване на редовна ръчна работа с тежести работодателят осигурява:
медицински изследвания при оплаквания от работещите за появата на смущения на
здравето, свързани с ръчната работа с тежести", чл.12 "Когато
анализът на ръчната работа с тежести съгласно всички показатели на приложението
не показва риск за здравето и безопасността на работещите, се прилагат следните
физиологични норми: т.2. теглото на товара не превишава: а) при вдигане,
поддържане, преместване и пренасяне на разстояние до 2 м: - 15 кг за жени и 50
кг за мъже - за единичен товар; - 4 000 кг за жени и 10 000 кг за мъже - общо
за смяна; б) при пренасяне до 30 м (извършва се само от мъже): - 30 кг - за единичен
товар; - 6000 кг - общо за смяна" и чл.13 "Ръчната
работа с тежести се организира, така че да се съблюдават следните основни
правила: 1. при вдигане и пренасяне на тежести работната поза да бъде
съобразена със: ергономичните изисквания, теглото на товара, посоката на
пренасяне на товара, и да не се налага извършване на усукващи движения около
оста на тялото; 2. при вдигане на тежести работещият: а) да поема товара от
разстояние не по-голямо от дължината на предмишниците; б) да вдига товара от
ниво не по-ниско от височината на коленете и до ниво не по-високо от височината
на раменете; в) да държи гърба си по възможност по-изправен, като се навежда в
областта на кръста и повдига тежестта чрез подходящо приклякване" и с това е изложил на
опасност здравето на В.И.Д. *** (при осъществяване на трудовата си дейност,
свързана с разтоварване и пренасяне на чували с фураж получил травматична
руптура /разкъсване/ на слезката, довело
до оперативно премахване на органа) -престъпление по чл. 136, ал. 1 от НК, за
което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК
го освободил от наказателна отговорност и му НАЛОЖИЛ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лв.
С решението обвиняемият К.М.Б.,
с посочена самоличност, е осъден да заплати направените по досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 326.00 лв. по
сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил, както и сторените в хода на съдебното следствие разноски в
размер на 234.85 лв. –дължима по сметка
на ДнРС.
По време на въззивните
съдебни прения прокурорът е пледирал за потвърждаване на решението на ДнРС,
като правилно.
С жалбата се прави оплакване
за постановяване на решението в
нарушение на процесуалния и материалния
закон. Твърди се, че в нарушение на чл.14 от НПК, ДнРС не са подложил на пълен, обективен и всестранен
анализ събраните по делото доказателства и доказателствени средства и в
нарушение на чл.107, ал.3 от НПК не е извършил проверка и анализ на доказателствата, в резултат на което
е стигнал до неправилен извод за обективна и субективна съставомерност на
деянието на подсъдимия като престъпление по чл.136, ал.1 от НК. Развити са
пространни съображения за липса на доказателства, установяващи извършено от
обвиняемия деяние, което да е причинна връзка с настъпилото увреждане на
пострадалия. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на
оправдателно.
Обвиняемият е молил да бъде
оправдан.
Кюстендилският окръжен съд (КнОС),
след преценка на доказателствата и след
служебна проверка на обжалваното решение в пределите на правомощията си по
чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е спазил
съдопроизводствените правила за разглеждане на делото, регламентирани в глава 28 от НПК, озаглавена „Освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание” и др.разпоредби от НПК. Правилно е разгледал
делото по тази глава, тъй като са били налице предпоставките за това.
Постановлението по чл.375 от НПК е мотивирано, доколкото съдържа фактическо и
юридическо описание на престъплението, позволяващо на обвиняемия да научи
обвинението в пълнота и да се защитава адекватно по него. ДнРС е събрал
множество допустими и относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства, в т.ч.
-гласни доказателствени средства:
1 група показания на свидетели,
включваща показанията на пострадалия свидетел
В.И.Д., (л.28 – 29 г от НАХД № 523/2014 г. на ДнРС, л. 134 – 136,
от І-во инст.дело, л. 35 и л.39 от ВНАХД № 450/2018 г. на КнОС) и на свидетелите И.Д. – баща на пострадалия свидетел (л. 29 гърба –
л.30 г и л.224 г - 225 от НАХД № 523);
В.И. – майка на пострадалия (л. 45 г – 47 от І-во инст.дело), свид. Е.Д. – брат на пострадалия
(л.
30 г – л. 31 г и л.224 г - 225 и от
НАХД № 523); свид.
Д.Я.-познат на постр.свидетел (л.36 от І-во инст.дело и л. 94 от дос.пр-во); свид. Ц.М. и Д.И. –
съседки на пострадалия (л.45
г от І-во инст. дело),
свид. С.С. (л.47 от І-во
инст.дело) и свид.В.Б.
– роднини на пострадалия (л.74
от І-во инст.дело),
св.И.П. и св.Б.П. (л.136 от
първоинстан.п-во)
2 група свидетелски показания,
вкл.показания на свидетели, работещи в търговското дружество на обвиняемия- свид.
Н.И. – шофьор в дружеството на обвиняемия (л. 31 – 32 и л.224 г - 225 от НАХД № 523/2014 г. и л. 27
от ВНАХД № 450/2018 на КнОС);
свид.Й.В. – общ работник в дружеството на обвиняемия; ( л. 32 г – л.
33 г. от НАХД № 523/2014 г. на ДнРС);
свид. Ц.С. (л. 33 г и л. 37 от І-во инст.дело л. 34 г и л.39 ВНАХД № 450/2018 г. на КнОС); С.Р. – работник в
дружеството на обвиняемия (л. 35 от НАХД № 523/2014 г. на ДнРС); свид.В.К. (л. 35 и л. 37
от І-во инст.дело и л. 70 от дос.пр-во,
приобщени чрез прочитането им от ДнРС по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1 от НПК);
3-та група свидетелски показания-свид.
д-р Т.Т. (л.72 г от І-во инст.дело, л.134 г –
136 от І-во инст.дело, л. 101 – 102 от дос.пр-во приобщени от ДнРС по реда на
чл. 280 от НПК);
свид. д-р П.П. – доктор във ФСМП – Рила (л. 73 от І-во инст.дело), свид. д-р К. – Н. (л.173 от І-во инст.дело), свид. И.М. – Кмет на
община Кочериново (л.74
от І-во инст.дело),
свид. С.И. – (л.104 г от І-во инст.дело), свид. И.П. и Б.П. –
работници в заведение „*****”- гр.К. (л. 136 от І-во инст.дело),
-писмени доказателства – медицински документи, включващи ИСТОРИЯ
НА ЗАБОЛЯВАНЕТО на пострадалия, (л.121 до л.127 от І-во инст.дело), ИСКАНЕ ЗА РЕНГЕЛОГИЧНО
ИЗСЛЕДВАНЕ на В.Д., издадено на 03.07.2013 г. ( л. 21 от дос.п-во), ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ на В.Д.,
(л.45
от дос.п-во) , БОЛНИЧЕН
ЛИСТ (л.46
от дос.п-во), КАРТА
за предварителен медицински преглед на В.Д., издадена на 21.03.2012 от д-р
Каракостова, (л.145
от дос.п-во), ЕПИКРИЗА на В.Д. (л.12 от дос.п-во),
-документи, издадени от НАП- УДОСТОВЕРЕНИЕ и справка от
04.06.2013 г. относно здравно осигурителни права на В.Д. (л.13 -15,
л.19 от дос.п-во),
УВЕДОМЛЕНИЕ от НАП до В.Д. (л. 144 от
дос.п-во), СЛУЖЕБНА бележка от Агенция
по заетостта, издадена на 28.06.2013 г. (л.16 от дос.п-во), УДОСТОВЕРЕНИЕ от
СОУ „Христо Ботев – Кочериново (л.17 от дос.п-во), Справка – актуално състояние
на всички трудови договори на В.И. (л.147 от І–воинст. дело);
-документи,
издадени от Дирекция „Инспекция по труда” – писмо – уведомление до В.Д.
от 26.07.13 г. (л.22 от ДП), писмо
– уведомление до В.Д. от 16.08.13 г. (л.24 от ДП), Писмо-отговор от
30.03.2017 г. (л.194
от І-во инст.дело), , (л. 22 от дос.п-во),
-документи, издадени от дружеството на
обвиняемия-ТРУДОВ ДОГОВОР № 37 от 08.03.2012 г. на В.Д. (л.148 от дос.п-во), УДОСТОВЕРЕНИЕ, изд. на В.Д.
(л.147 от дос.п-во), КОПИЕ ОТ ТРУДОВА КНИЖКА на В.Д. (л.20 от
дос.п-во), ЗАПОВЕД
№ 1 от 31.10.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с В.Д. (л.143 от
дос.п-во), СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА № 31 от 2012 г. за инструктаж
на В.Д. (л.146
от дос.п-во), УДОСТОВЕРЕНИЕ
на В. И. издадено от „Б.” (л.23 от дос.п-во), обща рекапитулация на „Б.” ЕООД за начислени
заплати за м.5.2013 г., разпределение на осигурителните вноски по фондове и вид
осигурен, ВЕДОМОСТ за м.май 2013 г., КОПИЯ от присъствена книга за м.май 2013
г., октомври до м.декември 2012 г., водена в „Б.” ЕООД, (л.42 – 45 от
ВНАХД № 450/2018 г. на КнОС),
ИЗВЛЕЧЕНИЯ ОТ КНИГИ ЗА ИНСТРУКТАЖ по
безопасност и здраве при работа в ТД „Б.” ЕООД (л.125 - 126 от дос.п-во), ОЦЕНКА НА РИСКА за
здравето и безопасността на ТД „Б.„ЕООД склад за фуражи, , находящ се в гр.К. –
стопански двор, (л.127 - 142 от дос.п-во)
-документи, издадени от др.органи- УДОСТОВЕРЕНИЕ от група БДС към
МВР за влизане и излизане от страната на В.Д. (л.27 от дос.п-во), Справка за търговско дружество „Б.” ЕООД от
Търговския регистър (л.176
от І-воинст. дело), удостоверение от 22.10.2013 г. за фирмено
състоянеи на търговско дружество „Б.” ЕООД, с едноличен собственик К.М.Б.
(л.40, т.2 от ДП), и справка
за съдимост на обвиняемия (л.54 от дос.пр-во), КАКТО и
съдебно- счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. Ш. (л.204 -205 от І-во инст.дело) , съдебномедицинска експертиза,
изготвена от д-р Н. (л.113 – 115 от дос.пр-во), техническа експертиза,
изготвена от инж. Д.Т. (л.118 - 124 от дос.пр-во)
Посочените доказателствени материали
ДнРС е оценил според действителното им
съдържание, при спазване на изискванията
на чл.
13, чл.
14 и чл.
107, ал. 5 от НПК .
Въз основа на същите е направил фактически
изводи, които КнОС споделя почти изцяло, като
предвид събраните доказателства по време на въззивното съдено следствие, намира
за необходимо да направи частична корекция в същата.
Преценявайки събраните по делото доказателства
(на досъдебното производство –ДП и
съдебно производство) КнОС приема за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият К. М.Б. е роден на *** ***,
българин е , български гражданин, женен, със средно образование, работещ,
неосъждан, с ЕГН **********.
И към 2012 и
2013 г. обвиняемият бил управител в собственото му търговско дружество „Б.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление в
гр.Благоевград. Дружеството притежавало Цех за фуражи в гр.Кочериново, находящ се в
бившия Селскостопански двор. Основната дейност била продажба на фураж, зърно и фуражни смески, пакетирани в чували с тегло
на всеки в порядъка от 25 км. до около 40
кг. В тази връзка периодично била
извършвана товаро- разтоварна дейност
на чували със зърно, фураж или фуражни смески от камиони, които били складирани в халета в цеха и товарна дейност
на чували с фуражи от цеха в микробуси,
с цел доставката им по търговски обекти
за продажба. В цеха имало и мелница, в която се осъществявало смилане на зърно и пакетиране на брашното в
чували, пренасянето им и подреждане в халетата. Имало и офис за отчетническата дейност, в който работела св.С.,
а за кратък период през м.05.2013 г. и св.К..
Дейността в цеха през 2012 до 20.05. 2013 г. се извършвала от
работещи с и без трудов договор лица.
През
този период, както и преимуществено, пострадалият свидетел В.Д., с ЕГН **********, живеел в гр. Рила. След завършване на 5
клас, през учебната 2003/2004 г.
започнал да работи. През
2007 г. (15-годишен), в
цеха на обвиняемия, срещу
дневно възнаграждение, товарел и
разтоварвал чували. През
2009 г. бил извън РБългария за кратко. След завръщането си отново започнал
работа в цеха на обвиняемия, като „*******”, но вече по трудов договор №37/08.03.2012 г. (л.148, т.1 от
ДП). По него работел за периода от
08.03.2012 г. до 30.10.2012 г., когато спрял да ходи на работа. Затова, със Заповед
№ 1/31.10.2012 г., трудовият му договор бил прекратен от обвиняемия. Препис от заповедта не била връчена на пострадалия свидетел, видно
от отбелязването в същата-поради неявяването му. Последното обстоятелство било
удостоверено, според ръкописния запис в заповедта, в присъствие на двама
свидетели- Ц.С. и Й.В. (срвн.Заповед на л.143, том 1 от
досъ.п-во). В трудовата му книжка било отбелязано, че трудовото правоотношение е
прекратено на 01.11.2012 г., постъпил е на работа на 08.03.2012 г., на 4
часов работен ден и има 7 месеца и 24
дни трудов стаж.
За периода от 30.10.2012
г. до 31.01.2013 г. пострадалият
свидетел бил регистриран като безработен
в „Бюро по труда“- гр. Дупница, Филиал -04 (срвн. Служебна бележка, издадена от
Агенция по заетостта).
За периода 01.02.2013 г. до 01.05.2015 г. св.В.Д.
***, по силата на който бил назначен
като „личен асистент“ на неговата майка –св.В.Д., при непълно работно време от
6 часа.
Същевременно отново
започнал работа в цеха на обвиняемия. През м.05.2013 г. работел ежедневно
по цял ден, без трудов договор, но смятал, че са му
плащани от обвиняемия осигурителни
вноски. За извършваната работа получавал
заплащанe. По това
време (преди и след това), в цеха на обвиняемия, по
трудов договор работели свидетелите Ц.С., Н.И., като шофьор
и Й.В., като общ работник (срвн.Ведомост на л.150, том 1 от ДП).
Били наемани за разтоварване на тирове с чували с фуражи и др.смески и подреждането им в халетата в цеха
и лица за почасова работа без трудов
договор, като свидетелите И.и Е.Д. (баща и брат на пострадалия свидетел) и
св. С.Р.,
На
20.05.2013 г. свидетелите Е.Д., Иво Д. и В.
Д. били извикани от обвиняемия Б.
да разтоварят камион с чували с фураж, които да наредят в халетата в
цеха му. Същият ден тримата и св. Й.В. разтоварили
камиона, за което им било заплатено от обвиняемия.
На
23.05.2013 г. в цеха трябвало да бъде
натоварен микробус с 2,5 т. смески,
който управлявал
св. Н.И.. Същият ден на работа била св. Ц.С., която оформяла документите
по извършената товаро -разтоварна дейност и извършвала плащане на работещите на
полагащите им се възнаграждения. В цеха била и св. В.К., с цел усвояване на работата и бъдещо
заместване на св. С., на която предстояла отпуска за раждане и гледане на дете
. Този ден не бил на работа св. Д.В.-колегата на
постр.свидетел В.Д.. Когато
отсъствал, св.С. контактувала с него по
служебен мобилен телефон, при необходимост.
На
посочения ден-23.05.2013 г. пострадалият свидетел се явил на работа в цеха на
обвиняемия. И този ден бил допуснат до работа в цеха за извършване на
товаро-разтоварна дейност и работа в
мелницата без обвиняемият Б. да му
осигури обучение и инструктаж за правилните
начини за ръчна работа с тежести, включващи начина на повдигане, преместване,
носене, поставяне, разтоварване и пр. на различните видове тежести, както и
рисковете, ако тези дейности не се изпълняват правилно. Не му направил и
необходимия инструктаж за безопасни и
здравословни условия на труд, включващ информация относно начина на извършване
на конкретната работа, специфичните
изисквания, произтичащи от естеството и характера на товаро-разтоварната
дейност и др., която му била възлагана за изпълнение.
За
времето от 07.30ч. до 09.00ч. на
посочената дата пострадалият св.В.Д. изпълнявал
възложената му от обвиняемия работа, свеждаща се в товарене с чували със
смески, всеки тежащ по около 40 кг, на
микробус, управлявания от св.И.
От
халето до микробуса (на около 20 метра) пострадалият свидетел пренасял чувалите ръчно.
Не ползвал наличната в цеха количка за
прекарване на товари, тъй като според
него била счупена. Никой и не му указал да ползва количка. Обвиняемият
не бил там по време на товареното на микробуса. Принципно идвал сутрин,
разпределял работата и си отивал, а изпълнението й отчитала св.С.- отчетник в
дружеството.
Обвиняемият
не предприел каквито и да било организационни
мерки за ограничаване на ръчната работа с тежести, като не предоставил на св. Д.
подходящите технически средства , така че извършваната от него дейност да бъде
с минимален риск
за здравето му. Не се съобразил
с възможностите му за извършване на възложената му дейност по натоварване на
микробуса.
Пострадалият
свидетел носел чувалите до микробуса и ги
подавал на св.И., който ги редял вътре в микробуса. По време на тази дейност пострадалият свидетел почувствал
болка в корема, но продължил да носи чувалите. И друг път се случвало да го
боли корем след работа, но болката отшумявала. Когато микробусът бил натоварен,
св.И. го привел в движение и го насочил
към търговските обекти, на които следвало да достави натоварените чували.
След
като приключил с товаренето на микробуса, пострадалият свидетел Д. влязъл в мелницата, намираща
се вътре в цеха, пуснал машината и започнал да мели фураж. Докато вършел тази
работа, около 11.00-11.30 часа почувствал внезапна остра болка в корема, която
не бил усещал досега и не му позволявала да работи. Казал на св.Ц.С. и св. К., да се обадят на обвиняемия и
да му съобщят, че има много силна болка в корема. Това св.С. предала по телефона на обв.Б.. Той
й указал да му плати и да ходи да се
лекува. Пострадалият свидетел чувствал силни болки, но си тръгнал пеш, бутайки
колелото с което бил дошъл. Като излизал от цеха го видял св.
Денис Янев, на който направило впечатление, че пострадалият свидетел е много прежълтял и превит. Св.Я. често, по различно
време на деня, ходел да закупува фураж от цеха с каруца и знаел, че пострадалият
свидетел работи там и товари чували. Когато св.Я. отивал за фураж спирал
каруцата извън цеха и св.В.Д. или друг от работещите в цеха пренасяли чувалите
на гръб от цеха до каруцата му. Бил виждал
св.В.Д. сутрин да
отива на работа и вечер да се връща. По различно време го виждал и в цеха на обвиняемия
На път към
личния си лекар св. д-р К., св.В.Д.
минал покрай аптеката в града, пред
която срещнал св. С.И.. И на него направило
впечатление,
че св.Д. не изглежда добре. Св.В.Д. му се оплакал, че го
боли корема и отива при д-р К.. След това продължил
към кабинета й, в който бил прегледан от нея. Изписала му лекарства, прибрал се в къщи,
изпил ги и си легнал, но се чувствал все
по-зле. Три пъти бил викан в дома му екип на Филиала за спешна медицинска помощ.
Идвал св.д-р П., който го прегледал и на който пострадалият казал, че работи тежка
физическа работа и по време на нея го заболял корема. При второто си идване на д-р П. му
поставил инжекция с обезболяващ и
лекарства и пак му обърнал внимание, че следва да посети болница, тъй като
коремните болки не бива да се подценяват. След като състоянието му продължавало да се
влошавало, бил транспортиран до болницата в гр.Благоевград. Там на 24.05.2013
г. по време на оперативна манипулация му била отстранена слезката, поради разкъсването й и било установено, че в
коремната област има излив на кръв около 1 л. По молба на бащата на пострадалия
свидетел , обвиняемият му дал 60 лв., а след което още 100 плв., дал на брата
на пострадалия свидетел, необходими за консумативи за операцията.
Според съдебномедицинската експертиза, св. Д.
е получил *************************, наложила оперативното ѝ отстраняване (*******);
голям кръвоизлив в коремната кухина
(хемоперитонеум), в обем около 1 л. и два малки хематома по голямото була
(оментум майор) на перитонеума. В.л. е уточнило, че установените и описани в медицинските документи
травматични увреждания, са причинени от действие на твърд тъп предмет,
отговарят да са получени по времето, за което се съобщава- периода на
извършване на работата в цеха- 23.05.2013 г., възможно е да са получени при
обстоятелствата, за които съобщава пострадалия- извършване на физическа работа,
свързана с пренасяне и товарене в микробус на тежки чували- възможно от силно
притискане към тялото на носените чували, възможно при „удар и натиск“ с тялото
върху чувал в момента на поставянето му в автомобил и др. В.л. е отбелязало и
че е възможно травмата да бъде получена
и при други обстоятелства –падане, скачане, удари с или в други предмети в
областта на слезката, за което по делото липсват данни.
Вещото
лице е посочило, че не са установени заболявания и патологични промени, които
да доведат до „самостоятелна“ –*****************. Уточнил е, че установеното разкъсване на
слезката, в областта на хилуса, кървящо и към момента на операцията на
24.05.2013 г., налагало оперативното ѝ
премахване с цел преустановяване на
кървенето и запазване живота на пострадалия, и в този смисъл е довело до загуба
на слезката.
Полученият в резултат на разкъсването на слезката голям
кръвоизлив в коремната кухина, според в.л., се отнася към медико-биологичния
признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота”. В.л.е пояснило,
че без оказване на своевременна специализирана медицинска помощ това състояние
води до реална опасност от смъртен изход- в случая нереализиран, поради
своевременно оказаната такава помощ. Отбелязал е, че загубата на слезката не
подлежи на възстановяване, а срокът за възстановяване от останалите увреждания
и наложителната оперативна интервенция при благоприятно протичащ
възстановителен процес е около 4-5 месеца.
КнОС
преценява тази експертиза като обоснована, поради което не поставя под съмнение
направените в нея изводи, поради което й дава вяра изцяло.
Според
експертизата по ЗБУТ, изготвена от инж.
Т. на досъд.п-во, при огледа на работните места в цеха на 19.11.2013 г. (близо
6 месеца след травматичното увреждане на пострадалия свидетел), от наличните
документи и от разговори с работещи в
Цеха за фуражи-гр.Кочериново, не били установени нарушения на изискванията
за безопасност на труда на работното място, както и нарушения на норми и правила за ръчна работа с
тежести и нарушения на изискванията на законови и подзаконови нормативни актове във връзка с безопасността
на труда при товаро-разтоварни работи и ръчна работа с тежести в цех за фуражи-
гр. Кочериново, собственост на „Б.“ ЕООД, със седалище гр. Благоевград и
управител К.Б..
КнОС, както и ДнРС, дава вяра на показанията на пострадалия
свидетел В.Д. относно времето, място и обстоятелствата, при които е настъпило
травматичното увреждане-******), причинило му остра болка в корема, а именно на 23.05.2013 г. при изпълнение на възложена
му работа от обвиняемия в цеха му за фуражи,
находящ се в гр. Кочериново, състояща се във вдигане и пренасяне на тежки
чували. Тези
показания на пострадалия свидетел, КнОС
приема за ясни, категорични,
последователни, убедителни и логични, поради което ги кредитира изцяло. Изводът си съдът формира и предвид добрите
характеристични данни за пострадалия, според които е трудов млад мъж,
неконфликтен и добронамерен-все характеристики, които изключват лъжесвидетелстване
в лична полза или злоупотреба със състоянието си, с цел постигане на лични
цели, като отмъщение или др.. Посочените показания на пострадалия свидетел не
са и изолирани от останалия доказателствен материал ( с изключение на
обясненията на обвиняемия и показанията на работещите по трудов договор в
дружеството му свидетели С. и И.), доколкото се потвърждават, както следва:
-относно датата –от показанията на
свидетелите неочевидци И.Д., Е.Д., В.Д., В.Б., С.И. и от показанията на
свидетелите-очевидци Д.Я. и В.К. , установила месеца и годината
-относно
мястото- цеха на обвиняемия-от показанията на свидетелите В.К. (установила на 15.10.2013 г., че
през м.05 или м.06.2013 г., в дните, през които била в цеха на
обвиняемия, за да я въвежда св.С. в
извършваната от нея работа, с цел евентуално
бъдещото й заместване на
заеманата от нея длъжност, видяла в помещението
за мелене на зърно св.В.Д. ***, който познавала по физиономия)
и св. Д.Я. ( установил, че видял на 23.05.2013 г., около
11.00-11.30 час, преди обяд, пострадалия
свидетел да излиза пред вратата на цеха с колело, с работни дрехи, прашен
от брашно, вкл. и косата, много жълт и да се държи за корема, без лично да
предполага, че състоянието му е толкова
зле, за да му помогне).
-относно
изпитаната силна болка в корема по време на работа на 23.05.2013 г. -от показания на всички свидетели с изключение на
свидетелите С., И., св.И.М.
(установил други обстоятелства), установили видимото му състояние, сочещо на
сериозен здравословен проблем .
-относно
вида на травматичното увреждане, изразило се в оперативно отстраняване на
слезката –от показанията на д-р Д. и
медицинските документи.
Правилно
ДнРС не е дал вяра на показанията на свидетелите Ц.С. и Н.И., в частта, в която
твърдят че св. В.Д. не е работил на
23.05.2013 г., тъй като са опровергани по категоричен начин от горецитираните
показания.
По
същите съображения КнОС не дава вяра и на обясненията на обвиняемия, според
които пострадалият не е работил на 23.05.2013 г. в цеха му, поради което не е
могъл да получи увреждането си по време на изпълнение на възложена му от него
работа. Липсват данни пострадалият да е получил увреждането си другаде и не се
потвърждават от другите доказателства обясненията на обвиняемия в тази насока.
КнОс
дава вяра на свидетелските показания, според които теглото на чувалите, които
са товарени и разтоварвани е било 25 кг или около 40 кг., като не приема за
достоверни показанията на пострадалия свидетел и свидетелите Д., според които
чувалите са били с тегло около 70-80 кг., доколкото по-логично е да са били
около 40 кг, предвид обичайните физическите възможности за повдигане и
пренасянето им.
КнОС
не приема за обоснован извода на техническата експертиза за липса на нарушения
на изискванията на законови и
подзаконови нормативни актове във връзка с безопасността на труда при
товаро-разтоварни работи и ръчни работи с тежести. Този извод КнОс приема, че
не кореспондира с писмените доказателства-тетрадки за инструктаж, видно от
които е, че пострадалият не е инструктиран за правилата за безопасна и
здравословна работа. Както е посочило вещото лице в заключителната част на
експертизата чл.33 и чл.34 от ЗЗБУТ предвижда грижа на работещите за здравето и
безопасността им в съответствие с
квалификацията им и дадените от
работодателя инструкции. При липса на инструкции от работодателя към работника за здравословна и безопасна
работа, то не е ясно, как работникът би
спазвал инструкциите на работодателя.
По правната квалификация:
КнОС
констатира, че неправилно ДнРС е
възприел посочената в постановлението на прокурора правна квалификация на деянието
на обвиняемия като престъпление по чл.136, ал.1 от НК, т.нар. „злепоставяне”, гласящ
„Който наруши
правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на
опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода
до три години или с пробация, както и с обществено порицание.
Изпълнителното деяние на това престъпление се реализира чрез
действие или бездействие, изразяващо се в създаване на реална опасност за живота и здравето на определено трудещо се
лице, чрез нарушаване на правила за безопасност на труда. Престъплението е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние
При нарушаване от обвиняемия на
правило/а за охрана на безопасността на труда, станало/и причина за засягане
здравето на пострадалия, чрез причиняването му на телесна повреда, може да се
носи отговорност само по чл.134 от НК. В
тази насока е трайната съдебната
практика, намерила отражение в различни решения на ВС и ВКС, в т.ч.: Решение №628/17.01.2012 г. на 3-то н.о. на
ВКС, докладчик –съдия К. Ш., според което „Престъплението
„злепоставяне” е типично резултатно престъпление, което е довършено при възникването на опасност за здравето или живота на трето лице. При реализирането на тази
опасност със засягането на здравето на това лице, подсъдимият може да носи
отговорност единствено за престъплението по чл.134 от НК, а не за това по
чл.136 от НК.В този случай идеалната съвкупност между двете престъпления е
невъзможна”; Решение № 202/12.03.1982 г. на 3-то н.о. на ВС, според
което „ разликата между престъпния състав по чл.134 от НК и
този по чл.136 от НК се изразява в това, че в първия случай е причинена тежка
или средна телесна поверда, а във втория
случай, е създадена реална опасност за
живота или за здравето на хора вследствие на допуснати нарушения на установени правила
за охрана на безопаността на труда”;
Решение № 53/08.02.1977 г- на първо н.о. на ВС, според което „ злепоставяне ще има само когато не е настъпила смъртта на злепоставения”;
Решение № 295/04.03.1969 г. на 3-то н.о. на ВС, според което „Престъплението по чл.136 НК е умишлено. За да бъде признат подсъдимия за
виновен по този текст, трябва да се установи, че умишлено ( с пряк или
евентуален умисъл) е нарушил правилата, установени за охрана на безопасността
на труда, и с това изложил на опасност живота или здравето на трудещите се. На второ място, престъплението не е
резултатно. То се отнася само до случаите, когато поради умишленото нарушаване
на ПБТ се създава опасност за живота и здравето на трудещите се, но не и
тогава, когато от тази опасност са настъпили средна или тежка телесна повреда
или смърт.”; Решение № 16/27.01.11 г. на I-во н.о. на ВКС, Решение № 367/16.11.2015 г. на
първо н.о. на ВКС,
КнОС намира, че установените фактически обстоятелства сочат на
категоричен извод за извършено от
обвиняемия престъпление по чл.134, ал1 от НК. Съставът на престъплението по чл.
124, ал. 1 от НК е за непредпазливо причиняване на тежка или средна телесна
повреда на другиго, вследствие незнание
или немарливо изпълнение (осъществяване, извършване) на занятие или правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Той гласи
„ Който причини
другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо
изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност,
представляващи източник на повишена опасност, се наказва:
1. с лишаване
от свобода до три години при тежка телесна повреда”.
КнОС
намира, че обвиняемият, като работодател, е нарушил
следните от посочените от обвинението правила за охрана на безопасността на труда,
регламентирани в:
1/ Закона за здравословни и безопасни условия
на труд, изм. ДВ бр.15/15.02.2013г, а именно по: чл.4, ал.1 " Работодателят
е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите
мерки, включително: 1. превенция на професионалните рискове; 2. предоставяне на
информация и обучение; чл.16
"При
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд работодателят е длъжен: 2а. да възлага на работещите задачи,
съобразени с техните компетентности, опит и възможности, както и с пригодността
им по отношение на безопасността и здравето при работа", чл.
19, ал. 1 "Работодателят
предоставя
на работещите, включително и на работещите по срочно правоотношение или при
условията на временна работа по чл. 14, ал. 1 или на техните представители
необходимата информация за рисковете за
здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за
отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове" и
2/ Наредба № 16/30.05.1999г. за физиологични
норми и правила за ръчна работа с тежести, изм. ДВ бр.70/26.08.2005г, а именно-чл.6, ал.2 "Работодателят осигурява на работещите
обучение и инструктаж за правилните
начини за ръчна работа с тежести, включващи
вдигане, преместване, носене, поставяне, разтоварване, подреждане на
различните видове тежести, и информация за рисковете, на които са изложени, ако
работата с тежести не се изпълнява правилно” чл. 7 "Работодателят възлага ръчна работа с тежести на лицата, след като бъдат
запознати със специфичните характеристики на дейността и условията за работа
и като отчита индивидуалните рискови фактори, посочени в приложението и чл.13 "Ръчната
работа с тежести се организира, така че да се съблюдават следните основни
правила: 1. при вдигане и пренасяне на тежести работната поза да бъде
съобразена със: ергономичните изисквания, теглото на товара, посоката на
пренасяне на товара, и да не се налага извършване на усукващи движения около
оста на тялото; 2. при вдигане на тежести работещият: а) да поема товара от
разстояние не по-голямо от дължината на предмишниците; б) да вдига товара от
ниво не по-ниско от височината на коленете и до ниво не по-високо от височината
на раменете; в) да държи гърба си по възможност по-изправен, като се навежда в
областта на кръста и повдига тежестта чрез подходящо приклякване.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
бездействие, изразило се в нарушения от обвиняемия
на горепосочените разпоредби, доколкото не е изпълнил задълженията си като
работодател и възложител на работа за запознаване на работника с правилата за
безопасна и здравословна работа. В
качеството си на работодател и възложител на работа на пострадалия свидетел,
обвиняемият е бил длъжен да го допусне до работа само след необходимия
инструктаж, по време на който да му съобщи, разясни и запознае с всички правила
за безопасна работа при пренасяне на тежки предмети, каквито са чували със
зърно, фуражи и др. с тегло от 25 до 40 кг., както и да организира
работата така, че да спазва пострадалия свидетел правилата за
безопасна работа, с което да изключи или ограничи до минимум увреждането на
здравето си. Нарушенията са допуснати поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност.
Съгласно Постановление №6/69 г. на Пленума на Върховния съд, под "правно регламентирано занятие или дейност" се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение. Според т.2 от същото постановление „
Източник на повишена опасност” представляват
само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или
немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или
за здравето на други лица.
За да е налице немарливо изпълнение деецът трябва да притежава
необходимите знания и опит за изпълнението на длъжността, но да не
се е съобразил с тях, както и с правилата за упражняване на това занятие, като
е подходил повърхностно и лекомислено.
Товаро-разтоварната дейност е правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност. Тя представлява рискова дейност,
при упражняването на която и при неспазване на
правилата за работа е възможно да настъпят отрицателни резултати, свързани със
засягане на здравето на лицата, които я извършват.
Субект на престъплението е обвиняемия, тъй като в изпълнение на
служебните му задължения като управител на търговското му дружество и
работодател (възложил) на пострадалия свидетел
на рискова дейност, е дължал изпълнение
на нормативно предвидените му задължения по организиране, ръководене и контрол
на тази дейност за правилното й и безпроблемно извършване.
Като такъв е бил длъжен да
осигури на пострадалия свидетел-работник обучение и инструктаж по безопасни и
здравословно условия на труд и само след
такъв да го допусне до работа, която така да организира, че до осъществява контрол върху дейността на
пострадалия свидетел за спазване на безопасни условия на труд. Категорични са
доказателствата по делото, че пострадалият свидетел не е бил инструктиран за
правилата за безопасна работа. Това се установява от приложените по делото книги за първоначален и периодичен
инструктаж за 2013 г., в които името на пострадалия свидетел липсва. Без такъв инструктаж
пострадалият няма как да знае правилата
за товаро-разтоварната дейност и правилните начини за обработване на товари, вкл и ръчно, включващи
вдигане, преместване, носене, поставяне и др. Не бил могъл да се запознае и с правилата,
съдържащи се в Правилата за здраве и безопасност при ръчна работа с тежести, и
Физиологичните норми и правила за ръчна
работа с тежести, утвърдени в дружеството на обвиняемия. От същите книги се
установява, че му е провеждан
инструктаж през 2012 г., когато е работил по трудов договор, прекратен
на 30.10.2012 г., но не и при повторното завръщане на работа на същата длъжност
през 2013 г.
Горепосочените
нарушения от обвиняемия са в пряка причинна връзка с настъпилия
съставомерен престъпен резултат „разкъсване на слезката с последваща загуба на
същата” и голям кръвоизлив в коремната кухина на пострадалия св.В.Д.,
получен в резултат на разкъсването на
слезката.
Загубата на ******, представлява тежка телесна
повреда по см.на чл.128, ал.1 от НК, а големия кръвоизлив в коремната кухина е средна телесна повреда
по см.на чл.129, ал.1 от НК, тъй като според СМЕ е довел до „разстройство на
здравето, временно опасно за живота на
пострадалия”, доколкото е била налице
опасност за живота му.
От субективна страна, деянието е
извършено непредпазливо, при форма на вината-
несъзнавана небрежност по см. на чл.11, ал.3 от НК. Обвиняемият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. ПРи положение, че е допуснал до работа неинструктирано и необучено
лице по правилата за безопасна работа при товарно-разтоварна дейност, съдът
приема, че обвиняемият е могъл да предвиди настъпилите неблагоприятни
последици, доколкото от необучено лице и неинструктирано с правилата за
извършване на товаро-разтоварна работа
на чували може да се очаква да работи така, че да постави здравето си в
опасност и да го увреди.,
Предвид на изложеното КнОс счита, че следва да
преквалифицира деянието на обвиняемия от престъпление по чл.136, ал.1 от НК в
престъпление по чл.134, ал.1 от НК, тъй като на 23.05.2013 в гр.Кочериново като
управител на
търговско дружество „Б.” ЕООД-гр.Благоевград, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в
нарушение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, изм. ДВ
бр.15/15.02.2013г, а именно по: чл.4,
ал.1
" Работодателят
е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите
мерки, включително: 1. превенция на професионалните рискове; 2. предоставяне на
информация и обучение; чл.16 "При осъществяване на дейността
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е
длъжен: 2а. да възлага на работещите
задачи, съобразени с техните компетентности, опит и възможности, както и с
пригодността им по отношение на безопасността и здравето при работа", чл.
19, ал. 1 "Работодателят
предоставя
на работещите, включително и на работещите по срочно правоотношение или при
условията на временна работа по чл. 14, ал. 1 или на техните представители
необходимата информация за рисковете за
здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за
отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове" и
2/ Наредба № 16/30.05.1999г. за физиологични
норми и правила за ръчна работа с тежести, изм. ДВ бр.70/26.08.2005г, а именно-чл.6, ал.2 "Работодателят осигурява на работещите обучение и инструктаж за
правилните начини за ръчна работа с тежести, включващи
вдигане, преместване, носене, поставяне, разтоварване, подреждане на
различните видове тежести, и информация за рисковете, на които са изложени, ако
работата с тежести не се изпълнява правилно” чл. 7 "Работодателят възлага ръчна работа с тежести на лицата, след като бъдат
запознати със специфичните характеристики на дейността и условията за работа
и като отчита индивидуалните рискови фактори, посочени в приложението и чл.13 "Ръчната
работа с тежести се организира, така че да се съблюдават следните основни
правила: 1. при вдигане и пренасяне на тежести работната поза да бъде
съобразена със: ергономичните изисквания, теглото на товара, посоката на
пренасяне на товара, и да не се налага извършване на усукващи движения около
оста на тялото; 2. при вдигане на тежести работещият: а) да поема товара от
разстояние не по-голямо от дължината на предмишниците; б) да вдига товара от
ниво не по-ниско от височината на коленете и до ниво не по-високо от височината
на раменете; в) да държи гърба си по възможност по-изправен, като се навежда в
областта на кръста и повдига тежестта чрез подходящо приклякване, вследствие
на което по непредпазливост причинил
тежка телесна повреда на В.Д., изразила се в ******** и загубата й,
както и средна телесна повреда, изразила се в „разстройство на здравето,
временно опасно за живота му-състояние причинено от голям кръвоизлив в
коремната кухина в резултат на разкъсване на слезката-престъпление по чл.134,
ал.1 от НК, като на осн.чл.378, ал.4, т.3 от НПК го признава за невиновен и
оправдава по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.136, ал.1 от НК, както и да
е нарушил следните правила от:
1/
ЗЗБУТ- чл.4,
ал.1
" Работодателят
е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите
мерки, включително: 3. осигуряване на необходимата организация и средства" чл.7,
ал.1 "Работните
места трябва да отговарят на минимални изисквания за осигуряването на здравословни
и безопасни условия на труд", чл.11, ал.1 "За избягване
на ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести при организиране на
работата се използват подходящи средства и оборудване" и ал.2 "В случаите,
когато ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести не може да се
избегне, се предприемат организационни мерки и се използват подходящи средства
за намаляване на увреждането на здравето и риска от злополуки на работещите
лица",
чл. 14, ал. 1 "Юридическите
и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и
физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което
осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами
или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия
на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на
всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до
работните помещения, площадки или места" и ал.2 "Лицата по ал.
1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали
тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други
компетентни служби или лица",".
чл.16 "При
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд работодателят е длъжен: 1. да оценява рисковете за безопасността и
здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването
на химични вещества и препарати и организацията на работните места; чл. 20, ал. 1, т. 1 "За
предотвратяване на вредните последици в случаи на извънредни обстоятелства и
съобразно спецификата на дейността и големината на предприятието работодателят:
осигурява организация за действия по ликвидиране на опасността, оказване на
първа помощ, противопожарна охрана и условия за евакуация на работещите, както
и контактите със спешна медицинска помощ и структурите за пожарна безопасност и
защита на населението",
чл. 51, т.1 "Работещите
се осигуряват задължително за професионално заболяване и трудова злополука,
като осигурителните вноски са за сметка на работодателите" и чл.
52 "Работещите,
които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им,
се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на
работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет"
2/ Наредба №12/30.05.2005г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни
работи, обн. ДВ бр.11/03.02.2006г., а именно- чл. 12, т. 7 "При
осигуряване на безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида на
работата се изпълняват и: специфичните изисквания при ръчно обработване на
товари, посочени в приложение № 7",
3/Наредба № 16/30.05.1999г.
за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, изм. ДВ
бр.70/26.08.2005г-
чл. 4 "Във всички
случаи, когато ръчната работа с тежести не може да бъде избегната,
работодателят: 1.предприема необходимите организационни мерки за ограничаване
на ръчната работа с тежести; 2. осигурява и предоставя на работещите подходящи
технически средства; 3. организира работното място така, че ръчната работа с
тежести да бъде с минимален риск за здравето и максимално безопасна", чл.6, ал.1 "Работодателят осигурява на
работещите, извършващи ръчна работа с тежести, и/или на техни представители
информация за: 1. всички предприети съгласно изискванията на тази наредба мерки
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 2. общите
характеристики на товара съгласно приложението, а при възможност и точна
информация за: а) теглото на товара; б) центъра на тежестта или за най-тежката
страна, когато товарът е разположен ексцентрично в опаковката; в) специфичните
изисквания, произтичащи от естеството на товара." ", чл. 8, т.3
"При
осъществяване на редовна ръчна работа с тежести работодателят осигурява:
медицински изследвания при оплаквания от работещите за появата на смущения на
здравето, свързани с ръчната работа с тежести", чл.12 "Когато
анализът на ръчната работа с тежести съгласно всички показатели на приложението
не показва риск за здравето и безопасността на работещите, се прилагат следните
физиологични норми: т.2. теглото на товара не превишава: а) при вдигане,
поддържане, преместване и пренасяне на разстояние до 2 м: - 15 кг за жени и 50
кг за мъже - за единичен товар; - 4 000 кг за жени и 10 000 кг за мъже - общо
за смяна; б) при пренасяне до 30 м (извършва се само от мъже): - 30 кг - за
единичен товар; - 6000 кг - общо за смяна" " .
КнОС счита, че по обвинението за нарушаване на горецитираните правила, обвиняемият следва да
бъде оправдан, тъй като не е установена пряка и непосредствена причинна връзка
между същите и престъпния резултат.
КнОс приема, че обвиняемият е
бил осигурил някаква товарна количка, която би могла да се ползва
при товаро-разтоварните работи. Не са
ползвани такива колички от свидетелите Д., а и от други лица, което сочи на
извода, че те не са били лесно управляеми, поради което не са били използвани.
КнОс
не намира основание за изменение на решението в санкционната му част, тъй като
не са налице основание за това, доколкото и за престъплението по чл.134, ал.1 от НК е предвидено наказание
до 3 години лишаване от свобода и са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и
налагането му на административно наказание глоба. Размерът на наказанието глоба
от 2 000 лв. е съответен на извършеното от обвиняемия деяние и на личната
му степен на обществена опасност и имуществено състояние, поради което КнОС го
намира за справедлив.
Предвид
на изложеното решението следва да бъде потвърдено в санкционната му част, с която е наложено на
обвиняемия адм.наказание глоба в размер на 2 000 лв.
По
горните съображения КнОС намира за неоснователни
доводите и искането в жалбата за оправдаване на обвиняемия.
Воден
от горното и на осн.чл.337, ал.1, т.2 вр. С чл.334, т.3 и чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 19/10.01.2018 г., постановена по НАХД №
523/2014 г. по описа на Дупнишкия районен съд, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на обвиняемия от престъпление по чл.136,
ал.1 от НК в престъпление
по чл.134, ал.1 вр. с чл.129, ал.1 от НК, изразило се в това, че на 23.05.2013 в гр.Кочериново като управител на
търговско дружество „Б.” ЕООД-гр.Благоевград, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в
нарушение на чл.4, ал.1, чл.16 и чл.19, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд и чл.6, ал.2, чл.7 и чл.13 от Наредба № 16/30.05.1999г. за физиологични
норми и правила за ръчна работа с тежести, изм. ДВ бр.70/26.08.2005г, по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на В.Д., изразила се в ******)
******* и загубата й , като на осн.чл.378, ал.4, т.2 от НПК го признава за НЕВИНОВЕН
и ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.136, ал.1 от НК, както и по
обвиненото да е нарушил чл.4, ал.1,
чл.7, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2, чл.14, ал.1 и ал.2, чл.16, чл. 20, ал. 1, т. 1, чл.51, т.1 и
чл.52 от ЗЗБУТ,
чл. 12, т. 7 от Наредба №12/30.05.2005г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни
работи, обн. ДВ бр.11/03.02.2006г., чл.4, чл.6, ал.1, чл.8, т.3 и чл.12 от
Наредба № 16/30.05.1999г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с
тежести, изм. ДВ бр.70/26.08.2005г.
Потвърждава горецитираното
решение в останалата му част.
Решението
не може да се обжалва или протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/