№ 15125
гр. С., 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110133119 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 127289/21.06.2022
г., с която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ против Г. П. П., ЕГН ********** и А. П.
П., ЕГН **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за стопански нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 94804/12.05.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. П. П., ЕГН ********** и А. П. П.,
ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 932,88 лева, представляваща
цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к.
/.../, бл. 9, вх. А, абонатен № 292166, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.05.2022 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 104,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. -
1
26.04.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 58,91 лева, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ
апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, абонатен № 292166,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.05.2022 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 10,60 лева, представляваща лихва за забава
за периода 01.07.2019 г. - 26.04.2021 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение. На 19.05.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е
разпоредено, че всеки от длъжниците /ответници в настоящото производство/
дължи по ½ част от горепосочените суми /съобразно волята на заявителя,
обективирана в цитираното заявление и при спазване нормата на чл. 6, ал. 2
ГПК/. Заповедта е връчена на ответниците, като в законоустановения срок същите
са депозирали възражения срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 03.06.2022 г.
Исковата молба е подадена на 21.06.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма /.../ ООД, като в
тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава
по отношение на последното.
Поддържа, че ответниците дължат и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния
период, поради което и изпаднали и в забава по отношение изпълнението на това
си задължение, респективно дължат лихва за забава върху непогасената сума,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че Г. П. П., ЕГН ********** и А. П. П., ЕГН
2
********** дължат разделно в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, по ½ част от суми,
както следва: 1/ сумата от 932,88 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, абонатен
№ 292166, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.05.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 104,29 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 26.04.2022 г., върху главницата за цена
на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 58,91 лева,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к.
/.../, бл. 9, вх. А, абонатен № 292166, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.05.2022 г. до изплащане на вземането; 4/
сумата от 10,60 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.07.2019 г. -
26.04.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за
които суми на 19.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 24843/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски и се прави възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Г. П.
П. е депозиран отговор на исковат молба, с който се оспорват предявените искове.
Оспорва се, че ответникът Г. П. П. има качеството клиент на топлинна енергия за
посочения в исковата молба имот, като се излагат съображения в подкрепа на това
възражение. Оспорва се акцесорната претенция за лихва за забава върху
претендираната главница за цена на доставена и потребена в процесния имот
топлинна енергия. Оспорват се и исковете за цена на услуга дялово разпределение
на топлинна енергия, както и акцесорната претенция за лихва за забава върху
претендираната главница. Прави се възражение за погасяване по давност на
претендираните с исковата молба вземания.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника А. П.
П. е депозиран отговор на исковат молба, с който се оспорват предявените искове.
Оспорва се, че ответникът Г. П. П. има качеството клиент на топлинна енергия за
посочения в исковата молба имот, като се излагат съображения в подкрепа на това
възражение. Оспорва се акцесорната претенция за лихва за забава върху
претендираната главница за цена на доставена и потребена в процесния имот
топлинна енергия. Оспорват се и исковете за цена на услуга дялово разпределение
3
на топлинна енергия, както и акцесорната претенция за лихва за забава върху
претендираната главница. Прави се възражение за погасяване по давност на
претендираните с исковата молба вземания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им „клиент на топлинна
енергия“, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане, за което не сочат доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираните с депозираните от името на
ответниците отговори на исковата молба възражения за погасяване по давност на
претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок
по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.
4
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
5
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
6
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "/.../" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти
от 20.11.1969 г. се установява в производството, че на 20.11.1969 г. С. С. П. и П. Г.
П.. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ет. 1. Доколкото от
горепосочения документ и събраните в производството доказателства не се
установява друго и по аргумент от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Закон за
собствеността, настоящият съдебен състав приема извод, че по силата на Договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 20.11.1969 г., С. С. П. и П. Г. П.. са придобили по ½ идеална част от
процесния имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл.
9, вх. А, ет. 1.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници № 2088/31.08.1992 г. за лицето С. С. П. се
установява в производството, че същата е починала на 31.07.1992 г., като е
оставила за свои наследници по закон синовете си А. П. П. и Г. П. П., върху които
именно, по реда на наследственото правоприемство, е преминала и собствеността
върху притежаваните от С. С. П. ½ идеална част от процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ет. 1.
По делото не са ангажирани доказателства или направени доказателствени
искания, от които да се установява по безспорен и категоричен начин в
производството, настъпило правоприемство /универсално и/или частно/ между П.
Г. П.. и ответниците А. П. П. и Г. П. П., респективно техния наследодател С. С. П.
/майка на ответниците А. П. П. и Г. П. П. - починала на 31.07.1992 г./.
Следователно не може да се направи единствен правилен и обоснован извод, че
такова правоприемство /универсално и/или частно/ е настъпило между П. Г. П.. и
7
ответниците А. П. П. и Г. П. П., респективно техния наследодател С. С. П. /майка
на ответниците А. П. П. и Г. П. П. - починала на 31.07.1992 г./.
Предвид гореизложеното и извършения анализ на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав достига до извод, че в производството е
проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че през процесния
период ответниците А. П. П. и Г. П. П. са били собственици на по ¼ идеална част
от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.
С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ет. 1, като собствеността е придобите по реда на
наследствено правоприемство от майка им С. С. П.. В качеството си на
собственици на по ¼ идеална част от процесния период, ответниците А. П. П. и Г.
П. П. са имали качеството клиенти на топлинна енергия, доставяна до имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ет. 1 и
всеки от тях следва да отговаря за заплащане на по ¼ част от стойността на
доставената и потребена в процесния имот, през заявения в исковата молба
период, топлинна енергия.
Действително по делото е представено заявление-декларация от 01.09.2003
г. /т.е. от дата преди процесния период/, в което е посочено, че се подава от
ответника Г. П. П. за откриване на партида за целия топлоснабден имот
единствено на негово име. От другата страна, обаче, в горепосочения представен
по делото документ липсва подпис на лицето, от чието име е посочено в
документа, че същият се подава, като същевременно в отговора на исковата
молба, подаден от ответника Г. П. П. е релевирано изрично оспорване, че същият
се намира в облигационни правоотношения с ищцовото дружество, което в себе
си имплицитно съдържа и оспорване, че същият е депозирал пред ищеца
представеното като приложение към исковата молба заявление-декларация от
01.09.2003 г. Предвид гореизложените съображения и с оглед липсата на подпис
на лицето в документа, от чието име се твърди същият да се адресиран до /.../
ЕАД, то съдът приема, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на
обстоятелството, че представеното по делото и приложено на л. 18 от същото
заявление – декларация от 01.09.2003 г. е подадено именно от ответника Г. П. П..
В тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството, че такива твърдения /че от
ответника Г. П. П. до ищеца /.../ ЕАД е депозирано заявление – декларация от
01.09.2003 г., не са изложени в исковата молба – изложени са единствено
твърдения, че ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот,
следва да отговарят за заплащането на потребената в имота топлинна енергия,
през заявения в исковата молба период.
8
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че в
качеството си на собственици на по ¼ идеална част от процесния период,
ответниците А. П. П. и Г. П. П. са имали качеството клиенти на топлинна енергия,
доставяна до имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../,
бл. 9, вх. А, ет. 1 и всеки от тях следва да отговаря за заплащане на по ¼ част от
стойността на доставената и потребена в процесния имот, през заявения в
исковата молба период, топлинна енергия.
Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК,
съдът указва на страните за кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат
доказателства. Тази разпоредба се прилага единствено в хипотеза, при която
страните твърдят факти и обстоятелства, за които обаче не сочат никакви
доказателства. Доколкото с исковата молба, подадена от името на ищеца, са
представени доказателства за твърдяното от него обстоятелство, че през
процесния период именно ответниците са имали качеството клиенти на топлинна
енергия, в качеството си на собственици на посочените в исковата молба процесни
недвижими имоти, то не са били налице предпоставките на чл. 146, ал. 2 ГПК.
Противното разбиране /че съдът дължи указания на страните, ако счете, че
представените от тях доказателства не доказват в пълнота, по безспорен и
категоричен начин, твърдените от тях факти и обстоятелства/ би довело до намеса
от страна на съда в полза на една от страните в производството, респективно до
нарушаване на принципите на диспозитивното начало и равнопоставеността
между страните в гражданския процес. Съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните и в тежест на всяка от тях е било да установи в
производството, при условията на пълно и главно доказване, твърдените от нея
факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на правния спор,
предмет на разглеждане в настоящото производство. По делото не са ангажирани
доказателства или направени доказателствени искания, от които да се установява
по безспорен и категоричен начин в производството, настъпило правоприемство
/универсално и/или частно/ между П. Г. П.. и ответниците А. П. П. и Г. П. П.,
респективно техния наследодател С. С. П. /майка на ответниците А. П. П. и Г. П.
П. - починала на 31.07.1992 г./. Следователно не може да се направи единствен
правилен и обоснован извод, че такова правоприемство /универсално и/или
частно/ е настъпило между П. Г. П.. и ответниците А. П. П. и Г. П. П., респективно
техния наследодател С. С. П. /майка на ответниците А. П. П. и Г. П. П. - починала
на 31.07.1992 г./. Поради което и въз основа на събраните по делото
доказателства, следва да се приеме, че ответниците в качеството си на
9
собственици на по ¼ идеална част от процесния период, ответниците А. П. П. и Г.
П. П. са имали качеството клиенти на топлинна енергия, доставяна до имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ет. 1 и
всеки от тях следва да отговаря за заплащане на по ¼ част от стойността на
доставената и потребена в процесния имот, през заявения в исковата молба
период, топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството /.../ ООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния период в
посочения в исковата молба недвижим имот е имало монтирани 4 бр. отоплителни
тела, прикачени към отоплителната инсталация на блока с монтирани върху тях
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се още, че за
10
отчет на потребената енергия за битово горещо водоснабдяване има монтиран и
узаконен 1 бр. водомер за топла вода. Установява се също, че в банята на имота,
през процесния период, е имало отоплително тяло 140/70/588 – 8 (чугунен
радиатор) с топлинна мощност 1000 Вт, без монтиран уред за дялово
разпределение на топлинна енергия, което е било затапено.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за двата отчетни период, включени в
процесния период /01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г./ е
осигурен достъп за извършване на реален отчет на монтираните в имота уреди за
дялово разпределение и монтирания и узаконен водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот; 2/ топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия
обем по проект е 184,00 кубически метра; 3/ топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и
отдадена от сградна инсталация на стойност от общо 365,46 лева и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 539,59 лева. Установява
се също, че през процесния период служители на дружеството /.../ ООД редовно и
на конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за реално потребеното
количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а
именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като
общо за процесния период е налице изравнена сума за „връщане“ в размер на 8,83
лева, която следва да бъде извадена от общия размер на стойността на доставена
до процесния имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице по
приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че
абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни
за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните
размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични
разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно
11
нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през
процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер. Установява се, че общият
топломер в абонатната станция на сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния недвижим имот е преминал метрологична проверка на
08.06.2018 г., след това през 2019 и 2020 г. /.../ ЕАД не е имало сключен договор с
лицензирана фирма, респ. не е извършвана метрологична проверка на общия
топломер, монтиран в сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, като в последствие през 2021 г., а именно на 08.11.2021 г. е извършена
метрологична проверка на общия топломер със заключение от извършената
проверка „съответства на одобрения тип“. От значение е обстоятелството, дали
монтираният в абонатната станция на сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния недвижим имот, общ топломер, е функционирал нормално през
процесния период и дали е съответствал на изискванията. Действително в
нарушение на нормативната уредба, през 2019 г. и 2020 г. не е извършвана
метрологична проверка на монтирания в абонатната станция общ топломер. От
друга страна, обаче, от събраните по делото доказателства се установява, че
такава метрологична проверка е извършена през 2021 г., като е установено, че
общият топломер е бил в изрядно състояние и е функционирал нормално.
Житейски неоправдано е да се приеме, че през 2018 г. общият топломер е бил
изправен и е функционирал нормално, след това през 2019 г. и 2020 г. не е бил в
изправност /доколкото не са извършвани метрологични проверки/ и отново през
2021 г. е бил в изрядно състояние и е функционирал нормално. Следователно,
съдът намира, че монтираният в абонатната станция общ топломер е бил изправен
и е функционирал нормално през заявения в исковата молба период, като
възраженията на ответника в тази връзка, съдът намира за неоснователни.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 896,22 лева, като всеки от ответниците А. П. П. и Г. П. П.,
следва да отговаря за заплащането на по ¼ част от тази сума или за сума в размер
от 224,06 лева, до които размери предявените искове за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия се явяват доказани по основание и
размер.
В отговорите на исковата молба, подадени от името на ответниците А. П. П.
и Г. П. П. са релевирани възражения за погасяване по давност на сумите
12
начислени от ищеца през исковия период. По отношение възражението за
погасяване по давност на претендираните в настоящото производство от ищеца
вземания, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
13
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2020 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., и през юли 2021 г. за
вземания, възникнали за период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 12.05.2022 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
възражението за погасяване по давност на вземанията на ищеца за доставена и
потребена топлинна енергия за процесния период е неоснователно /изискуемостта
на вземането за месец май 2019 г. е настъпила считано от 15.07.2019 г., като при
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, то 3-
годишния погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.05.2022 г., респективно не е обхванато от
14
погасителната давност - 3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец май 2019 г. е следвало да изтече на 15.09.2022 г./.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът Г. П. П. дължи в
полза на /.../ ЕАД сума в размер на 224,06 лева, представляваща цена на доставена
и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, абонатен
№ 292166, респективно, че предявения срещу този ответник иск за сума,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в
гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, абонатен № 292166, се явява основателен и доказан до
горепосочения размер, като за разликата над размер от 224,06 лева до пълния
предявен размер от 466,44 лева, искът следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът А. П. П. дължи в
полза на /.../ ЕАД сума в размер на 224,06 лева, представляваща цена на доставена
и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, абонатен
№ 292166, респективно, че предявения срещу този ответник иск за сума,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в
гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, абонатен № 292166, се явява основателен и доказан до
горепосочения размер, като за разликата над размер от 224,06 лева до пълния
предявен размер от 466,44 лева, искът следва да се отхвърли.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда – 12.05.2022 г. до окончателното им
изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от общо 104,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. -
26.04.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
15
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „/.../“ ЕАД на клиенти в гр. С., приети с Решение по Протокол №
7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “/.../” ЕАД и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответниците са изпаднали в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 448,12 лева /или всеки за сума от
по 224,06 лева/ и дължат лихва за тази забава за периода от 16.07.2019 г. до
26.04.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за по-кратък
период, а именно 15.09.2019 г. – 26.04.2022 г., то при спазване принципа на
диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да приеме, че
ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък
период, която съдът определя в общ размер от 50,10 лева /изчислена по реда на чл.
162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответниците А. П. П. и Г. П. П. не са представени доказателства или
наведени твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
По отношение на направеното възражение за погасяване по давност на
сумите начислени от ищеца през исковия период, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за лихва за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания,
16
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от
ЗЗД. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение).
В процесния случай се дължи лихва за забава за периода 15.09.2019 г. –
26.04.2022 г., като към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /12.05.2022 г./,
тригодишният давностен срок не е бил изтекъл.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Г. П. П. дължи на ищеца сума,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 26.04.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, следва да бъде
уважен за сумата от 25,05 лева и за периода 15.09.2019 г. - 26.04.2022 г., като за
разликата над уважения размер от 25,05 лева до пълния предявен размер от 52,14
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът А. П. П. дължи на ищеца сума,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 26.04.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, следва да бъде
уважен за сумата от 25,05 лева и за периода 15.09.2019 г. - 26.04.2022 г., като за
разликата над уважения размер от 25,05 лева до пълния предявен размер от 52,14
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от общо 58,91 лева за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021
г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „/.../” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
17
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. се явява
основателна, като от страна на ответниците не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета в производството съдебно-техническа експертиза се установи в
производството, че сумите за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за процесния период е в размер на 36,59 лева, поради което,
съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се дължи
възнаграждение в размер на 36,59 лева, като всеки от ответниците следва да
отговаря за по ¼ часта от горепосочената сума, а именно 9,15 лева, до който
размер предявените искове за главници за цена на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия се явява доказан по основание и размер.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество, и
при съобразяване на разпоредбата на на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът Г. П. П. дължи в
полза на /.../ ЕАД сума в размер на 9,15 лева представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот,
18
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, абонатен
№ 292166, респективно, че предявения срещу този ответник иск за сума,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к.
/.../, бл. 9, вх. А, абонатен № 292166, се явява основателен и доказан до
горепосочения размер, като за разликата над размер от 9,15 лева до пълния
предявен размер от 29,45 лева, искът следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът А. П. П. дължи в
полза на /.../ ЕАД сума в размер на 9,15 лева представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, абонатен
№ 292166, респективно, че предявения срещу този ответник иск за сума,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к.
/.../, бл. 9, вх. А, абонатен № 292166, се явява основателен и доказан до
горепосочения размер, като за разликата над размер от 9,15 лева до пълния
предявен размер от 29,45 лева, искът следва да се отхвърли.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /12.05.2022 г./ до окончателното им
изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
общо 10,60 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 26.04.2022 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и ищеца и ответниците.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
19
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 175,00 лева;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 24843/2022
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допусната и приета в производството съдебно-техническа
експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр. д. № 24843/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците Г. П. П., ЕГН ********** и А. П. П., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ап. 4, следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
/.../ № /.../, сумата от 35,00 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
24843/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците Г. П. П., ЕГН
********** и А. П. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. 9,
вх. А, ап. 4, следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. /.../ № /.../, сумата от 268,70
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 33119/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответниците Г. П. П. и А. П. П. не е направено искане за
присъждане на разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 24843/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, поради което и такива не следва да им се
присъждат в това производство.
От името на ответниците Г. П. П. и А. П. П. своевременно са направени
20
искания за присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. №
33119/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Сългасно задължителните за
съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин
– например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено
такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а
самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. От страна на ответниците Г. П. П. и А. П.
П. не са представени доказателства за действително извършени разноски в
исковото производство по гр.д. № 33119/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, поради което и разноски в това производство не следва да им бъдат
присъждани.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – /.../
ООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му се
следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против Г. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ап. 4, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Г. П. П., ЕГН ********** дължи в
полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 224,06 лева, представляваща цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г.,
за имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А,
абонатен № 292166, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 12.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед
21
за изпълнение на парично задължение от 19.05.2022 г. по гр.д. № 24843/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 224,06 лева до пълния предявен размер от 466,44 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против Г. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ап. 4, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. П. П., ЕГН
********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ сумата от 25,05 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 26.04.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.05.2022 г. по гр.д.
№ 24843/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 25,05 лева до пълния предявен
размер от 52,14 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против Г. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ап. 4, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Г. П. П., ЕГН **********, дължи в
полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 9,15 лева, представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, абонатен
№ 292166, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 19.05.2022 г. по гр.д. № 24843/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 9,15 лева до пълния предявен размер от 29,45 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против Г. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ап. 4, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено,
22
че Г. П. П., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ сумата от 5,30
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. – 26.04.2022 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 19.05.2022 г. по гр.д. №
24843/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против А. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ап. 4, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че А. П. П., ЕГН **********дължи в
полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 224,06 лева, представляваща цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г.,
за имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А,
абонатен № 292166, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 12.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 19.05.2022 г. по гр.д. № 24843/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 224,06 лева до пълния предявен размер от 466,44 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против А. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ап. 4, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. П. П., ЕГН
********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ сумата от 25,05 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 26.04.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.05.2022 г. по гр.д.
№ 24843/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 25,05 лева до пълния предявен
размер от 52,14 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против А. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ап. 4, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
23
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че А. П. П., ЕГН **********, дължи в
полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 9,15 лева, представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, абонатен
№ 292166, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 19.05.2022 г. по гр.д. № 24843/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 9,15 лева до пълния предявен размер от 29,45 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против А. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ап. 4, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено,
че А. П. П., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ сумата от 5,30
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.7.2019 г. – 26.04.2022 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 19.05.2022 г. по гр.д. №
24843/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН ********** и А. П. П., ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ап. 4 да заплатят в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. /.../ № /.../, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 35,00 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
24843/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН ********** и А. П. П., ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. 9, вх. А, ап. 4 да заплатят в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. /.../ № /.../, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 268,70 лева, представляваща разноски в исковото производство
по гр.д. № 33119/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „/.../” ООД.
24
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25