Р Е Ш Е Н И Е
№2977/22.6.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2011 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 9721/9.2.2018 г. от „К.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***
(партер-вътрешен двор), представлявано от Р. М. - управител, чрез пълномощник срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
Управителния съвет Б. П., П. С., Я. Д. и Г. К., с искане до съда да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
746.21 лева, дължима съгласно
договор за цесия, сключен на 22.11.2017 г. между „Е.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е. И. З., ЕГН **********, като
цедент и „К.“ ЕООД, ЕИК *, като
цесионер, представляваща платена без основание стойност
на коригирана потребена
електроенергия на обект с абонатен
№ * и клиентски № *, с адрес на потребление: *, с титуляр на
партидата „Е.“ ЕООД, ЕИК *, за
периода от 27.07.2017 г. до
24.10.2017 г., за което е издадена фактура №
**********/25.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.01.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане по ч. гр.
д. № 104/2018 г. по описа на Варненски районен
съд, 39 състав е издадена Заповед № 75/4.1.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и направените
разноски.
В исковата молба се излага, че „Е.“
ЕООД, ЕИК * е
потребител на доставената електрическа енергия от ответника в обекта му,
находящ се в *, с абонатен
№ * и клиентски № *. На 24.10.2017 г. е извършена проверка на електромера в
обекта му, в резултат на което по фактура № **********/25.10.2017 г. е начислена сумата
от 746.21 лева, представляваща корекция на сметка за периода от 27.07.2017 г. до
24.10.2017 г. Твърди се, че
същата е заплатена от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да
не бъде преустановено електрозахранването в обекта му. В рамките на
корекционния период потребителят е плащал всички начислени му периодични
месечни сметки в срок. В тази връзка, оспорва верността на констатираното от
ответника нарушение в точността на измервателния уред, като твърди, че абонатът
не е разполагал с техническа възможност да манипулира същия. Извършената
корекция е неправомерна, а съставеният протокол от контролната проверка му е
непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по които е извършена
корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел. енергия, предмет на
корекцията, отчитането на това количество от електромера. С договор за цесия от
22.11.2017 г.
„Е.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Е. И. З., ЕГН **********, прехвърля в полза на ищеца
вземането, недължимо платено от ответника в размер на исковата сума. За цесията
длъжникът е уведомен от стария кредитор с уведомление, изпратено на 15.12.2017
год.
Ответникът – „Е.П.” АД депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва
активната материалноправна легитимация на ищеца, основан на твърдения, че
същият не се легитимира като носител на вземането за исковата сума, доколкото
договорът за цесия от 22.11.2017 год. е нищожен, поради липса на предмет. Прехвърленото
вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към датата на
сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което договорът за
прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Евентуално, навежда доводи
за недействителност на договора за цесия като сключен от представител на
цедента без представителна власт. Оспорва и валидността на уведомяването за
цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник, неразполагащ с
представителна власт. Оспорва на следващо място елементите от фактическия
състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума е дължимо
платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно
правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. Релевира съображения за
редовността на извършената проверка на СТИ. Отправя искане за отхвърляне на
иска.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на заявление вх. № 390 от 03.01.2018 год. по ч. гр. д. № 104 по описа на Районен съд – Варна за 2018 год., е издадена Заповед № 75/ 04.01.2018 год., по силата на която е разпоредено длъжникът “Е.П.“ АД, ЕИК: *, с адрес *** да заплати на кредитора „К.“ ЕООД, ЕИК *, с адрес ***, сумата
от 746.21 лв., представляваща платена без
основание сума за коригирана стойност на електроенергия за периода от
27.07.2017г. до 24.10.2017г. по
издадена фактура № **********/25.10.2017г., в размер на 746.21 лв. за обект с кл. № *, аб. № *, находящ се в *, с
титуляр на партидата „Е.“ ЕООД, което вземане е прехвърлено с
Договор за цесия от 22.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 03.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението и и направените
по делото разноски в размер на 75.00 лв.,
представляваща внесена държавна такса възлизаща на 25.00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за цесия от
22.11.2017 г.
Между
страните не се спори, че цедентът „Е.” ЕООД, е потребител на ел. енергия, а ответникът - доставчик на ел. енергия.
От представения КП № 1301296/ 24.10.2017 г. (л. 34-35)
се установява, че на 24.10.2017 год.,
служители на „Е. – П. М.” АД са извършили техническа проверка на СТИ на абонат с
кл. № * и аб. № *. Отразено е още, че при проверката е констатирано неправомерно въздействие върху
функцията на СТИ – оперативният нулев проводник към СТИ е прекъснат на около 20
см. преди СТИ и е свързан с друг
проводник, който завършва в допълнително устройство – платка със съпротивление.
При така свързана схема СТИ измерва с отклонение „- 67.82 %“ Обективирано
е, че протоколът е подписан от служители на „Е. – П. М.” АД, за клиент - от Д. Р. Я., а също и от свидетел
– Е. И. З.
Видно от
справка за корекция., съставена по реда чл. 48,
ал. 1, т. 2Б
от ПИКЕЕ – при наличие на СТИ, но
при липса на конкретен измерител на отклонението, кл.
№ * и аб. № *, и на основание констатациите, отразени в
горепосочения
протокол, по партиданата на абоната са
начислени допълнително 3960 кВт/ ч., за периода от 27.07.2017 год. до 24.10.2017
год.
Установява се от фактура № 0258911589/ 25.10.2017 г., че в резултат на корекцията, на „Е.” ЕООД е начислена сумата от 746.21 лева.
От приета по делото
справка за фактури и плащания от клиентски № * (л. 40 - л. 42) се установява
заплащане на сумата от 746.21 лева по фактура № 0258911589/ 25.10.2017 г. по корекцията от абоната към ответното дружество. Това
обстоятелство не е и оспорено от ответника.
Приет по делото е
договор за прехвърляне на вземане от 22.11.2017
г., по силата на който „Е.“ ЕООД, чрез пълномощника си адвокат
К. Д. Т., прехвърля на цесионера „К.” ЕООД вземането си от длъжника „Е. П. – П.”
АД, за сумата от 746.21 лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана
потребена ел. енергия, за периода 27.07.2017 г. – 24.10.2017 г. за обект с абонатен
№ * и клиентски № *,
с адрес на потребление: *,
на която партида титуляр е „Е.“ ЕООД, за което е издадена фактура № **********/ 25.10.2017
г. – за цена от 2120.80 лева.
Приобщено към
доказателствения материал по делото е уведомление от „Е.” ЕООД, чрез пълномощник (л. 17), адресирано до „Е. – П.
П.” АД, за сключения договор за цесия.
От заключението на
вещото лице по изготвената в хода на процеса съдебно – техническа експертиза,
което се кредитира от съда като всестранно, компетентно и обективно изготвено,
се установява следното: допълнително начисленото количество ел. енергия е
напълно доставимо; при проверката е установена манипулирана схема на свързване
на електромера, при която се променят неговите метрологи
Така установената фактическа
обстановка налага, следните
правни изводи:
Искът, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, е предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч. гр д. № 104/ 2018 г. на ВРС, 39- ти състав.
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие
на имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника, т.
е. фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата
страна; твърденията си за наличие на валиден договор за цесия, имащ за
предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума, в това
число надлежното упълномощаване на сключилото договора за цесия лице от името
на цедента; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор
за извършеното прехвърляне на вземането и надлежното упълномощаване на
изпратилото поканата лице от цедента.
В тежест на
ответника е да установи основанието и размера на
вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в
резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на
абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В
процесния случай не се спори, че цедентът, в периода,
за който е извършена корекцията, е
потребител на ел. енергия
за битови нужди по силата на
договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран
процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща
използваната ел. енергия.
От друга
страна, не е спорно, че процесната сума е заплатена от цедента към ответника.
Предмет
на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на
ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия.
Процесната проверка е извършена на 04.08.2015 год., поради което и в
настоящия случай приложение следва да намерятПравила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр.
98/ 12.11.2013 год., в сила от
16.11.2013 год.
С
визираните правила е уредено правото на оператора на съответната мрежа да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа – същите са приети от ДКЕВР с решение по т. 3, обективирано в Протокол
№147/ 14.10.2013 г., взето в съответствие с
правомощията на комисията, предвидени в чл.
21, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА.
Съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени
въвправилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване, които правила се приемат от
ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните
предприятия и комисията на интернет страниците им.
Предвид
изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка на
средството за търговско измерване на ищеца, на посочения адрес на доставка на
ел.
енергия съществува нормативна възможност,
регламентираща правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция
на количество ел. енергия.
За да се приеме, че е налице
основание за извършване корекция на сметката на абоната, протокола следва да е
съставен при спазване изискванията на ПИКЕЕ. В чл. 47, ал. 2
ПИКЕЕ се съдържа изискване протокола от проведената проверка да е подписан от
клиента или негов представител. По този начин
резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя. В същото време, с подписа си, абонатът удостоверява неизгоден за
себе си факт. Последното е от значение, с оглед
доказателствената сила на констативния протокол - той представлява частен
свидетелстващ документ, поради което се ползва с материална доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни
за издателя му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е
подписала.
Процесният протокол е подписан от представляващия търговеца, поради които следва да се приеме, че процесната
проверка е извършена съгласно отразените в КП време, място и начин, а така също
и че резултатите от същата отговарят на описаните от съставителите – констатирани
са следи от отваряне на СТИ, включително и унищожени пломби и фирмен знак, като
е регистрирана и грешка при измерване на ползваната ел. енергия.
Същевременно, в
случая се установява промяна в схемата на свързване на
електромера, като изискването на чл. 48,
ал. 2 ПИКЕЕ не е спазено, а именно – проверката е извършена в присъствието, респ. КП е подписан от представител на полицията.
Изложеното
налага извода, че процесният протокол не представлява
годно основание за извършване на корекция сметката на абоната - ответникът не установи
надлежно изпълнение на процедурата, разписана в гл. ІХ от ПИКЕЕ, а именно – надлежно извършена проверка на средството
за търговско измерване на абоната, при която е установено, че същото измерва с
грешка извън допустимата.
От друга страна, по
делото липсват данни относно началния момент на настъпване на техническата
неизправност на електромера, което би рефлектирало върху периода на извършената
корекция. Последните са от значение, с оглед характера
на корекционната процедура - корекционната процедура съставлява
способ за компенсация на разликата между заплатената отчетена енергия и реално
потребената такава, като с правилата на чл. 48 - чл. 50 ПИКЕЕ е
уредена правна фикция, че коригираното количество ел. енергия е и реално потребено от абоната. Ето защо, в
тежест на ответника е да установи, че точно към началната дата на корекцията е
започнало неточното отчитане на ел. енергия от
електромера на ищеца. Евентуалното неизпълнение на задължението за поддържане на СТИ в
изправност от страна на електроразпределителното дружество „Е. П.- М.” АД, не би следвало да
влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката
му. Възприемането
на противно становище, при което потребителят ще бъде задължен да заплаща
коригирано количество електроенергия за период, в който например СТИ е отчитало
правилно, би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество.
Гореизложеното обосновава извод за
липса на основание и законосъобразност на извършване
на корекцията на сметката на абоната, с оглед на което, се явява недоказано от
ответната по иска страна - „Е.- П. П.” АД, че процесната сума му се дължи.
На следващо място - предмет на спора е валидността на сключения договор за цесия. С този
договор, уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото
на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
В случая, възражението на
ответника за недействителност на договора за цесия поради липса на предмет е
неоснователно. Този извод се налага по следните съображения. Предмет на договор
за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от
договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да
бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по
давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът
за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е
прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането,
произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на
договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането
по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1
от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС е изискуемо
от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието
за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото.
Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал
съществуващо вземане към ответника.
В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане към ответника,
което преминава към новия кредитор, е конкретно определено, чрез подробно
индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за
които е начислена и по коя фактура.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника
съобразно изискванията на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4
ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР №
142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва
да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на
нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е
извършено с
получаването на преписа от исковата молба с приложения към нея договор за
цесия. Не се касае до лично и незаместимо
действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от
пълномощник.
Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до
момента на уведомлението /в този смисъл Определение № 987/ 18.07.2011г. по
гр.д. № 867/ 2011 г. на ВКС, IV г.о./.
При
това положение следва да се приеме, че ищецът е носител
на процесното вземане, произтичащо от неоснователното
обогатяване на ответника съобразно горните мотиви.
Поради тези съображения, съдът
намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 746.21, представляваща дължима съгласно договор за цесия, сключен на 22.11.2017 г. между „Е.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е. И. З., ЕГН **********, като
цедент и „К.“ ЕООД, ЕИК *, като
цесионер, представляваща платена без основание стойност
на коригирана потребена
електроенергия на обект с абонатен
№ * и клиентски № *, с адрес на потребление: *, с титуляр на
партидата „Е.“ ЕООД, ЕИК *, за
периода от 27.07.2017 г. до
24.10.2017 г., за което е издадена фактура №
**********/25.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.01.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане по ч. гр.
д. № 104/2018 г. по описа на Варненски районен
съд, 39 състав е издадена Заповед № 75/4.1.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ., на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 1
ГПК и по арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в
заповедното производство разноски в общ размер на 75.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с
оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
настоящото производство разноски в общ размер на 325.00 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„Е.П.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б.
Д. П., П.
С. С., Я. М.Д.
и Г. К. дължи на „К.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** (партер-вътрешен двор), представлявано от Р. М. –
управител сумата от 746.21 лв.
(седемстотин четиридесет и шест лева и двадесет и една стотинки), дължима
съгласно договор за цесия, сключен на 22.11.2017 г. между „Е.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е. И. З., ЕГН **********, като
цедент и „К.“ ЕООД, ЕИК *, като
цесионер, представляваща платена без основание стойност
на коригирана потребена
електроенергия на обект с абонатен
№ * и клиентски № *, с адрес на потребление: *, с титуляр на
партидата „Е.“ ЕООД, ЕИК *, за
периода от 27.07.2017 г. до
24.10.2017 г., за което е издадена фактура №
**********/25.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.01.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане по ч. гр.
д. № 104/2018 г. по описа на Варненски районен
съд, 39 състав е издадена Заповед № 75/4.1.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ., на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на Управителния съвет Б. Д.
П., П. С.
С.,
Я.М. Д.
и Г.
К. да заплати
на „К.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:*** (партер-вътрешен двор) сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева,
представляваща извършени в производството по ч. гр. д. № 104/ 2018 год. на ВРС разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на Управителния съвет Б. Д.
П., П. С.
С.,
Я. М. Д.
и Г. К. да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** (партер-вътрешен
двор) сумата от 325.00 (триста двадесет и пет) лева,
представляваща извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: